7 месеца
За сайта
I страна
НЕОБИКНОВЕНА ПЕСЕН — 5.10
Б. Чейз • Бил Чейз
ПОЛЕТЪТ НА НОВОРОДЕНОТО — 7.20
Ал ди Меола • Чик Кориа
ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЕЛЕНАТА РИЗА — 7.20
Джо Зовинул • Уедъррипорт
II страна
ЗАМРАЗЯВАЩИЯТ ОГЪН — 7.30
У. Шортър • Уедъррипорт
НЯМА МИСТЕРИЯ — 6.10
Ч. Кориа • Чик Кориа
БЛЕЩУКАНИЯ — 7.15
Б. Чейз • Бил Чейз
Както всяко изкуство, така и джазът се нуждае от непрекъснато обновление, от нови идеи, от свежа кръв. Различните тенденции и новаторството винаги са били в основата на прогреса и много от тях днес са жалони в историята на джаза. Някои от тези стилове отдавна са класнчески, други са на път да станат, а трети са все още спорни, експериментални.
Рок-джазът наистина не е станал класически, нито е на път скоро да стане, но затова пък отдавна не е спорен, а напротив — стил, който печели все повече и повечепривърженици. От десетина години насам едва ли има течение, което да с изиграло по-положителна и важна роля в развитието на джаза.
Рок-музиката действително обогати езика на джаза, разшири параметрите му, вля, така да се каже, нова кръв в малко поостарелия му организъм и най-важното, събуди интересът на публиката (особено младежката) към него. Бибопът, куул музиката и последвалите ги хард боп, неокуул, трето течение, прогресивен и авангарден джаз и накрая фрий стилът, допринесоха значително за развитието на джаза, но малко или повече, отблъскваха широката публика от себе си. Преди Втората световна война и по време на нея, суингът бе приет еднакво добре както от музикантите и познавачите, така и от широките слушателски маси. Нямаше разлика между истинския джаз и танцовия шлагер. Стиловете, появили се след войната, бяха ориентирани по-скоро към камерната концертна музика, отколкото към шлагерно-танцовата. Това от една страна е достойнство, но от друга доведе до спадане на общия интерес към джаза. Освен това, независимо от положителните тенденции, които се развиха след войната, джазовата музика от известно време се въртеше в кръг и тъпчеше на едно място. И именно соул музиката и рокът му подадоха ръка и го изведоха от задънената улица и изолацията.
Съчетанието на джаз с рок създаде новия хибрид, наречен сполучливо от критиците рок-джаз. Кръстоската се оказа успешна, тъй като новата музика не само обогати възможностите на творците й, но и спечели много нови привърженици, които, привлечени от танцувалността на формата отначало, скоро се превърнаха в истински почитатели на джаза.
Съчетал най-добрите традиции на джаза и попмузиката, рок-джазът отговаря и художествено, и социално на съвременните изисквания. Нека впрочем се надяваме, че неговото развитие ще способствува за широкото популяризиране на джазовата музика въобще.
Людмил Георгиев
НЕОБИКНОВЕНА ПЕСЕН — 5.10
Б. Чейз • Бил Чейз
ПОЛЕТЪТ НА НОВОРОДЕНОТО — 7.20
Ал ди Меола • Чик Кориа
ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЕЛЕНАТА РИЗА — 7.20
Джо Зовинул • Уедъррипорт
II страна
ЗАМРАЗЯВАЩИЯТ ОГЪН — 7.30
У. Шортър • Уедъррипорт
НЯМА МИСТЕРИЯ — 6.10
Ч. Кориа • Чик Кориа
БЛЕЩУКАНИЯ — 7.15
Б. Чейз • Бил Чейз
Както всяко изкуство, така и джазът се нуждае от непрекъснато обновление, от нови идеи, от свежа кръв. Различните тенденции и новаторството винаги са били в основата на прогреса и много от тях днес са жалони в историята на джаза. Някои от тези стилове отдавна са класнчески, други са на път да станат, а трети са все още спорни, експериментални.
Рок-джазът наистина не е станал класически, нито е на път скоро да стане, но затова пък отдавна не е спорен, а напротив — стил, който печели все повече и повечепривърженици. От десетина години насам едва ли има течение, което да с изиграло по-положителна и важна роля в развитието на джаза.
Рок-музиката действително обогати езика на джаза, разшири параметрите му, вля, така да се каже, нова кръв в малко поостарелия му организъм и най-важното, събуди интересът на публиката (особено младежката) към него. Бибопът, куул музиката и последвалите ги хард боп, неокуул, трето течение, прогресивен и авангарден джаз и накрая фрий стилът, допринесоха значително за развитието на джаза, но малко или повече, отблъскваха широката публика от себе си. Преди Втората световна война и по време на нея, суингът бе приет еднакво добре както от музикантите и познавачите, така и от широките слушателски маси. Нямаше разлика между истинския джаз и танцовия шлагер. Стиловете, появили се след войната, бяха ориентирани по-скоро към камерната концертна музика, отколкото към шлагерно-танцовата. Това от една страна е достойнство, но от друга доведе до спадане на общия интерес към джаза. Освен това, независимо от положителните тенденции, които се развиха след войната, джазовата музика от известно време се въртеше в кръг и тъпчеше на едно място. И именно соул музиката и рокът му подадоха ръка и го изведоха от задънената улица и изолацията.
Съчетанието на джаз с рок създаде новия хибрид, наречен сполучливо от критиците рок-джаз. Кръстоската се оказа успешна, тъй като новата музика не само обогати възможностите на творците й, но и спечели много нови привърженици, които, привлечени от танцувалността на формата отначало, скоро се превърнаха в истински почитатели на джаза.
Съчетал най-добрите традиции на джаза и попмузиката, рок-джазът отговаря и художествено, и социално на съвременните изисквания. Нека впрочем се надяваме, че неговото развитие ще способствува за широкото популяризиране на джазовата музика въобще.
Людмил Георгиев