Българската пссен, това е историята на нашия народ. Нейните победи и загуби. Нейната радост и мъка. Българската песен, тя е нашата сълза и нашата усмивка. Тя е въздишката на влюбеното момиче, нежността под венчилото, сънят на рожбата, тя е всичко: живот!
Векове наред, родена в сърцето на народа, вървяла с него като светулка в тъмнината на робството, тя е вдъхновителката, тя е неуловимата, тя е онази, на която не могат да й бъдат сложени окови, тя е птицата на българския дух.
В трагични мигове сме тръгвали с песента и тя ни е спасявала от гибел. На тлаки и седенки, на сватби и кръщенета, всеки божи ден в делника и празника тя върви с нас. А когато сме далече от Родината, песента ни връща към нея... И зашумява хайдушкият Балкан, „слънцето трепти, захожда", кавалът през девет планини се обажда и вятърът започва да ечи, да стене. Слуша го тих, бял Дунав, разцъфтяла българската роза се оглежда в него, а сълзите като роса върху тревата на родопска поляна
блестят и падат върху устните ни, които шептят: „питат ли ме дей зората."
Песни на българската слава — .Край Босфора шум се вдига“, песни на безсмъртието — „Жив е той, жив е...", песни на мъката — „Черней горо, черней сестро“, песни, повярвали в бъдния ден — „И ален мак в зелена нива е разцъфнал...“ Песни безброй, предавани от поколение на поколение. Песни, които днешните творци създават, вдъхновени от народната душа.
Слушаме тези песни и техните думи, наредени просто и мъдро. С тях ние винаги ще бъдем българи и те обичаме България! В тях се оглежда нашата нравствена чистота, нашата почтеност, защото «от лоша дума песен не става“.
Цели тринадесет века българинът пее и реди историята. И все така ще пее во веки!
Първолета Прокопова

Худ. оформление — Слав Даскалов