8 месеца
За сайтаА1. Калипсо италиано, муз. Раймонд Лефеар, изп. Лиана Антонова с ДЕО, дир. Д. Ганев 2. Копнежи - муз. А. Заберски, Ив. Стайков, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. О, о, Рози - муз. Роко Граната, изп. Д. Йосифов с ДЕО, дир. Д. Ганев 4. Прелюдия към фестивала, муз. Берт Пейдж, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев В1. Моряци, жени, бели - муз. Дом. Модуньо, изп. Мими Николова с ДЕО, дир. Ем. Георгиев 2. В късна нощ - бегин, муз. Тончо Русев - Морис Аладжем, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. Да, да, да - муз. Х. Жиро, изп. Лиана Антонова с ДЕО, дир. Д. Ганев 4. Петра - фокстрот, м. Г. Фулиш, изп. ДЕО, дир. Д. Ганев |
14 3 | 0180, ВСА 180 |
14 3 | 0180, ВСА 180 |
Импровизация и токата A1 Improvisation A2 Toccata A3 Рапсодия "Вардар" Концерт за пиано и оркестър No. 3, Opus 31. Солист - Панчо Владигеров B1 Con Moto – Mosso B2 Andante B3 Allegro Vivace Симфоничен оркестър на БРТ. Диригенти: П. Владигеров (1) и В. Стефанов (2, 3) Съчетание на изключителна музикалност, стихийна творческа инвенция и голяма композиционна сръчност - такава е творческата личност на Панчо Владигеров (р. 1899 г.), чието име е неразривно свързано с развитието на българската музикална култура в продължение на повече от половин столетие. Високо талантлив и плодовит композитор, вдъхновен пианист, диригент и педагог, той е представител на онова поколение музикални творци, което със своята дейност издигна българското тоново изкуство на равнището на музикална Европа. Владигеров твори със завидно професионално майсторство в почти всички области на музиката. Но сякаш неговите предпочитания дават известен превес на инструменталните жанрове. Неговите симфонични, камерни и инструметални произведения разкриват една богата и изключително колоритна звукова палитра, едно отлично познание на изразните възможности на инструментите, употребени находчиво и с виртуозитет. Може би е странно, че Владигеров като отличен пианист прави изключение от едно неписано правило и не посвещава първия си опус на този инструмент. Обяснението за това бихме могли да търсим във факта, че братът на композитора, с когото той споделя една значителна част от своя творчески път още от най-ранно детство, е цигуларя Любен Владигеров. С него те двамата съвместно концертират години наред. Като плод на тази съвместна дейност под перото на Панчо Владигеров се появяват множество цигулкови произведения, между които и неговия първи опус - Соната за цигулка и пиано, която той написва през 1914 година едва петнадесетгодишен. Впоследствие той композира за този инструмент Две импровизации Опус 7 (1919), Четири пиеси Опус 12 (1920), Концерт за цигулка и оркестър Опус 11 (1921), Бурлеска за цигулка и оркестър Опус 14 (1922), Рапсодия "Вардар" Опус 16 (1922), чийто първообраз е написан за цигулка. Две български парафрази Опус 18 (1925), Две пиеси Опус 20 (1926) и други. "Импровизация и токата" е една от най-изпълняваните оркестрови пиеси на Владигеров. Сътворена е през 1941 г. "Импровизация и токата" в същност представлява оркестрираните две последни части от "Пет епизода за пиано". Това произведение е наситено с много емоционалност и притежава истинска завладяваща сила. "Импровизация и токата" по съдержание и звучене е дълбоко българско произведение. Рапсодия "Вардар" е най-популярното произведение на Владигеров. Създадено през 1922 година, то вече 40 години звучи по всички концертни подиуми у нас и в чужбина. Яркият му национален облик, свежата му мелодичност, оригиналната ритмика, сърдечността му го правят любимо произведение за най-широките слушателски кръгове. Владигеров е направил различни разработки