Страна А — 19.00
Песен на Акин, Реквием, Балада за 41-ва година, Балада, Есен, Смъртта на Шукшин, На В. Шкловски, Първият лед, Спречкване

Страна В — 23.20
Париж без рими, Архитектурно - Нюйоркската гара нощем, Телемолитва, Завет

Музикално оформление — Виолета Топалова
Тоноператор — Андро Галев
Тонрежисьор — Тихомир Стаменков
Режисьор — Георги Аврамов
Редактор — Татяна Савова

ПОЕТ НА XX ВЕК
С особено предпочитание съветският поет Андрей Вознесенски обича да пише две римски цифри — той е поет на XX век и е роден и израсъл в климата, създаден от XX конгрес на КПСС. Силуетите на тези две цифри се очертават във всичките му книги, определят тяхната тоналност и полемичност.
Остри, дискусионни по съдьржание и форма, необикновени по образност, неговите стихове не могат изведнъж да бъдат приети; те влязоха в непримирим конфликт с простофилството и тривиалните вкусове, защото бяха несъвместими със схемите (нови и стари), враждебни на удобната посредственост. Понякога поетът вижда света в неговите гротескни форми, понякога се надсмива над всевъзможни остатъци от прежното, като в неговата лирика е силна настъпателната тенденция, пречистващото и утвърдително начало на благородния порив, нравствената максималистичност.
Поетът отхвърля всяко обезличаване на човека, внася в лириката си дързостта на своето поколение, бори се в защита на творческия дух, утвърждава правото на човешката личност.
При първа среща поразява новаторството на неговите стихове, в които всичко е необичайно, остро, многопланово. Нищо не стои само на повърхността, светът е изгубил баналните си очертания, привичните предмети придобиват съвсем нов вид, хората влизат в други взаимоотношения. Те са възможни или фантазни и в тази постоянна смесица между реално и въображаемо, между съществуващо и желано се движат поетическите метафори на поета, чрез които се пречупва съвременността и се изразява нейното поетико-философско възприемане и преосмисляне.
Как може такъв поет, с такива естетически възрения, с такива оголени сетива и свръхвъзбудителност, с такова душевно устройство и изобразителна система да не бьде социален? Андрей Вознесенски е измежду най-ярките граждански поети на нашата съвременност, които допринесоха за реабилитирането на гражданската поезия (и на поезията изобщо), за възвръщането на нейната прежна слава, за издигането й до размера на високото, нужното и истински народното изкуство.
Поетът носи и възвестява истините на времето — лъчезарни, привлекателни, макар сурови и непригладени.
Тези истини звучат и в преводите на Андрей Германов, и в изпълнението на Стефан Гецов.
Любен Георгиев