6 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30338 коментара
| Богата с съкровищницата ни от народни песни. Десетилетия наред песенната ни традиция се поддържа от хиляди народни певци и свирачи. Един от тях е и народният певец Борис Машалов. Роден през 1914 г. в град Севлиево, той още от най-ранните си детски години започва да помага на баща си в работата. Бащата — беден занаятчия, работил и пеел, а малкият Борис поглъщал песен след песен. Това е било единственото богатство, което наследил от баща си. Още като юноша той идва в София, за да изкарва лрехраната си с труд, но не забравя да пее. Случайната среща с известния ни певец Събчо Събев изиграва важна роля в живота му. Събев го учи безплатно и най-старателно го подтиква да стане народен певец. Освен народни песни, Машалов пее и шлагери. някои от които записва на грамофонни плочи. Така той се запознава в Прага с българския писател Йордан Стубел и по негов съвет започва да пее само народни песни. По Радиото гласът му прозвучава през 1937 год. Оттогава той се определи само към народната песен и изпълненията му достигат до хилядите любители на народни песни. Гласът на Машалов е приятен, звучен, висок. Надарен с голяма музикалност и артистичност, той пее песните си с топлота и задълбоченост. Репертоарът му е богат и разнообразен. В него влизат песни почти от цялата страна. Той пее еднакво добре както бързите и хороводни песни, така също и бавните, богато орнаментирани песни, затрогващи със своята непринуденост и дълбоко вживяване. Много известни са изпълненията на песните му: "Заблеяло ми агънце", "Засвирили са, Дойне", "Провикнал сай Николчо", "Зън, зън, Ганке ле", "Мама Елка буди" и др. Машалов развива голяма концертна дейност из страната и в чужбина. Изнася концерти в Чехословакия, Германия, Унгария, Албания, Полша, Франция, Югославия. СССР и други страни като солист на ансамбъла на ЦДНА. Лауреат е на общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство през 1955 година. Машалов ни остави повече от 400 песни, голяма част от конто се намират във фонда на Радиото, а други — в Института за музика при БАН и представляват ценен материал за научни изследвания. Вергилий Атанасов |
| Средна плоча (10") - 199 А) Чича рече да ме жени, Пейте ми, пиленца, Извор вода извира, Айде бре, Яно - изп. Г. Пинджурова В) Димитър дума Тодорка, Радко платно тъче, Мама Елка буди, Зън, зън, Ганке ле - изп. Б. Машалов По-късно преиздадена като албум на Борис Машалов (ВНА 199): А) Вино пият петдесет юнака Димитър дума Тодорки Радка платно тъче Мама Елка буди Зън, зън, Ганке ле Засвирили са, Дойне Съпр. орк., дир. К. Колев (1—6) В) Кехая вика из село Стоян хайдутин Денчо буля си думаше Рипай, Недо Провикнал сай Николчо Мятало Ленче ябълка Съпр. орк., дир. К. Колев (1, 2, 5), рък. Ив. Кирев (3), дир. Б. Петров (4), Б. Карлов - акордеон (6) |
6 2 | 198 |
| Велик е нашият войник (М. Шекерджиев) изп. АМНО, дир. Изр. Аладжем Един завет (Шагунов) изп. АМНО, дир. Л. Пинтев Безсмъртен подвиг (М. Митов) изп. АМНО, дир. Изр. Аладжем Артилерийски марш (Ил. Драганов) изп. АМНО, дир. Изр. Аладжем Наша Родина (Г. Петров) изп. духов орк., дир. Овчаров Защита на мира (Г. Петров) изп. духов орк., дир. Магеров Родина (Б. Янчев) изп. духов орк., дир. Б. Владимиров Спортна победа (Н. Цонев) изп. духов орк., дир. Б. Владимиров |
| А В Карлови Вари (А. Бабаджанян) изп. ЕОСР, дир. Ю. Саулски Валс (С. Туликов) изп. ЕОСР, дир. Ю. Силантиев Влакове (Фелцман) изп. Н. Дорда с инстр. квартет Фокстрот (А. Токарьов) изп. ЕОСР, дир. Ю. Силантиев Б Въртележка (Е. Вайн), изп. ЕОЕР, дир. Р. Меркулов Бавен фокстрот (К. Караев) изп. танцов. орк. Събота вечер (С. Туликов) изп. Вл. Трошин с инстр. квинтет Скерцо (Л. Токарьов) изп. ЕОСР, дир. Ю. Силантиев |
