7 месеца
За сайта
4 2 | ВАА 1820 1976, дата на запис: 1975  |
melodist / 2017-03-27 23:56:39 / Редакция № 7: 2022-06-25 12:40:47
| Страна А — 25.30 Страна Б — 24.30 Изпълняват Васил Михайлов, Коста Цонев и Иван Андонов Споменах българска книжнина, български език, български напредък. В тоя миг, когато изговарям тия думи, когато присъствувам на едно тържество, назначено да отбележи успеха на българския дух, неволно ми иде на ума, налага ми се, гърми ми из въздуха едно благородно, едно голямо и звучно име: Петко Славейков! Да. Славейков, моят учител и вашият. Най-важният период на нашата история — периодът на борбата ни за духовно освобождение — беше напълнен с неговата деятелност, с неговото слово, с неговото име. Родолюбец горещ, ум богат, всестранен, той даде най-силния подтик на народното свестяване; писател, поет даровит, той прьв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българский език статуи с изящни линии и форми, пръв изкара из тоя първобитен, необработен инструмент ония сладки звукове, ония драги песни, които са омайвали нашите юношески души и са поронили в тях първите семена от любов към хубавото, към поезията: душа упорита, желязна, родена за борба. Славейков пренесе като твърд гранит, всичките бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и гръмко слово. . . И аз, негов ученик и негов последовател, обсипан тук с почести, хвалби и приветствия — награда, далеко превишаваща скромната ми деятелност — чувствувам се някак си стеснен пред тоя величавий лик на покойния старец. Да, той, Славейков, трябваше да бъде жив сега, та той да стои на това място, достойно за него, за неговата побеляла от заслуги глава и трудове, той имаше най-законно право да приеме лаврите на народната признателност! . . . Из реч на ИВАН ВАЗОВ, произнесена на 25-годишния му творчески юбилей (1895 година) |
melodist / 2017-03-27 23:56:46 / Редакция № 2: 2022-04-10 17:33:42
