1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30755 коментара
11 8 | ВТМ 6099  |
11 8 | ВТМ 6099 |
| I страна ЗА ОБИЧ СЬМ РОДЕНА • Т. Русев, Д. Дамянов Изп. Лили Иванова ПТИЦИТЕ РАЗКАЗВАТ • А. Заберски, Д. Ценов Изп. Йорд. Христова II страна ЗАКЪСНЕЛИ СРЕЩИ • П. Ступел, П. Караангов Изп. Мария Нейкова и Георги Минчев МОЯ СОФИЯ • Дим. Вълчев, Вл. Голев Изп. Борис Гуджунов Съпр. СЕОБРТ, дир. В. Казасян |
3 5 | ВТМ 6097 |
| I страна ЗЛАТНО СЪРЦЕ • Н. Арабаджиев, Д. Василев Изп. Лили Иванова ГЬЛЪБИ ОТ СОФИЯ • Й. Цанков, Д. Василев Изп. Бисер Киров II страна ТАЗИ ЛЮБОВ • П. Ступел, Вес. Ханчев Изп. Борис Годжунов ПЕСЕН ЗА ДАЛЕЧНОТО ПИСМО • Т. Попов, Н. Вълчев Изп. Коста Карагеоргиев Съпр. СЕОБРТ, дир. В. Казасян |
1 3 | ВЕМ 6096 |
| I Свири веселият влак (Д. Петков, Н. Зидаров) изп. хор "Бодра смяна", дир. Б. Бочев (1.55) Де е България (***, Ив. Вазов) - изп. дамска вок. група при Дома учителя, дир. Д. Терзиев (2.20) II Никога (м. т. Фелцман) - изп. Едита Пиеха с орк. (3.50) Танцова мелодия (***) - изп. орк. "Балкантон", дир. М. Аладжем (2.50) |
3 4 | ВНМ 6095 |
| Събрали са се, набрали, Снощи са Донка годила, Сос ма карай, майчинко, Свиха се ветрове. Съпр. Ленковската група, обр. и дир. К. Колев Крум Янков е в пълния смисъл на думата народен музикант. Роден през 1930 година в село Добралък, Смолянско, той е закърмен с народната музика. Вуйчо му свири много добре на хармоника, майка му пее чудни родопски песни и в целия му род народната песен е на голяма почит. Откачало Крум Янков започва да свири на хармоника. После се включва в групата на Георги Попов — кларинетист и обикалят родопските села, като свирят по сватби и мегдани. По време на тези обиколки той учи песни и постепенно освен като акордеонист, започва да излиза на сцената като народен певец. Крум Янков притежава красив, нисък глас, със затрогваща мекота, което му позволява да предаде вярно лиризма и мелодичните нюанси на родопската песен. Крум Янков влиза в многобройни групи заедно с Борис Машалов, Мита Стойчева, Петко Радев, Коста Колев и други изтькнати народни изпълнители и участвува с тях в концерти из цялата страна. Тези концерти се превръщат в школа за народния музикант и певец. Той е изнасял концерти и в Югославия, Чехословакия, Полша и други страни. Сега е на работа в Ансамбъла за народни песни и танци при Дома на културата на транспортните работници в град Пловдив. Захари Захариев |
3 2 | ВНМ 6094 |
| "Георги Гана дума”; ”Мама на Рада думаше", “Гергю майци дума”; ”Мари радо” Съпр. орк., обр. и дир. Г. Минчев Калинка Вълчева е одна от най-младите изпълнителки на народни песни. Нейното име започна да се налага сред любителите и познавачите на народната музика една от преди 5-6 години. Тя е родена през 1942 година в село Сърнец, Толбухински окръг. В репертоара на Калинка Вълчева влизат над 150 песни. Не може да не направи впечатление както богатството на този репертоар, така и неговото разнообразие. Това са жътварски, битови, хайдушки, любовни, хумористични песни. Родена и израснала сред безкрайната шир на Добруджа, Калинка Вълчева е една от достойните наследнички и продължителки на фолклорните ценности от тази област. Нейният силен, висок и звънлив глас й дава възможност с еднакъв успех да се справя както със сложните извивки на бавната песен, тъй и с интерпретациите на хороводната. Първото голямо признание за младата певица идва през 1900 година на събора-надпяване в град Тервел. Четири години след това на Втория републикански фестивал в София Калинка Вълчева бе единствената изпълнителка на народни песни, която получи първа награда и златен медал. На Деветия световен младежки фестивал тя бе една от достойните представителки на българското народно изпълнителско изкуство. За изпълнение на песните "Засвирил Божил с кавали" и "Васил Неделю думаше" Калинка Вълчева получи златен медал. Борислав Геронтиев |
