1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
31003 коментара
5 5 | ВТМС 7045 1983 |
5 5 | ВТМС 7045 1983 |
4 2 | ВЕМС 7445 дата на запис: издание 1990 г. |
4 2 | ВЕМС 7445 дата на запис: издание 1990 г. |
4 2 | ВЕМС 7445 дата на запис: издание 1990 г. |
4 4 | ВТТтС 3066 дата на запис: издание 1992 г. |
4 4 | ВТТтС 3066 дата на запис: издание 1992 г. |
4 4 | ВТТтС 3066 дата на запис: издание 1992 г. |
| А) 1 и 2 ч. В) 3 и 4 ч. |
1 1 | ВОА 2184-2186 (3 плочи) дата на запис: издание 1978 г. |
| Изп. Алфред Делър, Джон Бътри, Морис Бевън, Кристина Кларк, Онър Шепърд, Джии Книбс, Нейл Дженкинс, Норман Плат и Марк Делър. Съпр. хор и орк., дир. Алфред Делър |
7 3 | ВОА 1652-1654 (3 плочи) |
| Изп. Чо-Чо-Сан - Клара Петрела, Б.Ф. Пинкертон - Феручо Талиавини Шарплез - Джузепе Тадей Сузуки - Мафалда Масини Симф. орк. на Италианското радио и телевизия - Торино и хор "Четра", дир. Анджело Куеста |
3 2 | ВСА 1992 дата на запис: издание 1978 г.  |
| Жул Леви Симфония № 3 „Вечният огън" за мецосопран, баритон и симфоничен оркестър по текст на Сабина Тянкова I страна 1. Самарското знаме 2. Мать родная II страна 3. Писмо до учениците от 28-мо училище гр. Куйбишев 4. Вечният огън Александрина Милчева-Нонова — мецосопран Николай Смочевски — баритон Симфоничен оркестър на КТР. Диригент — Васил СТЕФАНОВ Александър Танев Строителна музика Софийска държавна филхармония. Диригент — Димитър МАНОЛОВ Разностранно и многолико, обхващащо едва ли не всички жанрове на музиката, е творчеството на заслужилия артист Жул Леви. Активната му съзидателна дейност в областта на масовата песен и естрадно-танцовия жанр му помогна да проникне по-спонтанно в сърцевината на оперетния спектакъл, да го насити с интонационната сфера на битувашата музика. На свой ред, пропитото му с релефни музикални образи, вътрешна динамика и отговорни художествени проблеми симфонично творчество, хвърли отпечаток върху гражданската осмисленост, естетическата издържаност на неговите мюзикъли и особено на балета му „Панаир в София". Песенността пък се изяви и в симфоничните му произведения, за да ги насити със своята демократична достъпност и конкретна емоционалност и създаде условия за органичен синтез между литературната програма и музиката, между поетичния текст и породената от него сфера на емоционално-асоциативни образи. В трите симфонии на Ж. Леви е залегнало определено програмно начало. В Първата си симфония композиторът пресъздава мислите и чувствата, породени от посветения на близкото революционно минало роман на Димитър Ангелов "На живот и смърт". Втората му симфония возниква под воздействие на картината на Стоян Венев "Прощаване", също по сюжет от сопротивителното движение. Третата симфония на Леви „Вечният огън" продължава лирико-героичната линия на двете си предшественички. Но за разлика от тях тя е посветена на напълно акгуална, съвременна тема — на вековната дружба между българския и съветските народи. Освен това композитори за първи път използува в своя симфонична творба и човешкият глас, прякото въздействие на поетичното слово. Симфония № 3 "Вечният огън" за солисти: мецосопран и баритон и за голям симфоничен оркестър е създадена по текст на Сабина Тянкова. Мотото на творбата: „От далеч, през цялата руска земя то е донесено от нас, в уверение на това, че то не ви се дава само от едно кътче на Русия, а от цялата руска земя", е извлечено из речта на Алабин, произнесена при поднасянето на Самарското знаме на българското опълчение. Идеята за създаване на произведението се ражда през 1974 г., при посещението на композитора и авторката на текста в гр. Куйбишев, някогашната Самара, по време на чествуването на 30-годишнината от социалистическата ни революция. I-та наст, "Самарското знаме", представлява тема с вариации. Епичната главна тема се появява първо в оркестъра, а сетие звучи и у солиста: "Светиньо . . . в лицето ти се взрях и тръгнах по пътеките на славната история". По-късно се разгръща и клетвената тема за вечната дружба. ll-та част "Мать родная", в триделна форма, представлява излияние на чувства пред великата река Волга. Завърнала се в България, Тянкова отправя писмо до учениците от 28 училище в Куйбишев, отпечатано във в. "Волжская заря". Върху поетичния текст възниква III-та част — рондо. В изградената в сонатна форма IV-та част отново звучи клетвената тема "Песента на века ни е дружба и мир ! Огромният вечен огьн гори". Вечният огън, пламтящ пред паметника на Шипка, пред мавзолея в Плевен и в сърцата на всички българи и руси ! Константин Карапетров |
