Либрето Мейлхак и Халеви
Речитатив на Дафнис и Фльоре и дует
Хор и прокламация
Легенда за рицаря Синята брада
Финал на 1 д.
Финал на 1 к. из 2 д.
Кантабиле на рицаря Синята брада
Дует на Синята брада и Булота
Терцет
Сватбен хор и сцена
Финал на 3 д.
Изпълняват солисти и хор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" с Оперно-симфоничния оркесгьр на Българското радио и телевизия.

Диригент Виктор Райчев, хормайстор Янко Тунтов
В ролите участвуват:
Дафнис - Арон Аронов - тенор
Фльорета - Диана Попова - сопран
Булота - Лиляна Кошлукова - сопран
Пополани - Радослав Цветков - баритон
Граф Оскар - Николай Смочевски - баритон
Синята брада - Тодор Пантев - тенор
Крал Бобеш - Видин Даскалов - баритон
Кралица Клементина - Цветана Голанова - мецосопран

Оперетата „Рицарят Синята брада" доскоро бе почти непозната за нашия зрител. Но близък познат, незаменим духовен приятел на родната публика е бил винаги авторът й - Жак Офенбах. Това обяснява големия интерес, който бе проявен към премиерата на оперетата през 1967 г. на сцената на Софийския държавен музикален театър „Стефан Македонски".
Офенбах е един от ярките представители на френската романтична музика. Непримирим бунтар,в своите оперети той нахвърля с жлъчна сатиричност и социално-политическа заостреност картината на моралното разложение на Втората френска империя. Подобно на Зола, Херцен и Флобер в литературата, Офенбах разобличава със средствата на музикалния театър духовного падение и есиафството на 19-ия век. Острието на композитора е насочено срещу пороците на съвременниците му. Поради цензурата, той е принуден най-често да използва алегорични сюжети. Така боговете и царете в „Орфей в ада" и в „Хубавата Елена" са фактически образи на съвременници на композитора.
Легендата за рицаря Синята брада възниква през 15-ия век. Приказно-баладичинят сюжет за жестокия феодал бил преработен от либретистите на Офенбах — Мейлхак и Халеви — в характерна светлина. Появява се една оперета— пародия на романтична драма. Кървавият средновековен сюжет запазва в отделни моменти своята кошмарност, в други мигове прераства в пасторална идилия, в трети се преобразява в пълнокръвна комедия. Всяка проява на драматизъм в произведението е привидна. В следващия миг авторите се шегуват с нея. Офенбаховата оперета не е трагедия, а сатиричен анекдот. Затова на финала престъпните рицар Синята брада и крал Бобеш биват великодушно опростени. Физическата смърт на насилниците не е необходима. Достатъчно е нравственото им унищожение. Сарказмът уязвява само живите.
„Рицарят Синята брада" е ярък въплътител на идейно-естетичните възгледи на своя композитор. Тя въплътява сатирична пародийност, изявена в увлекателен приказно-фантастичен сюжет, нестихващ хумор, пищна и изразителна музикална реч. По своята пълнокръвна музикална драматургия „Рицарят Синята брада" надхвърля мащабите на оперетния жанр и е по-скоро малка комично-приказна опера с проза.
Записаните в настоящата грамофонна плоча "Балкантон" фрагменти из оперетата "Рицарят Синята брада" от солистите и хора на Държавния музикален театър „Ст. Македонски" и Оперно-симфоничния оркестър при Българското радио и телевизия под диригентството на Виктор Райчев носят своята неоспорима художествена стойност.
Константин Карапетров