1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
31003 коментара
6 3 | ВАА 853-855 (3 плочи) 1981, дата на запис: 1980 |
| ВАА 853 Страна А Из "Пространното житие на Константин Кирил Философ". Изп. К. Димитров, Ив. Бързев и В. Благоева — 22.30 Страна Б Климент Охридски. Похвално слово за Кирил. Изп. В. Дойчева — 8.50 Черноризец Храбър. За буквите. Изп. Ив. Бързев — 10.00 |
3 2 | ВАА 10373 1980, дата на запис: 1979  |
| Страна А — 23.20 1. Лебеди мои 2. Педя земя 3. Автобиография Страна Б — 23.00 4. Есенно 5. Трикрако столче 6. За огъня Изп. Николай Бинев (2—6) и Йордан Радичков (1). Музика Румен Бояджиев и Константин Цеков ".. Ние живеем сред планини, в самото сърце на Балканите, балкани нас отвсякъде ни обграждат, отвсякъде пред човешките очи се въззема било стръмна планина, било полегат зелен склон или пьк в далечината като синкав призрак се издига планинска гърбица и ни притегля към себе си да се покачим отгоре й; и всеки от нас знае, че като се изкачи и премине отвьд билото, ще нагази той в уютни и приветливи долини, предопределен и за спокойни човешки обиталища. Американският художник Рокуел Кент бе запитан веднъж на палубата на презокеански кораб от чуждестранни журналисти коя страна на планетата му е направила най-силно впечатление. "Като отдавам нужното уважение на големите страни — отговаря Рокуел Кент на журналистите, — аз особено много харесвам малката, уютна и приветлива България". Понеже сме се пръкнали ние посред Балканите, то постепенно се обграждаме с втори балкани на надежда и на очакване; ако не можем да преминем отвъд планинското било, то ние живеем в очакване, че някой друг вместо нас ще извьрши тази търпелива работа, ше се запъти той от отвъдната страна и един ден ще се спусне по склона право насреща ни. Планините са свърталища на надежди и на легенди, равнините са свърталища на примирение и мистерии; планините гледат света с кристалните си и чисти езера, сини и светли са очите на тези езера . . . Йордан Радичков, из "Прашна" |
3 2 | ВТА 10358 дата на запис: издание 1979 г. |
| Страна А. Мисли и афоризми Е. Фурман. Принципен подход — 5.05 Ев. Петров. Проклет въпрос — 6.50 Анекдоти — 6.50 Изп. Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Константин Коцев Страна Б —23.40 Много ли акъл трябва Все си е магаре Владиката и свинаря На кого да вярва Жена може ли да пази тайна Владиката запопил магаре Ще му се чуе гласа Женски инат Белята в торбата Кой ще яде, кой ще работи Манго и рибаря Нека са ми десет Нови обувки Дърварят и гражданинът Много научил Бързо спечелил, бързо загубил Изп. Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Никола Анастасов, Григор Вачков, Татяна Лолова |
5 1 | ВАА 10315 дата на запис: издание 1982 г. |
| Страна А — 24.30 Предговор, Възхвала на щурците, Религия, Презрение, Пътни знаци, Каприз, Монолог на стария бряг, Изоставени крепости, Шегите на Амура, Българинът в Париж Страна Б — 22.50 Лавра, Чиста страница, Без сълзи, Бронзова въздишка, Пейзаж за испанска китара, Буря – разплата в неделя, Ще бъде нежно, Заклинание, Концепция и модел за добра смърт Изпълнява: Стефан Гецов Режисьор: Георги Аврамов Редактор: Елисавета Михайлова |
5 2 | ВАА 10357 1979, дата на запис: 1979 |
| Страна А — 20.10 Молитва за начало и за край Крепост Проклятие за Колумб Млеко Квартална танцова забава Абсурден автопортрет на бюрокрацията Работническа кръв Страна Б — 20.30 Самопризнание и поздрав към огъня Светът на неизвестността Пътя от Ориента и пътя за Ориента Небрежна песен |
3 2 | ВНМ 5851 |
