9 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30463 коментара
9 5 | ВНМС 7351 дата на запис: издание 1990 г.  |
9 5 | ВНМС 7351 дата на запис: издание 1990 г. |
9 5 | ВНМС 7351 дата на запис: издание 1990 г. |
4 2 | ВКМС 7382 дата на запис: издание 1990 г. |
4 2 | ВКМС 7382 дата на запис: издание 1990 г. |
3 2 | ВОМС 7598 1992, дата на запис: май 1987 |
3 2 | ВОМС 7598 1992, дата на запис: май 1987 |
3 2 | ВОМС 7597 дата на запис: издание 1992 г. |
3 2 | ВОМС 7597 дата на запис: издание 1992 г. |
4 | ВХМС 7755 |
4 | ВХМС 7755 |
4 | ВХМС 7755 |
5 2 | 010209 1999 |
5 2 | 010209 1999 |
| БОРИС ХРИСТОВ • ОПЕРЕН РЕЦИТАЛ 1. Ария на крал Филип из оп. "Дон Карлос" (Дж. Верди)...................................................................9'14" 2. Каватина и ария на Гомец да Силва из оп. “Ернани" (Дж. Верди)...............................................6'44" 3. Речитатив и ария на Банко из оп. "Макбет" (Дж. Верди)...............................................................4'25" 4. Ария на Атила из оп. "Атила" (Дж. Верди)......................................................................................5'45" 5. Рондо на Мефистофел из оп. "Фауст" (Ш. Гуно).............................................................................2'01" 6. Ария на Мефистофел из оп. "Мефистофел" (А. Бойто).................................................................3'51" 7. Ария на Пизаро из оп. "Фиделио" (Л. ван Бетовен).........................................................................3'17” 8. Ария "Кози дункуе традиши" KV 432 (В. А. Моцарт)........................................................................4'50" 9. Речитатив и ария на Агамемнон из оп. "Ифигения в Авлида" (Кр. В. Глук)....................................5'З1'' 10. Ария на Антенор из оп. "Дарданюс" (Ж. Ф. Рамо)............................................................................ 4'51" 11. Речитатив и ария на Сенека из оп. "Коронацията на Попея" (Кл. Монтеверди)...........................14'01" С участието на Н. Станчев - тенор и Българска Хорова Капела Тотал: 64'51” Записите не са подлагани на допълнителна техническа обработка с цел запазване на тяхната автентичност. БАЛКАНТОН изказва специална благодарност на г-жа ФРАНКА ХРИСТОВ ДЕ РЕНЗИС за любезното съдействие, спомогнало осыцествяването на настоящото издание. Музыкален редактор: Ценко Минкин Графичен дизайн: Ема Ванкова Цифрово мастериране: Иво Иванов |
4 3 | 060089 1990 |
4 3 | 060089 1990 |
| peculiarity has drawn the attention not only of Bulgarian but also of foreign folk-musie researchers, and the world famous composer and scholar Bela Bartok has called them ’Bulgarian rhythms". The rhythm as a form of movement is closely related to the art of folk-dancing. Each rhythm of the folk melody is at the base of a certain horo with characteristic steps, dance movements, and a name. Among the favourite folk dances in asymmetric measures are the Ruchenitsa, Kopanitsa, Paidoushko Horo. In Mid-West Bulgaria the Gruncharsko (Potter’s) Horo and Bouchimish are often danced. The collection of Bulgarian rhythms will not be complete if we miss the Pravo Horo, Trite Pati (The Three Times), and Krivo Horo, typical of East Bulgaria. Their music is based on the 2/4 time, but is not rhythmically monotonous. On the contrary, the musicians are absolutely free to improvise and to fing original rhythms. The folk-dance music attracts the instrumentalists with the opportunities it offers to show their skill, virtuosity and creative imagination. Apart from the players, representatives of traditional folklore, the pieces in the present release are performed by the most popular nowadays folk musicians and orchestras. They have replaced the old traditional instruments gaida (bagpipe), kaval and gadulka (rebec) by an accordion, clarinet, saxophone, and guitar, and have provided new development for folk music today. Their interesting ideas and experiments in adapting the instrumental performance to the new requirements of contemporary listeners have a lasting artistic value. Natalia Rashkova, MA |
| Българската народна музика с необозримото си богатство от ритми и мелодии отдавна е заслужила славата на феномен, който непрестанно вълнува световната аудитория, фактьт, че сред духовните послания на човечеството до други цивилизации, записани на диск и изпратени в Космоса, присьства и българската народна песен „Излял е Дельо хайдутин “ в изпълнение на Валя Балканска, е достатъчно красноречиво доказателство за това. Трансценденталните послания на българския народен гений се съдържат както в песните, чиято мистерия прочутите „златни “ гласове носят в себе си, така и в танците, стигащи до езическа екзалтация, и във виртуозните инструментални изпълнения на майсторите-свирци - чист изказ на една богата душевност. Настоящият компакт диск има за цел да представи едни от най-големите изпълнители на характерни български народни инструменти. А именно: гайда, кавал, гъдулка и тамбура. Същевременно са обхванати и различии етнографски области. Костадин Варимезов - гайда - Югоизточна България (Странджа, Тракия), Никола Ганчев - кавал - Тракия, Дафо Трендафилов и Стефан Захманов - гайда - Родопи, Румен Сираков - тамбура - Западна България (Радомирско), Цвятко Благоев - кавал - Северна България (Мизия) и Атанас Вълчев - гъдулка - Тракия. Специфично за българския инструментален фолклор е солистичното свирене, често пъти и като съпровод на вокални и танцови изпълнения. Ансамбловото музициране не е толкова разпространено (става дума за автентичен фолклор) поради особеностите в бита и душевността на българина. Силно изразената индивидуалност намира въплъщение именно в тези съкровени изповеди на народните свирачи. Повечето самоуки, произлезли в пълния смисъл на думата - от народа, притежаващи феноменална музикална памет, за да пренесат във времето стотици, стотици мелодии - завещани им през вековете от поколения техни предци - всеки един по своему доразвивайки и обогатявайки тези мелодии, за да имаме щастието да ги слушаме и в наши дни. Любопитно е да се знае, че повечето от тези музиканти сами изработват инструментите, на които свирят! Ярък пример е Костадин Варимезов - известен и с майсторството си при изработка на гайди. България е една от малкото държави в Европа, които са успели да съхранят своя фолклор. Във века на глобализацията това не означава запазване на екзотична апликация в технократските ни обкови, а запазване на духовно достоинство и кураж да пренесем една национална идентичност в бъдещето! ЦЕНКО МИНКИН |
