7 месеца
За сайта10 2 | ВАА 1043 дата на запис: 1968 |
Страна А На браздата — 9.00 Печена тиква — 9.30 Страна Б На оня свят — 11.30 Нещастие — 9.20 Изпълнение: Апостол Карамитев "Няма да се връщам в село, докато не стана човек". Едно момче завннагн наиусна селото. Градът го посрещна студено. Предложи му самота, враждебност и безпаричие. Дни и месеци в търсене на работа, в глад и лишения. Месеци и години взиране в живота и в хората, сблъсъци с живота. И още по-голяма страст към мечтата, който наричаше "да стана човек". Горчивият вкус на живота не погуби, а по-силно разгоря тази страст. Горчивият вкус на живота изостри слуха и зрението на неизвестния селски син, с когото надменният град започва да воюва през 1899 година. Горчивият вкус на живота създаде името на това момче, което само след четири години победи. И така, в 1904 година, на 27-годишна възраст се роди писателят с поетичното и горчиво име Елин Пелин. Поетично, като мечтите на тези, за който разказваше и като собствените му мечти. Горчиво, като живота на тези, за който разказваше и като собствения му живот. Писателят, който напусна селото, написа най-тъжната и светла повест за селото и селския човек. Творчеството на Елин Пелин е прекрасна антология с неувяхващи образи, пълни с красота и мъдрост; образец на поетична изразна похватност, жива съвест и истинска любов към човека. Той нише само тогава, когато има да сподели с читателя нешо наистина важно, красиво, духовито и съдържателно — родено не в кабинет, сред чужди мисли и теории, а в непрестанно общуване с хората и природата. Това поддържа бодър и енергичен творческия му дух, правдиво и честно майсторското му перо. Много от разказите на Елин Пелин изглеждат леко забавни, шеговити, дори идилични. Но вгледаме ли се в сгъстения смисъл на неговия чудесен образен език ще открием изобличен един цял свят с несправедлива обществена уредба, с неволята на трудовия човек, с фалша на религията. Обичта на цялата си душа писателят дава на бедняка, заради вътрешните му сили и гордост, несломени от мизерията и неволята. Беднякът, който е все още безпомощен, прикрива с иронична мъдрост своето превъзходство над тези, които разполагат със съдбата и труда му. "Ние сме прости, не разбираме" ("На оня свят") — не унижение, а вътрешен протест има в тези думи. Следващите поколения в лицето на Андрешко ще превърнат хитростта и иронията в действуваща сила. Трезв, спокоен наблюдател, Елин Пелин не се опива от своята творческа идея, нито от красотата на героите си. Той разказва без напрежение, без задъхване, без да участвува в разговорите, мислите и изжививанията на героите. Но той създава цяла редица мечтатели. Чрез тях той изразява онзи устрем към бъдещето, така характерен за най-хубавите му творби. Мечтата извира от духовната жизненост на селянина и оцветява с романтична окраска живота му. Животът, такъв какъвто трябва да бъде — е далечната цел, за която по своему мечтаят и се борят героите. В разказите на Елин Пелин няма и сянка от умозрителност, и намек от скрита поука и преднамерен размисъл. Но те казват толкова много, че изумяват с дълбоката и жива мисъл, която образът носи в себе си. И читателят чувствува, че и в най-черната нощ на човешкото страдание е заключена някаква светлина на духа, някаква истина, която очаква да бъде разкъсан мрака, за да бъде освободена птицата на щастието от тъмните убежища на човешкия живот. Героите на Елин Пелин притежават една непобедима виталност, напомняща за неизтощимата жизненост на народа. Неговият оптимизъм е роден от страданието. "Аз познавам добре страданието. То влита високо духа." В суровото изображение на селото писателят показва не само разрушителната сила на страданието, но и нравствените и духовни сили у човека. който и при най-тежките беди държи сърцето си отворено за радостта. В труда и неговата сила Елин Пелин разкри вечните извори из младостта, любовта и благородството на духа. Елин Пелин видя как човекът ще се изправи в цял ръст, за да съгледа както дядо Корчан от високите крила на вятърната мелница бялото облаче, което носи радостната вест за общата благодат след бедите. |