Коментари

Русский

English

Вход

Албуми Коментари Колекция Заглавия Етикети Конверты Показалец Публикации Участници Форум

1 година

За сайта

30784 коментара

Държавен ансамбъл за народни песни и танци. Гл. худ. рък. Филип Кутев

ВНН 1095

дата на запис: 1969

Хорът при Държавния ансамбъл за народни песни и танци — изграден на принципите на народното открито пеене — е предимно акапелен. Макар че в репертоара му влизат голям брой пиеси за хор и оркестър и главно в такава — ансамблова — форма той взема участие в големите музикално-танцови постановки в програмите на Ансамбъла, неговото художествено въздействие е най-силно при акапелните пиеси, не само защото те са най-близко до първообразите — от народните песни — от които са развити, изградени. Женският глас притежава богати възможности за сложни и орнаментирани народни песни — възможности многократно умножени при хоровото изпълнение на вече хармонично обогатените и художествено развити пиеси. Само при акапелно пеене може да се постигне изискана дикция и всички най-тънки нюанси на текстово-мелодичното единство, което е основна черта на песента. Затова и за репертоара на Държавния ансамбъл са създадени няколко стотици акапелни пиеси, автор на голям брой от конто е ръководителят на хора нар. артист Филип Кутев. Съобразени с изискванията на народното пеене и използували неговите възможности, много от тези пиеси вече се ползуват с голяма международна извсстност. Някои относително по-леки песни вече са влезли в репертоара на много народни самодейни хорове. В тази плоча са включени малка част от най-новите песни от репертоара на хора. Те са разработени от Филип Кутев, от Божидар Абрашев и от Павлина Попова. Из отзивите на пресата: Редуването на солисти, триа и квартети с групи от хора и пълен хор внася неизчерпаемо разнообразие в звученето на песните. Сред тези песни има истински бисери на народното изкуство, обогатени от ръката на опитния и тънък майстор. Д. К. "Две седмица в България", „Советская музыка", бр. IV. 1956 г. Те (певиците) изглежда имат съвършена интонация и съвършено чувство за ритъм и след като песните са резултатно разработени в четиригласна хармония, ефектът е незабравим. Това е чудесен случай на съвършено дисциплинирано хорово пеене, цялостно изработено и доколкото можах да видя, без диригент и без подаване. "Монтреал стар", 23. X. 1963 г. Mapия Кутева

Песни от Добруджа. Иван Георгиев

ВНА 10930

1983, дата на запис: 1982

Един от най-ярките представители на добруджанската народно-песенна школа е Иван Георгиев. Роден в село Горна Чамурла (Северна Добруджа) на 30 септември 1931 г., той от най-рания възраст заживява с песента, които е неизменен спътник в живота на неговото семейство. В една рецензия на съветския вестник .,Кировградска правда" се казва, че "дори малкият Иван най-напред е запял. а после се е научил да говори". На село, в казармата, а по-късно и в града песента е онази невидима, на здрава нитка, които го свързва с хората около него, които го прави търсен и обичан от всички. А когато спре да пее, той бавно изважда подарения през детските години от чичо му кавал и под тръпнещите му пръсти се занизват свирня подир свирня — ту жални и приглушени, ту волни и игриви. Ден след ден, година след година Иван Георгиев радва хората и ги кара още по-силно да обичат и тачат народната музика. Тази негова обич някак съвсем естествено го доведе сред колектива на Ансамбъла за народни песни и танци ,.Добруджа", в който той се утвърди като един oт най-добрите му солисти. Иван Георгиев многократно е участвувал в редица наши и международни фестивали, прегледи, събори и надпявания и големият му талант е бил винаги високо оценяван. Двата ордена „Кирил и Методий" са заслужено признание за голямата му и всеобхватна концертна дейност. Появата му на големиге народни празници или в тесния кръг на близки и приятели е желано събитие. Той е очакван и обичан по всички краища на родината, а изпълненията му в Съветския съюз, Румъния, Германската Демократична република, Белгия, Англия, Ирак, Нигерия, Унгария и Монголия са се превръщали в истински празници на хубавата българска народна песен. Повече от 40 записи в Българското радио и 3 грамофонни плочи допълват не малкия му творчески актив. Кое е характерното за певеца Иван Георгиев? С какво ни впечаглява той? Преди всичко със здравия си и стабилен глас, с точнатa си интонация и ритмична сигурност, с изравнения си диапазон и широкото дихание, с ясната си дикция, с онзи свойствен само на него начин на изпълнение и бе «спорно с големия си и разнообразен реперюар от трудови, хайдушки и седен-карски, от любовни и хуморисгични песни, онаследил от най-близките си хора в семейството. Към всичко това може да се прибави само непринуденото и без никакви външни ефекти сценично поведение, което при концертни изпълнения му създава бърза и трайна връзка с публиката. Cera народният певец Иван Георгиев е в разцвета на своята творческа зрелост. Надяваме се, че последните му записи, включени в тази грамофонна плоча, ше донесат нови радостни мигове за многобройните ценители на неговото изкуство. Петър Крумов

Верка Сидерова. Добруджански народни песни

ВНА 10892

дата на запис: издание 1982 г.