| На Георги дойде калеска Стаьо комита отива Пременила сей гората Съпр. Стоян Величков - кавал (1), оркестър с дир. Христо Тодоров (2), оркестър с дир. Коста Колев (3) Народната певица Атанаска Тодорова е родена в гр. Чирпан. Тя е една от първите изпълнителки на народни песни по Радио София. В миналото Атанаска Тодорова имаше десетки грамофонни записи и беше любима изпълнителка за слушалите и ценителите на народна музика. По-късно, през 1934-35 год., нейните изпълнения звучат редовно по Радио София и популярността й стана още по-голяма. Атанаска Тодорова пее песни от Чирпанския край, които е научила от своята баба преди повече от 60 години. Тя притежава ясен и звънлив глас, изпълнява с голяма лекота сложните извивки на бавната чирпанска песен. В репертоара й влизат хайдушки, седенкарски и хороводни песни, песни за Русия и други. На плоча № 5581 са регистрирани три оригинални народни песни в изпълнение на Атанаска Тодорова: На Георги дойде калеска - съпр. Ст. Величков - кавал, Стаьо комита отива - съпр. орк., дир. Хр. Тодоров, Пременила сей гората - съпр. орк., рък. К. Колев |
3 1 | ВСА 10127 дата на запис: издание 1978 г. |
| БУРЛЕСКА В 4 КАРТИНИ 1. Народни празненства на Заговезни 2. При Петрушка 3. При Арапа 4. Народни празненства на Заговезни (надвечер) Соло пиано — Гинка Таскова Соло тромпет — Симеон Бачев ПЛОВДИВСКА ДЪРЖАВНА ФИЛХАРМОНИЯ. Диригент ДОБРИН ПЕТКОВ Игор Феодорович Стравински, чиито име твърде рано става понятие в музиката на XX в., разказва в „Хроника на моя живот" как е възникнала идеята за „Петрушка*. Вече автор на балета „Жар птица", той обмислял следващата си творба — балета „Пролетно тайнство", но за развлечение искал да създаде музика за оркестър, в която пианото да заема първо място: „Когато пишех музиката, пред очите ми беше образът на кукла-танцьор, като че ли току-що избягала от лудницата, която със своите каскади и дяволски арпеджи изкарва из търпение оркестъра и той на свой ред й отговаря със застрашителни фанфари и сигнали. Започва схватка, която в края на краищата завършва с протяжната жалба на изнемогващия от умора танцьор". Този странен откьс го озадачил и той дълго се мъчел да му намери име, изразяващо характера на музиката. „И ето изведнъж подскочих от радост. "Петрушка" ! Постоянният нещастен герой на всички панаири, на всички страни. Това именно ми бе нужно — аз му намерих име, намерих заглавие!". Либретото бива осъществено от автора, известния музикален деец и импресарио Сергей Дягилев и театралния художник Александър Беноа. Балетът „Петрушка", създаден от м. август 1910 до м. май 1911 г., съчетава по неповторим начин фантастичното и реалното. Три кукли — Петрушка, Балерината и Арапа оживяват в народното веселие на Заговезни, придобивайки човешки черти и приключвайки с човешка трагедия своите отношения . . . Произведението, в което сцена и музика са в пълно съответствие, и музикалната характеристика на действуващите лица и ситуации е поразително реална, се развива в 4 картини. Пьрвата картина — "Народни празненства на заговезни" ни рисува празнично настроената, безгрижна тълпа, към чиито шум се примесват познати мелодии и песни, чува се и латерна, под чиито звуци развличат публиката пред малък театър. Минават улични танцьорки. Под барабанни удари се появява Стар фокусник и с "вълшебна флейта" оживява куклите Петрушка, Балерината и Арапа, които след това танцуват руски танц. Втора картина — "При Петрушка": вратата на стаята се отваря и нечий крак изхвърля Петрушка навън. Стоновете му са "предадени“ в кларинети и флейти. Той търси утешение в любовта си към Балерината, но тя е равнодушна към него. Обхваща го отчаяние. В третата картина — "При Арапа" всичко е пресъздадено с ирония и гротеска. Стаята на Арапа е с червени тапети, а той е облечен разкошно и жонглира с кокосов орех. Харесва Балерината, която иска да го очарова: макар зъл и глупав, той е богат. Любовною обяснение е пародия на виенски вале — флейта, корнет, а-пистон и фагот. Фанфари и тревожно тремоло на струнните въвеждат ревнивия Петрушка, между когото и Арапа избухва разпра. Арапа го изхвърля навън, а Балерината припада. Четвъртата картина — "Народни празненства на Заговезни" (надвечер) ни възвръща към атмосферата в началото, още по-пъстра и шумна. Чуват се популярни песни — "Вдоль по Питерской", „Ах вы сени, мои сени", редят се танци — на дойките, мечкарски танц, на файтонджиите и конярите и т. н. Хореографската кулминация е общият танц на дойките, файтонджиите и конярите . . . Силен вопъл рязко смущава веселието.