7 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30349 коментара
| Приветствие и "Хубава си, моя горо" (градска народна песен, обр. Б. Икономов, текст - Любен Каравелов) - изп. мъжкият хор и оркестърът на АПБРТ, дир. Михаил Милков |
1 1 | ВХВ 10064  |
| Бригадирски марш (м. Ас. Карастоянов) - изп. АПБРТ, дир. М. Милков |
3 3 | ВСА 1218 дата на запис: издание 1972 г. |
3 3 | ВСА 1218 дата на запис: издание 1972 г. |
1 2 | ВХВ 10063 |
| Бойна песен (Шумете, дебри и балкани) (м. Л. Пипков, т. Мл. Исаев) - изп. АМВР, дир. Беньо Тотев |
| 1. АРИЯ НА МИМИ из оп. „Бохеми" (Пучини) 2. АРИЯ НА ЛИУ из оп. „Турандот" (Пучини) 3. АРИЯ НА ВИОЛЕТА из оп. "Травиата" (Верди) 4. ПЕСЕН КЪМ МЕСЕЦА из оп. "Русалка” (Дворжак) 5. АРИЯ НА МАРГАРИТА из оп. "Фауст" (Гуно) 6. АРИЯ НА МАНОН из оп. "Манон" (Масне) 7. АРИЯ НА МИКАЕЛА из оп. "Кармен" (Бизе) 8. АРИЯ НА АЛБЕНА из оп. "Албена" (П. Хаджиев) Съпр. СОБРТ, дир. В. Стефанов |
| Песен за Панагюрските въстаници - изп. мъжки хор при АПБРТ, дир. М. Милков |
5 2 | ВАА 1106 дата на запис: 1969 |
| Страна I 1. Максим Горки (5.00) 2. Джон Рид (2.40) 3. Н. Крупская (6.15) 4. У. Фостър (2.10) 5. Хр. Кабакчиев (4.05) Изп. Б. Арабов (1), Ап. Карамитев (2, 4), А. Шинева (3), В. Пехливанов (5) Страна II 1. А. Луначарски (5.55) 2. С. М. Киров (0.55) 3. Клара Цеткин (4.50) 4. М. Кашен (3.55) 5. В. Коларов (4.15) 6. В. Пик (1.25) Изп. Б. Арабов (1, 4), В. Пехливанов (2, 5), А. Шинева (3), Ап. Карамитев (6) Включените в тази плоча спомени за В. И. Ленин са от изтькнати негови съратници, ученици, близки и видни дейци на международното работническо движение. В тези спомени правдиво и ярко се разкрива образът на човека, който посвети целия си живот и дейност на една велика цел — борбата за тържеството на социализма. Разказани са спомени за отделни епизоди от неговия живот, показани са черти на Ленин, които го характеризират преди всичко като човек, посочена е неговата скромност, простота, неговото внимание и отзивчивост към другарите му, към работниците и селяните, към представителите на интелигенцията, които са се обръщали към него за помощ. — Да се рисува неговия портрет е трудно — разказва Максим Горки. — Ленин външно бе цял в думите си, както рибата в люспите си. Той беше прост и откровен, както всичко, коего говореше. Аз не съм срещал, не познавам човек, който с такава дълбочина и сила както Ленин, да чувствува омраза, отвращение и презрение към нещастията, скръбта и страданията на хората. Именно това негово чувство на непримирима, неугасима вражда към нещастията на хората, неговата ярка вяра в това, че нещастието не е неотстранима основа на битието, а мръсотия, която хората могат и трябва да отстранят от себе си. Аз бих изрекъл тази основна черта на неговия характер войнствуващ оптимизъм на материалиста. Именно тя особено привличаше душата ми към тези човек — Човек с главна буква. Особено ярко е показана неговата човечност и сърдечност в спомените на Сергей Миронович Киров: "Ленин намираше ключ към сърцето на всеки от нас. В среда от другари той познаваше всички и знаеше и най-малките слабости на всеки, но никога не намекваше за това. Никой не познаваше човечеството така, както Ленин, само с това може да се обясни неговата революционна смелост". Авторите на спомените сочат изключителната принципност на Владимир Илич както в теорията, така и в практическата дейност, неговата безпощадност към враговете на Партията и революцията, неговата последователност и непримиримое в борбата с ревизионизма и всякакъв род опортюнизъм, за чистотата на марксическата теория, за неуклонното провеждане в живота линията на Партията. — Ленин се бореше, рязко