8 месеца
За сайта
Страна А
Това се случи в Лампадефория — 19.30
Страна Б
Съвсем странна история — 18.45
Изпълнява Апостол Карамитев
Веднъж Светослав Минков бе забелязал пред журналисти, които искаха да го интервюират :
"В литературата винаги съм стъпвал на пръстн. На страна съм бил от литературни състезания за премии и награди. Никое жури не може да се оплаче, че съм му досаждал. Смятам интервюто като трамплин за самоизтъкване и по принцип отбягвам да участвувам в такива предприятия."
Литературното име на Светослав Минков не е съпроводено от славата на „бест-селера", от шум по литературните издания, награди и юбилейни тържества. В продължение на повече от четиридесет години той пише малко, но художествено завършени произведения, намерили дълбокото признание на литературната критика и история. Това е едно творчество, в което пулсира чисто гражданско сърце, човешко вълнение, изтънчена художествена мисъл. Неговите книги "Дамата с рентгеновите очи“, "Разкази в таралежова кожа", "Другата Америка", "Империя на глада", "Патент САС" изобразяват с жлъч и гняв нищетата на буржоазната класа, превръщането на човека в машина, сивотата на еснафския свят и мрака на нареките двери (тъй живо заклеймени в "Това се случи в Лампадефория"), зад които господствуваше бездарното политиканствуване и ненавистта към народа.
В периода между двете войни, та до наши дни, Светослав Минков заема в българската литература място на един от най-изтъкнатите сатирици, които изобличават низостта, но в същото време вярват в настъпването на един друг живот на справедливостта и високите нравствени стойности.
Ако ще трябва да открием онази основна характеристика, която определи творческия образ на Светослав Минков, те я намерим в разрешаването на уравнението човек-история. Това уравнение писателят решава чрез малките епични форми. Той търси интимността на политическата изповед или дневниковата форма, сгъстения израз на изобличителния разказ или остротата на памфлета. Мисълта му намира непрекъснати жанрови превръщения — късия разказ и новелата, пътеписа и фейлетона, приказката или белетристичната скица.
Светослав Минков е между тези български писатели, които напуснаха първи етнографската и битова рамка и потърсиха измеренията на големия свят и големите проблеми. Неговото въображение го води из улиците на американските индустриални градове и сред жителите на Япония, в хотелите на Рио де Жанейро и в родината на Андерсен Дания, навсякъде където кипи животът, където се кръстосват въпросите на мира и войната, на хляба на хората и надеждите на човечеството.
Светослав Минков е забележителен представител на борческия и активен хуманизъм, той обича живота и човека, ненавижда капитализма и жестокостта. Този хуманизъм прониква във всеки написан от него ред, достига до сърцето на читателя, увлича го по добрите пътища на живота, които водят към кръгозорите на бъдещето.
Богомил Нонев
Това се случи в Лампадефория — 19.30
Страна Б
Съвсем странна история — 18.45
Изпълнява Апостол Карамитев
Веднъж Светослав Минков бе забелязал пред журналисти, които искаха да го интервюират :
"В литературата винаги съм стъпвал на пръстн. На страна съм бил от литературни състезания за премии и награди. Никое жури не може да се оплаче, че съм му досаждал. Смятам интервюто като трамплин за самоизтъкване и по принцип отбягвам да участвувам в такива предприятия."
Литературното име на Светослав Минков не е съпроводено от славата на „бест-селера", от шум по литературните издания, награди и юбилейни тържества. В продължение на повече от четиридесет години той пише малко, но художествено завършени произведения, намерили дълбокото признание на литературната критика и история. Това е едно творчество, в което пулсира чисто гражданско сърце, човешко вълнение, изтънчена художествена мисъл. Неговите книги "Дамата с рентгеновите очи“, "Разкази в таралежова кожа", "Другата Америка", "Империя на глада", "Патент САС" изобразяват с жлъч и гняв нищетата на буржоазната класа, превръщането на човека в машина, сивотата на еснафския свят и мрака на нареките двери (тъй живо заклеймени в "Това се случи в Лампадефория"), зад които господствуваше бездарното политиканствуване и ненавистта към народа.
В периода между двете войни, та до наши дни, Светослав Минков заема в българската литература място на един от най-изтъкнатите сатирици, които изобличават низостта, но в същото време вярват в настъпването на един друг живот на справедливостта и високите нравствени стойности.
Ако ще трябва да открием онази основна характеристика, която определи творческия образ на Светослав Минков, те я намерим в разрешаването на уравнението човек-история. Това уравнение писателят решава чрез малките епични форми. Той търси интимността на политическата изповед или дневниковата форма, сгъстения израз на изобличителния разказ или остротата на памфлета. Мисълта му намира непрекъснати жанрови превръщения — късия разказ и новелата, пътеписа и фейлетона, приказката или белетристичната скица.
Светослав Минков е между тези български писатели, които напуснаха първи етнографската и битова рамка и потърсиха измеренията на големия свят и големите проблеми. Неговото въображение го води из улиците на американските индустриални градове и сред жителите на Япония, в хотелите на Рио де Жанейро и в родината на Андерсен Дания, навсякъде където кипи животът, където се кръстосват въпросите на мира и войната, на хляба на хората и надеждите на човечеството.
Светослав Минков е забележителен представител на борческия и активен хуманизъм, той обича живота и човека, ненавижда капитализма и жестокостта. Този хуманизъм прониква във всеки написан от него ред, достига до сърцето на читателя, увлича го по добрите пътища на живота, които водят към кръгозорите на бъдещето.
Богомил Нонев