Коментари

Русский

English

Вход

Албуми Коментари Колекция Заглавия Етикети Конверты Показалец Публикации Участници Форум

10 месеца

За сайта

30483 коментара

Забавна и танцова музика

109

Забавна и танцова музика

109

Забавна и танцова музика

109

Страна A 1. Меки буги - орк. "Оптимисти", дир. Б. Сакеларов (2.05) 2. Аха, охо - муз. Рон Диац, изп. орк., солист, рък. Ем. Георгиев (3.45) 3. Весела румба - муз. Йосиф Цанков, изп. орк., дир. Б. Елиезер (2.40) 4. Новата любов е по-красива - бавен фокстрот, муз. Йос. Цанков, изп. орк., дир. Ем. Георгиев (2.50) Страна Б 1. О, татко мой - изп. орк. на Дим. Ганев, солист Д. Ганев (3.05) 2. Ако бъдеш моя - мамбо, муз. Йос. Цанков, изп. орк., дир. Ем. Георгиев (2.55) 3. Бегин-Серенада, муз. Йос. Цанков, изп. орк., дир. Ем. Георгиев (3.30) 4. Замбези - африканска мелодия, изп. орк. на Дим. Ганев, солист Дим. Ганев (2.32)

П. СТАЙНОВ / Ив. МАРИНОВ

0108

Симф. поема "Тракия" (П. Стайнов), Симф. поема "Илинден" (Ив. Маринов) ДСОБРТ, дир. В. Стефанов ДЕН НА СВОБОДАТА - така нарече народът 9-ти септември 1944-а година. От тази забележителна дата започна всестранния подем на страната. За 20 години бяха постигнати огромни успехи във всички области на живота. Мощен тласък получи и българското изкуство, което достигна непознат в миналото разцвет. "20 ГОДИНИ ИЗКУСТВО ЗА НАРОДА" - под това название заводът за грамофонни плочи "Балкантон" издава един юбилеен албум със седем дългосвирещи плочи по раздели: симфонична музика, камерна музика, оперна и балетна музика, художествени и масови песни, народна музика, забавна, естрадна и танцова музика и художествено слово. В грамофонните плочи са включени най-ярките и забележителни творби на нашите композиторите и писатели, изпълнени от изтъкнати българските инструменталисти, певци и артисти. Грамофонните плочи "20 ГОДИНИ ИЗКУСТВО ЗА НАРОДА" отразяват дейността на Завода за грамофонни плочи "Балкантон", който се стреми да поднесе на многобройните си слушатели и да популяризира сред трудящите се най-хубавото от българската музика и литература - това, което композитори и писатели са създали в името на Народа - за неговото георично минало, за светло настояще и бъдъще.

Изпълнения на държавния ансамбъл за народни песни и танци. Худ. рък. Ф. Кутев, дир. на орк. - Ж. Клинкова

107

А: 1. Дилмано, дилберо (обр. Ив. Кавалждиев) 2. Рече мама да ме жени (обр. Ф. Кутев) 3. Карай, моме (обр. Ф. Кутев) 4. Вечеряй, Радо (обр. Ф. Кутев) 5. Трите пьти (обр. Ф. Кутев) - хоро, изп. орк. на ДАНПТ, дир. Ж. Клинкова В:1. Полегнала е Тодора (обр. Ф. Кутев) 2. Прехвръкна птичка (обр. Ф. Кутев) 3. Отишла мома хубава (обр. Ф. Кутев) 4. Бре, Петрунко (обр. Ф. Кутев) 5. Керменско хоро (обр. Ф. Кутев) - изп.орк. на ДАНПТ, дир. Ж. Клинкова

