7 месеца
За сайта
Страна А — 20.25
Страна Б — 23.20
Изпълнява Андрей Чапразов, Кирил Янев, Петър Чернев и Дора Стаева
Хълмовете край река Марица дълги векове преди да посрещнат войните на хан Крум са били свидетели на царства и странствуващи завоеватели. Вече дванадесет века, наред с неизменните гранитни хълмове, неизменна е българската съдба на град Пловдив.
Историята е развихряла из равнимата вихрушка от конници. По-страшни от наводнения налитали пороита завоеватели. Сменявали се имената на града. Шумно се възкачвали и с трясък рухвали господари и велможи. Изгрявали учения. Залязвали вери. Но българският град излиза по-твърд от стоманените мечове на кръстоносците, по-здрав от дамаските саби на източните покорители, по-далновиден от нечистите попълзновения на бялото римско духовенство, по-жилав от византийското лукавство на черното духовенство от Фенер.
Пловдивската крепост на българщината не е защитена от планински вериги — пътищата тичат към Пловдив от всяко селище между бреговете на три морета и стръмните стени на три планини.
Реката не пази Пловдив като непристъпна стена — Марица и притоците й проправят през полето пътища от суровите планини на север, запад и юг към топлите брегове на моретата на изток, югоизток и юг.
Пътеуказател и спасителен знак за мирните пътници в равнината, хълмовете край Марица никога не са били преграда или ключ. Пловдив никога не е разделял, защото се е родил, за да събира пътища и хора.
От дванадесет български века в историята на града най-ярко блестят последните два. Българското възраждане започва в Пловдив с плахи стъпки за възстановяване на българската църква и завършва с народното тържество на 6 септември 1885 година, когато в града сред равнината се издига един от върховете на новата българска история. Съединението става колкото държавен акт, толкова и свят символ.
Кратката хроника на многовековната история на Пловдив завършва с големия ден на Съединението, защото новото и най-новото време съзидаха по хълмовете край брега на Марица един нов град, частица от нов свят, за който следва да се разкаже отделно.
Страна Б — 23.20
Изпълнява Андрей Чапразов, Кирил Янев, Петър Чернев и Дора Стаева
Хълмовете край река Марица дълги векове преди да посрещнат войните на хан Крум са били свидетели на царства и странствуващи завоеватели. Вече дванадесет века, наред с неизменните гранитни хълмове, неизменна е българската съдба на град Пловдив.
Историята е развихряла из равнимата вихрушка от конници. По-страшни от наводнения налитали пороита завоеватели. Сменявали се имената на града. Шумно се възкачвали и с трясък рухвали господари и велможи. Изгрявали учения. Залязвали вери. Но българският град излиза по-твърд от стоманените мечове на кръстоносците, по-здрав от дамаските саби на източните покорители, по-далновиден от нечистите попълзновения на бялото римско духовенство, по-жилав от византийското лукавство на черното духовенство от Фенер.
Пловдивската крепост на българщината не е защитена от планински вериги — пътищата тичат към Пловдив от всяко селище между бреговете на три морета и стръмните стени на три планини.
Реката не пази Пловдив като непристъпна стена — Марица и притоците й проправят през полето пътища от суровите планини на север, запад и юг към топлите брегове на моретата на изток, югоизток и юг.
Пътеуказател и спасителен знак за мирните пътници в равнината, хълмовете край Марица никога не са били преграда или ключ. Пловдив никога не е разделял, защото се е родил, за да събира пътища и хора.
От дванадесет български века в историята на града най-ярко блестят последните два. Българското възраждане започва в Пловдив с плахи стъпки за възстановяване на българската църква и завършва с народното тържество на 6 септември 1885 година, когато в града сред равнината се издига един от върховете на новата българска история. Съединението става колкото държавен акт, толкова и свят символ.
Кратката хроника на многовековната история на Пловдив завършва с големия ден на Съединението, защото новото и най-новото време съзидаха по хълмовете край брега на Марица един нов град, частица от нов свят, за който следва да се разкаже отделно.