6 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30338 коментара
5 1 | 0184 |
| Симфония № 1 (Симфония-кантата) "Той не умира" за смесен хор и оркстър Изп. БХК и ДСОБРТ, дир. В. Стефанов |
| A1 Вчера беше неделя - муз. И. Шлитте, пее Влад Рубеш 2 Дап, Дап, Дап - муз. П. Боровец, пее Влад Рубеш 3 Венецианска вечер - муз. Влад Рубеш 4 Някой те обича - пее Вл. Рубеш B1 Блус за тебе - муз. И. Сухи, пее Влад Рубеш 2 Шивач, шапкар, обущар - муз. Новотни - Рубеш, пее Влад Рубеш 3 Нещо малко - муз. Ян Паточка 4 Веч е утро - пее Влад Рубеш |
| A1 Mинутoчкa - Р. Шербан, изп. Л. и К. Димитриу 2 Kaпeльки дoждя - Е. Фанчолоти, изп. Л. и К. Димитриу 3 Bдвoeм - Ш. Кардош, исп. Е. Чичеу - фортепиано 4 Tри дeвoчки с косичками - Веселовский, исп. Л. и К. Димитриу 5 Moлoдocть - Т. Козьма B1 Мандолина - Г. Дендрино, исп. Л. и К. Димитриу 2 Cкaжи, чтo мне дeлaть - Веселовский, исп. Л. и К. Димитриу 3 Pукoпoжaтиe - Ион Василеску, исп. Д. Штефан - кларнет 4 Я нa сepдцe свoe рaccepдилcя - Дж. Соломонеску, исп. Л. и К. Димитриу 5 Буxapecтскиe дeвушки - Ион Василеску |
| А1. Калипсо италиано, муз. Раймонд Лефеар, изп. Лиана Антонова с ДЕО, дир. Д. Ганев 2. Копнежи - муз. А. Заберски, Ив. Стайков, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. О, о, Рози - муз. Роко Граната, изп. Д. Йосифов с ДЕО, дир. Д. Ганев 4. Прелюдия към фестивала, муз. Берт Пейдж, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев В1. Моряци, жени, бели - муз. Дом. Модуньо, изп. Мими Николова с ДЕО, дир. Ем. Георгиев 2. В късна нощ - бегин, муз. Тончо Русев - Морис Аладжем, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. Да, да, да - муз. Х. Жиро, изп. Лиана Антонова с ДЕО, дир. Д. Ганев 4. Петра - фокстрот, м. Г. Фулиш, изп. ДЕО, дир. Д. Ганев |
13 3 | 0180, ВСА 180  |
13 3 | 0180, ВСА 180 |
| Импровизация и токата A1 Improvisation A2 Toccata A3 Рапсодия "Вардар" Концерт за пиано и оркестър No. 3, Opus 31. Солист - Панчо Владигеров B1 Con Moto – Mosso B2 Andante B3 Allegro Vivace Симфоничен оркестър на БРТ. Диригенти: П. Владигеров (1) и В. Стефанов (2, 3) Съчетание на изключителна музикалност, стихийна творческа инвенция и голяма композиционна сръчност - такава е творческата личност на Панчо Владигеров (р. 1899 г.), чието име е неразривно свързано с развитието на българската музикална култура в продължение на повече от половин столетие. Високо талантлив и плодовит композитор, вдъхновен пианист, диригент и педагог, той е представител на онова поколение музикални творци, което със своята дейност издигна българското тоново изкуство на равнището на музикална Европа. Владигеров твори със завидно професионално майсторство в почти всички области на музиката. Но сякаш неговите предпочитания дават известен превес на инструменталните жанрове. Неговите симфонични, камерни и инструметални произведения разкриват една богата и изключително колоритна звукова палитра, едно отлично познание на изразните възможности на инструментите, употребени находчиво и с виртуозитет. Може би е странно, че Владигеров като отличен пианист прави изключение от едно неписано правило и не посвещава първия си опус на този инструмент. Обяснението за това бихме могли да търсим във факта, че братът на композитора, с когото той споделя една значителна част от своя творчески път още от най-ранно детство, е цигуларя Любен Владигеров. С него те двамата съвместно концертират години наред. Като плод на тази съвместна дейност под перото на Панчо Владигеров се появяват множество цигулкови произведения, между