поставяше въпросите — разказва Н. Крупская, — но никога не влагаше в споровете нищо лично. Той подхождаше към проблемите от гледна точка на делото и затова другарите не се обиждаха от неговата рязкост. Той много внимателно се вглеждаше в хората, вслушваше се в това, което те говореха, стараеше се да обхване самата същност и затова умееше по редица незначителни неща да схване, да разбере образа на човека, умееше забележително тънко да подхожда към хората, да разкрива в тях хубавото, ценното, което може да бъде поставено в служба на общото дело. — В него нямаше и следа от човека на властта — разказва Клара Цеткин,— неговият авторитет в Партията беше авторитетът на най-идеалния вожд и другар, пред превъзходството на когото се прекланяме, пред съзнаннето, че той винаги ще те разбере и на свой ред иска да бъде разбран. От неговия остър поглед и ясен ум не можеше да избегне нищо, което заслужава внимание. Спомените на старите революционери разкриват най-различни черти от характера на Ленин. "Както във фигурата, така и в движенията му нямаше нищо театрално; ефектно, поразяващо, изключително, биещо на очи. Ленин смяташе всяко изтъкване на неговата личност чрез външен ефект за толкова конфузно, безвкусно и глупаво, за толкова смешно, дребнаво и безкрайно чуждо за него, че разбира се, цялата му външност — както дрехите, така и маниерите му, преди всичко, целяха да постигнат тази естествена незабележимост" — Луначарски. Значително място в грамофонната плоча заемат спомените на видните дейци на международното работническо и комунистическо движение, като Джон Рид, Марсел Кашен, Вилхелм Пик, Христо Кабакчиев и др. Те разказват за срещите си с Ленин — основателят и вождът на Третия комунистически интернационал. В тях се разказва как Ленин неуморно е отстоявал принципите на пролетарския интернационализъм, за настойчивите указания за необходимостта от единството на работническата класа, за принципнална, но гъвкава политика на комунистнческите партии, за укрепване на техните връзки с широките народни маси. В спомените на Васил Коларов е показана борбата на В. И. Ленин през годините на Империалистическата война със социалшовинизма и центризма, за сплотяване на интернационалистите, за превръщане империалистическата война в гражданска. В тази плоча, която се издава по случай 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин, всичко е интересно и еднакво важно. Тези спомени, разказани с любов и уважение, осветляват различните черти от характера, живота и дейността на В. И. Ленин — мислителят и учителят, създателят на комунистическата партия, на Съветската държава, неуморният организатор, вожд, другар и учител на народните маси. Кирил Ковачев |
| Химн на НР България с приветствие (за слав. к-т) - изп. БХК, АПБРТ и СОБРТ, дир. В. Стефанов |
1 | ВХВ 10038 1967 |
| Комсомолска песен (м. Г. Минчев, т. Хр. Черняев) - изп. АПБРТ, дир. М. Милков |
7 | ВАА 871-872 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1981 |
7 | ВАА 871-872 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1981 |
| Химн на Кирил и Методи (м. П. Пипков, т. Ст. Михайловски) - изп. АПБРТ, дир. М. Милков |
| А1. Смирена съм робиня - ария на Адриана из оп. "Адриана Лекуврьор" (Чилеа) 2. В тези ефирни дантели - ария на Манон из оп. "Манон Леско" (Пучини) 3. О, аз съм изморена - сцена с огледалото из оп. "Таис" (Масне) В1. Знаеш ли какво каза този господин - ария на Бътерфлай из оп. "Мадам Бътерфлай" (Пучини) 2. Без майка ли си умряло дете - ария на Анджелика из оп. "Сестра Анджелика " (Пучини) 3. Бедни цветя - ария на Адриана из оп. "Адриана Лекуврьор" (Чилеа) 4. Там горе чуруликат - балада на Недда из оп. "Паляччо" (Леонкавало) Съпр. Симфоничният орк. на Българското радио и телевизия, дир. В. Стефанов |
