7 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30346 коментара
17 3 | ВАА 190  |
| Нима Константин Кисимов не съществува вече ? Възможно ли е да си представим Народния театър без малката, енергична фигурка, която броди денонощно около театъра като символ на актьорската любов? Когато и да отидеш в театъра, Косю бе там! Сутрин на репетиции се чуваше някъде из репетиционните зали неговият глас. Свършат ли на обед репетициите — Косю отдъхваше на пейката пред театъра и допушваше сладкото фасче на цигарата си. Вечер, той бе в стихията си — огромната сцена бе разгърнала топли обятия и Косю плуваше в светлина и щастие, летеше от роля в роля, от образ в образ, вдъхновен и ненаситен... А нощем, след представлението, когато всичко затихнеше, когато светлините угаснеха и вратите се заключеха, Косю не можеше да се прибере в къщи, не можете да заспи, докато не обиколи няколко пъти любимото червено здание. Наречете го, както искате - думата не е важна — странност, мания, обет, магия - важен е дълбокият израз на любов и почит към театъра и изкуството. Не е минал ден в тези четиридесет години Косю Кисимов да не се отбие в театъра. Дали е в София или на гастроли в провинцията, преди заминаване или след връщането, среднощ или на разсъмване, болен или уморен, той трябваше да изпълни своя дълг - да прекрачи прага на театъра. Каква необикновена красота се крие в тази актьорска тайна! Колко чистота и дълбок смисъл има в това всекидневно поклонение. Така знаят да обичат своята професия само надарените. Всички познават стихийния талант на Косю Кисимов, той е още пред очите ни, споменът за него е още жив и пресен. Прегледайте дългия списък на ролите му, завъртете кинолентата на вашата памет— ето ги, един след друг, създадените от него образи: непосредствен и находчив, пъргав, енергичен, пластичен и развихрен Косю се смее, скача, крещи, търкаля се на пода, плаче и проклина, мрази и обича, гърчи се от скъперничество или от уплаха, изрича огнени слова за правда и свобода — артист от сътворението на света! Косю Кисимов като че ли беше минал вековните пътища на театъра — той носеше в кръвта си Трагикът и Комикът, пъстрата душа на Арлекина и сълзите на Пиеро, остроумието па Шута и сръчността на Клоуна — стар, като света, и съвременен във всички времена. Бликащата сила на неговия талант, творческата му енергия не познаваха граници — нищо не му стигаше, нищо не го задоволяваше — дневни и вечерни представления: по четири — пет участия на ден из университети, училища, казарми; гастроли в други театри; пътувания из цяла България — всичко това беше за него жизнена необходимост, той трябваше да отиде навсякъде, да бъде с всички. В своята фантастична памет Косю Кисимов беше побрал всичко ценно от българската литература, всичко интересно от световната драматургия — и хората го викаха навсякъде, посрещаха го, слушаха го с възторг, тълпяха се около него и му изразяваха любовта си. Косю си отиде, Косю изчезна за миг — човек умира от това, което обича - Косю умри от своята жажда за творчество, от своята любов към хората! Неговият живот беше една фантастична театрална игра — спомнете си го в последната му роля от „Службогонци”. Той се промъкна през прозореца, спусна се по перилото на стълбата, покатери се на електрическия стълб и от там ... с един последен смъртоносен скок — от сцената в небитието! Олга Кирчева нар. артистка |
17 3 | ВАА 190 |
17 3 | ВАА 190 |
17 3 | ВАА 190 |
| Защитата на Перущица (Иван Вазов) Опълченците на Шипка (Иван Вазов) Пайсий (Иван Вазов) Нощ (Пейо Яворов) |
| А) Пусто остало Габрово (Ас. Димитров) - сол. Д. Николов, Шуми лесът (Г. Димитров), Дафино вино (Д. Христов), Се запали, пиле трено (Д. Христов) В) Хей, дана (Лахман), Приспивна песен (Йох. Брамс), Мефисто серенада (Б. Карели) - сол. нар. арт. М. Попов, Серенада (Фр. Ото), Черно море (Дм. Шостакович) |
