6 месеца
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30338 коментара
7 6 | ВТА 1789 1979, дата на запис: 1979 |
| I страна 1. Не е ли сладка (Ейджер — Йелън) 2.11 Битълс, вокал Джон Ленън 2. Тъга за една сянка (Харисън — Ленън) 2.24 Битълс 3. Да танцуваме (Шеридан — Лий) 2.32 Тони Шеридан и Бийт Бръдърс 4. Любимият ми е отвъд океана (традиционална) 2.55 Битълс и Тони Шеридан 5. Ако ме оставиш, скъпа (Сингълътън — Хол) 2.55 Битълс и Тони Шеридан 6. Какво да кажа (Чарлз) 2.39 Тони Шеридан и Бийт Бръдърс II страна 1. Сладката Джорджия Браун (Бърни — Пинкхард — Кейси) 2.04 Битълс и Тони Шеридан 2. Светците (традиционална) 3.20 Битълс и Тони Шеридан 3. Раби, скъпа (Лийбър — Столър) 2.52 Тони Шеридан и Бийт Бръдърс 4. Защо (Шеридан — Кромптън) 2.58 Битълс и Тони Шеридан 5. Ничие дете (традиционална) 4.52 Битълс и Тони Шеридан 6. Идвай, скъпа (Робинзон) 2.48 Тони Шеридан и Бийт Бръдърс Предлагаме първите записи за дългосвиреща грамофонна плчна на БИТЪЛС. Записите са направени в Хамбург и представляват своеобразен "рожден ден" на този световно известен състав. 1961 година. Продуцентът Берт Кемпферт търси подходящ състав, който да съпровожда певеца ТОНИ ШЕРИДАН. Попада на петима млади англичани, които по това време свирят и пеят в Хамбургско квартално заведение. Това са: ДЖОН ЛЕНЪН, ПОЛ МАККАРТНИ, ДЖОРДЖ ХАРИСЪН ... и Пийт Бест (заместен после от известния РИНГО СТАР) и китариста Стю Сютклиф. След Хамбург, останали четирима. БИТЪЛСИТЕ се връщат в Ливерпул, завладяват, с успеха си Англия, Европа и . . . целия свят. Но, както казва по-късно Джон Ленън, "...тази грамофонна плоча консервира документа на едно велико начало". Произведено от "Балкантон" по лиценз на Polydor International Худ. оформление — Дянко Дянков |
11 6 | ВТА 1784 1979, дата на запис: 1979  |
11 6 | ВТА 1784 1979, дата на запис: 1979 |
11 6 | ВТА 1784 1979, дата на запис: 1979 |
| I страна 1. Здравей, Лили (Кепър-Дойч) — 2.55 2. Аз съм лъв (Л. Сметс) — 3.15 3. Трябва да се върнеш при мен (Сметс - Пилдич) — 3.32 4. Искам само да танцуваме (Л. Сметс) — 3.10 5. Татуираният мъж (Л. Сметс) — 3.20 6. Както Моцарт (Л. Сметс) — 3.00 II страна 1. Слънце в дъждовни дни (Л. Сметс) — 4.20 2. Толкова е хубаво (Бетл Хорнец - Сийлън) — 3.03 3. Юми, юми (Л. Сметс) — 3.40 4. Мелодия (Л. Сметс, Б. Месен, С. Пилдич) — 3.45 5. Йо, йо (Л. Сметс) — 5.25 Аранжьор и диригент: Л. Сметс Худ. оформление — Дянко Дянков |
3 2 | ВОА 1783 |
| 1. АРИЯ НА ДАЛИЛА из оп. „Самсон и Далила“ (Сен-Санс) 2. АРИЯ НА ШАРЛОТА из оп. „Вертер" (Масне), 3. СЕГИДИЛЯ из оп. „Кармен" (Бизе) 4. АРИЯ НА МАНОН из оп. „Манон" (Масне) 5. СЕРЕНАДА НА МЕФИСТОФЕЛ из оп. „Фауст" (Гуно). Изп.: Ал. Милчева-Нонова (1, 2, 3), Р. Кабаиванска (4) и Н. Гюзелев(5). Съпр. СОКТР, дир. В. Стефанов (1, 2, 4), ОСНО, дир. Ив. Маринов (3) и СОПФ, дир. Р. Райчев (6) 1. АРИЯ НА ДОН ХОЗЕ из оп. .Кармен" (Бизе) 2. АРИЯ НА МИКАЕЛА из оп. „Кармен" (Бизе) 3. КУПЛЕТИ НА ЕСКАМИЛИО из оп. „Кармен" (Бизе) 4. АРИЯ НА РАЛФ из оп. „Красавицата от Перт" (Бизе) 5. РОНДО НА МЕФИСТОФЕЛ из оп. „Фауст" (Гуно) Изп.: Н. Николов (1), Л. Василева (2) и Н. Гяуров (3, 4, 5) Съпр. ОСНО, дир. Ив. Маринов (1,2) и Лондонски симф.орк., дир. Даунс (3,4,5) |
9 5 | ВТА 1781 1979, дата на запис: 1979 |
