"Моето непрестанно учение и моята дългогодишна световна кариера в служба на културата са били и ще бьдат винаги в името на човечеството, на моя славянски род и в името на моята родна България, кьм която чувствам привързаността на син и гордостта за издитането на нейния престиж."
Борис Христов

Тези думи на великия маестро са може би най-вярната оценка за колосалното му творческо дело, увенчало една блестяща кариера. И не защото са равносметка на изминат достойно път, а поради това, че са проникнати от скромност, достолепие и огромна човешка любов - присыца само на световни мисионери. Едва ли има по-компактно и ярко присьствие в Пантеона на големите интерпретатори на ХХ-ти век, като това на Борис Христов. То е озарено от неговото необикновено вокално майсторство, артистичен гений и най-важното - човешки достоинства. Те именно придават онова обаяние на неговото дело, с което успява да се наложи и като реформатор на световната оперна сцена. Тук не може да се говори за случайности. Всичко е плод на един титаничен труд и осъзната мисия в служба на възвишеното и красивото.
Бихме могли да отбележим и съдбовните срещи в живота на артиста, спомогнали за неговото изграждане, но то е за потвьрждение, че в човешкия живот нищо не е случайно, и че личностите предизвикват съдбата.
Още в своята младост, като певец в църковния хор към храма "Свети Александьр Невски", а малко по-късно и в хор "Гусла" (1933), Борис Христов има щастието да срещне такива личности, като композитора Добри Христов, диригентите Ангел Попконстантинов и Асен Димитров, последният има решително влияние за насочването на Христов към певческото поприще. Не бива да отминаваме и заслугата на българския цар Борис III, който издейства стипендията за специализация в Италия на младия певец (1942 г.) и това е отправна точка на блестящата кариера на артиста.
В Италия работи със световноизвестния баритон Рикардо Страчари, сътрудничи с режисьора Александьр Санин и пианиста Александьр Лабински, намира верен почитател и приятел в лицето на диригента Исай Добровен - все големи личности, но трябва да отбележим, че сред това съзвездие най-ярко блести звездата на Франка де Рензис - съпругата на големия певец, озарила целия му житейски път.
И именно на нея е посветен (както сам пише Борис Христов) "...първият ми голям труд осъществен на родна земя". Става дума за записите на бьлгарски и руски черковно-славянски песнопения, направени в храм-паметника "Свети Александьр Невски" през 1978 г. от БАЛКАНТОН, така нареченото "Голямо заврыцане". Завръщане към ония исконни ценности, които изведоха Борис Христов на световната оперна сцена като "цар на басите", оставил безценни духовни съкровища с превъплъщенията си в ролите на крал Филип II, цар Борис Годунов и много други, с безбройните си записи и личностно присъстбие в културния Пантеон на ХХ-ти век.
Сега, когато честваме 85-годишнината от рождението на великия певец, искаме да съхраним тези съкровища в бъдния XXI век с неговия порив към съвършенство за постигане на всенародния вечен стремеж:
"...НА ЗЕМЛИ МИР,
В ЧЕЛОВЕЦЕХ БЛАГОВОЛЕНИЕ!..."
Ценко Минкин