1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
20154 коментара
7 7 | ВТА 1871 1976, дата на запис: 1975 |
7 7 | ВТА 1871 1976, дата на запис: 1975 |
6 5 | ВТА 1872 1976, дата на запис: 1975 |
6 5 | ВТА 1872 1976, дата на запис: 1975 |
| 1 страна 1. Как много радости (З. Попова, Ш. Робертс, М. Александр) Исп. КАРЛ УЭЙН, Англия - Первая награда 2. Матери (М. Штерев, Шенай, Ш. Юсбашиоглу) - Третья награда за песню Исп. ШЕНАЙ, Турция 3. Родина-надежда (А. Косев, Х. Клапнстром, Хари де Гроот) Исп. ДОН МЕРСЕДЕС, Голландия - Третья награда за исполнение болгарской песни 4. Люблю тебя, Ленинград (А. Заберски, В. Трякин, А. Мажуков) Исп. АЛЛА ПУГАЧОВА, СССР - Гран-При конкурса 5. Только ты делаешь меня счастливым (муз. и текст Уилкинса, Х. Гаридо) Исп. УИЛКИНС, Пуэрто-Рико Эстр. орк. Комитета радио и телевидения, дир. В. Казасян (4,5), Майк Александр (1), Ш. Юсбашиоглу (2), Х. де Гроот (3) 2 страна 1. Бессонница (Э. Георгиев, текст и аранж. Р. Сомавильи) - Первая награда за песню Исп. ЭЛИЗАБЕТ ДЕ ГРАСИА , Куба - Вторая награда за исполнение болгарской песни 2. Но тогда ты пришла (Байер-Зибхольц, Д. Шнайдер, Зибхольц) Исп. ГАНС ЮРГЕН БАЙЕР, ГДР - Третья награда 3. Заклинание (П. Чернев, А. Син, А. Серано) - Третья награда за песню Исп. КОНЧА МАРКЕС, Испания - Первая награда за исполнение болгарской песни 4. Наш город (Кырита, Р. Рейман, Р. Хенриксон) Исп. КИРКА, Финляндия 5. Детство (Т. Русев, Т. Шеблом, Л. Самуэлсон) Исп. ТИТИ ШЕБЛОМ, Швеция Сопр. Эстр. орк. Комитета радио и телевидения, дир. В. Казасян (3,4,5), Р. Сомавилья (1), Мартин Гофман (2) Запись сделана во время фестиваля "Золотой Орфей '75" на Солнечном берегу, июнь |
4 4 | ВНА 10978 1982, дата на запис: 1982  |
| 3. а. Пенка Павлова е народна певица в най-конкретния смисъл на това определение. Тя израства и се развива като народна изпълнителка сред народа и до ден днешен не се е откьсвала нито от изворите на песните си, нито от прекия допир със слушателите. Родена в малкото сливенско село Търговище, Пенка Павлова ревниво пази спомените си за селските празници и обичаи, където са се пеели безброй песни. Застанала сред моминското хоро, тя с ненаситна детска любознателност заучава неусетно много от тези песни. Истинско царство на песни е и домът на бъдещата популярна, търсена и обичана народна изпълнителка. Най-щастлива била тя, когато в бащината й кьща идват на седянка сестрите и братовчедките на майка й — една от друга по-гласовити. С това имане от песни Пенка Павлова поема пътя на народна певица. Къде ли не е пяла тя — във фабрики, в сушилни за тютюн, на полето . . . Пенка Павлова е винаги сред хората — на сватби, на кръщенки, на освещаване на нови къщи ... И където да нее —на концерт или на сватба, на село или в града —винаги е слушана с голяма обич и от стари, и от млади. Известна и призната представителка на тракийската фолклорна област, Пенка Павлова има богат и разнообразен репертоар. Значителна част в него заемат хайдушките песни, конто певицата изпълнява с присъщото й вдъхновение и с неоспорима проникновеност. Изпълненията на няколко от тези песни са включени в предлаганата грамофонна плоча. Ненакърнената автентичност на мелодиите придава неповторимо обаяние на всяка от песните. Борислав Геронтиев |
4 4 | ВНН 1095 дата на запис: 1969 |
| Хорът при Държавния ансамбъл за народни песни и танци — изграден на принципите на народното открито пеене — е предимно акапелен. Макар че в репертоара му влизат голям брой пиеси за хор и оркестър и главно в такава — ансамблова — форма той взема участие в големите музикално-танцови постановки в програмите на Ансамбъла, неговото художествено въздействие е най-силно при акапелните пиеси, не само защото те са най-близко до първообразите — от народните песни — от които са развити, изградени. Женският глас притежава богати възможности за сложни и орнаментирани народни песни — възможности многократно умножени при хоровото изпълнение на вече хармонично обогатените и художествено развити пиеси. Само при акапелно пеене може да се постигне изискана дикция и всички най-тънки нюанси на текстово-мелодичното единство, което е основна черта на песента. Затова и за репертоара на Държавния ансамбъл са създадени няколко стотици акапелни пиеси, автор на голям брой от конто