1 година
За сайта
7 5 | ВНА 10971 1982, дата на запис: 1982  |
melodist / 2017-04-28 19:35:14 / Редакция № 6: 2025-08-03 21:45:03
| Страна А ТРАКИЙСКА СЮИТА — муз. Цветан Цветков (5.45) Изп. оркестърът, диригент Цветан Цветков. Солисти: Иван Антонов — кавал, Николай Богданов — тамбура, Асен Мусов — тъпан, Иван Варимезов — гайда, Димитър Лавчев — гъдулка КАФАЛ СВИРИ — муз. Петър Льондев (2.10) Изп. хорът, диригент Крикор Четинян ТРЬГНАЛИ МИ СА и МАРИ ДИМКЕ - обр. Цветан Цветков (4.30) Изп. Вичка Николова, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков АЙШИНКО, ПИЛЯ ШЕРЕНО - обр. Иван Спасов (4.05) Изп. хорът, диригент Крикор Четинян МАМА НА ИВАН ДУМАШЕ - обр. Димитър Бонов (2.30) Изп. Цветанка Варимезова, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков Страна Б БАЙНО МИ СА, ЛЮБЕ ЛЕ, ПОЗАКАНИ - обр. Димитър Лавчев (2.20) Изп. Стефка Аврамова, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков МЕСЕЧКО — обр. Вичка Николова (5.20) Изп. хорът, диригент Вичка Николова, рецитатор: Юлия Сиракова ОТ ИЗВОР ВОДА НАЛИВАТ - обр. Милчо Василев (2.25) Изп. секстет, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков ГРЬНЧАРСКО ХОРО — обр. Ташо Барулов (3.10) Изп. оркестърът, диригент Ташо Барулов, солист: Иван Варимезов —гайда ГОРО ЛЕ, СИТНА, ЗЕЛЕНА - обр. Милчо Василев (4.20) Изп. Юлия Сиракова, съпр. оркестърът, диригент Цветан Цветков ПРАЗНИЧНА ПЕСЕН — муз. Димитър Лавчев (2.30) Изп. хор и оркестър, диригент Димитър Лавчев Тонрежисьор: Христо Ковачев Тоноператор: Бисер Бояджиев Тонинженер: Васил Величков Продуцент: Мико Леви Редактор: Лиляна Христозова Записите са направени в студиото на радио Пловдив - 1982 г. Худ. оформление — Вили Велчев |
larryweiner / 2017-10-10 06:19:00 / Редакция № 6: 2025-08-03 21:56:23
| Истинска феерия — така могат да се нарекат спектаклите на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия", с главен художествен ръководител н. а. Кирил Дженев, пресъздаващи едно изкуство, дълбоко и емоционално, излязло от недрата на българската земя, от неповторимата красота на българския музикален и танцов фолклор. В този най-млад състав, основан през 1974 г. в Пловдив, туптят в един ритъм сърцата на млади певци, свирачи и танцьори — всички възпитаници на музикалните училища в Котел и Широка лъка, на Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив. Творческите изяви на трите групи на ансамбъла — танцова, инструментална и вокална се преливат една в друга, допълват се взаимно, съзвучни са и достигат до изпълнителски синкретизъм. Танцът не е само движение, но е и изживяване, което помага да се почувствува no-вярно, по-пълно първообразът. Танцьорите и инструменталистите пеят, певците свирят и танцуват. Така те претворяват панорама, близка до народно веселие, до народно празненство, които излиза от тесните рамки на сцената и ни пренася на село: пред някоя къща, на улицата или на мегдана. Със силата на своето комплексно въздействие „Тракия" ни връща към нещо колкото старо и вековно, толкова ново и съвременно. Всички участница в този творчески колектив, проникнати от чиста любое към фолклора, работят интензивно и всеотдайно. Ентусиазмът на ансамбъла е забележителен и при досег с изкуството му се чувствува една еманация, която покорява и държи в плен зрителя. Младостта и талантливостта на изпълнителите, чистотата на стила, проявена в музиката, танца и националните костюми, действуват на публиката, привличат я с магическа сила. Преливането на отделните фрагменти от програмата, сценичното поведение на всеки изпълиител, пластичното изграждане на представлението допринасят за цялостния облик на спектакъла. На сцената се редуват лиризъм с драматизъм, променят се темпата и ритъма, чувствува се непрекъснато движение. Песните и инструменталните сола са вплетени в сценичного действие. Взаимодействието между основните изразни елементи: песен, инструментална музика и танц, води до тяхното взаимно проникване. Навлизането на танцово-пластичния елемент в програмата засилва образно-емоционалното въздействие на изпълнението. Инструментално-песенното оцветяване на програмата придава на танца особена релефност. Едно от силните изразни средства в интерпретацията на ансамбъла е контрастът, прилаган с усет в изграждането на цялата композиция. Концертите на ансамбъл „Тракия" из нашата страна и в чужбина се аплодират бурно. Вълнуващи прояви на приятелство са неговите гастроли в Италия, Австрия, Унгария, СССР, ГДР, Франция, Алжир, Индия, Сирия, Финландия, Колумбия, Мексико . . . „Спектакълът на блестяищия български фолклорен ансамбъл заслужи горещи аплодисменти" — в. „Ел сол де Пеон", Мексико. „Това са истински бисери на българското народно творчество" — в. „Заходня ", Полша. Новата грамофонна плоча на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия" ще даде възможност на многобройните почитатели на изкуството му да се запознаят с художествените достижения на ансамбъла в настоящия момент. Антония Гърдева |
larryweiner / 2017-10-10 06:20:23 / Редакция № 1: 2025-08-03 21:55:12
