7 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
171 коментар
3 3 | ВОА 11413-11415 (3 плочи) дата на запис: издание 1985 г. |
3 3 | ВОА 11413-11415 (3 плочи) дата на запис: издание 1985 г. |
3 1 | ВНМС 7349 дата на запис: издание 1989 г.  |
3 1 | ВНМС 7349 дата на запис: издание 1989 г. |
3 1 | ВНМС 7167 дата на запис: издание 1986 г. |
3 1 | ВНМС 7167 дата на запис: издание 1986 г. |
3 1 | ВНМС 7167 дата на запис: издание 1986 г. |
| Изпълнения на Асеновградската народна група: Асеновградско хоро. - Кирштовска ръченица. - Царацовско хоро. - Нареченска ръченица. Гаръбско хоро Изпъпнения на Квартет устни хармоники - "Родолюбие" — Асеновград: Драмчево хоро. - Антоновска ръченица. - Румено хоро. - Леонова ръченица. - Криво асеновградско хоро. - Михалска копаница. плоча ВНА 11572 |
5 3 | ВНМС 7575 дата на запис: издание 1992 г. |
5 3 | ВНМС 7575 дата на запис: издание 1992 г. |
| 1. „Годежари 4'45" 2. „Азиза булка” 3'22" 3. „Влюбеният момък” 6'06" 4. „Шофьорче” 4'12" 5. „Песента на стария циганин 3'15" 6. „Раздяла” 5'36" Пеят: Борис Цеков — Марианата (1), Катя Сефединова (2, 4), Димчо Митков (2, 6), Радослав Цеков (3, 5) 1. „Сираче аз останах” 6'00" 2. „Две влюбени сърца” 4’00" 3. „Фатима” 3'30" 4. „Марко работи в Канада” 4'10" 5. „Малка ме ожениха” 5'25" 6. „Хубавата Дафинка” 3’25” Пеят: Борис Цеков (3), Катя Сефединова (2, 5), Димчо Митков (2, 4), Радослав Цеков (1, 6) ТЕКСТ И МУЗИКА - РАДОСЛАВ ЦЕКОВ СЪПРОВОЖДА ОРКЕСТЪР „ЦИГАНСКО СЪРЦЕ”- РЪКОВОДИТЕЛ РАДОСЛАВ ЦЕКОВ |
5 3 | ВНМС 7575 дата на запис: издание 1992 г. |
3 2 | ВНМС 7227 дата на запис: издание 1988 г. |
3 2 | ВНМС 7227 дата на запис: издание 1988 г. |
3 2 | ВНМС 7227 дата на запис: издание 1988 г. |
| 1. Право тракийско хоро, Бавна мелодия, На гиди, гиди, Никола, Булчинско хоро, Разболяла се Иринка, Стоян Русанки думаше 2. Шопска ръченица, Ситно шопско хоро, Право шопско хоро, Дайчово хоро, Бавна мелодия и ръченица, Златовръхско хоро Ръководител Георги Янев ; съпровожда оркестър, обраб. и диригент Димитър Трифонов ; солисти Георги Янев - цигулка, Пепа Папазова, Тодор Панайотов - кларинет, Ангел Цанков - акордеон, Трифон Трифонов - саксофон, Валери Димчев - китара и Костадин Помаков - ударни инструменти плоча ВНА 11782 |
| Страна А, Страна Б — 14.15 Изпълнява К. Цонев, В. Бахчеванова, Н. Стамова, Ас. Кисимов, В. Стойчев, Г. Ганчев, Ил. Раев, Н. Тенев и др. Биографията му беше кратка. Животът му бе ясен и прост, като живота на неговото поколение. И като нашия живот... Логичен и последователен като борбата, в която пламтя и изгоря. . . Баща му не се завърнал в село Долна Диканя, Пернишко, от фронтовете на първата световна война. Като хиляди и хиляди баши... Свилен Русев израстна в София в бедняшкия квартал "Баталова воденица" сред синове и дъщери на каруцари, хамали, тъкачки и работнички в тютюневи складове. Животът сам пряко и грубо му преподаваше своите уроци, тласкаше го към големите истини на времето. Ученик в III мъжка гимназия, той вече бе участник и ръководител на марксическите кръжоци, член на гимназиалното комсомолско бюро. Той седна и на студентските банки, но за кратко. Това беше дързост, защото парите не достигаха... Започна един живот, изпълнен с труд и смъртни опасности, един живот, разделен между нуждата от препитание и борбата — върховната негова цел и смисъл. Свилен Русев бе скромен, тих и прилежен помощник-аптекар. И деловодител, а по-късно — инструктор на ЦК на Комсомола. В казармата отиде комунист. А когато се завърна от нея, постъпи в кооперация "Напред". През деня беше услужлив и винаги вежлив магазинер. През нощта действуваше ръководният деец на РМС. А в това време софийската полиция усилено издирваше един загадъчен конспиратор. Стотици пъти попадаше на дирите и стотици пъти той оставаше неуловим. Назряваха големи събития. Животът вече не можете да се дели. Свилен Русев изчезна. Остана да действува само Бойко — създателят и ръководителят на бойни и диверсионни групи, нелегалният — член на ЦК на РМС и негов представител в Главния щаб на народоосвободителната армия. Това беше един живот в устрем, един живот—стрела. Той завърши в партизански бой, високо сред горите на Пирина, пресекна в полет. |
3 3 | ВЕА 11686 дата на запис: издание 1988 г. |
3 3 | ВЕА 11686 дата на запис: издание 1988 г. |
1 2 | ВХМС 7097 дата на запис: издание 1984 г. |
| Хр. Манолов. Верую. — Сапожников. Тебе поем. - Ст. Дехтярев. Преславная днес. - Строкин. Ныне отпущаещи. - Кр. Марев. Отче наш. - А. Ведель. На реках вавилонских. плоча ВХА 1326 |
