6 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30338 коментара
15 5 | ВСА 267 |
15 5 | ВСА 267 |
15 5 | ВСА 267 |
| В. А. Моцарт - Малка нощна музика (1. Allegro, 2. Romance, Andante, 3. Menuet, Allegretto. 4. Rondo, Allegro) Ф. Шуберт - Балетна сюита "Розамунда" Изпълнител: ДСО-Русе, дир. Ил. Темков |
18 4 | 266, ВТН 266 |
| А Първата среща (муз. А. Заберски, текст Р. Василев) изп. Р. Денева и Г. Кордов с ЕОБРТ, дир. Д. Ганев — 3.05 Настроение (Т. Русев - В. Казасян) изп. ЕОБРТ, дир. Д. Ганев — 3.00 Ще тъгувам, ако бъда сам (П. Ступел) изп. Г. Кордов с ЕОБРТ, дир. Ем. Георгиев — 3.45 Веселият кларнетист (Г. Мазети), изп. инстр. секстет на Д. Ганев — 2.30 Ах, бедният младеж (Ж. Леви) изп. В. Даскалов с ЕОБРТ, дир. Ем. Георгиев — 3.00 Б Водовъртеж (М. Аладжем), изп. ЕОБРТ, дир. Ем. Георгиев — 2.50 Спете, скъпи очи (муз. Жировяну, бълг. текст Ем. Захариева), изп. Д. Йоцов с ЕОРРТ, дир. С. Динику — 3.35 Ела с мен (Г. Ганев) изп. ЕОБРТ, дир. Д. Ганев — 2.15 Слънчеви лъчи (Ем. Георгиев), изп. Мими Николова с ЕОБРТ, дир. Ем. Георгиев — 2.35 Пражко липси (Индра), изп. ЕОБРТ, дир. Ем. Георгиев — 3.05 |
| А1. Събо ле, хайдут габровке - изп. М. Стойчева с орк., дир. К. Колев 2. Кавалджийската - хоро, изп. Ст. Величков - кавал с битов орк., дир. К. Колев 3. Разширило сей небето - изп. Ст. Гьокова, съпр. Др. Карапчански - кавал 4. Ръченица - изп. орк., дир. Хр. Тодоров В1. Право хоро - изп. Ив. Кирев - акордеон и П. Радев - кларинет с орк., дир. Хр. Тодоров 2. Расти ми, расти - изп. Магд. Морарова с орк., дир. К. Колев 3. Добруджанска сборенка - изп. орк. на АНПБРТ, дир. Б. Петров 4. Кацнал бръмбар на трънка - изп. П. Сираков с битов орк. |
5 3 | 263 |
| А1. Опознай Куба (Е. Саборт) изп. сем. Велос с орк. на С. Рамос 2. Пинокио (Т. Кабаниче), 3. Довиждане (Р. Руис), 4. Една телеграма (Г. Сегуря), 5. Хубаво и приятно (Б. Мора) изп. Тахардо със своя анс. В1. Пачанга (Е. Давидсон) изп. Тахардо със своя анс. 2. Колко хубава е Куба (Х. Санчес), 3. Моята Родина (Р. Велос) изп. сем. Велос с орк. на С. Рамос 4. Панча, ти не ми обичаш (Е. Давидсон), 5. Красиво е кубинското море (М. Алегро) изп. Тахардо със своя анс. |
| М. Големинов. Прелюд, ария и токата - СОБРТ, дир. автора, сол. Фр. Геверс - пиано. Ал. Райчев. Соната- поема за цигулка и оркестър - СДФ, дир. К. Илиев, сол. Б. Лечев - цигулка |
3 3 | 258 |
| А1. Излъга ме (турска нар. песен)- изп. Айфер Садъкова с орк. 2. Турска народна мелодия - изп. Ахмед Шишков на цигулка с инстр. група 3. Слава на тебе, Юри (Д. Динев) изп. Осман Азисов, съпр. тамбура и тарамбука 4. Девойките обичат да танцуват (турските нар. песни) - изп. Ахмед Тютюнджиев с орк. В1. Синеоката девойка (турска естр. песен) изп. Айфер Садъкова с орк. 2. Войводска сватбарска игра - изп. Мюмюнали Киришев - кларинет с орк. 3. Между Кърджали и Арда (турска нар. песен) - изп. Осман Азисов с орк. 4. Чифте телли - изп. Мехмед Феляков - кларинет с орк. |
13 4 | 257 |
