9 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30417 коментара
3 3 | ВАА 1287 1971, дата на запис: 1971  |
| Десети конгрес на Българската комунистическа партия Приветствено слово, произнесено пред Х конгрес на БКП от Леонид Брежнев, Генерален секретар на ЦК на КПСС Страна А — 15.00 Страна Б — 15.00 |
5 2 | ВАА 1286 1971, дата на запис: 20 април 1971 |
| Десети конгрес на Българската комунистическа партия Из Отчетния доклад на ЦК, изнесен на 20 април 1971 г. от Тодор Живков, 1 секретар на ЦК на БКП Страна А — 21.25 Страна Б — 23.00 |
7 4 | ВНА 1285 дата на запис: издание 1972 г. |
7 4 | ВНА 1285 дата на запис: издание 1972 г. |
7 4 | ВНА 1285 дата на запис: издание 1972 г. |
| А1. НА ЧЕШМАТА: Иван Ирина думаше, Там долу дърво високо (ръченица) 2. КЛЮКАРКИ: Право тракийско хоро, Тракийска ръченица, Дайчово хоро, Пайдушко хор 3. ГОДЕЖАРИ: Бавна мелодия и Ръченица 4. ПОДГОТОВКА ЗА СВАТБАТА: Булгур се мели, Дойне ле, трепнали са дор три сита, Мъри китко невенова, Вила се лоза винена 5. ПОСРЕЩАНЕ НА КУМОВЕТЕ: Бавна мелодия и Хоро 6. ПРЕБУЛВАНЕ И ИЗВЕЖДАНЕ НА НЕВЯСТАТА: Мама на Радка думаше, Не се предавай, Радке, Малка мома двори мете, Слънцето трепти, захожда, в Радини равни дворове, Ела се вие, превива Страна Б В МОМКОВИТЕ ДВОРИ: 1. Ръченица, 2. Слънцето трепти, изгрява, в Георгеви равни дворове, Заръчала Яна, 3. Тракийска ръченица, Комар муха водеше, Нали знаеш, куме 4. Раде ле; Иван Калинка думаше; Раде ле, Право тракийско хоро 5. Събрали се, набрали се (ръченица) |
3 3 | ВХА 1284 |
| А.1. Спортен марш (Ал. Танев - Н. Вълчев), 2. Спортен марш (Ив. Маринов - Й. Милев), 3. Марш на физкултурата (Д. Петков, Н. Николаев), 4. Марш на спортистите (П. Хаджиев, Игн. Игнатов), 5. Спортен марш (Т. Попов, Н. Николаев), 6. Спортен марш (Ал. Йосифов, Д. Точев) Изп. АПБРТ, дир. М. Милков В1. Празнична спортна балада (Д. Петков - Н. Николаев) - сол. Сабин Марков и Илия Марков, 2. Марш на ВСФС (Ал. Райчев - Цв. Ангелов), 3. Спортен марш (А. Заберски - Н. Николаев), 4. На старт, наша младост (Й. Колев - Д. Точев), 5. По слънчеви игрища (Б. Елиезер - Ст. Драгиев) - сол. Д. Здравков, 6. На добър час (Ал. Йосифов - Н. Николаев) Изп. АПБРТ, дир. М. Милков |
3 2 | ВАА 1283 дата на запис: 1971 |
| Страна А — 20.05 Страна Б — 21.15 Литературно-документальная композиция Изпълняват Людмила Лаптева, Юри Меснянкин, Владимир Абросимов Сердика... Средец... София... Три слова, три имени одной столицы — столицы Болгарии. С легкой руки болгарского царя Ивана Шишмана появилось это имя в Болгарии. Это было невероятно давно. Но София не скрывает, как все женщины, своего возраста, потому что чем старше она становится, тем моложе выглядит. София, София... У каждой столицы есть свои слабости. София обладает слабостью к... временам года. Она любит весну и осень, потому что они ей очень к лицу. Весной она поворачивается к солнцу всеми своими бульварами и сквозные кроны тополей парят в воздухе. И как прилет птиц, начинается прилет гостей. Тогда начинается бал, продолжающийся несколько месяцев, который она дает в честь тех, кто стремится на свидание с ней. Ей приходится нелегко, но об этом лучше всего знают ее верные телохранители — регулировщики