1 година
За сайта



4 4 | ВНА 10892 дата на запис: издание 1982 г. |
| Верка Сидорова е от онези народни певици, за които без колебание може да се каже, че са истински носители на българската народна песен. Родена в Толбухин (с тогавашното име Добрич), тя израства и живее в атмосферата на добруджанската природа, бит, прекрасно народно творчество. Верка е запяла откакто се помни. Естествено, тя става притежателка на песенното богатство на баба си, майка си, леля си и на всички свои близки певици от Толбухинско и Балчишко. Нежният и гъвкав глас, тънката музикалност, изключителната емоционалност и артистичност, с каквито я е надарила природата, са предпоставка всяка песен при нея да бъде прецизна и художествено осмислена. Верка Сидорова знае повече от 200 песни — и всяка от тях за нея е здраво свързана с предназначението си, с обстановката, при която се пее, с обичая (ако е обичайна) и със спомена за певицата, от която я е слушала. По този начин всяка нейна песен, дори и най-простичката, се превръща в истинско откровение. Тя знае много бързи, весели песни („Заженило се терзийче", „Лазарска", „Седнала е Руска" и много други), в които мъдрата народна шега намира артистичната си форма. Но нейна истинска стихия са бавните, сложно орнаментирани песни. В тях най-добре показва и ярък добруджански стил, и техническа прецизност, и дълбоко артистично навлизане в съдържанието на песните. Всеки, който е слушал в нейно изпълнение „Години, години, усилни години", „Лале ли си, зюмбюл ли си" и още много други, остава с внушението, че певица и песен са едно неделимо цяло. Верка Сидерова живее и работи като чиновничка в Добруджа (Толбухин и Балчик) до 1952 г., когато съвсем младата певица била приета и постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София с главен художествен ръководител Филип Кутев. И ансамбълът се превръща за нея в обичано, близко, родно място — наред с любимата и незабравима Добруджа. В Държавния ансамбъл тя е между първите солистки, между най-добрите камерни изпълнителки, между най-одухотворените и осмислени артисти на сцената, между най-преданите жрици на народного изкуство. Добре позната е от квартетите и триата на „Полегнала е Тодора", „Велина буля", „Лале ли си, зюмбюл ли си", „Люлки вейки" и други. Много песни от нейния личен репертоар са станали основен материал за изграждане на сложни хорови или камерни пиеси. При нея — и при индивидуално изпълнение, и в камерни групп или в колектив винаги е налице толкова необходимого чувство за точна художествена мярка. И затова е любима и ценена изпълнителка сред слушателите. За големите си певчески постижения Верка Сидерова е наградена с орден „Кирил и Методий" — Първа степен и медал „25 години народна власт", а за камерно изпълнение — със златен медал на конкурса на Петия световен фестивал на младежта и студентите във Варшава (1955 г.). Мария Кутева |
4 2 | ВНА 10824 1982, дата на запис: 1982 |
| Радка Радева и Сокол Минев са млади изпълнители, но вече познати и популярна сред любителите на народната музика. Радка Радева е родена през 1942 г. в с. Садина, Търговищки окръг. От ранна детска възраст запява песните, чути от баба, майка и други добри певци от родното й село. Обичта й към народната песен определи нейния път на певица, многократно представяла България в редица социалистически страни. През 1962 г. Радка Радева осъществява първия си запис в Радио Варна, а от 1964 г. е постоянен сътрудник на Българското радио. Балкантон и Българска телевизия. Песните, включени в настоящата плоча представят песенния стил на Търговищкия край. Преобладават хороводните песни от репертоара на певицата, умело съпровождани от Странджанската трупа и оркестър с диригент Любен Тачев. Сокол Минев е представител на Добруджанската фолклорна област. Роден е през 1945 г. в с. Сърлово, Силистренски окръг. Любовта към народната музика наследява от баща си — известен изпълнител на хармоника. Първите си записи прави през 1971 г. в Радио Варна, а по-късно — и в Българско радио. Иэвършвайки значителна събираческа работа, той непрекъснато обогатява репертоара си с местни мелодии и хора. Постоянният досег с живата фолклорна традиция на Добруджа, оформя Сокол Минев като ярък представител на добруджанския инструментален стил. В плочата са включени характерни хора и ръченици от Добруджанския край. Обработките са дело на з. а. Петър Крумов — главен художествен ръководител на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци — гр. Толбухин. Съпровожда оркестърът при ансамбъла. Лиляна Христозова |
6 1 | ВАА 935-937 (3 плочи) 1986, дата на запис: 1985 |
| Впрочем сгрешено е заглавието - такъв учебник по комунистическо възпитание не съществува. Комунистическо възпитание са часовете на класния ръководител, по които има само методики и методически ръководства. В тези часове се изнасят беседи, лекции, обсъждат се проблеми на битието. |
2 1 | ВАА 826 1980, дата на запис: 1979 |
28 1 | ВАА 1300 / 101-110 (10 плочи) дата на запис: издание 1981 г. |
9 5 | ВТА 1952 дата на запис: 1976 |
3 2 | ВАМ 60170 |
3 2 | ВАМ 60170 |
4 5 | ВТА 10412 1979, дата на запис: 1979 |
4 5 | ВТА 10412 1979, дата на запис: 1979 |
3 3 | ВХА 10309 дата на запис: издание 1979 г. |
3 3 | ВХА 10309 дата на запис: издание 1979 г. |
3 1 | ВЕА 90047 1990, дата на запис: 1989 |
3 1 | ВЕА 90047 1990, дата на запис: 1989 |