| А) Жетвари (Хр. Манолов) изп. БХК, дир. Д. Русков, Ку-ку (Егоров) изп. БХК, дир. Св. Обретенов, Хвърлила мома ябълка (М. Големинов) изп. БХК, дир. Д. Русков, Царевица ранна (Л. Пипков) изп. БХК, дир. Д. Русков, Каква мома видех (Ем. Манолов), Сеяла е малка мома (Г. Димитров) - изп. БХК, дир. Св. Обретенов, Заплакала е Стара Планина (А. Букурещлиев) изп. БХК, дир. Д. Русков, сол. М. Чергов В) Пей, лястовичке (обр. Копосов) изп. БХК, дир. Св. Обретенов, сол. В. Цекова, Стани ми, майчо (Ф. Кутев) изп. БХК, дир. Д. Русков, Кукувичка (Г. Димитров) изп. БХК, дир. Св. Обретенов, Вечерна звезда (Р. Шуман) изп. БХК, дир. Д. Русков, Ръченица (Д. Христов) изп. БХК, дир. Св. Обретенов, Вечер (Танеев), изп. БХК, дир. Д. Русков, Защок ма, майчинку (Д. Петков), изп. БХК, дир. Д. Русков |
18 3 | 0186 1961 |
| Из оперетата „Младостта на Маестрото" (музика В. Райчев): а) Песен за Родината - изп. Л. Бодуров с хор и ОДМТ, дир. авторът, б) Дует на Камелия и Маестрото - изп. Л. Жабленска и Л. Бодуров с ОДМТ, дир. авторът Из оперетата „Време за любов" (Д. Вълчев): а) Дует на Станка и Пешо - изп. К. Димова и В. Даскалов с ОДМТ, дир. Р. Баталова, б) Ария на Милена - изп. Л. Жабленска с ОДМТ, дир. Р. Баталова Из оперетата „Българи от старо време" (А. Карастоянов): а) Два дуета на Янка и Иван - изп. Д. Гаманова и В. Даскалов с ОДМТ, дир. В. Райчев, б) Ария на Лиляна - изп. Л. Станева с ОДМТ, дир. В. Райчев Из оперетата „Хубавата Елена" (Ж. Офенбах): а) Дует на Елена и Парис - изп. Н. Шаркова и Л. Бодуров с ОДМТ, дир. Б. Левиев, б) Ария на Парис - изп. Л. Бодуров с ОДМТ, дир. Б. Левиев Из оперетата „Царицата на Чардаша" (Им. Калман): а) Дуети из I действие - изп. Л. Кошлукова и М. Босев с ОДМТ, дир. Р. Баталова, б) Дует из II действие - изп. Л. Кисьова и М. Босев с ОДМТ, дир. Р. Баталова Из оперетата „Веселата вдовица" (Фр. Лехар): Дует из II действие - изп. Л. Кошлукова и М. Босев с ОДМТ, дир. Р. Баталова |
5 1 | 0185 |
| Пътуване из Албания - вариации за струнен орк. върху една албанска нар. песен (Л. Пипков) изп. ДСОБРТ, дир. К. Илиев Симфонични танци (Д. Сагаев) изп. ДСО-Пловдив, дир. Д. Петков |
5 1 | 0184 |
| Симфония № 1 (Симфония-кантата) "Той не умира" за смесен хор и оркстър Изп. БХК и ДСОБРТ, дир. В. Стефанов |
| A1 Вчера беше неделя - муз. И. Шлитте, пее Влад Рубеш 2 Дап, Дап, Дап - муз. П. Боровец, пее Влад Рубеш 3 Венецианска вечер - муз. Влад Рубеш 4 Някой те обича - пее Вл. Рубеш B1 Блус за тебе - муз. И. Сухи, пее Влад Рубеш 2 Шивач, шапкар, обущар - муз. Новотни - Рубеш, пее Влад Рубеш 3 Нещо малко - муз. Ян Паточка 4 Веч е утро - пее Влад Рубеш |
| A1 Mинутoчкa - Р. Шербан, изп. Л. и К. Димитриу 2 Kaпeльки дoждя - Е. Фанчолоти, изп. Л. и К. Димитриу 3 Bдвoeм - Ш. Кардош, исп. Е. Чичеу - фортепиано 4 Tри дeвoчки с косичками - Веселовский, исп. Л. и К. Димитриу 5 Moлoдocть - Т. Козьма B1 Мандолина - Г. Дендрино, исп. Л. и К. Димитриу 2 Cкaжи, чтo мне дeлaть - Веселовский, исп. Л. и К. Димитриу 3 Pукoпoжaтиe - Ион Василеску, исп. Д. Штефан - кларнет 4 Я нa сepдцe свoe рaccepдилcя - Дж. Соломонеску, исп. Л. и К. Димитриу 5 Буxapecтскиe дeвушки - Ион Василеску |
| А1. Калипсо италиано, муз. Раймонд Лефеар, изп. Лиана Антонова с ДЕО, дир. Д. Ганев 2. Копнежи - муз. А. Заберски, Ив. Стайков, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. О, о, Рози - муз. Роко Граната, изп. Д. Йосифов с ДЕО, дир. Д. Ганев 4. Прелюдия към фестивала, муз. Берт Пейдж, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев В1. Моряци, жени, бели - муз. Дом. Модуньо, изп. Мими Николова с ДЕО, дир. Ем. Георгиев 2. В късна нощ - бегин, муз. Тончо Русев - Морис Аладжем, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. Да, да, да - муз. Х. Жиро, изп. Лиана Антонова с ДЕО, дир. Д. Ганев 4. Петра - фокстрот, м. Г. Фулиш, изп. ДЕО, дир. Д. Ганев |
13 3 | 0180, ВСА 180 |
13 3 | 0180, ВСА 180 |