на перекрестках. Они регулируют щурм гостей, мчащихся на приступ Софии, а она, означающая на языке древних греков "мудрость", улыбкой прощает человеческие слабости неугомонных жителей земли. Только в короткие ночные часы она отдыхает. И тогда можно видеть: под белыми свечами каштанов спят троллейбусы, как красные котята, уткнувшись друг в друга ветровыми стеклами; потрескивает неон в рекламах; развозят утренние газеты и сбрасывают их у киосков. Тогда можно увидеть, как ее готовят на выход мойщики улиц. Они поливают водой из шлангов желтые плитки Русского бульвара, которые становятся похожими на клавиши пианино. По ним в столицу пробирается утро... София, София... Однажды к ней приходит ежегодный, но необыкновенный гость — золотая осень. Она дарит сугробы оранжевых листьев, которые, не гаснут до первого снега. Начинается отлет гостей, а в Софии остаются те, кого она больше всего любит, ее жители. После работы они сидят „за аперитивом" в своих кафе. Ведь у каждого есть свое любимое, где тебя знают лучше, чем своих родственников. Завзятые „запалянковцы" — болельщики самозабвенно спорят, кто станет чемпионом страны по футболу — ЦСКА или „Левски-Спартак“ — лучшие команды страны. Влюбленные целуются, не обращая внимания на то, что уже время платить. Пенсионеры говорят о политике и прогнозе погоды. По радио передают, что над Европой идут дожди, а в Москве уже заморозки... А рядом с тобой падают кащтаны, перед тобой дымится кофе, а от солнца можно скрытся только за черными очками; а Лили Иванова поет: "этот мир так прекрасен..." И тебе ничего не хочется, кроме одного — жить. София может подарить это счастье. София, София... Осень приносит в столицу уют. Именно тогда кажется, что София может уместиться на ладони, как птенец. И еще одно: такая осень может обещать все, что угодно, только не зиму. Кажется, что после нее опять возвратится та весна, когда ты пережил, может быть, лучшие мгновения твоей жизни. В такую осень мечтаешь о весне. Сердика... Средец... София... И все-таки София. Она расскажет о себе языком летописей, легенд, воспоминаний, телеграмм... Прислушайтесь к ней! |
3 2 | ВАА 1279 дата на запис: 1971 |
| Страна А Кръстю Сарафов - монолог и диалог (в ролята на Чацки - Ив. Димов) из "От ума си тегли" (Грибоедов) — 3.45, 4.35 Зорка Йорданова - монолози на "Евгений Онегин" (Пушкин) и "Дачници "(Горки) — 4.07, 1.20 Иван Димов - монолози из "Хамлет "(Шекспир) — 1.50, 2.50 Страна Б Петко Атанасов - диалог из "Изгубеното писмо" (Караджале) и финална сцена из "Големанов" (Ст. Л. Костов) — 5.20, 5.50 Георги Стаматов - монолог из "На дъното" (Горки) и монолог из "Лес" (Островски) —3.00, 2.35 Асен Камбуров - монолог из "Тартюф" (Молиер) — 2.52 КРЪСТЮ САРАФОВ Едно име, на което историята на българския театър е определила място сред първомайсторите. Разкрил своею драматично дарование твърде рано в театър „Заря". Учил сценично изкуство в Петербург при известните режисьори и педагози Ленски и Давидов. Изкуството на Сарафов е мащабно и богато на психологически детайли. Образите са внушителни, завладяващи, наситени със жизнена дълбочина и сценично обаяние. Диапазонът на характерност и превъплъщение е изключително широк — от