7 месеца
За сайта
А1. Ернест Шосон - Поема за цигулка и оркестър,
2. Камий Сен-Санс - Хаванеза,
В3. Парашкев Хаджиев - Песен и шега,
4. Зденек Фибих - Поема
5. Феликс Менделсон - Върху крилата на песента,
6. Пабло Сарасате - Андалузки романс,
7. Едуард Елгар - Каприз,
8. Йеньо Хубай - Майсторът от Кремона.
Симфоничен оркестър на КТР, дир. В. Стефанов (1), Лиляна Байнова- пиано (2, 4, 5, 6), Елена Миндизова - пиано (3, 7, 8)
Недялка Симеонова (1901-1959) е един от най-изтъкнатите представители на българското музикално изпълнителско изкуство. Нейната огромна по мащаби артистична дейност обхваща близо пет десетилетия - изключително рядко явление историята на изпълнителско изкуство, а при виртуозите-цигуларките, може би единствено.
Родена в Хасково, в семейството на музикант, Недялка Симеонова получава първите уроци по цигулка от своя баща. Нейното изключително музикално дарование и влечение към цигулката обуславят бързия й напредък и едва 11-годишна тя вече изнася концерти в страната. Подпомогната от благотворителен комитет, през 1913 г. тя предприема голямо концертно турне в САЩ, където има сензационен успех като дете-чудо. Тук са я слушали Изаи, Крайслер, Рахманинов и други големи музиканти. В годините на Първата световна война, с помощта на сънародници-меценати учи в Дрезденската музикална академия при проф. Густав Хавеман, при когото получава солидна музикална и инструментална подготовка. През 1921-1923 г. е отново в САЩ, за да учи при световноизвестния педагог Леополд Ауер. Под неговото ръководство тя израства като артист от голяма класа. Американските музикални критици я причисляват към най-големите по това време цигуларки - Ерика Морини и Ерна Рубинщайн. След обучението си при Ауер предприема с блестящ успех концертни турнета в различни страни.
Особено плодотворна и интензивна е артистичната дейност на голяма българска цигуларка в родината й, където тя окончателно се установява след 1944 година. Новата атмосфера и благоприятните условия дават възможност за най-пълна и разностранна изява на нейния талант. Нейното изкуство получава висока оценка при гостуванията й в СССР, Унгария, Чехословакия, ГДР и редица други европейски страни. От 1946 г. до края на живота си тя е професор по цигулка в Българската държавна консерватория.
За изпълнителския стил на Недялка Симеонова е характерно съчетанието на ярка, пълнокровна артистична индивидуалност и голямо инструментално майсторство. Нейният красив, пластичен тон, изрядна техника, богато нюансирана и логично изградена фраза и бликащата емоционалност я очертават като виртуоз в най-хубавия смисъл на думата и като цигулар с необикновена сила на въздействие. В нейния богат репертоар са застъпени най-крупните произведения на класиката и романтизма, както и много творби на български, съветски и други съвременни композитори.
За високи артистични постижения и големи заслуги към българската музикална култура Недялка Симеонова е удостоена с Димитровска награда и със званието Заслужил артист.
Елена Генева
2. Камий Сен-Санс - Хаванеза,
В3. Парашкев Хаджиев - Песен и шега,
4. Зденек Фибих - Поема
5. Феликс Менделсон - Върху крилата на песента,
6. Пабло Сарасате - Андалузки романс,
7. Едуард Елгар - Каприз,
8. Йеньо Хубай - Майсторът от Кремона.
Симфоничен оркестър на КТР, дир. В. Стефанов (1), Лиляна Байнова- пиано (2, 4, 5, 6), Елена Миндизова - пиано (3, 7, 8)
Недялка Симеонова (1901-1959) е един от най-изтъкнатите представители на българското музикално изпълнителско изкуство. Нейната огромна по мащаби артистична дейност обхваща близо пет десетилетия - изключително рядко явление историята на изпълнителско изкуство, а при виртуозите-цигуларките, може би единствено.
Родена в Хасково, в семейството на музикант, Недялка Симеонова получава първите уроци по цигулка от своя баща. Нейното изключително музикално дарование и влечение към цигулката обуславят бързия й напредък и едва 11-годишна тя вече изнася концерти в страната. Подпомогната от благотворителен комитет, през 1913 г. тя предприема голямо концертно турне в САЩ, където има сензационен успех като дете-чудо. Тук са я слушали Изаи, Крайслер, Рахманинов и други големи музиканти. В годините на Първата световна война, с помощта на сънародници-меценати учи в Дрезденската музикална академия при проф. Густав Хавеман, при когото получава солидна музикална и инструментална подготовка. През 1921-1923 г. е отново в САЩ, за да учи при световноизвестния педагог Леополд Ауер. Под неговото ръководство тя израства като артист от голяма класа. Американските музикални критици я причисляват към най-големите по това време цигуларки - Ерика Морини и Ерна Рубинщайн. След обучението си при Ауер предприема с блестящ успех концертни турнета в различни страни.
Особено плодотворна и интензивна е артистичната дейност на голяма българска цигуларка в родината й, където тя окончателно се установява след 1944 година. Новата атмосфера и благоприятните условия дават възможност за най-пълна и разностранна изява на нейния талант. Нейното изкуство получава висока оценка при гостуванията й в СССР, Унгария, Чехословакия, ГДР и редица други европейски страни. От 1946 г. до края на живота си тя е професор по цигулка в Българската държавна консерватория.
За изпълнителския стил на Недялка Симеонова е характерно съчетанието на ярка, пълнокровна артистична индивидуалност и голямо инструментално майсторство. Нейният красив, пластичен тон, изрядна техника, богато нюансирана и логично изградена фраза и бликащата емоционалност я очертават като виртуоз в най-хубавия смисъл на думата и като цигулар с необикновена сила на въздействие. В нейния богат репертоар са застъпени най-крупните произведения на класиката и романтизма, както и много творби на български, съветски и други съвременни композитори.
За високи артистични постижения и големи заслуги към българската музикална култура Недялка Симеонова е удостоена с Димитровска награда и със званието Заслужил артист.
Елена Генева