| I страна 1. Любили сме, любили - т. Б. Гудев, изп. М. Николова и П. Петров с орк. "Балкантон", дир. Д. Ганев (4.50) 2. Ако си представиш - т. Б. Гудев, изп. К. Карагеоргиев с орк., дир. Г. Робев (4.15) II страна 1. Младост - т. Б. Гудев, изп. П. Петров с орк. "Балкантон", дир. Д. Ганев (3.50) 2. Новобранска - т. Б. Гудев, изп. ВИС "Гласовете" (2.35) За да се запознаем по-добре с творческата личност на композитора Атанас Бояджиев (роден 1 март 1926 г.), интересно е да погледнем по-назад и узнаем, че той е един от основателите и първи музикален ръководител на Народния куклен театър, написал много музика към негови постановки. Значителен дял в музикалното му творчество заема филмовата музика: над 80 филма — научно-популярни, мултипликационни, игрални, някои от които с международни награди. Един от пионерите композитори — творец на наша, българска естрадна и танцова музика, Атанас Бояджиев вълнува и днес: актуален, емоционален, активен деец за постигане и утвърждаване на национален български стил в този така консумиран музикален жанр. И сега с приятно вълнение слушаме мелодии и песни от ранния творчески период на композитора: "Веселите мундхармонисти", "Ропотамо", "Влюбените", "Песен за чайката" и др., от следващия — пиеси в неравноделни ритми: "Кока-нова" — 5/8, „Перуника" — 9/8 и др. Пръв е в опита за по-разширена форма в естрадно-песенния жанр: Двете балади —"Балада за Несебърските камбани" и "Тревожна песен", „Двете битничета пеят", за солист или вокална група със симфонично третиране на оркестъра — същевременно сполучливи опити за протестна песен, получили всеобщо признание. Интересни теми в стила на градския фолклор, изразени със съвременни музикални средства, използва в песните "Сън сънувах", "Любили сме“, "Младост"' и др. Наистина удачно и плодотворно е сътрудничеството на композитора с Богомил Гудев (негово откритие), когото композиторът смята за поет с голямо въображение, тематично изобилие, находчивост и емоционалност. И ако трябва да посочим прекрасен пример на приложение бийт стила на подчертано българска почва, те отбележим с особено задоволство така популярните песни: "Звън", "Празник на цветята" и др., поднесени с толкова непосредственост и любов преди всичко на нашата младеж от композитора Атанас Бояджиев. Румяна Вълчева |
| Румелийските девойки, Моя Кериме, Къде си любима, Изгорях от твоята любов. Изп. О. Азизов, Дж. Шабанов, Х. Родоплу. Съпр. на сазове: А. Георгиев, М. Бекиров, А. Мусоф |
2 5 | ВТМ 6086 1968 |
1 4 | ВНМ 6085 |
| Прочули са се прочули, Еленка булка хубава, Андоновата майчица, Любили ми са лъгали. Съпр. орк., обр. и дир. Ан. Наумов |
3 2 | ВХМ 6083 |
| 25 години - 9 септември 1944. Маршове Велик е нашият войник (М. Шекерджиев) Булаир (Ат. Гълъбов) Ний ще победим (Ал. Морфов) Дравски герой (Ст. Маринов) Изп. предст. духов. оркестър на БНА, дир. Ж. Димов |
3 3 | ВНМ 6082 |
| Шалауна, Чамчето, Дайчово хоро, Женско хоро (м. Коста Колев). Съпр. орк., с рък. авторът Коста Колев започва музикалната си дейност като народен музикант. Роден е в село Кортен, Сливенски окръг. Сред почитателите и познавачите на българската народна музнка той е известен преди всичко като един от най-талантливите и стилни изпълнители на акордеон. Вече 20 години името на Коста Колев е свързано с развитието и популяризирането на българската народна музика. Той е диригент на оркестьра при Ансамбъла за народни песни при българското радио и телевизия и ръководител на оркестър от народни инструмент. Негово дело са и обработките на много народни песни и танци. Композиторската дейност на Коста Колев е насочена главно в областта на народната музика. Той е един от творците на песни с нова тематика, създадени в народен дух. Настоящите записи на Коста Колев се отличават с по-цветиста оркестрация. Застъпени са характерните мелодични особености на няколко фолклорни области— Добруджанска, Тракийска, Северняшка, Пиринска. Борислав Геронтиев |
| Стар Димо, стара войвода, Момне ле , мари хубава, Петра по двори ходеше, Хвалих се, мале, похвалих, Запели се два славея. Съпр. Странджанската група (3, 4), съпр. орк., обр. и дир. Коста Колев (1, 2, 5) |
5 7 | ВТМ 6080 |
5 7 | ВТМ 6080 |
8 7 | ВТМ 6079 |
8 7 | ВТМ 6079 |
