9 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30421 коментар
5 2 | ВСА 1422 дата на запис: издание 1973 г.  |
| Оп. 19. Концерт за цигулка и оркестър No 1; 1. Andantino. 2. Scherzo. Vivacissimo. 3. Moderato - Allegro moderato Оп. 63. Концерт за цигулка и оркестър No 2 / Сергей Прокофиев; 1. Allegro moderato. 2. Andante assai. 3. Allegro, ben marcato Изпълнява Стойка Миланова - цигулка; [съпровожда] Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Васил Стефанов |
2 1 | ВХА 1421 дата на запис: издание 1973 г. |
| Слънцето трепти захожда / обраб. З. Манолов. Що ми е мило и драго / П. Стайнов. Горо ле, горо зелена / Д. Христов. Питат ме, мамо, в село момите / К. Стефанов. Дафино вино / К. Христов. Кажи, кажи, Ангьо / Ф. Кутев. Каква мома видях, мамо / Ем. Манолов. Ой, Деле ле / Т. Попов. Залиняла е Милкана / Г. Златев-Черкин. Закъснява е Лалица / Ж. Леви. Черней, горо / обраб. Хр. Манолов. Море рано рани / А. Букорещлиев. Тъпан бие / З. Манолов. Поклон, народе мили / Др. Тумангелов |
8 4 | ВХА 1419 дата на запис: издание 1973 г. |
8 4 | ВХА 1419 дата на запис: издание 1973 г. |
| Тебе поем / Д. Христов. Во царствии Твоим / Д. Христов; солист Хр. Каменов. Иже херувимы и Яко да царя / Д. Христов. Достойно есть / З. Манолов. Благообразний Йосиф / З. Манолов. Хвалите имя Господне / П. Чесноков. Преславная днесь / С. Дегтярьов. Помишляю ден страшний / Ал. Архангелский. Блажен муж / Ал. Архангелский; солист Хр. Каменов. Нине отпущаеши / Ал. Гречанинов касета ВХМС 7044 Дейността на свлавянските първоучители Кирил и Методий и техните ученици още през IX в. полага основите на българската православна църковна музика. Исторически тя е първата национална литургична музика в Европа вън от латино-григорианската традиция на Запад и на гръко-византийската на Изток. Развитието ѝ е непосредствено свързано със старобългарската писменост и литература – най-старата европейска литература на народен говорим език. Цар Борис I (852–889) приема християнството за държавна религия през 865г., а през 988г. великият киевски княз Владимир (978–1015) покръства Русия под силното българско влияние и с активно българско съдействие. Съществуват множество доказателства за приоритета на старобългарската култура, включително и музиката, сред другите славянски култури. Взаимните влияния между българската и руската църковна музика още през средновековието са интересни и сложни явления, но още не са добре изучени. Именно в руски нотни ръкописи от късно време XVII–XVIII в. се намират песнопения от т.н. „Болгарский роспев”, както и в румънски книги от XVII в. По всяка вероятност те водят потеклото си от българската църковна музика преди и по време на турското нашествие, запазена и разпространена в Русия и Влашките земи от български книжовници. Възстановяването на пълната картина на старобългарската църковна музика е извънредно трудна, но благодарна задача на науката. В хилядолетното си развитие руската църковна музика има един дълъг период от XVII до XX в., който е класически в историята на култовата музика въобще. Под влияние на различни нейни големи майстори се създават и първите значителни образци в църковното пеене в България след Освобождението. Най-големият представител на българската църковна музика от по-ново време – Добри Христов (1875–1941), ученик на Дворжак и личност с извънредни заслуги за новата българска музика, е представен с три песнопения от последованието на Златоустовата литургия – Тебе поем (“Te