Операта „Травиата" - най-популярната творба на гениалния италиански композитор Джузепе Верди, по ирония на съдбата, на своята премиера /6 март 1853 г. - Венеция/ претьрпява фиаско! Такава странна орисия е постигнала и други шедьоври от световната музикална съкровищница / „Кармен" - Бизе, „Севилският бръснар" - Росини, „Мадам Бътерфлай" - Пучини и т.н./, но при всички случаи най-големият критик - времето, отрежда достойно място на тези произведения, обезсмъртявайки имената на техните автори.
През 1848 г. излиза от печат романьт на Александър Дюма-Син „Дамата с камелиите", който разбухва духовете на парижкото общество. За никого не е тайна, че първообразът на главната героиня Маргарита Готие е известната куртизанка Мари дьо Плеси, починала на 23-годишна възраст, а първообразът на Арман - авторът. Това не крие и писателят, но с изричната уговорка, че романът не е автобиографичен - животът на героинята му е дал повод да покаже морала на част от тогавашното общество.
През 1852 г. в Париж Верди присъства на представление /на преработения в драма роман на Дюма-Син „Дамата с камелиите"/ с известната артистка Дош в ролята на Маргарита Готие. Той възлага на постоянния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве /автор на либретата на няколко негови опери/ да напише либретото. Пиаве пресъздава съдържанието на драмата в съкратен вид, като са направени някои изменения, включително и на имената: Маргарита Готие става Виолета Валери, Арман - Алфред Жермон, а заглавието - „Травиата", което в превод означава „безпътна". Може би сюжетът на операта /при това с такова заглавие/, представящ живота на една жена не от висшите слоеве на обществото, е подразнил публиката и е допринесъл за пьрвоначалното й неодобрение. Дори и най-известни музиканти по онова време са имали резерви към произведението, но неговият дълбок хуманизъм, искреност и завладяваща сила на музикалните послания на гениалния композитор извоюват триумфалния му път във времето. Действително „Травиата" става най-популярната опера на Верди. Тя се играе непрекъснато и навсякъде. Навъзможно е да се преброят нейните представления даже в отделни оперни театри. Самият Дюма-Син признава: „След петдесет години никой няма да си спомня за моята „Дама с камелиите", но Верди я обезсмърти!"
Настоящото издание представя една впечатляваща интерпретация на шедьовъра на великия маестро. Записът е реализиран през май 1987 г. в зала „България" - София по поръчка на МИК "БАЛКАНТОН", по време на гастрола на именитите певци Джакомо Арагал /тенор/ и Алберто Риналди /баритон/ в едноименния спектакьл на Софийската опера, с блестящото изпълнение на главната роля - Виолета Валери, от световноизвестната българска певица Анна Томова-Синтова /сопран/.
Трябва да се отбележи изключителната заслуга на диригента Руслан Райчев за цялостното изграждане на творбата /трактовка, подчертаваща авторския замисъл, компактност на звучността между солисти, хор и оркестьр, завидно чувство за мярка в акцентирането на драматичните моменти/.
Забележителни са приносът и на хормайстора Любомир Каролеев, на хора и оркестъра на Софийската опера, както и на останалите участници в записа — Стефка Минева, Никола Смочевски и др., които с вдъхновение и майсторство правят завършен ансамбъла, достоен за неувяхващата слава на това беземъртно произведение.
ЦЕНКО.МИНКИН