1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30755 коментара
| 1 страна 1. Andante non troppo e molto maestoso. Allegro con spirito 2 страна 2. Andantino semplice 3. Allegro con fuoco Милена Моллова - пиано Симфоничен оркестър на КТР, дир. В. Стефанов |
7 6 | ВТА 1437 дата на запис: 1971 |
7 6 | ВТА 1437 дата на запис: 1971 |
7 6 | ВТА 1437 дата на запис: 1971 |
| I страна 1. Проксима - м. Б. Карадимчев, т. П. Караангов (3.05) 2. Месечко ясен - м. Г. Тимев, т. Д. Точев (5.30) 3. Венера - б.т. Г. Станков (3.05) 4. Пустото лудо и младо - изп. Г. Минчев (2.30) 5. Дай си, Въсе, ръчицата - изп. Г. Минчев (2.15) 6. Зарезан - м. Б. Карадимчев, т. Б. Гудев (2.05) Изп. вокално-инструментални състави "Сребърните гривни" (1, 3, 4, 5, 6), "Гласовете "(2) II страна 1. И една звезда - м. П. Ступел, т. Кр. Станишев (3.50) 2. Момчето, което - м. Б. Карадимчев, т. Н. Кънчев, изп. Г. Минчев (3.10) 3. С китара по света - м. Дж. Брус, б. т. П. Симов (2.45) 4. Стар албум - м. Р. Дейвис, б. т. П. Нанков (2.30) 5. Двете битничета - м. А. Бояджиев, т. О. Орлинов (3.40) 6. Песен за щурците - м. К. Маричков, т. Д. Стойчев (3.20) Изп. вокално-инструментални състави "Щурците" (1, 3, 4, 5, 6), "Сребърните гривни" (2) |
7 3 | ВСА 1436 дата на запис: издание 1974 г.  |
7 3 | ВСА 1436 дата на запис: издание 1974 г. |
| А) Рапсодия в синьо; В) Рапсодия No 2 за пиано и оркестър; Аз открих ритъм: вариации за пиано и оркестър Изпълнява Теодор Мусев - пиано; Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Александър Владигеров |
1 1 | ВСА 1435 дата на запис: издание 1974 г. |
| Симфонии No 57, No 29, No 44, No 31, No 35, No 32, No 58, No 46, No 48, No 47, No 59, No 62, изпълнява Камерен ансамбъл "Софийски солисти", диригент Васил Казанджиев |
6 4 | ВСА 1431 дата на запис: издание 1976 г. |
6 4 | ВСА 1431 дата на запис: издание 1976 г. |
6 4 | ВСА 1431 дата на запис: издание 1976 г. |
| Концерт за пиано и духови инструменти (1. Largo - Allegro. 2. Largo. 3. Allegro) / Игор Стравински; Капричио за пиано и оркестър (1. Presto. 2. Andante rapsodico. 3. Allegro capricioso ma tempo giusto) / Игор Стравински; изпълнява Николай Евров - пиано със Софийска държавна филхармония, диригент Добрин Петков |
13 3 | ВСА 1424 дата на запис: издание 1973 г. |
13 3 | ВСА 1424 дата на запис: издание 1973 г. |
13 3 | ВСА 1424 дата на запис: издание 1973 г. |
| Живите икони. Възхвала на Софийската крипта А1. Света Богородица Пътеводителка 2. Благовещение 3. Рождество Христово 4. Разпятие 5. Преображение 6. Страшният съд В7. Христос Вседержител Картини от България 1. Рилски манастир 2. Велико Търново 3. Гайди 4. Скоропоговорка 5. Селска песен 6. Кукерски танц Камерен ансамбъл "Софийски солисти", дир. Васил Казанджиев |
3 2 | ВСА 1423 дата на запис: издание 1974 г. |
| A Оп. 48. Серенада: за струнен оркестър 1. Pezzo in forma di Sonatina 2. Walzer 3. Elegie B 4. Finale. Tema Russo Три характеристични пиеси, оркестрация Иван Бакалов 1. Тройка; 2. Песен без думи; 3. Хумореска Камерен ансамбъл "Софийски солисти", диригент Васил Казанджиев |
5 2 | ВСА 1422 дата на запис: издание 1973 г. |
5 2 | ВСА 1422 дата на запис: издание 1973 г. |
| Оп. 19. Концерт за цигулка и оркестър No 1; 1. Andantino. 2. Scherzo. Vivacissimo. 3. Moderato - Allegro moderato Оп. 63. Концерт за цигулка и оркестър No 2 / Сергей Прокофиев; 1. Allegro moderato. 2. Andante assai. 3. Allegro, ben marcato Изпълнява Стойка Миланова - цигулка; [съпровожда] Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Васил Стефанов |