| Side one 1. Disco Get Down 3:36 2. Where The Eagle Flies 3:45 3. My Main Man 3:40 4. Sexy Reggae 3:39 5. A Super Kind Of Love 2:34 Side two 1. Sweetness 3:31 2. Hang Up Your Problems 4:12 3. The La-La Song 2:44 4. Oh, Why 5:03 5. Rosie* 2:38 All compositions and lyrics (except *) by Chester Simon (Gnome Publishing! * Words and music by Brad Howell Arranged by Chester Simon Orchestrations by Don Nicoloff Executive Producer: Kurt Weil for Gnome Music (A Delco Production) Our superlove goes to Beatrice, Ann, Don, Jim and Jurg for exceptional cooperation. Hurrah for the Milano-String-section ... All tracks except side one, track 3 & 4 recorded at POWERPLAY STUDIO, 8810 Horgen, Switzerland, by Jim Duncombe and Jurg Peterhans. The remaining tracks were recorded at SINUS STUDIO, Bern, by Peter McTaggart. Manufactured under license by BALKANTON in Bulgaria |
5 4 | ВЕА 1775-1776 (2 плочи) 1975, дата на запис: 1975 |
5 4 | ВЕА 1775-1776 (2 плочи) 1975, дата на запис: 1975 |
5 4 | ВЕА 1775-1776 (2 плочи) 1975, дата на запис: 1975 |
5 4 | ВЕА 1775-1776 (2 плочи) 1975, дата на запис: 1975 |
5 4 | ВЕА 1775-1776 (2 плочи) 1975, дата на запис: 1975 |
| Вълкът и седемте козлета - мюзикъл / Музика: Александър Владигеров Текст: Димитър Димитров Изпълняват: Тодор Колев, Николай Бинев, Коста Цонев, Велислава Чобанова, Асен Ангелов Съпровожда: СОКТР Диригент: Александър Владигеров Страна А — 21.20 Страна В — 20.20 Страна С — 18.10 аудиокасета ВЕМС 7411 Червената шапчица - симфонична приказка Музика: Александър Владигеров Текст: Иван Теофилов Изпълняват: Коста Цонев и Невена Мандаджиева Съпровожда: СОКТР Диригент: Александър Владигеров Страна D — 24.20 |
9 4 | ВНА 1774 дата на запис: издание 1975 г. |
| Пирине, Пирине / солистка В. Цветкова. В огин пламна Пирин планина / солисти В. Карадалиева, Г. Николов; аранжимент Ст. Стоянов. Парапунов войвода / Д. Янев, Ст. Стоянов; солист Г. Николов. В скута на Рила и Пирин / солистка Р. Стоименова; аранжимент Ст. Стоянов. Жельо войвода / Д. Янев, Ст. Стоянов. Духни, ветре, от Пирин и Рила / Д. Янев, Ал. Кокарешков. Двеста сокола / солистка М. Бойрикова; аранжимент Ст. Стоянов. Двама другари / солистка В. Карадалиева. Песен за двете ятачета / солистка Р. Стоименова. Свидни рожби / солистка Т. Сърбинска; аранжимент Ст. Стоянов. Родил се в Пирин храбър юнак [Песен за Козарев] / Д. Янев, Ал. Кокарешков. Пиринска младост / аранжимент Ст. Стоянов. |
1 2 | ВАА 1773 дата на запис: издание 1975 г. |
| Страна А Монолог на Меркуцио из "Ромео и Жулиета" (У. Шекспир) — 3.30 Монолог на маркиз Поза из "Дон Карлос" (Фр. Шилер) — 4.00 Монолог на Сирано дьо Бержерак из "Сирано дьо Бержерак" (Е. Ростан) — 15.00 Диалог на Астров и Соня из "Вуйчо Ваньо" (А. П. Чехов) — 6.50; ролята на Соня изпълнява Славка Славова Страна Б Диалог на Хислинг и Шолц из "Нощна изповед" (Ал. Арбузов) — 8.40; ролята на Шолц изпълнява Емил Стефанов Диалог на Джек и Ричард из "Всичко в градината" (Ед. Олби) — 4.25; ролята на Ричард изпълнява Любомир Киселички Диалог на Драгиев и Балчев из "Тази малка земя" (Г. Джагаров) — 8.00; ролята на Балчев изпълнява Сава Хашъмов Неговите роли са един търсен и непрекъснат диалог със зрителя, с автора, с времето, в което се е родил и живее. Няма спокойствие или безразличие при срещите му с парливите проблеми на съвременния динамичен живот. Народният артист Андрей Чапразов взривява нашата инерция, за да ни покаже истинските измерения, страда, за да ни пречисти, води ни през прозрението към истината, за да бьдем по-добри, по-верни на себе си и на онзи голям морал, който е неговото