Верка Сидорова е от онези народни певици, за които без колебание може да се каже, че са истински носители на българската народна песен. Родена в Толбухин (с тогавашното име Добрич), тя израства и живее в атмосферата на добруджанската природа, бит, прекрасно народно творчество. Верка е запяла откакто се помни. Естествено, тя става притежателка на песенното богатство на баба си, майка си, леля си и на всички свои близки певици от Толбухинско и Балчишко. Нежният и гъвкав глас, тънката музикалност, изключителната емоционалност и артистичност, с каквито я е надарила природата, са предпоставка всяка песен при нея да бъде прецизна и художествено осмислена. Верка Сидорова знае повече от 200 песни — и всяка от тях за нея е здраво свързана с предназначението си, с обстановката, при която се пее, с обичая (ако е обичайна) и със спомена за певицата, от която я е слушала. По този начин всяка нейна песен, дори и най-простичката, се превръща в истинско откровение. Тя знае много бързи, весели песни („Заженило се терзийче", „Лазарска", „Седнала е Руска" и много други), в които мъдрата народна шега намира артистичната си форма. Но нейна истинска стихия са бавните, сложно орнаментирани песни. В тях най-добре показва и ярък добруджански стил, и техническа прецизност, и дълбоко артистично навлизане в съдържанието на песните. Всеки, който е слушал в нейно изпълнение „Години, години, усилни години", „Лале ли си, зюмбюл ли си" и още много други, остава с внушението, че певица и песен са едно неделимо цяло. Верка Сидерова живее и работи като чиновничка в Добруджа (Толбухин и Балчик) до 1952 г., когато съвсем младата певица била приета и постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София с главен художествен ръководител Филип Кутев. И ансамбълът се превръща за нея в обичано, близко, родно място — наред с любимата и незабравима Добруджа. В Държавния ансамбъл тя е между първите солистки, между най-добрите камерни изпълнителки, между най-одухотворените и осмислени артисти на сцената, между най-преданите жрици на народного изкуство. Добре позната е от квартетите и триата на „Полегнала е Тодора", „Велина буля", „Лале ли си, зюмбюл ли си", „Люлки вейки" и други. Много песни от нейния личен репертоар са станали основен материал за изграждане на сложни хорови или камерни пиеси. При нея — и при индивидуално изпълнение, и в камерни групп или в колектив винаги е налице толкова необходимого чувство за точна художествена мярка. И затова е любима и ценена изпълнителка сред слушателите. За големите си певчески постижения Верка Сидерова е наградена с орден „Кирил и Методий" — Първа степен и медал „25 години народна власт", а за камерно изпълнение — със златен медал на конкурса на Петия световен фестивал на младежта и студентите във Варшава (1955 г.). Мария Кутева

Народни песни от Северна България, хора и ръченици от Добруджа. Пее Радка Радева и Сокол Минев (акордеон)

ВНА 10824

1982, дата на запис: 1982

Радка Радева и Сокол Минев са млади изпълнители, но вече познати и популярна сред любителите на народната музика. Радка Радева е родена през 1942 г. в с. Садина, Търговищки окръг. От ранна детска възраст запява песните, чути от баба, майка и други добри певци от родното й село. Обичта й към народната песен определи нейния път на певица, многократно представяла България в редица социалистически страни. През 1962 г. Радка Радева осъществява първия си запис в Радио Варна, а от 1964 г. е постоянен сътрудник на Българското радио. Балкантон и Българска телевизия. Песните, включени в настоящата плоча представят песенния стил на Търговищкия край. Преобладават хороводните песни от репертоара на певицата, умело съпровождани от Странджанската трупа и оркестър с диригент Любен Тачев. Сокол Минев е представител на Добруджанската фолклорна област. Роден е през 1945 г. в с. Сърлово, Силистренски окръг. Любовта към народната музика наследява от баща си — известен изпълнител на хармоника. Първите си записи прави през 1971 г. в Радио Варна, а по-късно — и в Българско радио. Иэвършвайки значителна събираческа работа, той непрекъснато обогатява репертоара си с местни мелодии и хора. Постоянният досег с живата фолклорна традиция на Добруджа, оформя Сокол Минев като ярък представител на добруджанския инструментален стил. В плочата са включени характерни хора и ръченици от Добруджанския край. Обработките са дело на з. а. Петър Крумов — главен художествен ръководител на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци — гр. Толбухин. Съпровожда оркестърът при ансамбъла. Лиляна Христозова

В името на свободата. Литературна композиция към учебника по комунистическо възпитание за V клас

ВАА 935-937 (3 плочи)

1986, дата на запис: 1985

Впрочем сгрешено е заглавието - такъв учебник по комунистическо възпитание не съществува. Комунистическо възпитание са часовете на класния ръководител, по които има само методики и методически ръководства. В тези часове се изнасят беседи, лекции, обсъждат се проблеми на битието.