7 месеца
За сайта
3 1 | ВСА 10127 дата на запис: издание 1978 г.  |
melodist / 2017-04-15 18:04:23 / Редакция № 5: 2022-06-28 21:30:10
| БУРЛЕСКА В 4 КАРТИНИ 1. Народни празненства на Заговезни 2. При Петрушка 3. При Арапа 4. Народни празненства на Заговезни (надвечер) Соло пиано — Гинка Таскова Соло тромпет — Симеон Бачев ПЛОВДИВСКА ДЪРЖАВНА ФИЛХАРМОНИЯ. Диригент ДОБРИН ПЕТКОВ Игор Феодорович Стравински, чиито име твърде рано става понятие в музиката на XX в., разказва в „Хроника на моя живот" как е възникнала идеята за „Петрушка*. Вече автор на балета „Жар птица", той обмислял следващата си творба — балета „Пролетно тайнство", но за развлечение искал да създаде музика за оркестър, в която пианото да заема първо място: „Когато пишех музиката, пред очите ми беше образът на кукла-танцьор, като че ли току-що избягала от лудницата, която със своите каскади и дяволски арпеджи изкарва из търпение оркестъра и той на свой ред й отговаря със застрашителни фанфари и сигнали. Започва схватка, която в края на краищата завършва с протяжната жалба на изнемогващия от умора танцьор". Този странен откьс го озадачил и той дълго се мъчел да му намери име, изразяващо характера на музиката. „И ето изведнъж подскочих от радост. "Петрушка" ! Постоянният нещастен герой на всички панаири, на всички страни. Това именно ми бе нужно — аз му намерих име, намерих заглавие!". Либретото бива осъществено от автора, известния музикален деец и импресарио Сергей Дягилев и театралния художник Александър Беноа. Балетът „Петрушка", създаден от м. август 1910 до м. май 1911 г., съчетава по неповторим начин фантастичното и реалното. Три кукли — Петрушка, Балерината и Арапа оживяват в народното веселие на Заговезни, придобивайки човешки черти и приключвайки с човешка трагедия своите отношения . . . Произведението, в което сцена и музика са в пълно съответствие, и музикалната характеристика на действуващите лица и ситуации е поразително реална, се развива в 4 картини. Пьрвата картина — "Народни празненства на заговезни" ни рисува празнично настроената, безгрижна тълпа, към чиито шум се примесват познати мелодии и песни, чува се и латерна, под чиито звуци развличат публиката пред малък театър. Минават улични танцьорки. Под барабанни удари се появява Стар фокусник и с "вълшебна флейта" оживява куклите Петрушка, Балерината и Арапа, които след това танцуват руски танц. Втора картина — "При Петрушка": вратата на стаята се отваря и нечий крак изхвърля Петрушка навън. Стоновете му са "предадени“ в кларинети и флейти. Той търси утешение в любовта си към Балерината, но тя е равнодушна към него. Обхваща го отчаяние. В третата картина — "При Арапа" всичко е пресъздадено с ирония и гротеска. Стаята на Арапа е с червени тапети, а той е облечен разкошно и жонглира с кокосов орех. Харесва Балерината, която иска да го очарова: макар зъл и глупав, той е богат. Любовною обяснение е пародия на виенски вале — флейта, корнет, а-пистон и фагот. Фанфари и тревожно тремоло на струнните въвеждат ревнивия Петрушка, между когото и Арапа избухва разпра. Арапа го изхвърля навън, а Балерината припада. Четвъртата картина — "Народни празненства на Заговезни" (надвечер) ни възвръща към атмосферата в началото, още по-пъстра и шумна. Чуват се популярни песни — "Вдоль по Питерской", „Ах вы сени, мои сени", редят се танци — на дойките, мечкарски танц, на файтонджиите и конярите и т. н. Хореографската кулминация е общият танц на дойките, файтонджиите и конярите . . . Силен вопъл рязко смущава веселието.От малкия театър изтичва Петрушка, преследван от Арапа, който го убива със сабя пред всички — прекрасно изразено с „въздишките" на флейтите и стоновете на кларинета на фона на струнните. Фокусникът вдига мъртвата кукла с разбита глава и се опътва към театъра. Вцепенената тълпа се разотива. Внезапно над театъра излиза сянката на Петрушка и заплашва Фокусника, който уплашено изтървава куклата и бързо се отдалечава .. . За пръв път „Петрушка" бива поставен в Париж от „Руските балети от елитен състав": хореография — Михаил Фокин, художник — Александър Беноа, диригент — Пиер Монтьо; в ролите: Петрушка — Вацлав Нижински, Балерината — Тамара Карсавина, Арапа — Орлов. Стефан Лазаров |
melodist / 2017-07-19 16:39:33 / Редакция № 2: 2023-12-09 22:57:36