От малкия театър изтичва Петрушка, преследван от Арапа, който го убива със сабя пред всички — прекрасно изразено с „въздишките" на флейтите и стоновете на кларинета на фона на струнните. Фокусникът вдига мъртвата кукла с разбита глава и се опътва към театъра. Вцепенената тълпа се разотива. Внезапно над театъра излиза сянката на Петрушка и заплашва Фокусника, който уплашено изтървава куклата и бързо се отдалечава .. . За пръв път „Петрушка" бива поставен в Париж от „Руските балети от елитен състав": хореография — Михаил Фокин, художник — Александър Беноа, диригент — Пиер Монтьо; в ролите: Петрушка — Вацлав Нижински, Балерината — Тамара Карсавина, Арапа — Орлов. Стефан Лазаров |
1 2 | ВСА 10128 дата на запис: издание 1978 г. |
| Изп. ПДФ, дир. Добрин Петков Частите на балета са: Ч. 1 - Целувката на земята: Встъпление, Пролетни гадания, Танц на младежите, Игра на отвличането, Пролетни хороводи, Игра на два града, Шествие на най-стария, Шествие на най-мъдрия, Целувката на Земята, Танц на Земята Ч. 2 - Великата жертва: Встъпление, Тайните игри на девойките, Прослава на избранницата, Призив към праотците, Свещенодействие на старците - човешките праотци, Велик свещен танц |
| Либрето Мейлхак и Халеви Речитатив на Дафнис и Фльоре и дует Хор и прокламация Легенда за рицаря Синята брада Финал на 1 д. Финал на 1 к. из 2 д. Кантабиле на рицаря Синята брада Дует на Синята брада и Булота Терцет Сватбен хор и сцена Финал на 3 д. Изпълняват солисти и хор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" с Оперно-симфоничния оркесгьр на Българското радио и телевизия. Диригент Виктор Райчев, хормайстор Янко Тунтов В ролите участвуват: Дафнис - Арон Аронов - тенор Фльорета - Диана Попова - сопран Булота - Лиляна Кошлукова - сопран Пополани - Радослав Цветков - баритон Граф Оскар - Николай Смочевски - баритон Синята брада - Тодор Пантев - тенор Крал Бобеш - Видин Даскалов - баритон Кралица Клементина - Цветана Голанова - мецосопран Оперетата „Рицарят Синята брада" доскоро бе почти непозната за нашия зрител. Но близък познат, незаменим духовен приятел на родната публика е бил винаги авторът й - Жак Офенбах. Това обяснява големия интерес, който бе проявен към премиерата на оперетата през 1967 г. на сцената на Софийския държавен музикален театър „Стефан Македонски". Офенбах е един от ярките представители на френската романтична музика. Непримирим бунтар,в своите оперети той нахвърля с жлъчна сатиричност и социално-политическа заостреност картината на моралното разложение на Втората френска империя. Подобно на Зола, Херцен и Флобер в литературата, Офенбах разобличава със средствата на музикалния театър духовного падение и есиафството на 19-ия век. Острието на композитора е насочено срещу пороците на съвременниците му. Поради цензурата, той е принуден най-често да използва алегорични сюжети. Така боговете и царете в „Орфей в ада" и в „Хубавата Елена" са фактически образи на съвременници на композитора. Легендата за рицаря Синята брада възниква през 15-ия век. Приказно-баладичинят сюжет за жестокия феодал бил преработен от либретистите на Офенбах — Мейлхак и Халеви — в характерна светлина. Появява се една оперета— пародия на