cantamus”) със строг, благороден характер, построено архитектонично с внушителни вътрешни градации; Во царствии Твоем (“In regno tuo”) за хор и тенор-соло с вълнообразен строеж и с вглъбен светъл характер. Това произведение на Д. Христов издържа сравненията дори с шедьоври на православната култова музика. Не по-малко прекрасна е и Херувимска (“Hymnus heruvimicus”) с висшата си, топла, съзерцателна лирика. Нейното богато на цветове и нюанси развитие води всъщност до втората ѝ част Яко да царя (“Ut regnet...”), в която се прославя земната мощ на царя в противовес на църквата, в която е въплътен идеала за небесните ангелски сили. Текстът на този древен химн възхожда към ранното византийско средновековие и отразява типични за оная епоха поетични и философски възгледи. Върху един традиционен мотив съвременният български композитор Здравко Манолов (р. 1925), автор на симфонични, камерни и вокални произведения е написал Достойно есть (“Dignum est”), вглъбено, красиво песнопение върху древен текст от Златоустовата литургия с плавни, дълги дихания, с интересни нови хармонии и богата игра на цветове и регистри. Благообразний Йосиф (ср. Евангелие от Марко XV, 43: Venit Joseph ab Arimathaia nobilis decurio…”), песнопение на тропара на Утренната на Велика събота е известна разработка по мотив от „Болгарский роспев”. То се отличава с топлота и сърдечност, изградено е плавно, с голяма вътрешна градация. Хвалите имя Господне (“Laudate nomen Domini”) от последованието на Утренната е от Павел Чесноков (1877–1944) – раздвижена по характер творба, с интересна игра на тембри и логични градации на израза. Преславная днес (“Viderunt praeclara”) по текст на хвалитна стихира на Петдесетница е от Степан Дехтярев (1766–1813) и представлява внушително песнопение с бодрия си бляскав енергичен характер, на който контрастира сравнително бавна и сдържана средна част. Знаменитият руски майстор на църковна музика Александър Архангелский (1846–1924) е представен с две произведения – Помишляю день страшний (“Atrocem diem sentio”), песнопение от Октоиха на VI глас, във вторник на Утренната в скръбен, съзерцателен тон, със силно контрастна, бърза и кратка средна част и Блажен муж (“Beatus vir…”) върху текста на Псалм I, който влиза в последованието на Вечернята, издържан в елегичен тон, с грандиозна градация в развитието си. Изграждането на произведението върху репликите на хора и тенор-соло напомня за похватите на старинното, респонзориално пеене. Химнът Нине отпущаеши (“Nune dimities” по Евангелие от Лука II, 29–32 от последованието на Вечернята) от Александър Гречанинов (1864–1956) е вглъбена дълбоко философска творба, чийто тон постепенно се извисява в светла лирика. Църковната музика на православните славяни от по-ново време е предимно хорова. Чистият ѝ вокален стил е абсолютно неизменен през всички епохи и е резултат на основни възгледи на източното християнство, според които музикалните инструменти са недопустими в богослужението. Стефан Лазаров |
3 2 | ВЕА 1418 1975, дата на запис: 1974 |
| 1 страна Младостта ни окрилява / П. Стайнов; текст Д. Василев (1.00) Петлите пеят / П. Стайнов, текст К. Христов (2.00) Лека нощ до утре / Т. Попов, текст Н. Зидаров (1.45) Синьото влакче / К. Илиев; текст Л. Милева (1.45) Чудно ли е? / Ал. Текелиев; текст В. Паспалеева (1.15) Песен за Димитров / П. Хаджиев; текст Цв. Ангелов (1.35) Месечинка и Мартенски припевки / П. Стайнов, текст К. Величков (2.10) Свирка / Г. Тимев; текст Й. Русков (1.50) 2 страна Пиленца / К. Илиев (1.35) Малък сечко / Н. Кауфман; текст Г. Милев (3.00) Момчето и вятърът / К. Илиев; текст Л. Милева (4.05) Пионерка пиперка / Г. Димитров; текст Ас. Босев (2.40) Зима / Ботуров (1.45) Приспивна песен / Х. Пърсел (1.50) Полка / С. Рахманинов (1.55) |