| А Фокстрот за четири тромпета (Ю. Раудмяе) изп. ЕОЕР, дир. авторът (2.50) Стари познати (Верберг), изп. ЕОЕР, дир. Р. Меркулов (3.55) Хубава си, Виена (А. Островски) изп. Вл. Трошин с орк., дир. Ю. Силантиев (2.30) Твоята усмивка (А. Варламов) изп. орк. за лека музика (3.55) Б Позната песничка (М. Таривердиев) изп. Г. Чохели с орк., дир. Ю. Саулски (3.00) От старото правя ново (Е. Вайн), изп. ЕОЕР, дир. Р. Меркулов (4.25) Новата година идва (Е. Птичкин), изп. Олег Анофриев с вок. квартет, съпр. инстр. квартет (2.40) Пролетен Ереван (А. Бабаджанян) изп. ЕОСР, дир. Ю. Саулски (4.05) |
5 2 | 193 1961, дата на запис: 29, 30. IX. и 1. X. 1960 |
| А1. Добруджанска ръка - изп. Ст. Георгиев - аккордеон с орк. 2. Русан на Русанка думаше - изп. Ив. Георгиев с орк. 3. Стоян си стадо караше - изп. М. Димова с орк. 4. Георги си стадо пасеше - изп. Ст. Керанов с орк. 5. Научила се Тодорка - изп. П. Петкова с орк. В1. Димо Вълкана думаше - изп. Ст. Господинова със съпр. на кавал 2. Я помълчете, я послушайте - изп. П. Стефанов с орк. 3. Право хоро и ръченица - изп. П. Токушев - гайда с орк. 4. Миланчо болен лежеше - изп. М. Василева с орк. 5. Сборенка - изп. Ст. Митев - акордеон с оркестър |
| Страна А Съмнение (М. Глинка) — 5.05 Аз пак съм сам (С. Рахманинов) — 2.00 На музиката (Фр. Шуберт) — 3.30 Страна Б Романс (П. Чайковски) — 4.05 Сън (С. Рахманинов) — 1.25 Старият ефрейтор (Ал. Даргомижски) — 4.40 Съпр. на пиано Зл. Мишакова (1—6) и чело - П. Дойчинов (1, 4) |
8 4 | 191, ВНН 191 |
8 4 | 191, ВНН 191 |
| А: 1. Право хоро - изп. К. Колев и Б. Карлов, акордеони с орк. 2. Четворно хоро - изп. орк., рък. К. Колев 3. Гердемско хоро - изп. П. Радев - кларинет и Ив. Кирев - акордеон с орк. 4. Лудо хоро - изп. духов орк., дир. Вл. Недков В:1. Криво садовско хоро - изп. П. Радев - кларинет и Ив. Кирев - акордеон с орк. 2. Лазарница - изп. орк., рък. К. Колев 3. Бряговска ръченица - изп. Първомайската група 4. Граовско хоро - изп. групата на Б. Карлов |
17 3 | ВАА 190  |
17 3 | ВАА 190 |
17 3 | ВАА 190 |
| Нима Константин Кисимов не съществува вече ? Възможно ли е да си представим Народния театър без малката, енергична фигурка, която броди денонощно около театъра като символ на актьорската любов? Когато и да отидеш в театъра, Косю бе там! Сутрин на репетиции се чуваше някъде из репетиционните зали неговият глас. Свършат ли на обед репетициите — Косю отдъхваше на пейката пред театъра и допушваше сладкото фасче на цигарата си. Вечер, той бе в стихията си — огромната сцена бе разгърнала топли обятия и Косю плуваше в светлина и щастие, летеше от роля в роля, от образ в образ, вдъхновен и ненаситен... А нощем, след представлението, когато всичко затихнеше, когато светлините угаснеха и вратите се заключеха, Косю не можеше да се прибере в къщи, не можете да заспи, докато не обиколи няколко пъти любимото червено здание. Наречете го, както искате - думата не е важна — странност, мания, обет, магия - важен е дълбокият израз на любов и почит към театъра и изкуството. Не е минал ден в тези четиридесет години Косю Кисимов да не се отбие в театъра. Дали е в София или на гастроли в провинцията, преди заминаване или след връщането, среднощ или на разсъмване, болен или уморен, той трябваше да изпълни своя дълг - да прекрачи прага на театъра. Каква необикновена красота се крие в тази актьорска тайна! Колко чистота и дълбок смисъл има в това всекидневно поклонение. Така знаят да обичат своята професия само надарените. Всички познават стихийния талант на Косю Кисимов, той е още пред очите ни, споменът за него е още жив и пресен. Прегледайте дългия списък на ролите му, завъртете кинолентата на вашата памет— ето ги, един след друг, създадените от него образи: непосредствен и находчив, пъргав, енергичен, пластичен и развихрен Косю се смее, скача, крещи, търкаля се на пода, плаче и проклина, мрази и обича, гърчи се от скъперничество или от уплаха, изрича огнени слова за правда и свобода — артист от сътворението на света! Косю Кисимов като че ли беше минал вековните