романтична драма. Кървавият средновековен сюжет запазва в отделни моменти своята кошмарност, в други мигове прераства в пасторална идилия, в трети се преобразява в пълнокръвна комедия. Всяка проява на драматизъм в произведението е привидна. В следващия миг авторите се шегуват с нея. Офенбаховата оперета не е трагедия, а сатиричен анекдот. Затова на финала престъпните рицар Синята брада и крал Бобеш биват великодушно опростени. Физическата смърт на насилниците не е необходима. Достатъчно е нравственото им унищожение. Сарказмът уязвява само живите. „Рицарят Синята брада" е ярък въплътител на идейно-естетичните възгледи на своя композитор. Тя въплътява сатирична пародийност, изявена в увлекателен приказно-фантастичен сюжет, нестихващ хумор, пищна и изразителна музикална реч. По своята пълнокръвна музикална драматургия „Рицарят Синята брада" надхвърля мащабите на оперетния жанр и е по-скоро малка комично-приказна опера с проза. Записаните в настоящата грамофонна плоча "Балкантон" фрагменти из оперетата "Рицарят Синята брада" от солистите и хора на Държавния музикален театър „Ст. Македонски" и Оперно-симфоничния оркестър при Българското радио и телевизия под диригентството на Виктор Райчев носят своята неоспорима художествена стойност. Константин Карапетров |
1 2 | ВНК 2927 |
| Сунгурларско хоро Бавна песен и жеравненско хоро Дир. К. Вангелов, Кольо Вангелов - кавал (2) |
2 2 | ВНМ 5737 |
| Право хоро Ръченица Сватовска ръченица Пайдушко хоро Съпр. малък оркестър, рък. Коста Колев |
| Каква сей пролет задала Радо ле, Радке ле Видю на Ташка думаше Пенка за вода отива Съпр. орк. при АНПБРТ, дир. Коста Колев (1, 2), орк. с рък. К. Колев (3, 4) |
1 1 | ВНК 2781 |
| Димитрице, млада булка Накичилу съй (народни песни) Съпр. оркестър с дир. Коста Колев (1), Емил Караманов (2) Народният певец Константин Дурев е роден през 1919 год. в с. Широка лъка, Девинско. Още от детските му години, любовта към народната песен е подхранвана от неговите родители. Майка му е добра изпълнителка на родопски песни, а баща му е много добър гайдар и певец. Дурев непрестанно учи песни от родителите си и стари хора и сега в репертоара си има около 300 родопски песни. Лекарската професия не го отделя от песента. Той е дългогодишен редовен сътрудник на Радио София и във фонда на народна музика има вече над 30 негови записи. Константин Дурев притежава красив и приятен глас. Изпълненията му са много характерни и от тях лъха широтата и спокойствието на родопската песен. По-популярни между тях са : „Бре Асане, първо либе“, "Момне ле, мъри хубава", "Черешка е цвят цветила", "Изгори ма, изсуши ма, Фатминко" и др. На грамофонна плоча ВНК 2781 са регистрирани две негови излълнения : „Димитрице, млада булке" — бавна мелодия, съпровожда оркестър с диригент К. Колев и „Накичилу съй“ — хороводна мелодия, съпровожда оркестър с диригент Ем. Караманов. Вергилий Атанасов |
1 1 | ВНМ 5869 |
| Родопски народни песни: Добре ми дойде, юначе Пукни са, тресни са, юначе Дай си ма, майчо Гори ми, гори, юначе Съпр. оркестър с дир. Христо Тодоров |
| Там горе на планината Да не тече вода от чешмата Любимата е в синьо елече Ех, мой славей Съпр. инструментална група, рък. Б. Нанков |
5 3 | ВАА 2005 дата на запис: 1976 |
5 3 | ВАА 2005 дата на запис: 1976 |
13 4 | ВТА 12409 1989, дата на запис: 1988 |
13 4 | ВТА 12409 1989, дата на запис: 1988 |
| СИ СИ КЕЧ — "КАТО УРАГАН" А 1. Добрите момчета побеждават само във филмите 2. Като ураган 3. Кафенето на Смоуки Джо 4. Достатьчно ли си мъж 5. Не бъди герой В 1. С оцеляла душа 2. Среднощен комарджия 3. Не чакай прекалено дълго 4. Танц в сенки Продуцент и аранжор — Дитер Болен Съпродуцент — Луис Родригес Призведено по лиценз |
7 8 | ВТА 12206 1988, дата на запис: 1987 |