| А 1. Любовная мелодия (Сальвадор), исп. ЭОБРТ дир. Д. Ганев (2.10) 2. Прогулка в парке (А. Заберский), исп. ЭОБРТ, дир. Д. Ганев (2.55) 3. После дождя (Д. Генков), исп. ЭОБРТ, дир. Г. Генков, сол. Кл. Симеонов (2.55) 4. Здравствуй, печаль - исп. ЭОБРТ, дир. Д. Ганев, соло на аккордеоне Евст. Кузманов (2.50) Б 1. Мария (Лекуона), исп. ЭОБРТ, дир. Д. Ганев (2.45) 2. Песня без слов (К. Аврамов), исп. ЭОБРТ, дир. Д. Ганев (2.25) 3. Трое (Иос. Цанков), исп. ЭОБРТ, дир. Эм. Георгиев, сол. Маргрет Николова (4.00) 4. Ча-Ча (Р. Эгуес), исп. ЭОБРТ, дир. Д. Ганев (2.35) |
| А Сибоне (Лекуона) — 2.45 На улицата (Т. Русев) — 2.30 Жажда (Ешпай) - сол. Ир. Чмихова — 3.50 Да танцуваме (Г. Ганев) — 3.05 Б Румба (Мацуорек) — 2.40 Сбогом (Мадригера) — 2.50 Малка песен (Г. Робев) - сол. Г. Кордов — 2.40 Мечти (М. Аладжем) — 2.55 Диригенти Д. Ганев (1, 2, 4, 5, 6, 8), Ем. Георгиев (3, 7) |
| А Пионерски марш (Листов) — 2.15 За какво мечтаят децата (Хачатурян) — 2.45 Гълъби в Москва (Соловьов-Седой) — 3.00 Ти лети, лети, ветрец (Локтев) — 2.35 Песен на съветските деца (Когнер) — 2.10 Детски хор и оркестър Б Песен на туристите (Будашкин) — 3.00 Будилник (Будашкин) — 2.05 Детски хор при Дома на железничарите - Москва Училищна пътека (Мурадели) — 4.30 Детски хор с инструментален съпровод Песен за училищната дружба (Рубин) — 1.40 Пионерски хор с оркестър Пионерски марш (Габичвадзе) — 2.05 Детски хор с оркестър, дир. Гнутов |
| 1. Стоян мама си думаше - изп. Д. Кунева с орк., 2. Радо ле, мари Радчице - изп. Ив. Пановски с орк., 3. Аврам Зорници думаше - изп. Ст. Гьокова с орк., 4. Лети, нова песен - изп. П. Захариева с орк. Диригенти: Ив. Кирев (1), К. Колев (2, 3), Хр. Тодоров (4) 1. Любе, любе, първо любе - изп. С. Кънчева с орк., 2. Люляла е Яна - изп. Йорд. Гемеджиев, 3. С нощи се дигна юзбаши - изп. М. Стойчева с орк., 4. Море сваке, сваке - изп. Сл. Георгиева с орк. Диригенти: К. Колев (1, 2. 3), Хр. Тодоров (4) |
19 5 | 251, ВОА 251 |
19 5 | 251, ВОА 251 |
19 5 | 251, ВОА 251 |
19 5 | 251, ВОА 251 |
| Средна плоча (251) Страна А : Четири арии из опери на Дж. Пучини - 1. Ария на Рудолф из I д. на оп. ''Бохеми'' ; 2. Ария на Каварадоси из III д. на оп. ''Тоска'' ; 3. Ария на Калаф из I д. на оп. ''Турандот'' ; 4. Ария на Калаф из III д. на оп. ''Турандот''. Страна Б : 1. Ария на Радамес из I к. на оп. ''Аида'' / Дж. Верди ; 2. Ария на Манрико из VI к. на оп. ''Трубадур'' / Дж. Верди ; 3. Стрета на Манрико из VI к. на оп. ''Трубадур'' / Дж. Верди ; Участва и мъжкия хор на Соф. нар. опера ; 4. Ария на Момчил из едноименната опера / Л. Пипков. Голяма плоча (ВОА 251): I. Арии из опери на Джакомо Пучини Ария на Рудолф из I. д. на оп. „Бохеми“ Ария на Каварадоси из III. д. на оп. „Тоска“ Ария на Калъфа из I. д. на оп. „Турандот“ Ария на Калъфа из III. д. на оп. „Турандот“ II. Две Арии на Канио из оп. „Палячо“ (Леонкавало) Ариозо из I. д. Ария из II. д. III. Три арии из опери на Джузепе Верди: Романс на Радамес из I. к. оп. „Аида“ Ария на Манрико из VI. к. оп. „Трубадур“ Стрета на Манрико из VI. к. оп. „Трубадур“ Участвува и мъжкия хор на Софийската нар. опера IV. Ария на Момчил из VI. к. оп. „Момчил“ (Любомир Пипков) Съпр. симфоничният орк. на Българско радио и телевизия, дир. Васил Стефанов (I, III, IV), Руслан Райчев (II) "Браво на тенора! Никола Николов даде отлични доказателства