7 месеца
За сайта
Страна А — 21.50
Страна Б — 23.20
Изпълняват з. а. Кирил Янев, Петър Чернев, Борислав Бояджиев, Георги Манолов
Писмата на Апостола чете з. а. Кирил Янев
Единственият пряк достъп до идеите и мислите на революционера дават личните писма на Васил Левски. Те са всичко 105. Сьбрал ги Димитър Страшимиров. Издал ги е през 1929 година народният комитет "Васил Левски" Писани са по точно определен повод и с ясно изразена цел. Писани са до съвременници на апостола, но разлисти ли ги наш съвременник — притаява дъх. Кратките писма са поле за лична среща с Васил Левски. В тях той е цялостен и завършен революционер: демократ, родолюбец, политик, държавник, организатор и стратег на националната революция и на "чистата и свята" народна република.
Васил Левски създава фантастичен план и го осъществява с удивителна последователност. Той напластява търпеливо всеки порив на народната непримиримост срещу робството в тежкия юмрук на бунта. Левски издига борбата за народна свобода над личните подбуди на хайдутите, изтръгва я от сковаващите ограничени цели на четите, не я подчинява на исканията на един край, нито на интересите на едно съсловие, а мисли и работа за бъдещето на България.
Предшествениците му се опитват да смъкнат тиранията със стремителна атака на отбор юнаци — Левски минира властта на поробителите с динамита на народното съзаклятие и прави делото на свободата първа грижа на всеки българин. Той сам служи всеотдайно и безкористно на революцията и се стреми с всяка своя постъпка да дава безукорен пример за подражание; сам води точна сметка на народната пара и никому за нищо, като пак започва от себе си, не позволява да пропилее един грош, защото измерва стойността на всяко късче метал по числото на куршумите, които може да набави с него.
Дотогава решените да не търпят повече робските вериги забягват от робството в чужбина — Васил Левски буди, сплотява, организира, въоръжава всеки годен да носи сабя и пушка, за да прогони извън България поробителите.
Преди него родолюбците възлагат надеждите си на четите и поглеждат навън — Васил Левски обикаля градове и села и заклева в българската свобода млади и стари, учени и прости — цяла България.
Левски не се надява на благотворителността на чорбаджиите, но настоява те да дадат принос за народното дело. Той не си прави илюзии за бъдещето устройство на България и именно в писмата си до чорбаджиите предупреждава, че "не ще бъде така в нашата България, както е в Турско сега", а в революционната конституция предвижда смърт на оня, който "призре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република".
В историята на българската революция няма друг случай, когато в ръцете на един човек е бивала съсредоточена толкова голяма власт. Но именно този всевластен апостол на тайната революционна организация учи българските революционери да не търпят тайни в народните работи и за народните хора, и вместо силната воля на водителите въздига вишегласието във върховен закон на народното съзаклятие.
На пръсти се броят великите мъже, които пред лицето на смъртта са могли да повторят с открито чело, но вече като осъществено дело думите, от които са се ръководили през живота си. Васил Левски се посвещава на революцията със съзнанието: "... ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си“, а под сянката на бесилката пак изрича ръководното начало на живота си: "Занятието ми е да облекчавам положението на българите и аз обикалях, за да давам упование..."
Роден е в Карлово на 18 юли 1837 година.
Обесват го в София на 19 февруари 1873 година.
Никой не знае къде е гробът му.
Образът му прелита изведнаж от неизвестността на тайната революционна организация в приказния свят на българските герои. А преди да изминатпет пълни години от деня на неговата гибел, там където поробителят е побил коловете на
бесилката му, българинът изправя колоните на тържествена арка и на лобното място на апостола на българската свобода бъдещата столица на свободна България посреща освободителите.
М. Радуков
Страна Б — 23.20
Изпълняват з. а. Кирил Янев, Петър Чернев, Борислав Бояджиев, Георги Манолов
Писмата на Апостола чете з. а. Кирил Янев
Единственият пряк достъп до идеите и мислите на революционера дават личните писма на Васил Левски. Те са всичко 105. Сьбрал ги Димитър Страшимиров. Издал ги е през 1929 година народният комитет "Васил Левски" Писани са по точно определен повод и с ясно изразена цел. Писани са до съвременници на апостола, но разлисти ли ги наш съвременник — притаява дъх. Кратките писма са поле за лична среща с Васил Левски. В тях той е цялостен и завършен революционер: демократ, родолюбец, политик, държавник, организатор и стратег на националната революция и на "чистата и свята" народна република.
Васил Левски създава фантастичен план и го осъществява с удивителна последователност. Той напластява търпеливо всеки порив на народната непримиримост срещу робството в тежкия юмрук на бунта. Левски издига борбата за народна свобода над личните подбуди на хайдутите, изтръгва я от сковаващите ограничени цели на четите, не я подчинява на исканията на един край, нито на интересите на едно съсловие, а мисли и работа за бъдещето на България.
Предшествениците му се опитват да смъкнат тиранията със стремителна атака на отбор юнаци — Левски минира властта на поробителите с динамита на народното съзаклятие и прави делото на свободата първа грижа на всеки българин. Той сам служи всеотдайно и безкористно на революцията и се стреми с всяка своя постъпка да дава безукорен пример за подражание; сам води точна сметка на народната пара и никому за нищо, като пак започва от себе си, не позволява да пропилее един грош, защото измерва стойността на всяко късче метал по числото на куршумите, които може да набави с него.
Дотогава решените да не търпят повече робските вериги забягват от робството в чужбина — Васил Левски буди, сплотява, организира, въоръжава всеки годен да носи сабя и пушка, за да прогони извън България поробителите.
Преди него родолюбците възлагат надеждите си на четите и поглеждат навън — Васил Левски обикаля градове и села и заклева в българската свобода млади и стари, учени и прости — цяла България.
Левски не се надява на благотворителността на чорбаджиите, но настоява те да дадат принос за народното дело. Той не си прави илюзии за бъдещето устройство на България и именно в писмата си до чорбаджиите предупреждава, че "не ще бъде така в нашата България, както е в Турско сега", а в революционната конституция предвижда смърт на оня, който "призре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република".
В историята на българската революция няма друг случай, когато в ръцете на един човек е бивала съсредоточена толкова голяма власт. Но именно този всевластен апостол на тайната революционна организация учи българските революционери да не търпят тайни в народните работи и за народните хора, и вместо силната воля на водителите въздига вишегласието във върховен закон на народното съзаклятие.
На пръсти се броят великите мъже, които пред лицето на смъртта са могли да повторят с открито чело, но вече като осъществено дело думите, от които са се ръководили през живота си. Васил Левски се посвещава на революцията със съзнанието: "... ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си“, а под сянката на бесилката пак изрича ръководното начало на живота си: "Занятието ми е да облекчавам положението на българите и аз обикалях, за да давам упование..."
Роден е в Карлово на 18 юли 1837 година.
Обесват го в София на 19 февруари 1873 година.
Никой не знае къде е гробът му.
Образът му прелита изведнаж от неизвестността на тайната революционна организация в приказния свят на българските герои. А преди да изминатпет пълни години от деня на неговата гибел, там където поробителят е побил коловете на
бесилката му, българинът изправя колоните на тържествена арка и на лобното място на апостола на българската свобода бъдещата столица на свободна България посреща освободителите.
М. Радуков