е ръководителят на хора нар. артист Филип Кутев. Съобразени с изискванията на народното пеене и използували неговите възможности, много от тези пиеси вече се ползуват с голяма международна извсстност. Някои относително по-леки песни вече са влезли в репертоара на много народни самодейни хорове. В тази плоча са включени малка част от най-новите песни от репертоара на хора. Те са разработени от Филип Кутев, от Божидар Абрашев и от Павлина Попова. Из отзивите на пресата: Редуването на солисти, триа и квартети с групи от хора и пълен хор внася неизчерпаемо разнообразие в звученето на песните. Сред тези песни има истински бисери на народното изкуство, обогатени от ръката на опитния и тънък майстор. Д. К. "Две седмица в България", „Советская музыка", бр. IV. 1956 г. Те (певиците) изглежда имат съвършена интонация и съвършено чувство за ритъм и след като песните са резултатно разработени в четиригласна хармония, ефектът е незабравим. Това е чудесен случай на съвършено дисциплинирано хорово пеене, цялостно изработено и доколкото можах да видя, без диригент и без подаване. "Монтреал стар", 23. X. 1963 г. Mapия Кутева |
5 3 | ВНА 10930 1983, дата на запис: 1982 |
| Един от най-ярките представители на добруджанската народно-песенна школа е Иван Георгиев. Роден в село Горна Чамурла (Северна Добруджа) на 30 септември 1931 г., той от най-рания възраст заживява с песента, които е неизменен спътник в живота на неговото семейство. В една рецензия на съветския вестник .,Кировградска правда" се казва, че "дори малкият Иван най-напред е запял. а после се е научил да говори". На село, в казармата, а по-късно и в града песента е онази невидима, на здрава нитка, които го свързва с хората около него, които го прави търсен и обичан от всички. А когато спре да пее, той бавно изважда подарения през детските години от чичо му кавал и под тръпнещите му пръсти се занизват свирня подир свирня — ту жални и приглушени, ту волни и игриви. Ден след ден, година след година Иван Георгиев радва хората и ги кара още по-силно да обичат и тачат народната музика. Тази негова обич някак съвсем естествено го доведе сред колектива на Ансамбъла за народни песни и танци ,.Добруджа", в който той се утвърди като един oт най-добрите му солисти. Иван Георгиев многократно е участвувал в редица наши и международни фестивали, прегледи, събори и надпявания и големият му талант е бил винаги високо оценяван. Двата ордена „Кирил и Методий" са заслужено признание за голямата му и всеобхватна концертна дейност. Появата му на големиге народни празници или в тесния кръг на близки и приятели е желано събитие. Той е очакван и обичан по всички краища на родината, а изпълненията му в Съветския съюз, Румъния, Германската Демократична република, Белгия, Англия, Ирак, Нигерия, Унгария и Монголия са се превръщали в истински празници на хубавата българска народна песен. Повече от 40 записи в Българското радио и 3 грамофонни плочи допълват не малкия му творчески актив. Кое е характерното за певеца Иван Георгиев? С какво ни впечаглява той? Преди всичко със здравия си и стабилен глас, с точнатa си интонация и ритмична сигурност, с изравнения си диапазон и широкото дихание, с ясната си дикция, с онзи свойствен само на него начин на изпълнение и бе «спорно с големия си и разнообразен реперюар от трудови, хайдушки и седен-карски, от любовни и хуморисгични песни, онаследил от най-близките си хора в семейството. Към всичко това може да се прибави само непринуденото и без никакви външни ефекти сценично поведение, което при концертни изпълнения му създава бърза и трайна връзка с публиката. Cera народният певец Иван Георгиев е в разцвета на своята творческа зрелост. Надяваме се, че последните му записи, включени в тази грамофонна плоча, ше донесат нови радостни мигове за многобройните ценители на неговото изкуство. Петър Крумов |
4 4 | ВНА 10892 дата на запис: издание 1982 г. |