за своите изключителни възможности. Неговият глас е много добре поставен и щедро надарен с индивидуални вокални багри". Така възторжено се отховава италианският вестник "Джорнале дел матино" за гласовите качества и певческото майсторство на прославения български тенор Никола Николов Заслужилият артист и лауреат на Димитровската награда Никола Николов е роден в София през 1925 г. Още от малък той обиква вокалната музика и едва 17-годишен започва да учи пеене при видния баритон и педагог Събчо Събев. През 1947 г. Николов дебютира с успех на Варненската сцена като Пинкертон от оп. "Мадам Бътерфлай" на Пучини. Богатите гласове и артистични данни на Николов блясват и във всички следващи роди, които той изнася на Варненската сцена: Рудолф от "Бохеми" на Пучини, Дон Хозе от "Кармен" на Бизе, Алфред от "Травиата" на Верди, Туриду от "Селска чест" на Маскани, "Каварадоси" от "Тоска" на Пучини и др. Първата си крачка към световната слава младият певец извършва през 1951 г., когато той спечелва лауреатското звание на III-ия световен младежки фестивал в Берлин. През 1953 г. той повтаря успеха си, този път в Букурещ, ставяйки лауреат и на IV-ия световен фестивал. Следващата година високоталантливият певец заминава на специализация в СССР. Неговото участие по оперните сцени на Москва, Ленинград, Киев, Рига, Минск, Вилно и Талин получава блестящи оценки. През 1955 г. Николов е отново в родината си, вече като член на Софийската народна опера. През следващата година той се явява на международния музикален конкурс във Верчели - Италия. И ето че неизвестният български певец се проявява и в родината на вокално изкуство - той се класира пръв между тенорите. Н. Николов започва да бъде търсен от италиански оперни театри. Той пее в Падуа в "Риголето", в Сполето - в "Макбет", във Верчели - в "Тоска". Италианската преса веднага откликва. В. "Ла национале италиана" пише: "Никола Николов е тенор с топъл глас и по-добро от това, което показа, не може да се даде. Неговото участие намери горещи одобрения". Тези нови успехи на младия певец стават причина да бъде поканен за два отговорни концерта пред микрофона на италианското радио. Ето че вече и ръководството на прочутата Миланска скала се интересува от българския тенор. На 11 февруари 1959 г. Николов пее за пръв път на сцената на Миланската скала в оп. "продадена невеста", дирижирана от прославения Ловро фон Матачич. Същата година известният вече български тенор бива поканен да пее в ежегодния голям музикален фестивал в гр. Уексфорд - Ирландия. Петте спектакла на оп. "Аролдо" от Верди с участието на Николов и именития италиански баритон Алдо Проти преминават при забележителен успех. След нови гастроли в СССР, Николов за пръв път гостува на Лондонската "Ковент Гардън". Неколкократните му участия като Радамес от "Аида" на Верди преминават при триумфален успех и суперлативни оценки от страна на взискателна английска критика, която на времето даде класически оценки за изкуството на легендарните тенори Карузо, Пертиле и Мерли. В. "Финаншъл таймс" откликва: "Николов е един от най-добрите тенори, каквито не сме слушали дълго време в "Ковент