житейско кредо. С разказите си за обичта, омразата, разяждащите страсти, възвишеността на Меркуцио, маркиз Поза. Сирано дьо Бержерак, д-р Астров, той ни кара да се замислим и върху силата на българското слово. Андрей Чапразов започва своята артистична дейност през септември 1944 година. Съвсем наскоро след това младият актьор пристъпва прага на Народная театьр "Иван Вазов", за да се срещне с изкуството и опита на своите учители: Петко Атанасов, Георги Стаматов, Владимир Трандафилов, за да стане съпричастник в сътворяването на духовните ценности на своя народ. И започва осъществяването на едно голямо призвание. Роля след роля, труд, размисъл, разведряване в музиката и в споделените с приятели часове. Каква по-голяма радост от това да откриваш ежедневно тайните на театъра, да разбираш все повече, че говорит на един изумителен език, да бъдеш готов вече сам да чертаеш пътеки за нови открития. Да, трябва да има и нови открития, защото актьорьт знае, че едно творчество се мери преди всичко по върховете. С Меркуцио от "Ромео и Жулиета" на Шекспир, Андрей Чапразов блестящо защищава това свое становище. Меркуцио на Чапразов изявява недвусмислено своето съпричастие към хуманизма на отминалите и днешни дни. Умен, вдъхновен, чувствителен, философски прозрял битието, Андрей Чапразов ни отвежда в своя най-верен свят — слета на истинското изкуство. "Материята сама по себе си няма духовна стойност и придобива безсмъртие само когато творческият дух на човека мине през нея и залъчи границите на времето" — тези думи на Константин Константинов се сливат напълно с един от най-запомнящите се образи, постигнати от А. Чапразов — Сирано. Мечтателят, храбрецът, философьт и поетът, нежният влюбен се свързва в една цялостна личност. За един мислещ човек и гражданин хуманизмът на съвремието, като най-широко понятие, би трябвало да бъде закон № 1, равен на закона любов към родината, любов към приятел, към най-скъпото на сърцето. И маркиз Поза — Чапразов намира един върхов еквивалент на многобройните въпроси, които отправя времето към него. Смел и деликатен, нежен и неотстъпчив, кавалер и дързък мислител, безумно преклонен пред осъзнатата свобода, той стига до своя апотеоз в монолога на маркиз Поза: "О, дайте свобода на мисълта!" В дните и вечерите, отдадени на творчество, премисляне, неспокойства и търсене на нови хоризонти се ражедат д-р Астров от "Вуйчо Ваньо" на Антон Чехов, майор Хислинг от "Нощна изповед" на Алексей Арбузов и още колко много образи, бележещи сътворяването на един неповторим актьорски свят. В стремлението на човека да осъществи. да покори, да осмисли върховете на съвременния хуманизьм има много пречки. Но актьорът Андрей Чапразов въстава с всичките си сетива, с цялата си духовна същност срещу отровната мъгла на равнодушието, разобличава пълзящото "добруване", не може да приеме студенината към своя ближен, другар и приятел. Джек от "Всичко в градината" на Едуард Олби търси човешките пътеки и измерения не само за себе си, а за всички добри хора на земята. С горчива ирония, с блясъците на интелектуалния рефлекс Андрей Чапразов дава един чудесен урок за това, как се осъществява модерното театрално изкуство. Гражданин на своята страна, на актьора не са убегнали срещите с проблемите на неговия ден. Драгиев от "Тази малка земя" на Георги Джагаров е един образ, който А. Чапразов пресъздаде с пълно концентриране, с едно проникновение, което властвува