3 3 | ВЕА 1417 1973, дата на запис: 1973 |
| 1 страна Младостта задължава / Ал. Йосифов; текст М. Недялков (3.00) Цоне, мило чедо / Н. Атанасов (1.15) Айде, завила се и Ганината майка / Д. Христов (4.40) Сладкопойна чучулига / П. Пипков; текст Ц. Калчев; солист Б. Станойлович и В. Христова (4.00) Хорал / Т. Попов; текст Д. Дебелянов (3.50) Зима в гората / Ал. Райчев; текст Г. Авгарски (3.15) Младежка пролетна песен / Т. Попов; текст И. Радоев (2.05) 2 страна Кукурегу / И. Х. Щейн (3.20) Тъжна е моята душа / Ж. Мартини (1.30) Любов / Й. Хайдн (2.15) Предачките / Ст. Монюшко; солист Б. Станойлович (1.20) Чучулига / М. Глинка (3.20) Попътна песен / М. Глинка (2.20) Лунна светлина / Кл. Дебюси; обраб. Т. Попов (4.15) Две части из цикъла "Празник на песните": Няма друга такава роза; Балулалоу / Б. Бритън; солист Т. Костадинова (3.45) |
5 3 | ВХА 1416 дата на запис: издание 1974 г. |
| Оп. 35. Камбаните: поема за солисти, хор и симфоничен оркестър / Сергей Рахманинов; изпълнява смесен хор "Морски звуци" - Варна и Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, хормайстор Марин Чонев, диригент Васил Стефанов; солисти Павел Куршумов, Румяна Барева и Стоян Попов |
3 4 | ВНА 1413 дата на запис: издание 1973 г. |
| Мъри Тудоро / диригент Ан. Наумов. Седянката е на развала / диригент Е. Колев. Стуяновата стара майчица / диригент Ан. Наумов. Стуян Калинки думаше / диригент К. Колев. Пиленце пее / диригент Е. Колев Йоргу Йордана думаше / диригент Е. Колев. Пустите му абаджийчета / диригент К. Колев. Йорданчице, малкка моме / диригент Е. Колев. На Цана гости дойдоха / диригент К. Колев. Седнала е Ганка / диригент Ан. Наумов. Трендафилко, разговорко / диригент Е. Колев. Замръкнала тънка Яна / диригент К. Колев. Отишъл е Стуян, диригент Ан. Наумов. Янко конче чеши / диригент К. Колев |
6 1 | ВОА 1411-1412 (2 плочи) |
| Ал. Милчева-Нонова, Бл. Карнобатлова-Добрева, Ст. Циганчев, Авр. Андреев със СОКТР, дир. Ив. Маринов |
3 2 | ВСА 1410 1974, дата на запис: 1973 |
| Страна I Пет песни по стихове на чуждестранни поети, оп. 64 На своята душа * П. Ронсар (2.05) Романс на луната * Ф. Г. Лорка (3.35) Малка балада за три реки * Ф. Г. Лорка (6.25) Песен на поета, който не иска да се отчайва * Р. Алберти (3.15) Песен 12 * Р. Алберти (2.50) Любовта на хамалина, оп. 4 и 5 * Ат. Далчев (3.15) Съпровод на пиано Вера Баева Страна II Трепетлика, оп. 51 № 2 * Ив. Радоев (3.15) Любнмата, оп. 19 № 2 * Мл. Исаев (3.30) Морето и любовта, оп. 51 № 3 * Ив. Радоев (4.10) Воденичар * Ив. Мирчев (3.50) Тракия * Н. Фурнаджиев (5.50) Съпровод на пиано — авторът Художествената песен играе изключително важна роля в творчеството на н. а. Любомир Пипков (р. 1904). Композитор с универсалии интереси и възможности, той се обръша постоянно към този жанр, решавайки в него важни проблеми. Първите му песни, писани през 1928—1929 г. оп. 4 и 5 и представени тук с "Любовта на хамалина", "Воденичар" и "Тракия" са възникнали като отглас от Септемврийските събития през 1923 г. Чрез тях в българската музика за пръв път се появи социална тематика, изразена разнообразно, силно и ярко. Вокалната лирика обогатява своето съдържание и изразните си средства: Пипков намира