пътища на театъра — той носеше в кръвта си Трагикът и Комикът, пъстрата душа на Арлекина и сълзите на Пиеро, остроумието па Шута и сръчността на Клоуна — стар, като света, и съвременен във всички времена. Бликащата сила на неговия талант, творческата му енергия не познаваха граници — нищо не му стигаше, нищо не го задоволяваше — дневни и вечерни представления: по четири — пет участия на ден из университети, училища, казарми; гастроли в други театри; пътувания из цяла България — всичко това беше за него жизнена необходимост, той трябваше да отиде навсякъде, да бъде с всички. В своята фантастична памет Косю Кисимов беше побрал всичко ценно от българската литература, всичко интересно от световната драматургия — и хората го викаха навсякъде, посрещаха го, слушаха го с възторг, тълпяха се около него и му изразяваха любовта си. Косю си отиде, Косю изчезна за миг — човек умира от това, което обича - Косю умри от своята жажда за творчество, от своята любов към хората! Неговият живот беше една фантастична театрална игра — спомнете си го в последната му роля от „Службогонци”. Той се промъкна през прозореца, спусна се по перилото на стълбата, покатери се на електрическия стълб и от там ... с един последен смъртоносен скок — от сцената в небитието! Олга Кирчева нар. артистка |
17 3 | ВАА 190 |
17 3 | ВАА 190 |
17 3 | ВАА 190 |
| Защитата на Перущица (Иван Вазов) Опълченците на Шипка (Иван Вазов) Пайсий (Иван Вазов) Нощ (Пейо Яворов) |
| А) Пусто остало Габрово (Ас. Димитров) - сол. Д. Николов, Шуми лесът (Г. Димитров), Дафино вино (Д. Христов), Се запали, пиле трено (Д. Христов) В) Хей, дана (Лахман), Приспивна песен (Йох. Брамс), Мефисто серенада (Б. Карели) - сол. нар. арт. М. Попов, Серенада (Фр. Ото), Черно море (Дм. Шостакович) |
| А) Жетвари (Хр. Манолов) изп. БХК, дир. Д. Русков, Ку-ку (Егоров) изп. БХК, дир. Св. Обретенов, Хвърлила мома ябълка (М. Големинов) изп. БХК, дир. Д. Русков, Царевица ранна (Л. Пипков) изп. БХК, дир. Д. Русков, Каква мома видех (Ем. Манолов), Сеяла е малка мома (Г. Димитров) - изп. БХК, дир. Св. Обретенов, Заплакала е Стара Планина (А. Букурещлиев) изп. БХК, дир. Д. Русков, сол. М. Чергов В) Пей, лястовичке (обр. Копосов) изп. БХК, дир. Св. Обретенов, сол. В. Цекова, Стани ми, майчо (Ф. Кутев) изп. БХК, дир. Д. Русков, Кукувичка (Г. Димитров) изп. БХК, дир. Св. Обретенов, Вечерна звезда (Р. Шуман) изп. БХК, дир. Д. Русков, Ръченица (Д. Христов) изп. БХК, дир. Св. Обретенов, Вечер (Танеев), изп. БХК, дир. Д. Русков, Защок ма, майчинку (Д. Петков), изп. БХК, дир. Д. Русков |
18 3 | 0186 1961 |
| Из оперетата „Младостта на Маестрото" (музика В. Райчев): а) Песен за Родината - изп. Л. Бодуров с хор и ОДМТ, дир. авторът, б) Дует на Камелия и Маестрото - изп. Л. Жабленска и Л. Бодуров с ОДМТ, дир. авторът Из оперетата „Време за любов" (Д. Вълчев): а) Дует на Станка и Пешо - изп. К. Димова и В. Даскалов с ОДМТ, дир. Р. Баталова, б) Ария на Милена - изп. Л. Жабленска с ОДМТ, дир. Р. Баталова Из оперетата „Българи от старо време" (А. Карастоянов): а) Два дуета на Янка и Иван - изп. Д. Гаманова и В. Даскалов с ОДМТ, дир. В. Райчев, б) Ария на Лиляна - изп. Л. Станева с ОДМТ, дир. В. Райчев Из оперетата „Хубавата Елена" (Ж. Офенбах): а) Дует на Елена и Парис - изп. Н. Шаркова и Л. Бодуров с ОДМТ, дир. Б. Левиев, б) Ария на Парис - изп. Л. Бодуров с ОДМТ, дир. Б. Левиев Из оперетата „Царицата на Чардаша" (Им. Калман): а) Дуети из I действие - изп. Л. Кошлукова и М. Босев с ОДМТ, дир. Р. Баталова, б) Дует из II действие - изп. Л. Кисьова и М. Босев с ОДМТ, дир. Р. Баталова Из оперетата „Веселата вдовица" (Фр. Лехар): Дует из II действие - изп. Л. Кошлукова и М. Босев с ОДМТ, дир. Р. Баталова |
5 1 | 0185 |
| Пътуване из Албания - вариации за струнен орк. върху една албанска нар. песен (Л. Пипков) изп. ДСОБРТ, дир. К. Илиев Симфонични танци (Д. Сагаев) изп. ДСО-Пловдив, дир. Д. Петков |