сложни, трагедийни, конфликтни личности, до ярки, жизнерадостни комедийни типове. Кръстю Сарафов е истински майстор на реалистичното превъплъщение. Той достига душевната структура на образа, неговите съкровени мисли и преживявания, разкрити в блестяща форма. Неизчерпаемата му фантазия раждаше при всеки нов образ нови остроумии сценични решения, които оставяха незабравимо впечатление в публиката. През многогодишната си творческа дейност в Народния театър Сарафов е пресъздал над 200 роли. От тях могат да се изброят няколко, които характеризират неограничените изпълнителски възможности на големия артист: Ивайло (Иван Вазов), Змея (П. Ю. Тодоров), Големанов (Ст. Костов), Фалстаф (Шекспир), Волпоне (Бен Джонсон), Тартюф (Молиер), Протасов (Лев Толстой), Баронът от Егор Буличов (Горки) и др. и др. Фамусов е една от най-релефните роли на Кръстю Сарафов. В този тип на брутален и самовлюбен монархист, яростен гонител на всяка свободна мисъл и слово, актьорът е въплътил протестните хуманистични идеи, които Грибоедов влага в своята пиеса "От ума си тегли". ЗОРКА ЙОРДАНОВА Нейното изкуство е съчетание на артистична одухотвореност, тънко лирично чувство и благородство. Пьрвият сценичен успех, с който обръща внимание на културната общественост, е Боряна в едноименната драма на Йордан Йовков — един светъл лъч на човечност и доброта, засиял в мрачния дом на стария скъперник Златил. Актрисата разгръща своите възможности и в роли от класическия репертоар : Розалинда — от „Както ви се харесва“ на Шекспир, изградена в меки пастелни полутонове; Клара, в Егмонд на Гьоте — нежна и твърда в чувствата си; Нина, в „Маскарад" на Лермонтов — всеотдайна и чиста. Зорка Йорданова създаде поредица образи в съветската и българската съвременна драматургия. Славка („Борбата продължава" от Крум Кюлявков) е обикновен трудов човек — шивачка, но в изпълнението на актрисата тази скромна, честна и привързана към близките си жена, получи мащабните измерения на героиня. А в Клавдия („Великата сила" от Б. Ромашов) превъплъти чертите на съвременната съветска жена. Актрисата отдаде много от своите сили и таланти и на художественото слово. ИВАН ДИМОВ Иван Димов създаде едно лирико-героично изкуство от най-високи измерения. Той бе актьор на искреното, дълбоко преживяване. Въпреки, че притежаваше сценична техника, отдаваше на всеки образ сърцето си, цялата си душевна енергия, неизчерпаемата си човечност. Разгърнал артистичното си дарование в руската и западноевропейската класика, той създаде образи, наситени със своеобразна „димовска" възвишеност и хуманност: Хамлет (Шекспир) — изграден в топли романтични багри, надарен с трескава неспокойна мисъл; Чацки („От ума си тегли" — Грибоедов) — протестен вик за свобода в мрачното царство на самодържавието; Разколников („Престъпление и наказание" по Достоевски) — разкрит с внушителна психологическа сила; Федя Протасов („Живият труп" от Толстой) — гневно отрицание на фалша и лъжата в живота на руското дворянство. Иван Димов притежаваше и самобитен, тънък комедиен чар. В Сър Андрей Екчик („Дванайсета нощ" — Шекспир) блясна жизнерадостното му дарование. А в Гунчо („Боряна“ — Йордан Йовков) зрителите с искрен смях