| Верка Сидорова е от онези народни певици, за които без колебание може да се каже, че са истински носители на българската народна песен. Родена в Толбухин (с тогавашното име Добрич), тя израства и живее в атмосферата на добруджанската природа, бит, прекрасно народно творчество. Верка е запяла откакто се помни. Естествено, тя става притежателка на песенното богатство на баба си, майка си, леля си и на всички свои близки певици от Толбухинско и Балчишко. Нежният и гъвкав глас, тънката музикалност, изключителната емоционалност и артистичност, с каквито я е надарила природата, са предпоставка всяка песен при нея да бъде прецизна и художествено осмислена. Верка Сидорова знае повече от 200 песни — и всяка от тях за нея е здраво свързана с предназначението си, с обстановката, при която се пее, с обичая (ако е обичайна) и със спомена за певицата, от която я е слушала. По този начин всяка нейна песен, дори и най-простичката, се превръща в истинско откровение. Тя знае много бързи, весели песни („Заженило се терзийче", „Лазарска", „Седнала е Руска" и много други), в които мъдрата народна шега намира артистичната си форма. Но нейна истинска стихия са бавните, сложно орнаментирани песни. В тях най-добре показва и ярък добруджански стил, и техническа прецизност, и дълбоко артистично навлизане в съдържанието на песните. Всеки, който е слушал в нейно изпълнение „Години, години, усилни години", „Лале ли си, зюмбюл ли си" и още много други, остава с внушението, че певица и песен са едно неделимо цяло. Верка Сидерова живее и работи като чиновничка в Добруджа (Толбухин и Балчик) до 1952 г., когато съвсем младата певица била приета и постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София с главен художествен ръководител Филип Кутев. И ансамбълът се превръща за нея в обичано, близко, родно място — наред с любимата и незабравима Добруджа. В Държавния ансамбъл тя е между първите солистки, между най-добрите камерни изпълнителки, между най-одухотворените и осмислени артисти на сцената, между най-преданите жрици на народного изкуство. Добре позната е от квартетите и триата на „Полегнала е Тодора", „Велина буля", „Лале ли си, зюмбюл ли си", „Люлки вейки" и други. Много песни от нейния личен репертоар са станали основен материал за изграждане на сложни хорови или камерни пиеси. При нея — и при индивидуално изпълнение, и в камерни групп или в колектив винаги е налице толкова необходимого чувство за точна художествена мярка. И затова е любима и ценена изпълнителка сред слушателите. За големите си певчески постижения Верка Сидерова е наградена с орден „Кирил и Методий" — Първа степен и медал „25 години народна власт", а за камерно изпълнение — със златен медал на конкурса на Петия световен фестивал на младежта и студентите във Варшава (1955 г.). Мария Кутева |
4 2 | ВНА 10824 1982, дата на запис: 1982 |
| Радка Радева и Сокол Минев са млади изпълнители, но вече познати и популярна сред любителите на народната музика. Радка Радева е родена през 1942 г. в с. Садина, Търговищки окръг. От ранна детска възраст запява песните, чути от баба, майка и други добри певци от родното й село. Обичта й към народната песен определи нейния път на певица, многократно представяла България в редица социалистически страни. През 1962 г. Радка Радева осъществява първия си запис в Радио Варна, а от 1964 г. е постоянен сътрудник на Българското радио. Балкантон и Българска телевизия. Песните, включени в настоящата плоча представят песенния стил на Търговищкия край. Преобладават хороводните песни от репертоара на певицата, умело съпровождани от Странджанската трупа и оркестър с диригент Любен Тачев. Сокол Минев е представител на Добруджанската фолклорна област. Роден е през 1945 г. в с. Сърлово, Силистренски окръг. Любовта към народната музика наследява от баща си — известен изпълнител на хармоника. Първите си записи прави през 1971 г. в Радио Варна, а по-късно — и в Българско радио. Иэвършвайки значителна събираческа работа, той непрекъснато обогатява репертоара си с местни мелодии и хора. Постоянният досег с живата фолклорна традиция на Добруджа, оформя Сокол Минев като ярък представител на добруджанския инструментален стил. В плочата са включени характерни хора и ръченици от Добруджанския край. Обработките са дело на з. а. Петър Крумов — главен художествен ръководител на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци — гр. Толбухин. Съпровожда оркестърът при ансамбъла. Лиляна Христозова |
28 1 | ВАА 1300 / 101-110 (10 плочи) дата на запис: издание 1981 г. |
9 5 | ВТА 1952 дата на запис: 1976 |
3 2 | ВАМ 60170 |
3 2 | ВАМ 60170 |
3 | НЯМА НОМЕР |