едно съвременно и точно съответствие на ритъма и прозодията на стиха. Той борави свободно с речитатива и с една твърде напрегната мелодика и динамични, понякога твърде остри хармонии, както и със сложни неравноделни метруми. Малкият песенен цикъл оп. 19 (1938 г.), представен тук с "Любимата" се отличава с наситена, топла лирика, твърде характерна за атмосфарата, в която се създават големи, епични и драматични произведения. През периода 1953—1956 г. се оформя най-големият, състоящ се от девет песни, песенен цикъл на Пипков оп. 51. Той е твърде разнообразен по съдържание, като на някои места преобладават лиричните могиви. Такива са и песните "Трепетлика" и "Морето и любовта". Използувал изключително текстове на бьлгарски съвременни поети, вникнал дълбоко в духа и стила на българското народно творчество чрез многобройните си великолепни обработки на народни песни, композиторът се обърна и към чуждите литератури със цикъла "Пет песни по стихове на чуждестранни поети" оп. 64 (1963—1964). "На своята душа", "Романс на луната", "Малка балада за три реки", "Песен на поета, който не иска да се отчайва", "12-та песен", замислени на оригиналния език (френски, испански), съществуващи и в българска версия, първоначално са за глас и камерен оркестър, а след това и в клавирна редакция. Това са пет вгльбени философски поеми. Те притежават много черти на един следващ важен период в творчеството на композитора. Присъщо за този период е ново разширяване и задълбочаване на идейната и художествена сфера на музиката, довело до голяма свобода и обновяване и на изразните средства. 3. а. Павел Герджиков е познат на музикалната общественост не само като солист на Софийската народна опера, но и като активен и прецизен интерпретатор на песни от български композитори. С много вкус и усет за камерност той претворява голяма част от вокалното творчество специално на Любомир Пипков. Настоящата плоча е един нов израз на неговото културно и стилно изпълнение. Стефан Лазаров Художник — Божидар Хинков |
6 2 | ВСА 1409 дата на запис: издание 1973 г. |
| Оп. 9. Концерт за цигулка и оркестър No 2 / Петър Христосков; изпълнява Петър Христосков - цигулка със Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио; диригент Васил Стефанов; Оп. 16. Концерт за симфоничен оркестър / Петър Христосков; изпълнява Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Александър Владигеров |
10 2 | ВХА 1408 дата на запис: издание 1972 г. |
| Лит. композиция Димитър Керелезов; изпълняват Ансамбъл за песни на К-та за телевизия и радио, Ансамбъл за нар. песни на К-та за телевизия и радио и Симфон. оркестър на К-та за телевизия и радио; солисти Александрина Милчева-Нонова и Павел Герджиков; диригент Васил Казанджиев; хормайстори Михаил Милков, Красимир Кюркчийски; рецитатор Борис Арабов |
3 3 | ВЕА 1407 дата на запис: издание 1972 г. |
| Пиеси за пиано от български композитори 1 страна Александър Райчев. 1. Из "Младежки албум за пиано" Прелюд; Копнеж; Веселите момчета; Люлчина песен; В цирка; На разходка; Камбаните на стария манастир; Носталгия; Рондино; Пасторал; Скерцо (18.50) 2. Из "Десет пиеси за пиано": Moderato; Allegretto; Moderato; Allegro (4.20) Изпълнява Николай Евров. 2 страна Пиеси за цигулка от български композитори Панчо Владигеров. 1. Две миниатюри (4.20); 2 .Песен (6.35) Парашкев Хаджиев. 1. Песен и шега (4.00); 2. Сюита (6.30) Изпълнява Боян Лечев - цигулка; аккомп. Снежина Гълъбова |
3 3 | ВАА 1406 1972, дата на запис: 1972 |