посрещаха още една страна от големия му талант. Сложният образ на съветския лекар Платон Кречет намери в лицето на Иван Димов своя първи и ненадминат изпълнител на българската сцена. Поредица съвременни герои той създаде в последните години на живота си. (Записите са направени наскоро преди смъртта на Иван Димов. В тях вече се чувствува разрушението, което носеше болестта му. Те са като отглас на голямото сценично дело, създадено по време на зрялото творчество на актьора.) ПЕТКО АТАНАСОВ Един от най-самобитните талантливи строители на българския театър. Учил сценично изкуство в Московский художествен театър. Играл и поставил на много сцени в различии градове на страната. По-късно постъпва в Народния театър — София, където разгръща напълно творческите си възможности. Петко Атанасов бе любимец на българската публика. Тази популярност, на която се радваше актьорът, никога не наруши чувството му за сценична естественост и достоинство. Той не прибягваше към ефектни трикове, за да предизвика смехът на зрителите. И точно затова те така многого ценяха и обичаха. Творческият метод на Петко Атанасов бе образец на психологически реализъм, на вътрешно осмисляне детайлите в комедийния образ. Галерията сценични типове, които създаде, е оригинална и удивително пъстра: Дакито (Митрофан и Дормидолски — Ив. Вазов), Бобчински (Ревизор — Гогол), Репетилов (От ума си тегли — Грибоедов), Мамаев (И най-мъдрият си е малко прост — Островски). В тази плоча П. Атанасов пресъздава два колоритни жизнени образа — на Траханаке в диалог от „Изгубено писмо" на Й. Караджале с участието на з. а. Андрей Чапразов и на Големанов в едноименната пиеса на Ст. Л. Костов, в която участвуват още и н. а. П. Икономова, н. а. Л. Конфорти, П. Петров и др. Сатиричните герои на Петко Атанасов винаги бяха носители на значими социални идеи. ГЕОРГИ СТАМАТОВ Изпълнител, влязъл в историята на българския театър както със своето актьорско майсторство, така и с педагогическата и режисьорската си работа. Образите, които създаде, са наситени с дълбока мисъл и мащабни страсти. В неговата фигура имаше нещо внушително и силно. Той сякаш беше роден за роли, в които си дават среща полюсите на човешките преживявания. Отело на Шекспир и Сатин „На дъното“ от Максим Горки, са два върха в творческата биография на актьора. Неговият Отело бе изграден едържано, наситен с огромно вътрешно емоционално напрежение, което се излива катоотприщен водопад във финалната сцена с Дездемона. Сатин, мъдър и величествен. Взискателен към скритите творчески сили у човека и снизходителен към слабостите му. Георги Стаматов притежаваше остро чувство за национално съдържание на ролята. Неговите герои от българската драматургия остават образци. В цар Иван Александър („Към пропаст" — Иван Вазов) той разкри ярко трагедията на държавника и човека, а неговият Нягол („Албена" — Йордан Йовков) бе великолепно изграден в трагедиен план. Широтата на своето психологическо интерпретиране Георги Стаматов съчетаваше с умението да постига тънки иронични нюанси. Той беше майстор на сатиричния подтекст. Критиката на социалните недъзи той търсеше и чрез гротескно-трагични характери. Голямо постижение беше неговият Нещастливцев