които и неговия първи опус - Соната за цигулка и пиано, която той написва през 1914 година едва петнадесетгодишен. Впоследствие той композира за този инструмент Две импровизации Опус 7 (1919), Четири пиеси Опус 12 (1920), Концерт за цигулка и оркестър Опус 11 (1921), Бурлеска за цигулка и оркестър Опус 14 (1922), Рапсодия "Вардар" Опус 16 (1922), чийто първообраз е написан за цигулка. Две български парафрази Опус 18 (1925), Две пиеси Опус 20 (1926) и други. "Импровизация и токата" е една от най-изпълняваните оркестрови пиеси на Владигеров. Сътворена е през 1941 г. "Импровизация и токата" в същност представлява оркестрираните две последни части от "Пет епизода за пиано". Това произведение е наситено с много емоционалност и притежава истинска завладяваща сила. "Импровизация и токата" по съдержание и звучене е дълбоко българско произведение. Рапсодия "Вардар" е най-популярното произведение на Владигеров. Създадено през 1922 година, то вече 40 години звучи по всички концертни подиуми у нас и в чужбина. Яркият му национален облик, свежата му мелодичност, оригиналната ритмика, сърдечността му го правят любимо произведение за най-широките слушателски кръгове. Владигеров е направил различни разработки за това си произведение: за цигулка и пиано, за цигулка и орк., за симфоничен орк. и др. Третият концерт за пиано и оркестър е едно от най-значителните постижения в тази област на музикалното творчество не само на Владигеров, но и на цялата българска музика. Концертът е завършен през 1937 г. и изпълнен за първи път същата година от автора при откриването на зала "България". С този концерт Владигеров спечелва два големи международни конкурса в Щутгарт (1938) и Брюксел (1939). Третият концерт за пиано и орк. е изписан с превъзходна композиционна техника, с блестяща виртуозна солистична партия и е наситен с много емоционалност. |
| А1. Запомнете Марчелино - изп. младежки вок. квинтет с малък орк. 2. Бразилиана - самба, муз. Бароса, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. Пътешествието на кап. Кук - муз. Рей Антони - изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 4. Весело и приятно - муз. Ив. Стайков, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 5. Жамай - мамбо, муз. Романо, изп. танц. орк., дир. Д. Ганев В1. Паскуалино Махараджата - муз. Модуньо, изп. М. Косева с танц. орк., дир. Д. Ганев 2. Бавен фокстрот - муз. Г. Робев, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. За влюбените - фокстрот, муз. Ролф-Мюлер, изп. танц. орк., дир. Д. Ганев 4. Микаела - танго, муз. Г. Вернер, В. Франц - изп. танц. орк., дир. Д. Ганев |
5 2 | 0177 |
| Концерт за пиано и орк. в ре миньор; Празнична увертюра муз. В. Стоянов; изп. автора със СДФ, дир. С. Попов (1), СДФ, дир. К. Илиев (2) |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
| Симфония № 5 в до миньор Части: 1. Allegro con brio, 2. Andante con moto, 3. Allegro, 4. Allegro Симфоничен оркестър на българското радио и телевизия, дир. Васил Стефанов |
4 2 | ВХН 174 |
| В) Обесването на Левски (муз. Новак) изп. хор "Кавал", дир. Ат. Маргаритов, Майци си - изп. АПБРТ, дир. М. Милков, Я надуй, дядо, кавала - изп. М. Ангелова с орк. на АПБРТ, дир. М. Милков |
| А)Рапсодия в синьо (Дж. Гершуин) изп. на пиано Ото Либих с естр. орк., дир. Б. Симеонов В) Серенада в синьо (Плесов) изп. на пиано Б. Ненков с естр. орк., дир. Б. Симеонов Празник на струнните инструменти (Костеланец) изп. естр. орк., дир. Б. Симеонов |
| 01.Адажио-престо 02.Анданте 03.Минуэт-аллегро 04.Финал - виваче Камерный оркестр, дир. В.Стефанов |