2 1 | ВАА 1300 / 120 - 127 (8 плочи) дата на запис: издание 1981 г. |
| ВАА 1300/120 (моно) Стара Загора-1875 година. Лит.-документална композиция на подготовката и избухването на Старозагорското въстание, изградена по документи, спомени и откъси от произведения на З. Стоянов и Ив. Вазов. Изп. К. Цонев, Р. Ябанджиев, К. Янев, П. Чернев, Д. Буйнозов, Ю. Яковлев, П. Петров, Д. Вачев и В. Камарашев ВАА 1300/121 (моно) Кресненските камбани. Лит.-документална композиция, включваща документални материали и спомени за Кресненско-Разложкото въстание - 1878 година. Изп. Ил. Добрев, Л. Вълкова, К. Янев и Св. Карабоиков ВАА 1300/122 (моно) Чудната пролет на Април 1876 година. Документална композиция за организацията, избухването и кървавия разгром на Априлското въстание 1876 г., изградена по откъси от документални материали, писма и спомени, подредени по реда на събитията. Изп. Н. Бинев, В. Бахчеванова, К. Янев, В. Стойчев, П. Петров, Б. Ваилев и Д. Бачев ВАА 1300/123 (моно) Апостолите. Документална композиция за организаторите и ръководителите на Априлското въстание - 1876 година. Изп. К. Цонев, Н. Бинев, П. Чернев, Л. Димитров, В. Василев и Ал. Притуп ВАА 1300/124 (моно) Освобождението на България. Документална композиция за Освободителната руско-турска война 1877-1878 година и участието на българите в нея. Изп. В. Михайлов, М. Димитрова, Б. Банков и М. Петров Линкът към аудио: https://youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_mA82aHMduC3Zpl_bYGaNPoksd80za--N4 ВАА 1300/125 (стерео) Владая, 1918. Лит. -документална композиция за войнишия бунт, прераснал във въстание, изветсно в историята ни като Войнишкото въстание - 1918 година, съставена по документи и други материали и включваща разказа Очи на Хр. Смирненски и откъси от романа Пробивът на Кр. Велев. Изп. В. Михайлов, К. Зехирева, Г. Ганчев Линкът към аудио: https://youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_mFy_KJ9idTQVvyBKJntIeokads9ccmsv0 ВАА 1300/126 (моно) Септември 1923 година. Документална композиция за Септемврийското въстание - 1923 година, изградена по откъси от документални материали, писма, спомени, протоколи и др.Изп. П. Чернев, К. Янев, Ив. Тонев и Г. Ганчев ВАА 1300/127 (моно) Шумете, дебри и балкани. Документална композиция за въоръжената антифашистка борба в България. Изп. Б. Арабов, П. Чернев, Б. Василев и Г. Ганчев Линкът към аудио: https://youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_kHBC-L-fbOJiXNrv_kkZdOR8XHL0twp94 |
1 1 | ВОА 2189 1978, дата на запис: издание 1978 г. |
| Н. Римски-Корсаков. Каватина на Берендей из 2-ро д. на оп. Снежанка Речитатив и каватина на Берендей из 3-то д. на оп. Снежанка Песен на Левко из 1-во д. на оп. Майска нощ Песен на Левко из 3-то д. на оп. Майска нощ М. Глинка. Песен на Бали из оп. Руслан и Людмила Н. Римски-Корсаков. Речитатив и ария на Садко из 1-та карт. на оп. Садко Сцена и песен на Садко из 2-ра карт. на оп. Садко Песен на индийския гост из оп. Садко М. Мусоргски. Речитатив и песен на Грицко из оп. Сорочински панаир |
3 2 | ВАА 10237 дата на запис: издание 1978 г. |
| Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание по спомени, документи и откъси от лит. произведения от Ташо Карапетров Страна А — 21.25 Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание 1918 г. по документи и откъс от "Очи" на Христо Смирненски Страна Б — 24.05 Литературно-документална композиция за Владайското войнишко въстание 1918 г. по документи и откъс от "Пробивът" на К. Белев Изп. Васил Михайлов, Катя Зехирева и Ганчо Ганчев В тази грамофонна плоча се разказва със средствата на документалистиката и художественото слово за положението в България и обстановката на фронта в годините на Първата световна война. Тя припомни за героизма и подвига на ония български синове, конто през септември 1918 година първи след своите руски братя насочиха оръжието против монархнята, за "чиста и свята" република! Те оставиха костите си по върховете на Люлин, в низините на Владайското дефиле, в бедняшките улички на Княжево и около схлупените къщурки на квартал "Захарна фабрика" в София... "... Какво направиха тия загинали синове на българския народ, за да ги наричат безсмъртни? — пита д-р Райко Даскалов и отговаря: — Те продължиха делото на Каравелов, Левски, Ботев и Бенковски! Първите се бориха срещу турските султани, бейове и натрапници! Вторите се бориха срещу българските изедници, управници и мнлионери. Тяхното дело бе свято и те няма да умрат, както никога няма да умре идеалът, за който те се жертвуваха..." ... За България Първата световна война продължава обективно 2 години, 11 месеца и 13 дни — от началото на бойните действия, до обявяването на историческата "Радомирска република". Това са стотици денонощия, в които се ражда и зрее както на фронта, така и в тила, бунтът на гладните, голи и онеправдани българи, на чийто гръб ляга цялата тежест на войната. Отначало някои ще нарекат тази война "Европейската", но историята ще определи точно нейното име — "Първата световна!"