1 | ВХВ 10008 |
| Деца на мира (м. Т. Попов, т. Н. Христозов) изп. пионерският хор "Бодра смяна", дир. Б. Бочев |
11 3 | 0172, ВКА 172 |
| А1. Ернест Шосон - Поема за цигулка и оркестър, 2. Камий Сен-Санс - Хаванеза, В3. Парашкев Хаджиев - Песен и шега, 4. Зденек Фибих - Поема 5. Феликс Менделсон - Върху крилата на песента, 6. Пабло Сарасате - Андалузки романс, 7. Едуард Елгар - Каприз, 8. Йеньо Хубай - Майсторът от Кремона. Симфоничен оркестър на КТР, дир. В. Стефанов (1), Лиляна Байнова- пиано (2, 4, 5, 6), Елена Миндизова - пиано (3, 7, 8) Недялка Симеонова (1901-1959) е един от най-изтъкнатите представители на българското музикално изпълнителско изкуство. Нейната огромна по мащаби артистична дейност обхваща близо пет десетилетия - изключително рядко явление историята на изпълнителско изкуство, а при виртуозите-цигуларките, може би единствено. Родена в Хасково, в семейството на музикант, Недялка Симеонова получава първите уроци по цигулка от своя баща. Нейното изключително музикално дарование и влечение към цигулката обуславят бързия й напредък и едва 11-годишна тя вече изнася концерти в страната. Подпомогната от благотворителен комитет, през 1913 г. тя предприема голямо концертно турне в САЩ, където има сензационен успех като дете-чудо. Тук са я слушали Изаи, Крайслер, Рахманинов и други големи музиканти. В годините на Първата световна война, с помощта на сънародници-меценати учи в Дрезденската музикална академия при проф. Густав Хавеман, при когото получава солидна музикална и инструментална подготовка. През 1921-1923 г. е отново в САЩ, за да учи при световноизвестния педагог Леополд Ауер. Под неговото ръководство тя израства като артист от голяма класа. Американските музикални критици я причисляват към най-големите по това време цигуларки - Ерика Морини и Ерна Рубинщайн. След обучението си при Ауер предприема с блестящ успех концертни турнета в различни страни. Особено плодотворна и интензивна е артистичната дейност на голяма българска цигуларка в родината й, където тя окончателно се установява след 1944 година. Новата атмосфера и благоприятните условия дават възможност за най-пълна и разностранна изява на нейния талант. Нейното изкуство получава висока оценка при гостуванията й в СССР, Унгария, Чехословакия, ГДР и редица други европейски страни. От 1946 г. до края на живота си тя е професор по цигулка в Българската държавна консерватория. За изпълнителския стил на Недялка Симеонова е характерно съчетанието на ярка, пълнокровна артистична индивидуалност и голямо инструментално майсторство. Нейният красив, пластичен тон, изрядна техника, богато нюансирана и логично изградена фраза и бликащата емоционалност я очертават като виртуоз в най-хубавия смисъл на думата и като цигулар с необикновена сила на въздействие. В нейния богат репертоар са застъпени най-крупните произведения на класиката и романтизма, както и много творби на български, съветски и други съвременни композитори. За високи артистични постижения и големи заслуги към българската музикална култура Недялка Симеонова е удостоена с Димитровска награда и със званието Заслужил артист. Елена Генева |
1 | ВХВ 10007 |
| Септемврийци (партизанска песен) изп. АПБРТ, дир. Др. Ненов |
| Балкани,вдигайте се (м. Ив. Константинов, обр. Т. Попов) Походна песен (м. Ф. Аврамов, т. Ст. Станчев) Вечерни здрач (м. Ф. Аврамов, т. Р. Рангелов) Ехо, туристи (Ф. Аврамов, т. Ст. Станчев) |
| Ръченица (Д. Христов) Изгряло е ясно слънце (П. Стайнов) Изп. хор "Рилска песен", Самоков, дир. Н. Султанов |