Коментари

Русский

English

Вход

Албуми Коментари Колекция Заглавия Етикети Конверты Показалец Публикации Участници Форум

8 месеца

За сайта

30413 коментара

Български народни песни, хора и ръченици

ВНА 1007

Български народни песни, хора и ръченици

ВНА 1007

Български народни песни, хора и ръченици

ВНА 1007

Български народни песни, хора и ръченици

ВНА 1007

Страна А 1. Гено льо — изп. Йовчо Караиванов (5.00) 2. Стоянке, бяла гугутке — изп. Стоянка Бонева (2.15) 3. Сноши вечер на мегдана — изп. Георги Горелски (2.25) 4. Бяла Мария — изп. Надка Караджова (4.55) 5. Огьн горн — изп. Ст. Симеонов. Съпровожда орк., диригент К. Колев (2.30) 6. Та не смо ли, Пено, чорбаджии — изп. С. Славова, съпр. Странджанската група (2.10) Страна В 1. Граовско хоро — изп. Стоян Гигов - акордеон, с оркестър (3.40) 2. Айдемирска ръченица — изп. Д. Каратодоров — акордеон и Ив. Карасански - кларинет, с оркестър, дир. К. Колев (3.10) 3. Дюлгерско хоро — изп. Странджанската група, соло кавал Стоян Величков (2.15) 4. Ихтиманска копаница — изп. Ил. Димитров - гайда, съпр.гъдулка и тамбура (2.55) 5. Чанакчийско хоро — изп. В. Василев и К. Колев на акордеони, с орк., рък. К. Колев (3.30) 6. Дългополска ръченица — изп. Стоян Гигов - акордеон, с орк., рък. Ст. Гигов (3.15)

Български народни танци

ВНА 734

Български народни танци

ВНА 734

Квартет "Джаз Фокус-65"

ВТА 1006

дата на запис: 1967

Квартет "Джаз Фокус-65"

ВТА 1006

дата на запис: 1967

Квартет "Джаз Фокус-65"

ВТА 1006

дата на запис: 1967

Концерт в зала "България" - София, април 1967 г. I страна Мадона (Карла Блей) — 7.30 Старата река (Джером Керн — Милчо Левиев) — 16.50 II страна Около полунощ (Т. Монк) — 10.00 Сомбрейро (Ч. Лойд) — 8.30 Бадинера из Сюита № 2 (Й. С. Бах) — 1.35 М. Левиев - пиано, С. Щерев - флейта, Л. Мицов - бас, П. Славов - ударни Квартет "Джаз Фокус" в състав: Милчо Левиев — пиано и ръководител на състава, Симеон Щерев — флейта, Любомир Мицов — бас и Петър Славов — друмс, се създаде в началото на 1965 г. Оттогава годината на създаването става неразделна част от името на квартета: "Джаз Фокус-65". Името Фокус също е свързано с първите прояви на състава, който започна да работи съвместно с известния наш поет-сатирик Радой Ралин в неговите нашумели филмови продукции "Фокус". Самостоятелният концерт на квартета, състоял се през април 1967 г. в зала "България", от който Ви предлагаме записите в настоящата плоча, бе изнесен непосредствено преди участието на състава в джазовия фестивал в Монтрьо — Швейцария. В рамките на този фестивал се проведе международния конкурс за джаз състави, на който българският квартет стана носител на наградата на критиката, присъдена от голямото международно жури на пресата. За този крупен успех на квартет "Джаз Фокус-65", а също така и на българския джаз може да се говори много, но по-добре е дададем думата на отзивите, написани по този повод в чуждестранната преса : В-к "Ла нувел обсерватьор" в статия озаглавена "Нощта на българите": .„...след всичко, което чухме на фестивала, свенливите и възторжени българи от "Джаз Фокус-65", ръководени ог Милчо Левиев, ни поднесоха една музика пълна с потенциална сила, съвсем в съвременни изисквания. Някои изследователи доказват, че българите без да са пренебрегнали фурора на Алберт Айлер, бурята на Елвин Джонс или дързостта на Сесил Тейлър, ни показаха музика, излъчваща свежест и жар, която изразяваше съкровено и силно една истина, неоспорима от никого." Списание "Джаз Хот-Париж" : „Джаз Фокус-65“ получи симпатиите на публиката. Флуидни, с гладък стил, добре поставен в пропорция от една класична звучност, музикалните им фрази притежават в голяма степен един жив ритъм и съставляват главната насока в интерпретацията на квартета." В-к "Трибюн де Женев": „...дойде ред на българския квартет "Джаз Фокус-65", съставен от четирима музиканти-виртуози, да ни ентусиазира със своето ритмично и хармонично разнообразие (особено в "Блус в 10", муз. М. Левиев). Един подреден и сбит език на изразност, една виртуозност, както индивидуална, така и ансамблова, едно съвършено чувство за нюансировка (можахме да чуем истинско пианисимо и истинско фортисимо), това са главните качества на тази формация, която беше наистина една от най-добрите, ако не най-добрата на този фестивал и която беше дълго аплодирана от завладяната публика...“