7 месеца
За сайта
01 .Ария Отелло (Отелло, 2 д.) (Дж. Верди),
02. Монолог Отелло (Отелло, 3 д.) (Дж. Верди),
03. Ария Манрико (Трубадур, 4 к.) (Дж. Верди),
04. Стретта Манрико (Трубадур, 6 к.) (Дж. Верди),
05. Песня герцога (Риголетто, 4 д.) (Дж. Верди),
06. Ариозо Канио (Паяцы, 1 д.) (Леонкавалло),
07. Ария Канио (Паяцы, 2 д.) (Леонкавалло),
08. Ария Арнольда (Вильгельм Телль) (Россини)
09. Романс Радамеса (Аида, 1 к.) (Дж. Верди),
10. Ария Каварадосси (Тоска, 3 д.) (Пуччини),
11. Ария Рудольфа (Богема, 1 д.) (Пуччини),
12. Импровизо Шенье (Андре Шенье, 1 д.) (Джордано),
13. Куплеты Шенье (Андре Шенье, 4 д.) (Джордано),
14. Ария Калафа (Турандот, 1 д.) (Пуччини),
15. Сицилиана (Сельская честь) (Масканьи)
Мужской хор Софийской народной оперы (4)
Симфонический оркестр Болгарского радио и телевидения. Дирижёр В. Стефанов (1—8,13,14)
Оркестр Софийской народной оперы. Дирижёр Ас. Найденов (9—12)
В. Готуранова, арфа (15)
Славата на българския тенор Тодор Мазаров отдавна е излязла вън от пределите на България. Неговото голямо певческо дарование на тенор с изумителни гласови качества получи признание по много от най-прочутите оперни сцени. Своето певческо поприще Мазаров започна като солист на хор „Гусла“, а след това — като член на Софийската народна опера. Спечелил първа награда на отговорен международен конкурс във Виена, младият бьлгарин бе високо оценен от ръководството на Виенската щатс опер, което го покани за заместник на дотогавашния първи тенор — прочутия Алфред Пикавер. В дебюта си като Радамес от „Аида“ на Верди, състоял се на 26. IX. 1937 г., Мазаров пожъна един от най-блестящите триумфи, отбелязани в историята на този прославен оперен театър. След втората си роля, изнесена на Виенската сцена — Дон Карлос от едноименната опера на Верди, за тенора с феноменални височини и неповторимо красив тембър започна да пише целият световен печат. Заваляха предложения за гастроли от Милано, Рим, Флоренция, Венеция, Прага, Будапеща, Москва, Ленинград, Киев, Харков, Рига, Берлин, Париж, Загреб, Белград, Брюксел, Чикаго, Ню Йорк, Сан Франциско, Буенос Айрес и т. н. Обсипван навсякъде с възторжените аплодисменти на публиката и суперлативните оценки на пресата, Мазаров завоюва своето най-красноречиво признание в родината на певческою изкуство — Италия. Участвувайки през 1939 г. в Майските музикални тържества във Флоренция в неимоверно трудната партия на Арнолдо от оп. „Вилхелм Тел“ на Росини, нашият сънародник показа прекрасни качества, които дадоха възможност да бъде сравняван с най-бележитите италиански тенори. Понесен на крилата на славата, Мазаров бе поканен да пее на 7. XII. същата година отново във „Вилхелм Тел“ при откриване сезона на Миланската скала. Това участие на бележития български тенор бе посрещнато още по-възторжено от италианската критика. Действително, пълноценното пресъздаване на певческата партия на Арнолдо е достъпно само за малцина избраниии поради виртуозно високата си певческа линия. По това време само един тенор — прочутият Джакомо Лаури-Волпи се бил наложил като единствен и незаменим интерпретатор на тази необичайно трудна роля. Независимо от световните си успехи, Т. Мазаров продължава непрестанно да работи над своето изкуство — така например през 1947 г. той изработва отново — този път оше по-съвършено — цялата партия на Дон Карлос под ръководството на дългогодишния първи тенор на Миланската скала — Аурелиано Пертиле. Незабравяйки родината си, Мазаров бе чест гост на българските оперни сцени, посрещан винаги с възхищение и любов от публиката. Бележитият тенор завърши своята оперна кариера през 1963 г.
Т. Мазаров притежаваше топъл и красив лирико-драматичен тенор. Здравият и гъвкав глас и забележителната певческа школовка позволяваха на певеца да предава еднакво убедително от най-лиричните и нежни настроения до подчертано героичните и драматични чувства. За певеца бяха характерни звучните и плътни низини, изразителните и пластични средни тонове и бляскавите, с изключителна мощ височини, които се отличават с такава спонтанна непринуденост, щото внушават на слушателя, че се касае за сравнително по-нисък тон.
Забележителните певчески постижения на Т. Мазаров в неговите най-ярки и сполучливи оперни превъплъщения и отделни оперни арии са отразени в рециталната му плоча
„Балкантон" ВОА 385.