над зрителя. Осъждайки непрекъснато Драгиев, Чапразов воюва за светлината и големия морал — неотменима същност на нашия живот. Народният артист Андрей Чапразов стотици пъти е връщал своите зрители и слушатели към вечните извори на българщината и световната класика. Резултат на неговата творческа максима: "Всяка минута трябва да има своето златно покрытие" е и тази плоча с негови изпълнения. Нека ми бъде позволено да завърша с думи, изречени от Андрей Чапразов: "Актьорът може да има сто лица, но той никога не трябва да забравя своето собствено лице. В него се оглеждат епохата, авторът, моралът, човекът!" Димитър Ст. Димитров |
8 2 | ВАА 1772 1975, дата на запис: 1975 |
| Страна А — 26.05 Литературно-документална композиция с откъси от "Вечери в Антимовския хан", "Песента на колелетата", "Последна радост", "Шибил" Изпълняват Николай Бинев, Славка Славова, Петър Петров Страна Б — 21.05 Литературно-документална композиция с откъси от "По жицата", "Ако можеха да говорят", "Албена" Изпълняват Николай Бинев, Славка Славова, Петър Петров, Д. Стефанов, Меглена Караламбова, Кунка Баева, В. Шишманова, Домна Ганева, Лора Захова, Петър Гюров, Ив. Стефанов, А. Маринова, Иван Хаджирачев ЙОРДАН ЙОВКОВ, този голям български писател, няма житейски път, изпълнен с любопитни подробности, шумни дела, изпепеляващи страсти. Родил се е в стара Жеравна, бил е учител в Добруджа, ранен е около град Гевгели, по-късно е военен кореспондент на Северния фронт, дипломат в Букурещ — от най-нисък ранг и с непрекъснатата угроза да бъде уволнен, чиновник в София — без амбиции в кариерата и накрая — една неуспешна операция в Пловдив, при която умира. Но зад тези тихи и незначителни на пръв поглед факти се крие един голям живот, целият, до последен дъх посветен на литературата. ЙОРДАН ЙОВКОВ ни остави творчество, с което България се гордее пред света, остави ни книги, които прочитаме и препрочитаме — и бащите ни, и ние, и бъдещите поколения, защото от тях блика силна, огромна, заразителна любов към човека, защото са написани от надарен писател, разбиращ мъките и копненията на народа ни. ЙОРДАН ЙОВКОВ извая героите си с такава вещина и чувство за художествена мярка, така щедро надари всеки от тях с характерни, запомнящи се черти, проникна така издълбоко в душевността им, че, веднъж докоснали се до тях, вече не можем да ги забравим или сбъркаме с други. Сарандовица от "Вечери в Антимовския хан“, Албена от едноименните разказ и новела, Шибил и Рада, Индже, Моканина от "По жицата", Сали Яшар от „Песента на колелетата", Люцкан от „Последна радост" и още Боряна, Василена, Иван Белин, Серафим — цяла галерия от незабравими образи на българи нарисува талантливото му перо. ЙОРДАН ЙОВКОВ надникна и в света на животните, не за да търси там занимателни сюжети, а защото разбираше, че ако описва живота в чифлика ("Ако можеха да говорят", пък и другаде), това ще са разкази, както сам той пише, за "обща съдба на хора и животни" — дотолкова битието на българския селянин беше свързано по онова време с неговите безсловесни помощници. ЙОРДАН ЙОВКОВ живя в първата половина на века, през това несправедливо време се водиха войни, умираха мъже, оставяха вдовици в черно и сирачета. Честният писател заклейми тези разрешени от несправедливите закони убийства и прозря своя истински път в литературата — пътя на хуманността, на човеколюбнето, на съхраняване нравствените добродетели и красотата. ЙОРДАН ЙОВКОВ е романтик и реалист одновременно. Но корените на неговия романтизъм черпят сокове от действителността и я извисяват, за да станат видими нравствените измерения на българина. ЙОРДАН ЙОВКОВ нанесе свой щрих към националння портрет на народа ни. Без него литературата ни би обедняла, защото творбите му са ценен капитал в културната ни съкровищница и защото следващите поколения български писатели нямаше да могат да се учат от неговото мъдро художествено слово. Румяна Узунова |