за това си произведение: за цигулка и пиано, за цигулка и орк., за симфоничен орк. и др. Третият концерт за пиано и оркестър е едно от най-значителните постижения в тази област на музикалното творчество не само на Владигеров, но и на цялата българска музика. Концертът е завършен през 1937 г. и изпълнен за първи път същата година от автора при откриването на зала "България". С този концерт Владигеров спечелва два големи международни конкурса в Щутгарт (1938) и Брюксел (1939). Третият концерт за пиано и орк. е изписан с превъзходна композиционна техника, с блестяща виртуозна солистична партия и е наситен с много емоционалност. |
А1. Запомнете Марчелино - изп. младежки вок. квинтет с малък орк. 2. Бразилиана - самба, муз. Бароса, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. Пътешествието на кап. Кук - муз. Рей Антони - изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 4. Весело и приятно - муз. Ив. Стайков, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 5. Жамай - мамбо, муз. Романо, изп. танц. орк., дир. Д. Ганев В1. Паскуалино Махараджата - муз. Модуньо, изп. М. Косева с танц. орк., дир. Д. Ганев 2. Бавен фокстрот - муз. Г. Робев, изп. ДЕО, дир. Ем. Георгиев 3. За влюбените - фокстрот, муз. Ролф-Мюлер, изп. танц. орк., дир. Д. Ганев 4. Микаела - танго, муз. Г. Вернер, В. Франц - изп. танц. орк., дир. Д. Ганев |
5 2 | 0177 |
Концерт за пиано и орк. в ре миньор; Празнична увертюра муз. В. Стоянов; изп. автора със СДФ, дир. С. Попов (1), СДФ, дир. К. Илиев (2) |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
14 6 | 0175, ВСА 175 |
Симфония № 5 в до миньор Части: 1. Allegro con brio, 2. Andante con moto, 3. Allegro, 4. Allegro Симфоничен оркестър на българското радио и телевизия, дир. Васил Стефанов |
4 2 | ВХН 174 |
В) Обесването на Левски (муз. Новак) изп. хор "Кавал", дир. Ат. Маргаритов, Майци си - изп. АПБРТ, дир. М. Милков, Я надуй, дядо, кавала - изп. М. Ангелова с орк. на АПБРТ, дир. М. Милков |
А)Рапсодия в синьо (Дж. Гершуин) изп. на пиано Ото Либих с естр. орк., дир. Б. Симеонов В) Серенада в синьо (Плесов) изп. на пиано Б. Ненков с естр. орк., дир. Б. Симеонов Празник на струнните инструменти (Костеланец) изп. естр. орк., дир. Б. Симеонов |
01.Адажио-престо 02.Анданте 03.Минуэт-аллегро 04.Финал - виваче Камерный оркестр, дир. В.Стефанов |
1 2 | 169 |
Волжски припеви (руска песен) изп. сестри Федорови със сопр. на баян Не може да умра (испанска песен) изп. Луис Креспо със съпр. на китара Арабска любовна песен - изп. анс. за нар. песни За тебе, Марио (далматинска песен) изп. Йов. Пандурович с орк. Маламо, когато отиваш за вода (гръцка песен) изп. Афр. Папаниколау с инстр. група Момък чука на портата (румънска песен) изп. М. Латарецу с орк. Красавецът Исмаил (турска песен) изп. Ф. Селимов с орк. Старата река (негърска песен) изп. П. Макрой с орк. В почивния дом (албанска песен) изп. А. Таке и П. Никай с орк. Сау-сау (чилийска песен) изп. М. Лойола със съпр. на китара |
3 3 | 0166 1961 |
Рапсодия (В. Стоянов) изп. ДСОБРТ, дир. В. Стефанов Пет скици за струнен оркестър (М. Големинов) изп. девически стр. орк., дир. В. Стефанов Увод и танци из оп. "Момчил" (Л. Пипков) изп. ДСОБРТ, дир. М. Ангелов Младежка танцова сюита (П. Хаджиев) изп. ДСОБРТ, дир. В. Стефанов ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ - крупен български съвременен композитор, роден през 1902 г. в Шумен (Коларовград) е завършил музкалното си образование в София и Виена. От 1937 г. е професор по композиция и муз. форми в Консерваторията, а сега и неин ректор. РАПСОДИЯТА е бодро, свежо и оптимистично симфонично произведение с подчертан народностен характер, изградено с виртуозна