1 2 | 169 |
| Волжски припеви (руска песен) изп. сестри Федорови със сопр. на баян Не може да умра (испанска песен) изп. Луис Креспо със съпр. на китара Арабска любовна песен - изп. анс. за нар. песни За тебе, Марио (далматинска песен) изп. Йов. Пандурович с орк. Маламо, когато отиваш за вода (гръцка песен) изп. Афр. Папаниколау с инстр. група Момък чука на портата (румънска песен) изп. М. Латарецу с орк. Красавецът Исмаил (турска песен) изп. Ф. Селимов с орк. Старата река (негърска песен) изп. П. Макрой с орк. В почивния дом (албанска песен) изп. А. Таке и П. Никай с орк. Сау-сау (чилийска песен) изп. М. Лойола със съпр. на китара |
3 3 | 0166 1961 |
| Рапсодия (В. Стоянов) изп. ДСОБРТ, дир. В. Стефанов Пет скици за струнен оркестър (М. Големинов) изп. девически стр. орк., дир. В. Стефанов Увод и танци из оп. "Момчил" (Л. Пипков) изп. ДСОБРТ, дир. М. Ангелов Младежка танцова сюита (П. Хаджиев) изп. ДСОБРТ, дир. В. Стефанов ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ - крупен български съвременен композитор, роден през 1902 г. в Шумен (Коларовград) е завършил музкалното си образование в София и Виена. От 1937 г. е професор по композиция и муз. форми в Консерваторията, а сега и неин ректор. РАПСОДИЯТА е бодро, свежо и оптимистично симфонично произведение с подчертан народностен характер, изградено с виртуозна композиционна техника, но достъпно и разбираемо за най-широките слушателските среди. Още след създаването й през 1958 година Рапсодията от Веселин Стоянов влезе в репертоара не само на всички наши, но и на редица чужди симфонически оркестри. МАРИН ГОЛЕМИНОВ е изтъкнат български съвременен композитор. Роден е през 1908 година в Кюстендил. Завършил е Музикалната академия в София, след което специализира в Париж при Венсан д'Енди в Скола Канторум, а по-късно в Мюнхен. От 1934 г. Големинов е професор по оркестрация и композиция в Консерваторията. ПЕТ СКИЦИ ЗА СТРУНЕН ОРКЕСТЪР е една от често изпълняваните творби на Големинов. Написана е напълно в духа на българското народно звукотворчество, с много вкус и е предназначена за масовия слушател. ЛЮБОМИР ПИПКОВ е бележит български съвременен композитор. Роден е през 1904 г. в Ловеч. Получил е музикалната си подготовка в Париж - Екол нормал дьо музик, като ученик на Пол Дюка. Създал е много голямо творчество в почти всички области на музикално изкуство. Характерно за творчеството на Пипков е неговата идейна насоченост. УВОД И ТАНЦИ ИЗ ОПЕРАТА "МОМЧИЛ" са спечелили широка популярност като симфонично произведение и звучат извънредно често на концертните подиуми. Това се дължи на достъпния музикален език, и дълбоката връзка с народното творчество и подчертаната емоционалност на произведението. ПАРАШКЕВ ХАДЖИЕВ е плодовит български композитор, който работи предимно в областта на оперното и оперетното творчество. Роден е през 1912 г. в София в семейството на оперен диригент. След като завърша Музкалната академия в София, специализира последователно в Прага, Виена и Берлин. Музика на Хаджиев се отличава с достъпност и много добро професионално умение. МЛАДЕЖКА ТАНЦОВА СЮИТА е популярно симфонично произведение на Парашкев Хаджиев, написано в духа на народните песни и танци със светъл и оптимистичен характер. |
4 2 | 0165 |
| Г. Телеман - Соната за флейта и стр. орк. в ла миньор - Хр. Владовски - флейта Й. С. Бах -Концерт за цигулка и орк. ла миньор №1 - Дина Шнайдерман - цигулка. Съпр. ДСОБРТ (1), камерен оркестър (2), дир. В. Стефанов |