1 година
За сайта15 5 | ВНА 2102-2103 (2 плочи) |
ВНА 2102 1 страна 1. Край Босфора, изп. Акад. хор „Г. Димитров", дир. А. Манолов 2. От кога сей, мила моя майно льо, изп. АПТБНА, дир. К. Киркоров 3. Чер арапин, обр. и дир. Хр. Тодоров, сол. Й. Караиванов 4. Излял е Дельо хайдутин, изп. Н. Хвойнева 5. Я надуй, дядо кавала, изп. гр. „Хайдушка песен", дир. М. Милков 2 страна 1. Заточеници, обр. Я. Тунтов, т. П. Яворов, изп. АПБРТ, дир. М. Милков 2. Моята молитва, т. Хр. Ботев, изп. гр. „Хайдушка песен", дир. М. Милков 3. Жив е той, жив е, т. Хр. Ботев, изп. АПБРТ, дир. М. Милков 4. Слънцето трепти, захожда, обр. Здр. Манолов, изп. мъжки кам. хор, дир. Д. Русков 5. Зададе се облак тъмен, т. Хр. Ботев, изп. гр. „Хайдушка песен", дир. М. Милков |
ВНА 2103 1 страна 1. Стани, стани, юнак балкански, м. Д. Чинтулов, изп. гр. „Хайдушка песен", дир. М. Милков 2. Вятър ечи, м. Д. Чинтулов, изп. гр. „Хайдушка песен", дир. М. Милков 3. Топчето пукна, изп. гр. „Хайдушка песен", дир. М. Милков 4. Марш на панагюрските въстаници м. Д. Чинтулов, изп. гр. „Хайдушка песен" дир. М. Милков 5. Тих, бял Дунав, изп. АПКТР, дир. М. Милков 6. Питат ли ме дей зората, т. Ив. Вазов, изп. гр. „Хайдушка песен", дир. М. Милков 7. Черней, горо, обр. Хр. Манолов, изп. м. кам. хор, дир. Д. Русков 2 страна 1. Ален мак, ар. Ст. Рибаров, изп. П. Куршумов 2. Край стените на затвора, изп. Софийски камерен хор 3. Върви, народе възродени, м. П. Пипков, т. Ст. Михайловски, изп. АПБРТ дир. М. Милков 4. Нашата мила страна, м. Д. Петков, т. Ив. Генов, ар. Н. Андреев, изп. Ани Павлова със "Стакато" 5. Една българска роза, м. Д. Вълчев, т. Н. Вълчев, ар. Д. Таралежков, изп. П. Христова 6. Ти си малка страна, м. Ал. Йосифов, т. П. Матев, ар. К. Драгнев, изп. Ст. Берова и Й. Марчинков |
Българската пссен, това е историята на нашия народ. Нейните победи и загуби. Нейната радост и мъка. Българската песен, тя е нашата сълза и нашата усмивка. Тя е въздишката на влюбеното момиче, нежността под венчилото, сънят на рожбата, тя е всичко: живот! Векове наред, родена в сърцето на народа, вървяла с него като светулка в тъмнината на робството, тя е вдъхновителката, тя е неуловимата, тя е онази, на която не могат да й бъдат сложени окови, тя е птицата на българския дух. В трагични мигове сме тръгвали с песента и тя ни е спасявала от гибел. На тлаки и седенки, на сватби и кръщенета, всеки божи ден в делника и празника тя върви с нас. А когато сме далече от Родината, песента ни връща към нея... И зашумява хайдушкият Балкан, „слънцето трепти, захожда", кавалът през девет планини се обажда и вятърът започва да ечи, да стене. Слуша го тих, бял Дунав, разцъфтяла българската роза се оглежда в него, а сълзите като роса върху тревата на родопска поляна блестят и падат върху устните ни, които шептят: „питат ли ме дей зората." Песни на българската слава — .Край Босфора шум се вдига“, песни на безсмъртието — „Жив е той, жив е...", песни на мъката — „Черней горо, черней сестро“, песни, повярвали в бъдния ден — „И ален мак в зелена нива е разцъфнал...“ Песни безброй, предавани от поколение на поколение. Песни, които днешните творци създават, вдъхновени от народната душа. Слушаме тези песни и техните думи, наредени просто и мъдро. С тях ние винаги ще бъдем българи и те обичаме България! В тях се оглежда нашата нравствена чистота, нашата почтеност, защото «от лоша дума песен не става“. Цели тринадесет века българинът пее и реди историята. И все така ще пее во веки! Първолета Прокопова Худ. оформление — Слав Даскалов |