2 1 | ВХА 1421 дата на запис: издание 1973 г. |
| Слънцето трепти захожда / обраб. З. Манолов. Що ми е мило и драго / П. Стайнов. Горо ле, горо зелена / Д. Христов. Питат ме, мамо, в село момите / К. Стефанов. Дафино вино / К. Христов. Кажи, кажи, Ангьо / Ф. Кутев. Каква мома видях, мамо / Ем. Манолов. Ой, Деле ле / Т. Попов. Залиняла е Милкана / Г. Златев-Черкин. Закъснява е Лалица / Ж. Леви. Черней, горо / обраб. Хр. Манолов. Море рано рани / А. Букорещлиев. Тъпан бие / З. Манолов. Поклон, народе мили / Др. Тумангелов |
8 4 | ВХА 1419 дата на запис: издание 1973 г. |
8 4 | ВХА 1419 дата на запис: издание 1973 г. |
| Тебе поем / Д. Христов. Во царствии Твоим / Д. Христов; солист Хр. Каменов. Иже херувимы и Яко да царя / Д. Христов. Достойно есть / З. Манолов. Благообразний Йосиф / З. Манолов. Хвалите имя Господне / П. Чесноков. Преславная днесь / С. Дегтярьов. Помишляю ден страшний / Ал. Архангелский. Блажен муж / Ал. Архангелский; солист Хр. Каменов. Нине отпущаеши / Ал. Гречанинов касета ВХМС 7044 Дейността на свлавянските първоучители Кирил и Методий и техните ученици още през IX в. полага основите на българската православна църковна музика. Исторически тя е първата национална литургична музика в Европа вън от латино-григорианската традиция на Запад и на гръко-византийската на Изток. Развитието ѝ е непосредствено свързано със старобългарската писменост и литература – най-старата европейска литература на народен говорим език. Цар Борис I (852–889) приема християнството за държавна религия през 865г., а през 988г. великият киевски княз Владимир (978–1015) покръства Русия под силното българско влияние и с активно българско съдействие. Съществуват множество доказателства за приоритета на старобългарската култура, включително и музиката, сред другите славянски култури. Взаимните влияния между българската и руската църковна музика още през средновековието са интересни и сложни явления, но още не са добре изучени. Именно в руски нотни ръкописи от късно време XVII–XVIII в. се намират песнопения от т.н. „Болгарский роспев”, както и в румънски книги от XVII в. По всяка вероятност те водят потеклото си от българската църковна музика преди и по време на турското нашествие, запазена и разпространена в Русия и Влашките земи от български книжовници. Възстановяването на пълната картина на старобългарската църковна музика е извънредно трудна, но благодарна задача на науката. В хилядолетното си развитие руската църковна музика има един дълъг период от XVII до XX в., който е класически в историята на култовата музика въобще. Под влияние на различни нейни големи майстори се създават и първите значителни образци в църковното пеене в България след Освобождението. Най-големият представител на българската църковна музика от по-ново време – Добри Христов (1875–1941), ученик на Дворжак и личност с извънредни заслуги за новата българска музика, е представен с три песнопения от последованието на Златоустовата литургия – Тебе поем (“Te cantamus”) със строг, благороден характер, построено архитектонично с внушителни вътрешни градации; Во царствии Твоем (“In regno tuo”) за хор и тенор-соло с вълнообразен строеж и с вглъбен светъл характер. Това произведение на Д. Христов издържа сравненията дори с шедьоври на православната култова музика. Не по-малко прекрасна е и Херувимска (“Hymnus heruvimicus”) с висшата си, топла, съзерцателна лирика. Нейното богато на цветове и нюанси развитие води всъщност до втората ѝ част Яко да царя (“Ut regnet...”), в която се прославя земната мощ на царя в противовес на църквата, в която е въплътен идеала за небесните ангелски сили. Текстът на този древен химн възхожда към ранното византийско средновековие и отразява типични за оная епоха поетични и философски възгледи. Върху един традиционен мотив съвременният български композитор Здравко Манолов (р. 1925), автор на симфонични, камерни и вокални произведения е написал Достойно есть (“Dignum est”), вглъбено, красиво песнопение върху древен текст от Златоустовата литургия с плавни, дълги дихания, с интересни нови хармонии и богата игра на цветове и регистри. Благообразний Йосиф (ср. Евангелие от Марко XV, 43: Venit Joseph ab Arimathaia nobilis decurio…”), песнопение на тропара на Утренната на Велика събота е известна разработка по мотив от „Болгарский роспев”. То се отличава с топлота и сърдечност, изградено е плавно, с голяма вътрешна градация. Хвалите имя Господне (“Laudate nomen Domini”) от последованието на Утренната е от Павел Чесноков (1877–1944) – раздвижена по характер творба, с интересна игра на тембри и логични градации на израза. Преславная днес (“Viderunt praeclara”) по текст на хвалитна стихира на Петдесетница е от Степан Дехтярев (1766–1813) и представлява внушително песнопение с бодрия си бляскав енергичен характер, на който контрастира сравнително бавна и сдържана средна част. Знаменитият руски майстор на църковна музика Александър Архангелский (1846–1924) е представен с две произведения – Помишляю день страшний (“Atrocem diem sentio”), песнопение от Октоиха на VI глас, във вторник на Утренната в скръбен, съзерцателен тон, със силно контрастна, бърза и кратка средна част и Блажен муж (“Beatus vir…”) върху текста на Псалм I, който влиза в последованието на Вечернята, издържан в елегичен тон, с грандиозна градация в развитието си. Изграждането на произведението върху репликите на хора и тенор-соло напомня за похватите на старинното, респонзориално пеене. Химнът Нине отпущаеши (“Nune dimities” по Евангелие от Лука II, 29–32 от последованието на Вечернята) от Александър Гречанинов (1864–1956) е вглъбена дълбоко философска творба, чийто тон постепенно се извисява в светла лирика. Църковната музика на православните славяни от по-ново време е предимно хорова. Чистият ѝ вокален стил е абсолютно неизменен през всички епохи и е резултат на основни възгледи на източното християнство, според които музикалните инструменти са недопустими в богослужението. Стефан Лазаров |
3 3 | ВЕА 1418 1975, дата на запис: 1974 |
| 1 страна Младостта ни окрилява / П. Стайнов; текст Д. Василев (1.00) Петлите пеят / П. Стайнов, текст К. Христов (2.00) Лека нощ до утре / Т. Попов, текст Н. Зидаров (1.45) Синьото влакче / К. Илиев; текст Л. Милева (1.45) Чудно ли е? / Ал. Текелиев; текст В. Паспалеева (1.15) Песен за Димитров / П. Хаджиев; текст Цв. Ангелов (1.35) Месечинка и Мартенски припевки / П. Стайнов, текст К. Величков (2.10) Свирка / Г. Тимев; текст Й. Русков (1.50) 2 страна Пиленца / К. Илиев (1.35) Малък сечко / Н. Кауфман; текст Г. Милев (3.00) Момчето и вятърът / К. Илиев; текст Л. Милева (4.05) Пионерка пиперка / Г. Димитров; текст Ас. Босев (2.40) Зима / Ботуров (1.45) Приспивна песен / Х. Пърсел (1.50) Полка / С. Рахманинов (1.55) |
