1 година
За сайта
12 2 | 010239-40 (2 CD) дата на запис: 15-20 май 1987 г. |
melodist / 2018-07-18 22:20:46 / Редакция № 5: 2025-01-30 21:43:43
| Действащи лица и изпълнители: Виолета Валери — АННА ТОМОВА-СИНТОВА Флора Бервоа, приятелка на Виолета — СТЕФКА МИНЕВА Анина, прислужница на Виолета — ЛИДИЯ ГОЧЕВА Алфред Жермон — ДЖАКОМО АРАГАЛ Жорж Жермон, негов баща — АЛБЕРТО РИНАЛДИ Виконт Гастон дьо Леторие, приятел на Алфред — МИНЧО ПОПОВ Барон Дюфол, приятел на Алфред — НИКОЛА СМОЧЕВСКИ Маркиз Д'Обини, приятел на Флора — СТОИЛ ГЕОРГИЕВ Доктор Гренвил — КОСТАДИН ДИНКОВ Жозеф, прислужник на Виолета — АНГЕЛ ПЕТКОВ Слуга на Флора — СТОЯН БАЛАБАНОВ Комисионер — СТОЯН БАЛАБАНОВ Приятели на Флора и Виолета, гости, маски, прислужници, цигани, циганки, танцьори и танцьорки и др. Действието се развива в Париж и околностите му през средата на XIX в. ХОР И ОРКЕСТЪР на СОФИЙСКАТА НАРОДНА ОПЕРА Диригент на хора: ЛЮБОМИР КАРОЛЕЕВ Диригент: РУСЛАН РАЙЧЕВ Записът е осъществен 15-23 май 1987 г. в зала „България“. Тонрежисьор: Борис Ангелов Тонтехник и дигитален звукозапис: Никола Тасев плочи ВОА 20003-20005 (3 плочи) |
melodist / 2018-07-18 22:22:51 / Редакция № 6: 2025-01-30 21:13:48
| ТРАВИАТА Опера в три действия /4 картини/ от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ Либрето ФРАНЧЕСКО МАРИЯ ПИАВЕ В ролите: АННА-ТОМОВА СИНТОВА, СТЕФКА МИНЕВА, ДЖАКОМО АРАГАЛ, АЛБЕРТО РИНАЛДИ, НИКОЛА СМОЧЕВСКИ, СТОЯН БАЛАБАНОВ, МИНЧО ПОПОВ, АНГЕЛ ПЕТКОВ, ЛИДИЯ ГОЧЕВА, КОСТАДИН ДИНКОВ ХОР и ОРКЕСТЪР на СОФИЙСКА НАРОДНА ОПЕРА Диригент на хора: ЛЮБОМИР КАРОЛЕЕВ Диригент: РУСЛАН РАЙЧЕВ CD 1 1. ПРЕЛЮД 3'32" 2. ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ 26'00" 3. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ /Първа картина/ 41'41" Тотал: 71'41" CD2 1. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ /Втора картина/ 21’30" 2. ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ 33'08” Тотал: 54'38" Музикален редактор: Ценко Минкин Графичен дизайн: Ема Ванкова Цифрово мастериране: Иво Иванов Музикаутор / БИА МК 12683 / 11.09.2002 |
melodist / 2025-01-30 21:07:35 / Редакция № 1: 2025-01-30 21:17:02
| Операта „Травиата" - най-популярната творба на гениалния италиански композитор Джузепе Верди, по ирония на съдбата, на своята премиера /6 март 1853 г. - Венеция/ претьрпява фиаско! Такава странна орисия е постигнала и други шедьоври от световната музикална съкровищница / „Кармен" - Бизе, „Севилският бръснар" - Росини, „Мадам Бътерфлай" - Пучини и т.н./, но при всички случаи най-големият критик - времето, отрежда достойно място на тези произведения, обезсмъртявайки имената на техните автори. През 1848 г. излиза от печат романьт на Александър Дюма-Син „Дамата с камелиите", който разбухва духовете на парижкото общество. За никого не е тайна, че първообразът на главната героиня Маргарита Готие е известната куртизанка Мари дьо Плеси, починала на 23-годишна възраст, а първообразът на Арман - авторът. Това не крие и писателят, но с изричната уговорка, че романът не е автобиографичен - животът на героинята му е дал повод да покаже морала на част от тогавашното общество. През 1852 г. в Париж Верди присъства на представление /на преработения в драма роман на Дюма-Син „Дамата с камелиите"/ с известната артистка Дош в ролята на Маргарита Готие. Той възлага на постоянния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве /автор на либретата на няколко негови опери/ да напише либретото. Пиаве пресъздава съдържанието на драмата в съкратен вид, като са направени някои изменения, включително и на имената: Маргарита Готие става Виолета Валери, Арман - Алфред Жермон, а заглавието - „Травиата", което в превод означава „безпътна". Може би сюжетът на операта /при това с такова заглавие/, представящ живота на една жена не от висшите слоеве на обществото, е подразнил публиката и е допринесъл за пьрвоначалното й неодобрение. Дори и най-известни музиканти по онова време са имали резерви към произведението, но неговият дълбок хуманизъм, искреност и завладяваща сила на музикалните послания на гениалния композитор извоюват триумфалния му път във времето. Действително „Травиата" става най-популярната опера на Верди. Тя се играе непрекъснато и навсякъде. Навъзможно е да се преброят нейните представления даже в отделни оперни театри. Самият Дюма-Син признава: „След петдесет години никой няма да си спомня за моята „Дама с камелиите", но Верди я обезсмърти!" Настоящото издание представя една впечатляваща интерпретация на шедьовъра на великия маестро. Записът е реализиран през май 1987 г. в зала „България" - София по поръчка на МИК "БАЛКАНТОН", по време на гастрола на именитите певци Джакомо Арагал /тенор/ и Алберто Риналди /баритон/ в едноименния спектакьл на Софийската опера, с блестящото изпълнение на главната роля - Виолета Валери, от световноизвестната българска певица Анна Томова-Синтова /сопран/. Трябва да се отбележи изключителната заслуга на диригента Руслан Райчев за цялостното изграждане на творбата /трактовка, подчертаваща авторския замисъл, компактност на звучността между солисти, хор и оркестьр, завидно чувство за мярка в акцентирането на драматичните моменти/. Забележителни са приносът и на хормайстора Любомир Каролеев, на хора и оркестъра на Софийската опера, както и на останалите участници в записа — Стефка Минева, Никола Смочевски и др., които с вдъхновение и майсторство правят завършен ансамбъла, достоен за неувяхващата слава на това беземъртно произведение. ЦЕНКО.МИНКИН |
