Страна I
1. Гуадалупе — 4.00
2. Край стария мост — 3.45
3. Искам да стана моряк — 3.05
4. На София — 2.15
5. В този парк — 3.15

Страна II
1. На тебе, Варшава — 2.15
2. Твоята красота — 2.25
3. Твоите сълзи — 1.40
4. Старата къща — 3.15
5. Песен за Париж — 2.40

Пиесите на настоящата плоча са композирани от кубинския композитор, чийто живот и творчество са неотлъчно свързани с живота и борбите на кубинския народ. Майор Хуан Алмейда Боске е роден на 17. II. 1927 г. в гр. Хавана. Започнал е да композира още на дванадесетгодишна възраст. Интересна е неговата съдба, която го довежда до министерски пост. За участието си в нападението на казармите „Монкада“ в Сантияго де Куба двадесет и пет годишният композитор е хвърлен в затвора, където престоява до 1955 година. През 1956 година той е политемигрант в Мексико и участвува активно в подготовката за започване на въоръжената борба в планините на Куба.
На 2 декември яхтата „Гранма" стоварва на плажа „Велик" Фидел Кастро заедно с още осемдесет души, между които е и Хуан Алмейда Боске. Продължавайки борбата в Сиера Маестра, Боске участвува в многобройни боеве, в един от които е ранен. През този етап на борбата Боске е бил и командир на един партизански фронт до победатана въстанието на 1 януари 1959 година.
След тази дата заема различии постове в Революционното правителство и бива избран за член на Политбюро на ЦК на Кубинската комунистическа партия.
Музиката на Хуан Алмейда Боске се отличава с характерната за кубинската народна музика наситеност на мелодията. В нея като че ли прозират горещият и откликващ темперамент на кубинците, прозрачната чистота на южната нощ и светлината на огромните звезди, соленият дъх на морето, край което се ражда любовта. Пиесата „Гуадалупе" е създадена когато Боске е бил емигрант в Мексико:
"...Сега когато си тръгвам,
за да изпълня дълга си,
защото моята земя ме вика,
за да победи или за да умра,
Лупита, не ме забравяй,
ах, спомняй си за мен.“
Между останалите пиеси, записани на плочата е и пиесата „На София"."...Дойдох отдалеч да те видя... като те видях разбрах, че си цветна градина... И от тук, партизанска земя, като моята страна, от Копитото на Витоша аз те чувствувам много по-близо до мен, София." А в „На теб, Варшава" "... Давам най-хубавата си песен... както аз те видях със сърцето си."
В „Песен за Париж“ Боске възкликва "...Искам с една парижанка да отида в Латинския квартал и да се смеся с гъмжащата тълпа... А като си тръгна, като последна песен от Айфеловата кула да видя Париж, да видя Париж..."
В останалите пиеси лиричното настроение е сполучливо предадено от музиката:
"...Край стария мост аз ти
оставям луната,
която блести над морето,
и ти оставям вълните,
конто се разбиват в скалите
почти като музика..."
„Край стария мост"
Пиесата „В този парк“ разкрива една любов
"В този парк, край тези цветя
аз я ухажвах една нощ
и й разказах за моята любов..."
а болерото „Твоята красота" разкрива един щастлив миг
„Погледни ме с красивите си очи,
които са като две звезди,
скрили се при теб..."
Джаз калипсото „Твоите сълзи“ не е сърцераздирателна песен, а една мелодия, обагрена с лека меланхолия —
„Твоите сълзи не чезнат,
капка по капка те падат в сърцето ми..."
* * *
„Твоята стара къща
пази толкова много спомени,
че ме кара да различавам вчера от днес ..
... И аз все се питам дали момичето
от старата къща те може да ме обича ? ...“
„Старата къща"
„Искам да стана моряк
и да се сблъскам с тайните,
които крият океаните
и да ги превъзмогна, подобно на теб, татко..."
„Искам да стана моряк“