5 5 | ВТА 1771 дата на запис: 1979 |
| I страна 1. КЪМ ТЕБ (Александър Йосифов, Метин Мос) — 3.45 2. КОЯ БЕ ТИ (Александър Йосифов, Метин Мос) — 5.05 3. ТРЕВА (Александър Йосифов, Метин Мос) — 3.15 4. УТЕХА (Александър Йосифов, Метин Мос) — 3.30 5. ЛАДО ЛЕ (Ст. Димитров, Ричи Питс) — 2.30 6. ГЛАСОВЕ (Кирил Маричков, Шенай — Метин Мос) — 2.45 II страна 7. ЖЕЛАНИЕ (Шериф Юзбашиоглу, Гюлгюн Кюнал) — 3.00 8. КОГА ЩЕ СВЪРШИ (Шериф Юзбашиоглу, Метин Мос) — 5.00 9. МОЖЕ БИ ЕДИН ДЕН (Шериф Юзбашиоглу, Гюлгюн Кюнал) — 3.50 10. ДА ИМА СВЕТЛИНА (Шериф Юзбашиоглу, Шенай — Лейла Кентер) — 3.40 11. КЪСА ОПАШКА (м. и т. Метин Мос) — 3.45 Аранжименти : Шериф Юзбашиоглу (7, 9, 10) Оно Тунч (1, 2, 3), Емин Финдикоглу (4, 5, 6, 8), Метин Мос (11) Диригент: ШЕРИФ ЮЗБАШИОГЛУ Залисите са направени в Студио "Балкантон" 1979 г. на 16-канална система с участието на Формация Студио Балкантон (ФСБ), брас, дьрвена трупа и шрайх. Тонрежисьори: Деян Тимнев и Васил Стефанов Тонинженери: Михаил Божерянов и Момчил Момчилов |
4 2 | ВКА 1768-1769 (2 плочи) дата на запис: 1975 |
4 2 | ВКА 1768-1769 (2 плочи) дата на запис: 1975 |
| ВКА 1768 Страна I Ф. Шуберт. Соната за цигулка и пиано, оп. 162 (1. Allegro moderato, 2. Scherzo, 3. Andantino, 4. Allegro vivace) — 21.40 Страна II А. Дворжак. Сонатина за цигулка и пиано, оп. 100 (1. Allegro risoluto, 2. Larghetto, 3. Scherzo, 4. Finale. Allegro) — 19.35 ВКА 1769 Страна I Л. ван Бетховен. Соната за цигулка и пиано, оп. 30 № 3 (1. Allegro assai, 2. Tempo di Menuetto. Molto moderato e grazioso. 3. Allegro vivace) — 18.40 Страна II Х. Пърсел. Староанглийска сюита за цигулка и пиано (1. Gig, 2. Farewell, 3. Trumpet Time amd Rigodoon, 4. Rondeau, 5. Minuet and Saraband, 6. Trumpet Tune) — 11.50 И. Албениц. Танго — 3.05 Еди Браун. Еврейски старинен танц — 4.25 Петър Христосков. Капричио № 1 — 1.50 |
2 1 | ВКА 1767 1975, дата на запис: 1975 |
2 1 | ВКА 1767 1975, дата на запис: 1975 |
| Страна I Дмитрий Шостакович АФОРИЗМИ, Опус 13 — 12.45 1. Речитатив, 2. Серенада, 3. Ноктюрно, 4. Елегия, 5. Траурен марш, 6. Етюд. 7. Танц на смъртта, 8. Канон, 9. Легенда, 10. Приспивна песен Роберт Шуман ИНТЕРМЕЦИ, Опус 4 № 1, в ла мажор, № 2, в ми минор, № 3, в ла минор, № 4, в до мажор — 12.45 Страна II Роберт Шуман ИНТЕРМЕЦИ, Опус 4 № 5, в ре минор, № 6, в си минор — 7.30 Йоханес Брамс ВАРИАЦИИ върху тема от Шуман, Опус 9 — 16.00 ЖЕНИ ЗАХАРИЕВА — пиано |
4 1 | ВСА 1766 дата на запис: издание 1976 г. |
| Концерт за духови и ударни инструменти; Рондо-скерцандо за цугтромбон и оркестър / Александър Танев; изпълнява Костадин Бакърджиев - цугтромбон със Софийска държавна филхармония, диригент Димитър Манолов. Концертино за цигулка и оркестър / Стефан Ременков; солист Райна Манолова - цигулка. Сюита за флейта и струнен оркестър / Стефан Ременков; солист Лидия Ошавкова; съпровожда Симфоничен оркестър при Комитета за телевизия и радио, диригент Драгомир Ненов |