Константин Карапетров
02. Монолог Отелло (Отелло, 3 д.) (Дж. Верди),
03. Ария Манрико (Трубадур, 4 к.) (Дж. Верди),
04. Стретта Манрико (Трубадур, 6 к.) (Дж. Верди),
05. Песня герцога (Риголетто, 4 д.) (Дж. Верди),
06. Ариозо Канио (Паяцы, 1 д.) (Леонкавалло),
07. Ария Канио (Паяцы, 2 д.) (Леонкавалло),
08. Ария Арнольда (Вильгельм Телль) (Россини)
09. Романс Радамеса (Аида, 1 к.) (Дж. Верди),
10. Ария Каварадосси (Тоска, 3 д.) (Пуччини),
11. Ария Рудольфа (Богема, 1 д.) (Пуччини),
12. Импровизо Шенье (Андре Шенье, 1 д.) (Джордано),
13. Куплеты Шенье (Андре Шенье, 4 д.) (Джордано),
14. Ария Калафа (Турандот, 1 д.) (Пуччини),
15. Сицилиана (Сельская честь) (Масканьи)
Мужской хор Софийской народной оперы (4)
Симфонический оркестр Болгарского радио и телевидения. Дирижёр В. Стефанов (1—8,13,14)
Оркестр Софийской народной оперы. Дирижёр Ас. Найденов (9—12)
В. Готуранова, арфа (15)
Славата на българския тенор Тодор Мазаров отдавна е излязла вън от пределите на България. Неговото голямо певческо дарование на тенор с изумителни гласови качества получи признание по много от най-прочутите оперни сцени. Своето певческо поприще Мазаров започна като солист на хор „Гусла“, а след това — като член на Софийската народна опера. Спечелил първа награда на отговорен международен конкурс във Виена, младият бьлгарин бе високо оценен от ръководството на Виенската щатс опер, което го покани за заместник на дотогавашния първи тенор — прочутия Алфред Пикавер. В дебюта си като Радамес от „Аида“ на Верди, състоял се на 26. IX. 1937 г., Мазаров пожъна един от най-блестящите триумфи, отбелязани в историята на този прославен оперен театър. След втората си роля, изнесена на Виенската сцена — Дон Карлос от едноименната опера на Верди, за тенора с феноменални височини и неповторимо красив тембър започна да пише целият световен печат. Заваляха предложения за гастроли от Милано, Рим, Флоренция, Венеция, Прага, Будапеща, Москва, Ленинград, Киев, Харков, Рига, Берлин, Париж, Загреб, Белград, Брюксел, Чикаго, Ню Йорк, Сан Франциско, Буенос Айрес и т. н. Обсипван навсякъде с възторжените аплодисменти на публиката и суперлативните оценки на пресата, Мазаров завоюва своето най-красноречиво признание в родината на певческою изкуство — Италия. Участвувайки през 1939 г. в Майските музикални тържества във Флоренция в неимоверно трудната партия на Арнолдо от оп. „Вилхелм Тел“ на Росини, нашият сънародник показа прекрасни качества, които дадоха възможност да бъде сравняван с най-бележитите италиански тенори. Понесен на крилата на славата, Мазаров бе поканен да пее на 7. XII. същата година отново във „Вилхелм Тел“ при откриване сезона на Миланската скала. Това участие на бележития български тенор бе посрещнато още по-възторжено от италианската критика. Действително, пълноценното пресъздаване на певческата партия на Арнолдо е достъпно само за малцина избраниии поради виртуозно високата си певческа линия. По това време само един тенор — прочутият Джакомо Лаури-Волпи се бил наложил като единствен и незаменим интерпретатор на тази необичайно трудна роля. Независимо от световните си успехи, Т. Мазаров продължава непрестанно да работи над своето изкуство — така например през 1947 г. той изработва отново — този път оше по-съвършено — цялата партия на Дон Карлос под ръководството на дългогодишния първи тенор на Миланската скала — Аурелиано Пертиле. Незабравяйки родината си, Мазаров бе чест гост на българските оперни сцени, посрещан винаги с възхищение и любов от публиката. Бележитият тенор завърши своята оперна кариера през 1963 г.
Т. Мазаров притежаваше топъл и красив лирико-драматичен тенор. Здравият и гъвкав глас и забележителната певческа школовка позволяваха на певеца да предава еднакво убедително от най-лиричните и нежни настроения до подчертано героичните и драматични чувства. За певеца бяха характерни звучните и плътни низини, изразителните и пластични средни тонове и бляскавите, с изключителна мощ височини, които се отличават с такава спонтанна непринуденост, щото внушават на слушателя, че се касае за сравнително по-нисък тон.
Забележителните певчески постижения на Т. Мазаров в неговите най-ярки и сполучливи оперни превъплъщения и отделни оперни арии са отразени в рециталната му плоча
„Балкантон" ВОА 385.
Константин Карапетров