| Страна А Котешки дом — 17.45 Страна Б 1. Багаж — 2.20; 2. Виж, какъв разсеян — 3.10; 3. За един ученик и шест единици — 3.35; 4. Воденичарят, момичето и магарето — 1.35; 5. Къщата, която Джек построи — 2.40; 6. Приказка за царя и войника — 1.35; 7. Бабичко, вратата затвори — 2.00 Изпълняват з. а. Цонка Митева, Калина Бояджиева, Изолда Тодорова, Мирослава Стоянова, Катерина Николова, Д. Цонева, В. Попиванова, Борис Арабов, Банко Банков, Вели Чаушев |
6 5 | ВТА 1405 1972, дата на запис: 1972 |
6 5 | ВТА 1405 1972, дата на запис: 1972 |
| КОКТЕЙЛЬ БАЛКАНТОН I 1. Дилмано, Дилберо (обр. М. Щерева). Поют Э. Димитров и сестры Кушлевы. 2. Завтра опять (б. с. 3. Петрова). Поет Б. Карадочева. 3. Парень и ветер (М. Аладжем, Д. Ценов). Поет М. Чаушев. 4. Ты парень (б. с. Сии Михайловой). Поют С. Михайлова, Н. Жекова 5. Желтая река (б. с. Д. Ценова). Поют М. Чаушев и вок. гр. 6. Если будем вместе (б. с. Н. Вылчева). Поет К. Христов Сопр. орк. Балкантон, дир. Д. Ганев (1, 2, 4, 5, 6), ЭС орк. КТР, дир. В. Казасяи (3) II 1. Цыганское сердце (Дибари, б. с. Б. Карадочевой и Эм. Димитрова). Поет Э. Димитров. 2. Знаю я (6. с. Николая Желева). Поет Н. Жекова. 3. Бабочки (Т. Русев, Д. Дамянов). Поют М. Чаушев и вок. гр. 4. Двое (М. Аладжем, Д. Ценов). Поет Хр. Кидиков. 5. Сегодня вечером уедешь (б. с. Д. Ненова). Поют С. Михайлова и Н. Жекова. 6. Каждый вечер и всегда (б. с. Н. Вылчева). Поет К. Христов. Сопр. орк. Балкантон, дир. Д. Ганев (1, 2, 3, 5, 6), дир. М. Аладжем (4) |
6 5 | ВТА 1405 1972, дата на запис: 1972 |
| 1 страна 1. ДИЛМАНО, ДИЛБЕРО (обр. М. Щерев) Изп. Емил Димитров със сестри Кушлеви и орк. Балкантон, дир. Д. Ганев 2. УТРЕ ПАК (б. т. Зах. Петров) Изп. Богдана Карадочева с орк. Балкантон, дир. Д. Ганев 3. МОМЧЕТО И ВЯТЪРА (М. Аладжем, Д. Ценов) Изп. Мустафа Чаушев с ЕОБРТ, дир. В. Казасян 4. ТИ МОМЧЕ (б. т. Сия Михайлова) Изп. Сия Михайлова, Нели Жекова и орк. Балкантон, дир. Д. Ганев 5. ЖЪЛТАТА РЕКА (б. т. Д. Ненов) Изп. Мустафа Чаушев с вок. гр. и орк. Балкантон, дир. Д. Ганев 6. АКО БЪДЕМ ЗАЕДНО (б. т. Н. Вълчев) Изп. Кирил Христов с орк. Балкантон, дир. Д. Ганев II страна 1. ЦИГАНСКО СЪРЦЕ (Дибари, б. т. Б. Карадочева и Е. Димитров) Изп. Емил Димитров с орк. Балкантон, дир. Д. Ганев 2. ЗНАЯ АЗ (б. т. Николай Желев) Изп. Нели Жекова с орк. Балкантон, дир. Д. Ганев 3. ПЕПЕРУДИ (Т. Русев, Д. Дамянов) Изп. Мустафа Чаушев с вок. гр. и орк. Балкантон, дир. Д. Ганев 4. ДВАМАТА (М. Аладжем, Д. Ценов) Изп. Хр. Кидиков с орк. Балкантон, дир. М. Аладжем 5. ТАЗИ ВЕЧЕР ЩЕ ЗАМИНЕШ (б. т. Д. Ценов) Изп. Сия Михайлова и Нели Жекова с орк. Балкантон, дир. Д. Ганев 6. ВСЯКА ВЕЧЕР И ВИНАГИ (б. т. Н. Вълчев) Изп. Кирил Христов с орк. Балкантон, дир. Д. Ганев |
1 2 | ВКА 1404 1974, дата на запис: 1973 |
| Страна I Симфониета / Александър Йосифов — 18.10 1. Animato 2. Improviso 3. Allegro Vivace 4. Sostenuto 5. Larghetto Страна II Камерна симфония No 2 / Реваз Габичвадзе — 15.30 1. Moderate Movement (Умерено движение) 2. Masquerade (Карнавал) 3. Fugue (Фуга) 4. Swift Movement (Бързо движение) |
5 3 | ВАА 1402 1973 |
| Страна А — 23.15 Страна Б — 21.00 Литературна композиция с откъси от творби на Алеко Константинов, Марк Твен, Михаил Зошченко, Иля Илф, Евгени Петров и др. Изпълняват Лили Райнова, Георги Калоянчев, Асен Ангелов, Иван Андонов, Апостол Карамитев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Мария Русалиева, Константин Коцев Режисьор К. Каменов |
8 6 | ВАА 1401 1973, дата на запис: 1972 |
