2 години
За сайта



3 3 | ВСА 10899 дата на запис: издание 1983 г. |
| Концерт за пиано и голям оркестър / Димитър Ненов; изпълнява Антон Диков - пиано с Русенската държавна филхармония, диригент Алипи Найденов Записът е направен по време на концерт на 21 октомври 1979 г. в София. |
3 3 | ВХМ 6067 |
3 3 | ВХМ 6067 |
3 2 | ВЕК 3677 |
1 3 | ВКА 2108 дата на запис: издание 1977 г. |
| Страна I Не пей, красавице — 4.35 Ех, ти моя нива — 4.25 Отдавна ли, приятелю мой —2.00 Залюбих за своя мъка — 2.25 Сън — 1.25 Аз те чакам — 1.45 Пролетни води — 2.05 Те отговаряха — 1.30 Страна II Люляк — 1.50 Откъс от Алфред дьо Мюсе — 1.40 Тук е хубаво — 2.00 Как ми е мъчно — 1.50 Аз съм отново самотен — 2.00 На моя прозорец — 2.10 Вокализ — 5.00 Смрачаваше се — 2.25 Ти помниш ли вечерта — 2.25 |
3 5 | ВНМС 7171 дата на запис: издание 1986 г. |
| Пирине, Пирине / Сол. И. Аргиров Ой, прошетал се Сандански / Сол. Ел. Рахова, Т. Костова Море, пиле / Сол. Т. Костова Що ма я сърце трогнало / Сол. Т. Костова Мъри моме, църнойока / Сол. Т. Сърбинска Имала майка / Сол. Р. Стоименова Костадин Капетан Питат ме, мамо / Сол. И. Аргиров, В. Цветкова, К. Костадинова Какво е цвете цъфнало Писмо ти е дошло / Сол. Е. Каракашева Невесто мори / Сол. И. Аргиров Карамфило, моме / Сол. Р. Стоименова Върни се, лудо / Сол. И. Аргиров, Р. Стоименова Дали знаеш, мила майко / Сол. И. Аргиров Гласът на Пирин / Сол. И. Аргиров, Р. Стоименова, В. Карадалиева |
5 4 | ВТК 2869 дата на запис: 1969 |
5 4 | ВТК 2869 дата на запис: 1969 |
2 5 | ВТК 2723 дата на запис: 1965 |
| А Ти (муз. А. Челентано, б. т. М. Спасов) изп. Лили Иванова с орк. “Балкантон”, дир. Д. Ганев — 2.10 Б Калинка-Малинка (м. П. Ступел, т. Г. Бакалов) - изп. Йорданка Христова с естр. орк. при СГНС, дир. Ем. Георгиев — 3.40 |
3 4 | ВСА 2020 дата на запис: издание 1985 г. |
| ЙОХАН СЕБАСТИАН БАХ КОНЦЕРТ ЗА ДВЕ ПИАНА И СТРУНЕН ОРКЕСТЪР в до мажор BWV 1061 1. Allegro moderato 2. Adagio overo Largo 3. Allegro КОНЦЕРТ ЗА ДВЕ ПИАНА И СТРУНЕН ОРКЕСТЪР в до минор BWV 1060 1. Allegro 2. Adagio 3. Allegro ДЖУЛИЯ ГАНЕВА - пиано КОНСТАНТИН ГАНЕВ - пиано КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ „СОФИЙСКИ СОЛИСТИ". Диригент - ВАСИЛ КАЗАНДЖИЕВ |
5 3 | ВКА 12594 дата на запис: издание 1990 г. |
| А) Триосоната в сол мажор / музика Йохан Себастиан Бах (1685-1750) 1. Largo 3'43" 2. Vivace 0'56" 3. Adagio 1'54" 4. Presto 1'30" Триосоната в до мажор / музика Йохан Кристоф Фридрих Бах (1732-1795) 1. Allegro 4'51" 2. Andante 3'59" 3. Rondo allegretto 5'05" B) Соната, оп. 2 No 4 в ми минор / музика Арканджело Корели (1653-1713) 1. Preludio. 2. Allemande 3. Adagio 4. Gigue 6'31" Триосоната в до мажор / музика Йохан Йоахим Кванц (1697-1773) 1. Andante moderato 3'16" 2. Allegro 2'08" 3. Larghetto 3'16" 4. Vivace 2'32" Приспивна песен / Асен Карастоянов (1893-1976) - 3'13" |
3 3 | ВНА 12234 1988, дата на запис: юни 1987 г. |
3 3 | ВНА 12234 1988, дата на запис: юни 1987 г. |
1 3 | ВОА 11359 дата на запис: издание 1984 г. |
| Въведение и пролог. - Ариозо на Канио. - Сцена, речитативи и ариозо на Канио. - Комедия и финал. |
4 3 | ВОА 11929 дата на запис: издание 1986 г. |