в „Лес" на Николай Островски. ACEH КАМБУРОВ В продължение на дългогодишната си дейност създаде пъстра поредица от сатирични и комедийни образи. Асен Камбуров бе майстор на характерната епизодична роля. Неговото изкуство е още едно блестящо потвърждение на мисълта — „Няма големи и малки роли — има големи и малки актьори". От един епизод, от едно появяване Камбуров съумяваше да изгради релефен образ. С остър усет за точен характерен детайл оформяше не само контурите на външното поведение, но разкриваше и душевната същина на героя. Тези качества Асен Камбуров разкриваше и при пресъздаването на централни роли. Неговият Репетилов („От ума си тегли" — Грибоедов) съчета комедийното очарование на празноглавия „философ" с горчивата социална сатира. Образът на Щастливцев (Лес-Островски) бе прекрасно изграден върху едно трагикомично равновесие. „Аркашка"— беден, пътуващ актьор се превръщаше в обвинение срещу вълчите закони в света на парите. Във втората половина на пиесата „Тартюф" от Молиер се появява учтивата фигура на Лоял — съдебния изпълнител. Разтапящ се от любезност, с най-ласкави изрази и в отлично настроение Лоял — Камбуров отнема дома и имота на Оргон, станал жертва на хитрите машинации на своя любимец — Тартюф. |
3 3 | ВТА 1278 1971, дата на запис: 1971 |
| I страна 1. ПАДА СНЯГ • Д. Вълчев, Н. Вълчев (2.45) Изп. Мария Нейкова 2. РАМО ДО РАМО • А. Заберски, Бор. Вулжев (3.00) Изп. Ангел Тодоров 3. МАРТЕНИЧКА • Ал. Йосифов, Дим. Точев (2.10) Изп. Бисер Киров и вокална група 4. ВЯРА • Хр. Ковачев, Йорд. Милев (5.00) Изп. Борислав Грънчаров 5. ПОВЕЙ, ВЕТРЕ • Й. Цанков, Д. Василев (3.30) Изп. Паша Христова 6. ВЕЧНИЯТ ОГЪН • Н. Арабаджиев, Бог. Гудев (3.15) Изп. Борис Гуджунов Съпр. ЕОБРТ, дир. В. Казасян (1, 2, 3, 5), CEO, дир. Н. Арабаджиев (6), Естр. орк., дир. Н. Куюмджиев (4) II страна 1. ТИ СЪН ЛИ СИ? • Т. Русев, П. Матев (4.10) Изп. Лили Иванова 2. СТАРИТЕ КАМБАНИ • Г. Тимев, В. Петкова (4.00) Изп. Йордан Марчинков 3. МАЛКА КЪЩА ВСРЕД ПОЛЕТО • Св. Русинов, М. Спасов (3.40) Изп. Маргрета Николова и Георги Кордов 4. МОЯ СТРАНА • Ем. Димитров, В. Андреев (4.00) Изп. Емил Димитров 5. СТРЕЛИ • Ат. Косев, Ник. Кънчев (2.55) Изп. Стефан Воронов 6. РАДОСТ МОЯ • Дим. Щерев, Н. Захариева (3.10) Изп. Мими Иванова Съпр. ЕОБРТ, дир. В. Казасян (3, 6), орк. "Балкантон“, дир. Д. Ганев (1), орк. "Синьо-белите", дир. Д. Щерев С4), вок. инстр. състав „Ср. гривни" (5) Художник Божидар Икономов |
5 2 | ВХА 1276 |
| А1. Вековният войник (В. Райчев, Ал. Михайлов), 2. Конница древна (Г. Тимев, Н. Кънчев), 3. Песен за новобранците (Ал. Йосифов, Н. Ланков), 4. Ракетчици в отпуск (Ж. Леви, Н. Вълчев), 5. Войнишка песничка (П. Хаджиев, Г. Бакалов), 6. Песен за ракетите (Ас. Карастоянов, Д. Драгостинов), 7. България - Русия (Б. Рунов, Д. Точев) изп. Ансамбълът за песни и танци на Българска народна армия, дир. Л. Митрополитски (1, 2) и К. Киркоров (3—7) В1. Страж на родината (Ас. Карастоянов), 2. Бойци на парад (Н. Русев), 3. Братята руси при Свищов (Н. Братанов), 4. Армия на победата (Ас. Карастоянов), 5. Въстаници (Б. Иванов), 6. Ний българи сме (Д. Божинов), 7. Баща-командир (руски марш), 8. Към възход (Ас. Карастоянов) изп. Представителният духов орк. на БНА, дир. Н. Братанов |