melodist / 2025-01-30 21:07:54 / Редакция № 1: 2025-01-30 21:27:54
| КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ОПЕРАТА I картина Домът на красивата куртизанка Виолета Валери в Париж. След дълго боледуване младата жена отново се връща към веселия светски живот, отпразнувайки оздравяването си със своите приятели. Виконт Гастон е довел и Алфред Жермон - почтен и сьрдечен момък, току-що пристигнал от провинцията, който от пръв поглед се влюбва вьв Виолета. Той вдига възторжена наздравица, която прозвучава като радостен химн и любовен зов, завладяващ гостите. Виолета е развълнувана. Като че ли тя, светската жена с толкова поклонници досега, за пьрви пьт изпитва такива чувства!? В съседния салон започват танците и всички се отправят натам, но Виолета, почувствала моментна слабост, сяда да си почине. Алфред остава при нея. Той я упреква за начина й на живот с пламенни слова, а тя му отвръща с шеги, за да прикрие вьлнението си. След това му подарява камелия и го кани отново да я посети на следващия ден. Гостите се разотиват. Щастливият Алфред също си тръгва. Останала насаме, Виолета не престава да мисли за него. Тя чувства, че започва да го обича, а това я тревожи. Дали тази любов няма да й донесе само страдания? II картина Жилището на Виолета и Алфред в околностите на Париж. От три месеца двамата влюбени живеят щастливо. Виолета тайно от Алфред разпродава вещите си, за да подсигури издръжката им, тъй като са свършили парите. Младежът разбира това от прислужницата Анина и трьгва за Париж да намери пари. Останала сама, Виолета равнодушно преглежда пощата си. В едно от писмата приятелката й Флора я кани на бал с маски, но тези забавления отдавна не привличат Виолета. Неочаквано пристига бащата на Алфред - Жорж Жермон, който я обвинява, че проваля живота на сина му, и че връзката им компрометира семейната чест на Жермоновци. Виолета се опитва да защити любовта си, като разказва на Жермон за тежката си болест, и че само любовта й към Алфред й дава сили да живее. Трогнат от нейните чувства, бащата обяснява поведението си - дъщеря му скоро трябва да се омьжи, а любовта на брат й с куртизанката може да провали бъдещата женитба. Виолета е готова на изкупителна жертва. Благородно се отказва от собственото си щастие, в полза на чуждото! Тя заминава, като оставя писмо на Алфред. Момъкьт се връща и прочита писмого й. Той не може да повярва, че Виолета го е напуснала завинаги. Напразно бащата се мьчи да го успокой, но той, прочел вече и писмото на Флора, трьгва с тежки съмнения към Париж. III картина Бал с маски у Флора. Веселието е в разгара си. Пристига и Алфред. Силно развълнуван, той сяда на игралната маса. Гостите оживено коментират неочакваната раздяла на Виолета и Алфред. В този момент влиза Виолета, придружена от стария си ухажор барон Дюфол. Неочакваната среща с любимия й причинява страдание. Барон Дюфол се чувства неловко и сяда на игралната маса срещу Алфред. Двамата започват да играят на карти. Залаганиге суми стават все по-големи. Алфред печели непрекъснато. След играта младежьт остава при Виолета, но тя не се решава да му обясни истинската причина за тяхната раздяла. Обърканият й разказ само засилва подозренията на Алфред. Без да се владее, той пред всички хвърля в краката й парите, спечелени на карти от барона. Това е наградата за любовта й кьм него! Дълбоко оскърбената Виолета припада. В този момент влиза Жорж Жермон и разбирайки за постъпката на сина си, гневно го упреква пред всички за жестокостта му. Объркан, Алфред избягва. IV картина Спалнята на Виолета. Здравето й след скандала у Флора се влошило. Напразно доктор Гренвил се мъчи да я окуражи, но тя знае, че самият той не вярва на думите си. Виолета не иска да вижда повече никого и е накарала Анина да раздаде всичко. Младата жена отново препрочита писмото на Жорж Жермон. Бащата е признал истината на сина си и го чака скоро да се върне при нея. Навън продължава карнавалът. Внезапно в спалнята се втурва Анина и съобщава радостната вест — дошъл е Алфред. Изпьлнена с надежда, Виолета трепетно очаква неговото идване. Влиза Алфред. Двамата са отново щастливи. Младежьт моли Виолета да му прости. Той никога повече няма да я изостави. Но вече е късно - в изблик на щастие, Виолета получава пристъп. В стаята се втурват доктор Гренвил и Жорж Жермон - уви, любимата на Алфред издъхва в прегръдките му. |
melodist / 2025-01-30 21:08:09 / Редакция № 1: 2025-01-30 21:40:47