| Каватина на Каста дива из 1-во действие на операта Норма / В. Белини. Ариозо на Мими из 3-то действие на операта Бохеми; Ария на Луи из 3-то действие на операта Турандот / Дж. Пучини. Ария на Аида из 5-та картина на операта Аида / Дж. Верди. Ария на Мими из 1-во действие на операта Бохеми / Дж. Пучини. Ария на Дездемона из 3-то действие на операта Отело / Дж. Верди Съпровожда Симфоничен оркестър на Българската телевизия и радио, диригент Иван Маринов |
7 8 | ВНА 11045 дата на запис: издание 1983 г. |
7 8 | ВНА 11045 дата на запис: издание 1983 г. |
1 3 | ВОА 11619 дата на запис: издание 1986 г. |
| Ария на Херцога из I д. на оп. "Риголето" - Верди Ария на Херцога из III д. на оп. "Риголето" - Верди Песен на херцога из IV д. на оп. "Риголето" - Верди Ария на Алфред из оп. "Травиата"- Верди Ария на Дон Карлос из оп. "Дон Карлос" - Верди Ария на Неморино из оп. "Еликсир на любовта" - Доницети Ария на Кавардоси из I д. на оп. "Тоска" - Пучини Ария на Кавардоси III д. на оп. "Тоска" - Пучини Ария на Пинкертон из оп. "Мадам Бътерфлай" - Пучини Ария на Рудолф из оп. "Бохеми" - Пучини Ария на Енцо из оп. "Джоконда" - Понкиели Съпр. СОБТР, дир. Руслан Райчев |
4 3 | ВТА 12464 1990, дата на запис: 1989 |
3 3 | ВАА 1396 1972, дата на запис: 1972 |
| Страна А — 20.25 Страна Б — 23.20 Изпълнява Андрей Чапразов, Кирил Янев, Петър Чернев и Дора Стаева Хълмовете край река Марица дълги векове преди да посрещнат войните на хан Крум са били свидетели на царства и странствуващи завоеватели. Вече дванадесет века, наред с неизменните гранитни хълмове, неизменна е българската съдба на град Пловдив. Историята е развихряла из равнимата вихрушка от конници. По-страшни от наводнения налитали пороита завоеватели. Сменявали се имената на града. Шумно се възкачвали и с трясък рухвали господари и велможи. Изгрявали учения. Залязвали вери. Но българският град излиза по-твърд от стоманените мечове на кръстоносците, по-здрав от дамаските саби на източните покорители, по-далновиден от нечистите попълзновения на бялото римско духовенство, по-жилав от византийското лукавство на черното духовенство от Фенер. Пловдивската крепост на българщината не е защитена от планински вериги — пътищата тичат към Пловдив от всяко селище между бреговете на три морета и стръмните стени на три планини. Реката не пази Пловдив като непристъпна стена — Марица и притоците й проправят през полето пътища от суровите планини на север, запад и юг към топлите брегове на моретата на изток, югоизток и юг. Пътеуказател и спасителен знак за мирните пътници в равнината, хълмовете край Марица никога не са били преграда или ключ. Пловдив никога не е разделял, защото се е родил, за да събира пътища и хора. От дванадесет български века в историята на града най-ярко блестят последните два. Българското възраждане започва в Пловдив с плахи стъпки за възстановяване на българската църква и завършва с народното тържество на 6 септември 1885 година, когато в града сред равнината се издига един от върховете на новата българска история. Съединението става колкото държавен акт, толкова и свят символ. Кратката хроника на многовековната история на Пловдив завършва с големия ден на Съединението, защото новото и най-новото време съзидаха по хълмовете край брега на Марица един нов град, частица от нов свят, за който следва да се разкаже отделно. |