3 2 | ВСА 1274 дата на запис: издание 1972 г. |
3 2 | ВСА 1274 дата на запис: издание 1972 г. |
3 2 | ВСА 1274 дата на запис: издание 1972 г. |
| Бай Ганю: гротескна сюита; 1. Бай Ганю пътува (Moderato) 2. Бай Ганю във Виена (Andante - Valsette) 3. Бай Ганю в банята (Allegro molto) 4. На село (Largamente) Сюита из балета "Папеса Йоана": 1. Празник в чест на древните богове (Vivace) 2. Молитвата на убиеца (Animato) 3. Молитвата на хетерата (Allegro vivace) 4. Молитвата на пияницата (Marciale) 5. Молитвата на Йоана (Moderato assai) 6. Танц на тримата отци и Йоана (Animato) 7. Фрументиос и Йоана сами (Pesante - Andante amoroso) 8. Финал (Moderato giocoso) Изпълнява Соф. държ. филхармония; диригент Добрин Петков |
9 4 | ВСА 1273 |
| Концерт за пиано и оркестър № 2 / Ф. Лист, Рапсодия върху тема на Паганини / С. Рахманинов Симфоничен оркестър на БРТ, дир. Васил Стефанов, солист Николай Евров - пиано |
3 2 | ВКА 1272 1972, дата на запис: 1971 |
| Страна I Оп. 43. No 4. Дафино вино (3.10) Оп. 43. No 5. Рано е Радка ранила (3.55) Оп. 42. No 2. Мар Димитро льо (1.40) Вила сей гора (4.35) От планина (1.55) Оп. 42. Стар Димо (4.55) Минчо на Минка (1.30) Страна II Стари дядо (3.30) Девет години (4.25) Свирка ми свири (2.10) Из оп. 26. Сценична музика към Дванадесета нощ от У. Шекспир: първа и втора любовна песен на шута / бълг. текст Н. Лилиев Из оп. 19. Сценична музика към Тебеширеният кръг от М. Райнхардт: песен на Чанг Линг; песен на войника / бълг. текст Н. Лилиев. Изпълнява Павел Герджиков - бас; съпровожда Симфоничен оркестър на Българското радио и телевизия; диригент Васил Стефанов |
8 4 | ВНА 1268 дата на запис: издание 1972 г. |
| Изпълнения на гайда: Тракийски мелодии; Буенек; Пайдушко хоро; Тракийска песен и трите пъти; Сватбарска ръченица; Есекийско хоро Изпълнения на кавал: Лявата; Карнобатска ръченица; На полугар; Любила сафета; Пайдушката; Старешко на пояс; Факийска чатма Съпровожда оркестър при Ансамбъла за нар. песни на К-та за телевизия и радио; диригент Коста Колев |
7 4 | ВНА 1267 дата на запис: издание 1974 г. |
| Дощерьо моя, майчина / обраб. и дир. Ан. Наумов. Черешка цвет цветила / обраб. П. Стоянов; диригент Ст. Ангелов. Стано мъри; Мъри Марийко; Бре Иване; Глави са, жени / обраб. Ст. Кънев; диригент Хр. Тодоров. Сичкине гори, джанъм / обраб. Кр. Кюркчийски; диригент Ст. Ангелов. Орашко зелен, та кравен / обр. П. Стоянов, диригент Ст. Ангелов Стани ми, майчу, откачи / обр. Кр. Кюркчийски, диригент Ст. Ангелов Ти рече, момне ле / обраб. Ст. Кънев; диригент Хр. Тодоров. Излел е Делю хайдутин / обраб. и диригент К. Колев. Мари Марийо, Марийо / обраб. П. Стоянов; диригент Ст. Ангелов |
6 4 | ВНА 1266 |
| А1. Либе залибих, 2. Бояна войвода - съпр. на кавал Мустафа Салиев, 3. Мама Тодорка будеше, 4. Сватове в село дойдоха - съпр. на кавал Мустафа Салиев, 5. Мама на Андон думаше Съпр. орк., дир. Ал. Йосифов (1, 3), Ан. Наумов (5) В1. Нападнаха, надойдоха, 2. Да се провали майстор Манол, 3. Стефанка Стефан думаше, 4. В село орала продават, 5. Тръгнала е Милица Съпр. орк., дир. Ан. Наумов (1, 3, 4), Ст. Ангелов (2, 5) |
6 2 | ВОА 1264 |
6 2 | ВОА 1264 |
