1 година
За сайта3 | ВНМС 7158 дата на запис: издание 1986 г. |
3 | ВНМС 7158 дата на запис: издание 1986 г. |
3 2 | ВНМС 7141 дата на запис: издание 1985 г. |
3 2 | ВНМС 7141 дата на запис: издание 1985 г. |
1 1 | ВНМ 5885 |
Събрали ми са стари старци Каралай Донка Любят се Рада и Радю Ирино ле Съпр. орк. с дир. Коста Колев (1, 2), орк. с рък. Христо Тодоров (3), дир. Коста Колев (4) Соня Кънчева е една от известните наши народни певици. Представителка е на северняшката народна песен. Родена през 1929 год., в град Провадия, тя пее песни предимно от Провадийския край. Първите й певчески прояви датират от 1952 год., откогато са и първите й записи в Радиото. През следващите години тя се установява в гр. Варна, където става редовна сътрудничка на Радио Варна. Соня Кънчева притежава топъл, лиричен и затрогващ глас. Характерни за изпълненията й са голямата лекота и вярно чувство, с които поднася песните на слушателите. В много случаи тя обогатява мелодически песните, присъщо за добрите и надарени изпълнители. В репертоара й влизат над 100 народни песни. Голяма част от тях са влезли във фонда на Радио София. Повече от 20 нейни песни, най-хубавите, са регистрирани на грамофонни плочи. Между тях са изпълненията й на "Янкин брат Янки думаше", "Либе, либе, първо либе", "Манучкината майчица", "Събрали ми са стари старци" и др. Грамофонна плоча ВНМ 5885 е поредната изпълнителска плоча на Соня Кънчева. Тя съдържа следните песни: Събрали ми са стари старци, Каралай Донка, Любят се Рада и Радю, Ирино ле. Другите самостоятелни плочи на Соня Кънчева са със следните номера: ВНМ 5583, ВНМ 5717, ВНК 2654, ВНК 2615 |
7 2 | ВТМС 7198 1986 |
7 2 | ВТМС 7198 1986 |
7 5 | ВТМС 7199 1986 |
7 5 | ВТМС 7199 1986 |
3 3 | ВТМС 7195 1986 |
3 3 | ВТМС 7195 1986 |
5 2 | ВСМС 7081 дата на запис: издание 1984 г. |
5 1 | 0435 дата на запис: 1965 |
Страна А Това се случи в Лампадефория — 19.30 Страна Б Съвсем странна история — 18.45 Изпълнява Апостол Карамитев Веднъж Светослав Минков бе забелязал пред журналисти, които искаха да го интервюират : "В литературата винаги съм стъпвал на пръстн. На страна съм бил от литературни състезания за премии и награди. Никое жури не може да се оплаче, че съм му досаждал. Смятам интервюто като трамплин за самоизтъкване и по принцип отбягвам да участвувам в такива предприятия." Литературното име на Светослав Минков не е съпроводено от славата на „бест-селера", от шум по литературните издания, награди и юбилейни тържества. В продължение на повече от четиридесет години той пише малко, но художествено завършени произведения, намерили дълбокото признание на литературната критика и история. Това е едно творчество, в което пулсира чисто гражданско сърце, човешко вълнение, изтънчена художествена мисъл. Неговите книги "Дамата с рентгеновите очи“, "Разкази в таралежова кожа", "Другата Америка", "Империя на глада", "Патент САС" изобразяват с жлъч и гняв нищетата на буржоазната класа, превръщането на човека в машина, сивотата на еснафския свят и мрака на нареките двери (тъй живо заклеймени в "Това се случи в Лампадефория"), зад които господствуваше бездарното политиканствуване и ненавистта към народа. В периода между двете войни, та до наши дни, Светослав Минков заема в българската литература място на един от най-изтъкнатите сатирици, които изобличават низостта, но в същото време вярват в настъпването на един друг живот на справедливостта и високите нравствени стойности. Ако ще трябва да открием онази основна характеристика, която определи творческия образ на Светослав Минков, те я намерим в разрешаването на уравнението човек-история. Това уравнение писателят решава чрез малките епични форми. Той търси интимността на политическата изповед или дневниковата форма, сгъстения израз на изобличителния разказ или остротата на памфлета. Мисълта му намира непрекъснати жанрови превръщения — късия разказ и новелата, пътеписа и фейлетона, приказката или белетристичната скица. Светослав Минков е между тези български писатели, които напуснаха първи етнографската и битова рамка и потърсиха измеренията на големия свят и големите проблеми. Неговото въображение го води из улиците на американските индустриални градове и сред жителите на Япония, в хотелите на Рио де Жанейро и в родината на Андерсен Дания, навсякъде където кипи животът, където се кръстосват въпросите на мира и войната, на хляба на хората и надеждите на човечеството. Светослав Минков е забележителен представител на борческия и активен хуманизъм, той обича живота и човека, ненавижда капитализма и жестокостта. Този хуманизъм прониква във всеки написан от него ред, достига до сърцето на читателя, увлича го по добрите пътища на живота, които водят към кръгозорите на бъдещето. Богомил Нонев |
5 2 | ВСМС 7081 дата на запис: издание 1984 г. |
14 4 | ВХМС 7085 дата на запис: издание 1984 г. |
14 4 | ВХМС 7085 дата на запис: издание 1984 г. |
5 3 | ВНМС 7134 дата на запис: издание 1985 г. |
5 3 | ВНМС 7134 дата на запис: издание 1985 г. |
Жита Сонет Сечена крушата Листа Между небето и земята Привличащи и пъдещи Хризантема Синьо небе На Наташа Сърдечна криза Есен В часа на есенната яснота Към комунизма Изп. Димитър Методиев (1—12), Борис Арабов (13) |
3 | ВОА 428 |
Откъси из оп. "Борис Годунов" / Мусоргски: Коронацията на Борис, Монолог на Борис, Сцена на халюцинациите, Прощаването и смъртта на Борис Откъси из руски опери: Рондо на Фарлаф из оп. Руслан и Людмила / Глинка. Ария на мелничаря из оп. Русалка / Даргомижски. Сцена на полудяването из оп. Русалка / Даргомижски. Ария на Кончак из оп. Княз Игор / Бородин Песен на варяжкия гост из оп. Садко / Римски-Корсаков |