6 месеца
За сайта
3 2 | ВАА 12069 1988, дата на запис: 1987  |
melodist / 2017-05-01 09:46:50 / Редакция № 9: 2022-06-29 20:17:03
| Страна А — 19.00 Песен на Акин, Реквием, Балада за 41-ва година, Балада, Есен, Смъртта на Шукшин, На В. Шкловски, Първият лед, Спречкване Страна В — 23.20 Париж без рими, Архитектурно - Нюйоркската гара нощем, Телемолитва, Завет Музикално оформление — Виолета Топалова Тоноператор — Андро Галев Тонрежисьор — Тихомир Стаменков Режисьор — Георги Аврамов Редактор — Татяна Савова ПОЕТ НА XX ВЕК С особено предпочитание съветският поет Андрей Вознесенски обича да пише две римски цифри — той е поет на XX век и е роден и израсъл в климата, създаден от XX конгрес на КПСС. Силуетите на тези две цифри се очертават във всичките му книги, определят тяхната тоналност и полемичност. Остри, дискусионни по съдьржание и форма, необикновени по образност, неговите стихове не могат изведнъж да бъдат приети; те влязоха в непримирим конфликт с простофилството и тривиалните вкусове, защото бяха несъвместими със схемите (нови и стари), враждебни на удобната посредственост. Понякога поетът вижда света в неговите гротескни форми, понякога се надсмива над всевъзможни остатъци от прежното, като в неговата лирика е силна настъпателната тенденция, пречистващото и утвърдително начало на благородния порив, нравствената максималистичност. Поетът отхвърля всяко обезличаване на човека, внася в лириката си дързостта на своето поколение, бори се в защита на творческия дух, утвърждава правото на човешката личност. При първа среща поразява новаторството на неговите стихове, в които всичко е необичайно, остро, многопланово. Нищо не стои само на повърхността, светът е изгубил баналните си очертания, привичните предмети придобиват съвсем нов вид, хората влизат в други взаимоотношения. Те са възможни или фантазни и в тази постоянна смесица между реално и въображаемо, между съществуващо и желано се движат поетическите метафори на поета, чрез които се пречупва съвременността и се изразява нейното поетико-философско възприемане и преосмисляне. Как може такъв поет, с такива естетически възрения, с такива оголени сетива и свръхвъзбудителност, с такова душевно устройство и изобразителна система да не бьде социален? Андрей Вознесенски е измежду най-ярките граждански поети на нашата съвременност, които допринесоха за реабилитирането на гражданската поезия (и на поезията изобщо), за възвръщането на нейната прежна слава, за издигането й до размера на високото, нужното и истински народното изкуство. Поетът носи и възвестява истините на времето — лъчезарни, привлекателни, макар сурови и непригладени. Тези истини звучат и в преводите на Андрей Германов, и в изпълнението на Стефан Гецов. Любен Георгиев |
melodist / 2017-05-01 09:47:06 / Редакция № 11: 2022-04-03 18:21:03