В. СТОЯНОВ / Г. ИВАНОВ

0106

Гротескна сюита "Бай Ганю" (В. Стоянов), Симф. поема "Легенда за Лопянската гора" (Г. Иванов) ДСОБРТ, дир. В. Стефанов Веселин Стоянов - роден на 20 април 1902 година в гр. Шумен (сега Коларовград). Изучавал пиано от 1922 до 1926 година в Държ. музикална академия при брат си проф. Андрей Стоянов, а от 1926 год. до 1930 год. - композиция при проф. Франц Шмидт, пиано при проф. Пол дьо Кон и проф. Виктор Ебенщайн в Държавната музикална академия в Виена. Бил е професор и директор на Държ. муз. академия в София, директорна Соф. нар. опера, а понастоящем В. Стоянов е ректор на Българската държавна консерватория. По-известните му творби са гротескната сюита "Бай Ганю", симфонична поема "Кървава песен", "Рапсодия", два концерта за пиано и един за цигулка и оркестър, оперите "Женско царство", "Саламбо" и "Хитър Петър" и др. Гротескната сюита "Бай Ганю" е сътворена през 1941 година върху сюжет от едноименната книга на българския писател-хуморист Алеко Константинов. В нея композиторът с майсторство е обрисувал приключенията на нашия комичен герой. Тя се състои от четири части "Бай Ганю пътува", "Бай Ганю във Виена", "Бай Ганю в банята" и "На село". Първата част рисува пътуването с влак на един примитивен човек, който напуща за първи път своята родина. Втората наречена още "Едно пикантно приключение", започва с разходката на нашия герой из широките виенски улици, обрисувана с една мъжка ръченица. Ненадейно срещнал една виенска девойка (виенски валс), той започва да флиртува с нея "по нашенски". Девойката изплашено побягва. Третата част - "Бай Ганю в банята", ни представя нашия герой във Виенската баня, в едно от най-веселите му приключения. За очуда на присъствуващите, той показва своето изкуство в плуването и гръмко дава израз на своето задоволство. В четвъртата част - "На село", авторът на сюита се отклонява от литературния първоообраз. Тя е свободно музикално допълнение към първите чертите на Бай Ганю, тук авторът, със замаха на старинното Кончерто гросо рисува огрян от слънцето български пейзаж. Градация в инструментация и динамика довежда до апотеоза на ценното, родното, което няма и не може да има нищо общо с байганювщината. За творческата му дейност като композитор В. Стоянов е удостоен със званието "Заслужил артист" и е награден с Димитровска награда. Георги Иванов - роден на 23 август 1924 год в София. Музикалната си подготовка получава като ученик на професорите Веселин Стоянов и Любомир Пипков. От 1946 до 1950 год учи композиция в Московската консерваториия при проф. В. Белый и проф. Ю. Шапорин. През 1950 год. се завръща в България и се отдава на композиторската дейност. В творчеството си се насочва предимно към по-крупните симфонични и инструментални форми. За музиката към филма "Песен за човека" е награден с национална награда за защита на мира. Едно от първите по-значителни произведения на Г. Иванов е симфоничната поема "Легенда за лопянската гора". Тя е възникнала под чувствата, породени у композитора от едноименния разказ на писателя Веселин Андреес за героичната борба на партизаните при село Лопян, в която той самият е участник. Поемата е написана във форма на сонатно алегро с пролог и епилог. В пролога е обрисувана картината на нашия хайдушки балан, в който борците за народни правдини са намирали закрила и по време на чуждоземния покорител и срещу фашизма. В сонатното алегро е предаден героичният подвиг на славните български партизани срещу омразния фашизъм. Краят на поемата-епилогът, въвежда отново слушателите в тишината на величава Лопянска гора, но тук картината на гората е съвсме друга, гората - закрилница е спомогнала за извоюване на свободата. Подвигът при Лопянската гора трябва да остане героичен пример на по-младите поколения за великата жертва на славните борци за свободата.

Забавна и танцова музика

104

А1. Флорентийски фокстрот (Фучик- Майер) изп. орк. "Черно и бяло", дир. К. Майер 2. Моят идеал - фокстрот, изп. Сн. Добрева с орк. "Оптимисти", дир. Б. Сакеларов 3. Типи-типи-типсо - калипсо (Гийц - Майер) изп. Ю. Аксен с орк. "Черно и бяло", дир. К. Майер 4. Гризби - изп. мундхарм. квартет "Брио" В1. Тина-Мари (Боб Мерил) изп. Сн. Добрева и Л. Антонова с орк. "Оптимисти", дир. Б. Сакеларов 2. Диксиленд-потпури - изп. мундхарм. трио "Винета" 3. Още един път влюбени (Гейз-Гийц - Мейер) изп. Ю. Аксен и Х. Шулце с орк. "Черно и бяло", дир. К. Майер 4. Мамбо-фугато - изп. естр. орк., дир. Д. Ганев 5. Блус в синьо - изп. ОДСТ, дир. Б. Елиезер

Забавна и танцова музика

103

А1. Кукурукуку, изп. И. Чмихова с оркестър, дир. Б. Симеонов 2. Свежа утрин - румба от Й. Цанков, изп. оркестър, дир. Б. Ненков 3. Увещание - танго от В. Райчев, изп. оркестър, дир. Б. Елиезер 4. Портретчето - Е. Георгиев, А. Бояджиев, изп. Г. Раданов с орк.. дир. Б. Елиезер В1. Вечерно настроение - танго от Й. Цанков, изп. оркестър, дир. Б. Елиезер 2. Мамбо Испаниола, изп. оркестър "Оптимисти", дир. Б. Сакеларов 3. Танцувай с мен - танго от Ил. Драганов, изп. оркестър, дир. Б. Елиезер 4. Пролетно интермецо - Й. Цанков, изп. оркестър, дир. Б. Елиезер