композиционна техника, но достъпно и разбираемо за най-широките слушателските среди. Още след създаването й през 1958 година Рапсодията от Веселин Стоянов влезе в репертоара не само на всички наши, но и на редица чужди симфонически оркестри. МАРИН ГОЛЕМИНОВ е изтъкнат български съвременен композитор. Роден е през 1908 година в Кюстендил. Завършил е Музикалната академия в София, след което специализира в Париж при Венсан д'Енди в Скола Канторум, а по-късно в Мюнхен. От 1934 г. Големинов е професор по оркестрация и композиция в Консерваторията. ПЕТ СКИЦИ ЗА СТРУНЕН ОРКЕСТЪР е една от често изпълняваните творби на Големинов. Написана е напълно в духа на българското народно звукотворчество, с много вкус и е предназначена за масовия слушател. ЛЮБОМИР ПИПКОВ е бележит български съвременен композитор. Роден е през 1904 г. в Ловеч. Получил е музикалната си подготовка в Париж - Екол нормал дьо музик, като ученик на Пол Дюка. Създал е много голямо творчество в почти всички области на музикално изкуство. Характерно за творчеството на Пипков е неговата идейна насоченост. УВОД И ТАНЦИ ИЗ ОПЕРАТА "МОМЧИЛ" са спечелили широка популярност като симфонично произведение и звучат извънредно често на концертните подиуми. Това се дължи на достъпния музикален език, и дълбоката връзка с народното творчество и подчертаната емоционалност на произведението. ПАРАШКЕВ ХАДЖИЕВ е плодовит български композитор, който работи предимно в областта на оперното и оперетното творчество. Роден е през 1912 г. в София в семейството на оперен диригент. След като завърша Музкалната академия в София, специализира последователно в Прага, Виена и Берлин. Музика на Хаджиев се отличава с достъпност и много добро професионално умение. МЛАДЕЖКА ТАНЦОВА СЮИТА е популярно симфонично произведение на Парашкев Хаджиев, написано в духа на народните песни и танци със светъл и оптимистичен характер. |
4 2 | 0165 |
Г. Телеман - Соната за флейта и стр. орк. в ла миньор - Хр. Владовски - флейта Й. С. Бах -Концерт за цигулка и орк. ла миньор №1 - Дина Шнайдерман - цигулка. Съпр. ДСОБРТ (1), камерен оркестър (2), дир. В. Стефанов |
28 6 | 164, ВНА 164 |
28 6 | 164, ВНА 164 |
28 6 | 164, ВНА 164 |
1-то издание (10") Македонски народни песни. A1 Заспала Яна, Яница - изп. Ил. Аргиров с орк., 2 Петлите пеят - изп. Л. Докова с орк., 3 Ми го затвориле - изп. Л. Докова и Ст. Иванов с орк., дир. Б. Карлов, 4 Ордан седи на кулата - изп. сам. анс. "Г. Делчев", дир. Д. Динев B1 Санок съм, Наде, не спало - изп. Л. Докова с орк., 2 Камен Яно - изп. К. Гугов с орк., 3 Марийче ле - изп. Л. Докова и Ст. Иванов с орк., дир. Б. Карлов, 4 Ти мори, Маруше - изп. Ил. Аргиров и сам. анс. "Г. Делчев", дир. Д. Динев 2-то издание (LP - ВНА 164) А1. Заспала Яна, Яница - Илия Аргиров, съпр. орк. 2. Петлите пеят - Лиляна Докова, съпр. орк. 3. Ми го затвориле - Лиляна Докова и Стефан Иванов, съпр. орк. с дир. Борис Карлов 4. Ордан седи на кулата - самодеен ансамбъл "Гоце Делчев", дир. Димитър Динев 5. Сокол пие вода на Вардаро - Василка Иванова и Мария Кокарешкова, съпр. орк. с дир. Коста Колев 6. Не се факяй, Донке - Лиляна Докова и Стефан Иванов, съпр. орк. с дир. Борис Карлов В1. Санок съм, Наде, не спало - Лиляна Докова с орк. 2. Камен Яно - Костадин Гугов, съпр. орк. 3. Марийче ле - Лиляна Докова и Стефан Иванов, съпр. орк. с дир. Борис Карлов 4. Ти мори, Маруше - Илия Аргиров със самодеен анс."Гоце Делчев", дир. Димитър Динев 5. Айде кажи, бабо - Костадин Гугов, съпр. орк. с дир. Борис Карлов 6. Ай да идем, Яно - Мария Кокарешкова, съпр. орк. с дир. Христо Тодоров линкът към аудио: http://youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_mgKyvE9_SQMh42Aor17HLwU0so7PDr7l8 |