1 4 | ВМА 12183 1988, дата на запис: декември 1986 и май 1987 |
| Страна А 1. Спомен от Мишколц 2. Мартенско хоро 3. Кривинска копаница 4. Чардаш фриш 5. Карпатска мелодия 6. Концертна фантазия Страна В 1. Концертна полка 2. Фое верде 3. Бавна песен и Чардаш фриш 4. Камарлийска ръченица 5. Песен лаутеряска 6. Дунавски ритми Съпровожда оркестър. Обработка и диригент: Анжело Маликов Солисти в оркестъра: Слави Христов — цигулка, Янко Колев —акордеон, Йонко Татаров — пиано Записите са осъществени в зала 5 на НДК "Людмила Живкова" през м. декември 1986 г. и м. май 1987 г. Тонрежисьор - Деян Тимнев Тоноператор - Димитър Петков Тонинженер - Павел Начев Тонтехник - Стефан Стефанов Редактор - Лиляна Христозова Преди около петдесет години поетът Пол Валери бе казал, че за съвременния човек . . вече е невъзможно да възприема света само от една единствена гледна точка, както и да принадлежи само на един език, на една нация, на едно вероизповедание, на една физика. . и нека прибавим - на една единствена музика. Питам се, дали това, че си разрешаваме да обичаме всичко или нищо, дали многото усещания и познания увеличиха нашата прозорливост, дали ни направиха духовно по-богати? И все пак, едва ли съвременният човек би се отказал да възприеме очарованието на една простичка народна мелодия или на една иронично-трагична джазова импровизация, което пък едва ли затъмнява в измореното му съзнание празника от слушането на една ария или симфония... Когато слушах пиесите, включени в плочата на Анжело Маликов и неговия оркестър, изпитах това удоволствие от жанровата многоцветност на краската. Безспорно плочата защитава намерението да се направи „разходка" из изкуството, завещано от онези пътуващи поети, които за радост или скръб засвирват на цимбала или цигулката. Поети, дрипави и великолепни, излъчващи достойнството на родения талант, в които жаждата за музика извира от кръвта. Певци, носещи онова особено очарование, чрез което пламък и носталгия се превръщат в музика... Наистина заглавията на отделните пиеси в плочата са красноречиви: "Чардаш фриш", изпълнен в добрите традиции, изпъстрен с любопитни модулативни отклонения, към които повежда цимбалът; „Карпатска мелодия", "Спомен от Мишколц", „Дунавски ритми" — преходи, насочени към определен пласт в народното изкуство. В голяма част от изпълняваните пиеси на вниманието се налага усложненият хармоничен език, надхвърлящ традиционната народна практика. Заслугата затова е както на Анжело Маликов, така и на една традиция в унгарската музика, където народната мелодия, преминала през авторската музика, се връща отново в репертоара на малките жанрови оркестри, вече обогатена и усложнена. Този извод се потвърждава от пиеси като "Концертна полка", „Концертна фантазия" и др. Това са пиеси, в които проличават и инструменталните качества на цигуларя Слави Христов, пианиста Йонко Татаров, акордеониста Янко Колев и най-вече на цимбалиста Анжело Маликов. Анжело Маликов е роден през 1951 г. в София в семейството на музикант — известния изпълнител Емил Маликов. Независимо от многото натрупани в детството музикални впечатления, Анжело се ориентира сравнително късно към професионални занимания с музика, което не пречи на неговата обич към цимбала. Според Маликов „на цимбал може да се изпълнява всичко!. . . " Същевременно момчето започва да свири на виолончело; инструментът, с който той успешно завършва Средното музикално училище ,,Любомир Пипков" - София и Българска държавна консерватория в класа на Богомил Караконов. През цялото това време Анжело Маликов не се разделя и с цимбала, който остава негово пристрастие. Това обяснява и по-късното му ориентиране към жанровата музикална практика. Сред изявите му като цимбалист са: участие в X световен фестивал на младежта и студентите, концертни турнета в Холандия, Швейцария, Унгария, Франция, Югославия и др. Тъй като в България няма школа по цимбал и той „няма с кого да мери сили", се впуска в творческа кореспонденция, в размяна на нотни материали и записи с румънския цимбалист Тони Йордаки и с унгареца Калман. Това, което още впечатлява в плочата са и записите на българска народна музика, която макар и поднесена в необичайна темброва окраска на звучността, не отстъпва като стил на добрите изпълнения на обредните оркестри и остават верни на българската народна образност. Стефка Калева |