Гардън". И отново триумфални успехи: участие в Реквиемът на Верди в Лондон, дебют в Ню Йоркската Метрополитен опера в "Кармен" на Бизе, дебют във Виенската щатс опер в "Турандот" на Пучини, участие във Вердиевия реквием във Виена, гастроли в Белград, Загреб, Будапеща, Москва, Ленинград, Букурещ, Лайпциг, Берлин, участие във фестивала на оперните звезди в Хамбург, в откриването на сезона 1963-64 г. на прочутата Неаполитанска опера "Сан Карло" в главната роля на оп. "Африканката" от Майербер, в "Кармен" в Лисабон, премиерата на същата опера на сцената на Женевския Гран театър в края на 1964 г. и т. н. И постоянни ангажименти на сцената на Виенската и Лондонската опери в "Риголето", "Трубадур", "Тоска", "Турандот", "Аида" и др., заедно със световни знаменитости като А. Проти, А. Мофо, Дж. Симионато, Н. Дзакария, А. Стела, Ет. Бастианини, Р. Картери и др. Световното признание на Н. Николов е плод на неговите забележителни изпълнителски качества. Певческата му природа е действително изключителна. Неговият обемист и необичайно плътен почти чисто драматичен тенор се разгръща в твърде широк диапазон от плътните низини, на които би завидял всеки баритон (ниското "до" от канцоната в "Бал с маски") до виртуозните и спонтанни височини (пределно високите "ре бемоли" от "Риголето" и "Трубадур"). Гласовото му богатство се изявява през призмата на един стихиен и завладяващ темперамент. Буйните драматични акцени, несдържаната гласова мощ, широките необятни фрази, бляскавите и патетични кулминации отговарят на представата за най-спонтанните и пълноценни драматични тенори от мащаба на наповторимия Франческо Мерли. Николов е чужд на външните ефекти и показност. Винаги топъл и сердечен, винаги воден от здрав и естетически верен вкус, той пленява и покорява сърцата на публиката със своето искрено пресъздаване. Константин Карапетров |
| Кантата за Великия Октомври (муз. Д. Петков) изп. АМПБРТ, дир. М. Милков Кантата за 1917 година (муз. Д. Петков) изп. АМПБРТ, дир. Д. Петков Песен за Великия Октомври (муз. Ил. Драганов) изп. АМПБРТ, дир. М. Милков Слава на Октомври (муз. В. Добровски) изп. АМПБРТ, дир. М. Милков Червено знаме (руска рев. песен) изп. хор и орк. Здравей, волно слово (руска рев. песен) изп. вок. октет при АСА, съпр. трио баянисти Там далече, зад реката (рев. песен от гражд. война) изп. АСР, дир. Ковальов Ний сме ковачи (руска рев. песен) изп. Държ. акад капела на СССР |
4 2 | 0247  |
| Симф. поема "Герман", Народни танци за симф. оркестър (Ф. Кутев), Сакарска сюита (Ф. Кутев). Изп. СДФ, дир. авторът Народният артист Филип Кутев, лауреат на Димитровската награда, е един от най-изтъкнатите съвременни български композитори и музикални общественници. Роден е през 1903 г. в Айтос. През 1328 г. завършва Музикалната академия и работи като диригент и капелмайстор. След Девети септември 1944 г. ръководи художествената самодейност в Народната армия. От 1951 г. поема художественото ръководство на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, а от няколко години е главен секретар на Съюза на българските композитори. От самото начало на композиционната си дейност Ф. Кутев