... Тя ще запали факела на незабравимото Владайско войнишко въстание, за което се разказва в тази плоча. Родено от бурите на войната и главно под влияние на Великата октомврийска социалистическа революция, това въстание ще бъде първия опит в България за сваляне на царската власт и диктатурата на капитала по пътя на въоръжената борба на народните маси. Избухнало в резултат преди всичко на продължителната борба на Партията на тесните социалисти против войната, въстанието изиграва важна роля в нашата история. То принуждава изплашената българска буржоазия да поиска примирие от Съглашението, а Фердинанд — да абдикира и напусне завинаги България... ... Въпреки героизма на разбунтуваните войници, въстанието не успява. Главните причини за неговото поражение са, че то няма единно политическо и военно ръководство и че щурмът на фронтоваците не се подкрепя от всенародна въоръжена акция както в столицата, така и в цялата страна. Партията на тесните социалисти, която води по време на цялата война най-активна, най-упорита антивоенна дейност, поради редица причини, не намира в себе си сили да застане начело на въстанието и да оглави революционния устрем на масите. Като оценява този политически момент, на Петия конгрес на БКП вождът и учителят на българския народ — Георги Димитров, заявява: "... Лозунгът за мир и за народна демократична република, ако бе издигнат тогава от партията, щеше да обедини без съмненне огромната маса на трудещите се от градовете и селата. А взаимодействието между нашата партия и Земеделския съюз би осигурило успеха на въстанието. Едно победоносно народно въстание в името на народната република през 1918 година можеше да измени общата насока на развитието на страната и Балканите в интерес на огромното мнозинство от нашия народ..." А ето и мнението на Ленин за Владайското войнишко въстание: "... С цената на националните жертви, ние запазихме такова интернационално революционно влияние, че сега ето открито ни подражава България..." "... Вземете България. Изглеждаше, че такава страна като България не би могла да бъде толкова опасна за англо-американския империалистически колос. Обаче революцията в тази малка, слаба, съвсем безпомощна страна накара англо-американците да си загубят главата и да поставят условия за примирие, които са равни на окупация..." Революционного дело на българските войници в буреносната 1918 година са вечен извор на национална гордост. Тази народна гордост др. Тодор Живков изразява със следните думи: "... Ние, синовете и дъщерите на владайските герои, се гордеем със своята родина, която съуми в ония дни "направо да подражава" на страната, вдигнала първа знамето на социалилистическата революция !... “ Ташо Д. Карапетров |
1 2 | ВКА 10295 1981, дата на запис: 1980 |
| I страна Парашкев Хаджиев Цикъл "Детски албум": Гайдарче, Игра, Песен без думи, Старинна песен, Танец, Светулки, Тиха вечер, Етюд, Кокиче, Хорце, Пещера, Канон, Етюд, Приспивна, Сърдитко,Гама до мажор, Марш, Воденичка, Етюд, Магаренце с двуколката — 12.00 Цикъл "Бабина приказка": Бабина приказка, Дървено конче, Свирещ часовник, Гайда, Оловни войници, Малък канон, Влак, Утеха, Пеперудки, На ливадата, Пионери, Нани, нани — 10.30 II страна Александър Райчев. Младежки албум: Народна песен, Песента на овчарчето, Болната кукувичка, Поточето разказва, Бабиния чекрък, На път, Хайде да играем, Шега, Песничка, Скарали се две петлета, Спи, кукло, спи, Пролетта е дошла, Етюд, Баба Меца на разходка, Горският кълвач, Скерцо, Есенна картина, Воденичка, Моля ти се, мамо, Ковачницата, Валс, Тържествен марш — 19.20 Константин Илиев. Цикъл "Детски птици": Врабчето на прозореца, Сънят на бялото гълъбче, Кокошчицата снесе яйчице, Кукувичката в гората, Славейчето в розовия храст, Северният вятър гони лястовичките — 7.08 Худ. оформление — Николай Пекарев |
1 3 | ВАА 10235 1978, дата на запис: 1978 |
| Литературно-документална композиция за Кресненско-Разложкото въстание 1878 г. от М. Иванов м. Георги Минчев, Веселин Стоянов, Атанас Косев, т. Митко Иванов Страна А — 21.00 Страна Б — 19.00 Изп. Кирил Янев, Лидия Вълкова, Светослав Карабоиков и Илия Добрев |