Страна А — 23.40
Рецитал на Татяна Лолова на фестивала за хумористични и сатирични песни „Златният Кос“
Неделен ден - песен (м. Димитър Вълчев, т. Божидар Томов)
Валидолче вита - песен (м. Димитър Вълчев, т. Марко Ганчев)
Академия комика - сценка (Иржи Камен)

Страна В — 26.45
Телефонният указател - монолог от "Хумористично ателие" (Иван Кулеков)
Поетеса - песен (м. Тодор Филков, т. Волен Николаев)
Съдебният театър - монолог от "Хумористично ателие" (Иван Кулеков)
Часовникът навит за 6 - песен (м. Ангел Заберски, т. Валентина Симеонова)
Врабецът - откъс из телевизионната пиеса (Никола Русев)
На сцената - песен (м. Ангел Заберски, т. Любомир Пеевски)

Участвуват и артистите: Васил Попов, Лидия Вълкова, Божидар Лечев
Сценарий: Катя Воденичарова
Музыкално оформление: Ангел Георгиев
Редактори: Олга Селиктарева, Елисавета Михайлова

Записите са документални!

ТАТЯНА ЛОЛОВА и ПУБЛИКАТА
Аз съм една от тези, които са в зрителната зала винаги, когато тя е на сцената. И в киносалона — когато е на екрана. И пред телевизора, и пред радиоапарата — когато присъствува в ефира. Все ми се струва, че нейната игра, нейната песен, нейният смях са предназначени за мен. А тия дни един от публиката попита: „Не ви ли се струва, че тя играе за мен?" "Не, не ни се струва, защото тя играе за нас!" — казахме уверено ние, другите от публиката.
Не знам как постига тази интимност.
Гледала съм я на естрадата — изпълнява монолог, написан специално за нея. Уж знам целия текст наизуст — редактирала съм го. И тя го знае наизуст — репетирала е. Но, застане ли очи в очи с публиката, потече ли верижната реакция актьор-зрител, актьор-слушател, монологът изведнаж се преобразява. Някакви само нейни мисли намират свое място в готовия текст, някакви само нейни думи застават на точни позиции, някакъв неин неподражаем смях, неповторима интонация, палитра от настроения превръщат монолога в нейно лично откровение. Забравяш, че зад тези думи има автор и никой не може да те убеди, че тя говори на твоя съсед, например. Не, тя говори на теб. На мен. На нас — поотделно. Шепне ни нещо на ухото, нещо много забавно, много остроумно, заразява ни с настроението си, със смеха си и когато се поклони, не я пускаме да си отиде.
Работих дълги години с нея програма за Радиото и не можа да ми стане скучно. Защото тя самата провокира създаването на нови форми, проникването в нови теми, втурва се с жар в неочаквани за нея творчески задачи и достига върхове. Ще се помнят дълго ариите на Първата дама в сатиричната буфоопера „Цар и водопроводчик", монолозите й в „Хумористично ателие", участията й в „Златният кос”, в „Кафе с автограф".. .
Сега, когато тази плоча се завърти, тя те дойде при вас с няколко изпълнения, избрани от фонда на редакция „Хумор, сатира и забава" при Българско радио. Направени по различии поводи и по различно време, тези записи ще ви срещнат с една умна, мислеща актриса, с нейното многолико дарование, но в никакъв случай не могат да изчерпят нейния чар, не могат да разкрият пълно нейния талант. Приемете тези минути като едно докосване до „смешната" актриса. А всъщност, тя е „драматична". Колкото и да не ви се вярва. . . Но, нима това е най-важното? Кьде по-съществено е, че сега тя „влиза” във вашия дом и изпьлнява специално за вас. . . За теб. За мен.
Тя — твоята и моята Татяна.
Катя Воденичарова