1 година
За сайта
Истинска феерия — така могат да се нарекат спектаклите на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия", с главен художествен ръководител н. а. Кирил Дженев, пресъздаващи едно изкуство, дълбоко и емоционално, излязло от недрата на българската земя, от неповторимата красота на българския музикален и танцов фолклор.
В този най-млад състав, основан през 1974 г. в Пловдив, туптят в един ритъм сърцата на млади певци, свирачи и танцьори — всички възпитаници на музикалните училища в Котел и Широка лъка, на Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив.
Творческите изяви на трите групи на ансамбъла — танцова, инструментална и вокална се преливат една в друга, допълват се взаимно, съзвучни са и достигат до изпълнителски синкретизъм. Танцът не е само движение, но е и изживяване, което помага да се почувствува no-вярно, по-пълно първообразът. Танцьорите и инструменталистите пеят, певците свирят и танцуват. Така те претворяват панорама, близка до народно веселие, до народно празненство, които излиза от тесните рамки на сцената и ни пренася на село: пред някоя къща, на улицата или на мегдана. Със силата на своето комплексно въздействие „Тракия" ни връща към нещо колкото старо и вековно, толкова ново и съвременно.
Всички участница в този творчески колектив, проникнати от чиста любое към фолклора, работят интензивно и всеотдайно. Ентусиазмът на ансамбъла е забележителен и при досег с изкуството му се чувствува една еманация, която покорява и държи в плен зрителя. Младостта и талантливостта на изпълнителите, чистотата на стила, проявена в музиката, танца и националните костюми, действуват на публиката, привличат я с магическа сила.
Преливането на отделните фрагменти от програмата, сценичното поведение на всеки изпълиител, пластичното изграждане на представлението допринасят за цялостния облик на спектакъла. На сцената се редуват лиризъм с драматизъм, променят се темпата и ритъма, чувствува се непрекъснато движение. Песните и инструменталните сола са вплетени в сценичного действие. Взаимодействието между основните изразни елементи: песен, инструментална музика и танц, води до тяхното взаимно проникване. Навлизането на танцово-пластичния елемент в програмата засилва образно-емоционалното въздействие на изпълнението. Инструментално-песенното оцветяване на програмата придава на танца особена релефност. Едно от силните изразни средства в интерпретацията на ансамбъла е контрастът, прилаган с усет в изграждането на цялата композиция.
Концертите на ансамбъл „Тракия" из нашата страна и в чужбина се аплодират бурно. Вълнуващи прояви на приятелство са неговите гастроли в Италия, Австрия, Унгария, СССР, ГДР, Франция, Алжир, Индия, Сирия, Финландия, Колумбия, Мексико . . .
„Спектакълът на блестяищия български фолклорен ансамбъл заслужи горещи аплодисменти" — в. „Ел сол де Пеон", Мексико.
„Това са истински бисери на българското народно творчество" — в. „Заходня ", Полша.
Новата грамофонна плоча на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия" ще даде възможност на многобройните почитатели на изкуството му да се запознаят с художествените достижения на ансамбъла в настоящия момент.
Антония Гърдева
В този най-млад състав, основан през 1974 г. в Пловдив, туптят в един ритъм сърцата на млади певци, свирачи и танцьори — всички възпитаници на музикалните училища в Котел и Широка лъка, на Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив.
Творческите изяви на трите групи на ансамбъла — танцова, инструментална и вокална се преливат една в друга, допълват се взаимно, съзвучни са и достигат до изпълнителски синкретизъм. Танцът не е само движение, но е и изживяване, което помага да се почувствува no-вярно, по-пълно първообразът. Танцьорите и инструменталистите пеят, певците свирят и танцуват. Така те претворяват панорама, близка до народно веселие, до народно празненство, които излиза от тесните рамки на сцената и ни пренася на село: пред някоя къща, на улицата или на мегдана. Със силата на своето комплексно въздействие „Тракия" ни връща към нещо колкото старо и вековно, толкова ново и съвременно.
Всички участница в този творчески колектив, проникнати от чиста любое към фолклора, работят интензивно и всеотдайно. Ентусиазмът на ансамбъла е забележителен и при досег с изкуството му се чувствува една еманация, която покорява и държи в плен зрителя. Младостта и талантливостта на изпълнителите, чистотата на стила, проявена в музиката, танца и националните костюми, действуват на публиката, привличат я с магическа сила.
Преливането на отделните фрагменти от програмата, сценичното поведение на всеки изпълиител, пластичното изграждане на представлението допринасят за цялостния облик на спектакъла. На сцената се редуват лиризъм с драматизъм, променят се темпата и ритъма, чувствува се непрекъснато движение. Песните и инструменталните сола са вплетени в сценичного действие. Взаимодействието между основните изразни елементи: песен, инструментална музика и танц, води до тяхното взаимно проникване. Навлизането на танцово-пластичния елемент в програмата засилва образно-емоционалното въздействие на изпълнението. Инструментално-песенното оцветяване на програмата придава на танца особена релефност. Едно от силните изразни средства в интерпретацията на ансамбъла е контрастът, прилаган с усет в изграждането на цялата композиция.
Концертите на ансамбъл „Тракия" из нашата страна и в чужбина се аплодират бурно. Вълнуващи прояви на приятелство са неговите гастроли в Италия, Австрия, Унгария, СССР, ГДР, Франция, Алжир, Индия, Сирия, Финландия, Колумбия, Мексико . . .
„Спектакълът на блестяищия български фолклорен ансамбъл заслужи горещи аплодисменти" — в. „Ел сол де Пеон", Мексико.
„Това са истински бисери на българското народно творчество" — в. „Заходня ", Полша.
Новата грамофонна плоча на Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия" ще даде възможност на многобройните почитатели на изкуството му да се запознаят с художествените достижения на ансамбъла в настоящия момент.
Антония Гърдева