| Импровизация и токата A1 Improvisation A2 Toccata A3 Рапсодия "Вардар" Концерт за пиано и оркестър No. 3, Opus 31. Солист - Панчо Владигеров B1 Con Moto – Mosso B2 Andante B3 Allegro Vivace Симфоничен оркестър на БРТ. Диригенти: П. Владигеров (1) и В. Стефанов (2, 3) Съчетание на изключителна музикалност, стихийна творческа инвенция и голяма композиционна сръчност - такава е творческата личност на Панчо Владигеров (р. 1899 г.), чието име е неразривно свързано с развитието на българската музикална култура в продължение на повече от половин столетие. Високо талантлив и плодовит композитор, вдъхновен пианист, диригент и педагог, той е представител на онова поколение музикални творци, което със своята дейност издигна българското тоново изкуство на равнището на музикална Европа. Владигеров твори със завидно професионално майсторство в почти всички области на музиката. Но сякаш неговите предпочитания дават известен превес на инструменталните жанрове. Неговите симфонични, камерни и инструметални произведения разкриват една богата и изключително колоритна звукова палитра, едно отлично познание на изразните възможности на инструментите, употребени находчиво и с виртуозитет. Може би е странно, че Владигеров като отличен пианист прави изключение от едно неписано правило и не посвещава първия си опус на този инструмент. Обяснението за това бихме могли да търсим във факта, че братът на композитора, с когото той споделя една значителна част от своя творчески път още от най-ранно детство, е цигуларя Любен Владигеров. С него те двамата съвместно концертират години наред. Като плод на тази съвместна дейност под перото на Панчо Владигеров се появяват множество цигулкови произведения, между които и неговия първи опус - Соната за цигулка и пиано, която той написва през 1914 година едва петнадесетгодишен. Впоследствие той композира за този инструмент Две импровизации Опус 7 (1919), Четири пиеси Опус 12 (1920), Концерт за цигулка и оркестър Опус 11 (1921), Бурлеска за цигулка и оркестър Опус 14 (1922), Рапсодия "Вардар" Опус 16 (1922), чийто първообраз е написан за цигулка. Две български парафрази Опус 18 (1925), Две пиеси Опус 20 (1926) и други. "Импровизация и токата" е една от най-изпълняваните оркестрови пиеси на Владигеров. Сътворена е през 1941 г. "Импровизация и токата" в същност представлява оркестрираните две последни части от "Пет епизода за пиано". Това произведение е наситено с много емоционалност и притежава истинска завладяваща сила. "Импровизация и токата" по съдержание и звучене е дълбоко българско произведение. Рапсодия "Вардар" е най-популярното произведение на Владигеров. Създадено през 1922 година, то вече 40 години звучи по всички концертни подиуми у нас и в чужбина. Яркият му национален облик, свежата му мелодичност, оригиналната ритмика, сърдечността му го правят любимо произведение за най-широките слушателски кръгове. Владигеров е направил различни разработки за това си произведение: за цигулка и пиано, за цигулка и орк., за симфоничен орк. и др. Третият концерт за пиано и оркестър е едно от най-значителните постижения в тази област на музикалното творчество не само на Владигеров, но и на цялата българска музика. Концертът е завършен през 1937 г. и изпълнен за първи път същата година от автора при откриването на зала "България". С този концерт Владигеров спечелва два големи международни конкурса в Щутгарт (1938) и Брюксел (1939). Третият концерт за пиано и орк. е изписан с превъзходна композиционна техника, с блестяща виртуозна солистична партия и е наситен с много емоционалност. |
| А1. Запомнете Марчелино - изп. младежки вок. квинтет с малък орк. 2. Бразилиана - самба, муз. Бароса, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. Пътешествието на кап. Кук - муз. Рей Антони - изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 4. Весело и приятно - муз. Ив. Стайков, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 5. Жамай - мамбо, муз. Романо, изп. танц. орк., дир. Д. Ганев В1. Паскуалино Махараджата - муз. Модуньо, изп. М. Косева с танц. орк., дир. Д. Ганев 2. Бавен фокстрот - муз. Г. Робев, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. За влюбените - фокстрот, муз. Ролф-Мюлер, изп. танц. орк., дир. Д. Ганев 4. Микаела - танго, муз. Г. Вернер, В. Франц - изп. танц. орк., дир. Д. Ганев |
5 2 | 0177 |
| Концерт за пиано и орк. в ре миньор; Празнична увертюра муз. В. Стоянов; изп. автора със СДФ, дир. С. Попов (1), СДФ, дир. К. Илиев (2) |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
| Симфония № 5 в до миньор Части: 1. Allegro con brio, 2. Andante con moto, 3. Allegro, 4. Allegro Симфоничен оркестър на българското радио и телевизия, дир. Васил Стефанов |