се насочва главно към два жанра, които са най-близки на неговата творческа природа - оркестровата музика и хорова песен. В първия период на творчеството си той създава "Скерцо", "Българска рапсодия" - за оркестър, балада за хор, солисти и оркестър "Клепалото бие" (по Ив. Вазов), четири сюити за хор и оркестър върху народни песни - Лазарска, Родопска, Песни от северозападна България и Тракийска, симфонична поема "Герман", "Сакарска сюита" - за оркестър, "Пасторал" - за флейта и оркестър и много хорови песни. След 1944 г. Ф. Кутев написва: кантатата за хор, солисти и оркестър "Девети септември", Симфония "Младежка", Симфонични танци, симфонична музика към поемата "Септември" от Гео Милев, няколко инструментални пиеси, много песни, музика към филми. Важно място в новото му творчество заемат неговите прекрасни песни и народен дух за битов женски хор, много от които добиха всенародна популярност. Като главен художественен ръководител и диригент на Държавния ансамбъл Ф. Кутев го издигна на изключително голяма висота. Целокупното творчество на Ф. Кутев се отличава с дълбока народност, ярко национална форма и достъпност. Симфоничната поема "Герман" (1940 г.) е най-крупното произведение на Ф. Кутев от първия му творчески период. Тя носи наименованитето на един оригинален старинен обряд за измолване на дъжд от природните сили, който е послужил като тема за вдъхновение на композитора. В тази творба са претворени не само мъката на българския селянин в миналото, но и неговата любов към земята-майка и надеждата му за по-светло бъдеще. По симфоничната поема "Герман" е правена хореографска постановка в Софийската народна опера. "Симфонични танци" са завършени през 1953 г. В тях композиторът е използвал като теми и развил народни инструментални мелодии от репертоара на Държавния ансамбъл. В оркестрацията са приложени някои похвати, които напомнят свиренето на народните инструменти. В "Сакарска сюита" (1941 г.) Ф. Кутев е разработил симфонични народни песни и мелодии от Източна България. |
| А) Работническа песен (Д. Долапчиев), Ален мак - изп. АМПБТ, дир. М. Милков, Песен на труда (Г. Горанов) изп. БХК и ДСОБРТ, дир. Вл. Симеонов, Ех, Балкан ти роден наш (обр.Б. Тотев) изп. АМВР, дир. Б. Тотев, Към комунизма (М. Митов) изп. Анс. "Георги Кирков", дир. В. Райчев, В) Страж на мира (Ат. Карастоянов), Воювай за светъл живот (В. Райчев), Ти ни, Партио, поведе (Ас. Карастоянов), В строителен поход (Ив. Маринов), Марш на бригадирите за комунистически труд (В. Райчев) изп. АПБРТ, дир. В. Райчев |
| А: 1. Ой девойче, бяло и цървено - изп. Ил. Аргиров с орк., дир. Хр. Тодоров 2. Ай да идем, Яно - изп. М. Кокарешкова с орк., дир. Хр. Тодоров 3. Айде пушка пукна - изп К. Гугов с орк., дир. Хр. Тодоров 4. Дигни си моме, очите - изп. Мак. сам. анс."Г. Делчев", дир. Д. Динев, сол. М. Костадинова и Ст. Иванов В: 1. Яно, ягне - изп. Ст. Иванов с орк., дир. К. Колев 2. Тамо далеко вода ли дотече - изп. Н. Стоянова с орк., дир. К. Колев 3. Аксано, младо девойче - изп. Ил. Аргиров с орк., дир. К. Стефанов 4. Ой ти моме, лудо ли си - изп. Мак. сам. анс. "Г. Делчев", дир. Д. Динев, сол. Ст. Иванов |
