1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30922 коментара
3 5 | ВТА 10278 1978, дата на запис: юни 1978 |
| I страна 1. СОНЕТ (3.45) Б. Киров, Моника Якобс, Мартин Хофман РЕГИНА ТОС — ГДР, дир. М. Хофман 2. БЪЛГАРСКО СЛЪНЦЕ (3.50) М. Ваклинов, Боба Стефанович, Воислав Симич БОБА СТЕФАНОВИЧ — Югославия, дир. В. Симич 3. ЕСЕН (3.15) Я. Миладинов, Орлийнс ДЖОАН ОРЛИЙНС — Люксембург, дир. В. Казасян 4. НАДПЯВАНЕ (2.32) Вл. Наумов, Уилборд, Курт Брунталс КЕН УИЛБОРД — Австрия, дир. В. Казасян 5. МАЙКА И ДЕЦА (3.35) Хр. Ковачев, Перти Репонен, Пенти Ласанен ГРЕГЕР — Финландия, дир. В. Казасян 6. ПЪТЕКА (3.40) Д. Бояджиев, т. и ар. Оли Блякет ЖАК РЕНЕ — Англия, дир. Оли Блякет 7. МОЯТА ПРОЛЕТНА ПТИЦА (3.20) А. Дреников, Съливан, Бенет ДЖАКИ СЪЛИВАН — САЩ, дир. Г. Бенет II страна 1. БЯЛО КРИЛО (3.35) А. Заберски, Бергман, Хари де Гроот АРИАН БРАС — Холандия, дир X. де Гроот 2. ЮНАК ДЯДО (4.00) Ст. Драгостинов, Айше Ърмак, Селчук Бешар НЕДЖО — Турция, дир. В. Каэасян 3. ВОЙНИЧЕТА С КИТАРИ (4.15) Пан. Михайлов. Хуан Форнел, Р. Сомавиля МИРТА МЕДИНА — Куба, дир. В. Казасян 4. ОТ ЕСЕН В ЕСЕН (4.20) З. Попова, т. и ар. Франк Холдер ФРАНК ХОЛДЕР — Шри Ланка, дир. В. Казасян 5. ЛЯТО В СПОМЕН (3.05) М. Ганева, Муф, Лапиер ЕМАНУЕЛА — Канада, дир. Ив Лапиер 6. НОВА АЛГЕБРА (3.05) Д. Вьлчев, Влад. Трякин, Витали Кретюк МАНСУР ТАШМАТОВ - СССР, дир. В. Казасян 7. ЗА ДВЕ РЪЦЕ (4.35) Ат. Косев, Бербел Милхмааер РЕГИНА ТОС — ГДР, дир. Март. Хофман Записите са направени по време на фестивала "Златният Орфей" — Слънчев Бряг, юни 1978 г. А:1. СОНЕТ (Б. Кирова, Моника Якобсой, М. Хофмана) Регина Тосс, 2. БОЛГАРСКОЕ СОЛНЦЕ (М. Ваклинова. Б. Стефановича, В. Симича) Боба Стефанович 3. ОСЕНЬ (Я. Миладинова, Орлинза) Джоан Орлинз 4. СОРЕВНОВАНИЕ ПО ПЕНИЕ (Вл. Наумова, Билборда, К. Брунталса) Кен Вилборд 5. МАТЕРИ И ДЕТИ (Хр. Ковачева, П. Репонена, П. Ласанена) Грегер 6. ТРОПИНКА (Д. Бояджиева, сл. и ар. Оли Блякета) Жак Рене 7. МОЯ ВЕСЕННАЯ ПТИЦА (А. Дреникова, Саливана, Бенета) Джаки Саливан В:1. БЕЛОЕ КРЫЛО (А. Заберского, Бергмана, Гари де Гроота) Арнан Брас 2. ДЕД-БОГАТЫРЬ (Ст. Драгостннова, Айше Ермака, С. Бешара) Неджо 3. СОЛДАТИКИ С ГИТАРАМИ (П. Михайлова, X. Форнела, Р. Сомавиля) Мирта Медина 4. ИЗ ОСЕНИ В ОСЕНЬ (3. Поповой, сл. и ар. Ф. Холдера) Франк Холдер 5. ПАМЯТЬ О ЛЕТЕ (М. Ганевой, Муф, Лапиера) Эмануела, 6. НОВАЯ АЛГЕБРА (Д. Волчева, Вл. Трякина, В. Кретюка) Мансур Ташматов 7. ДЛЯ ДВУХ РУК (Ат. Косева, Б. Милхмаера) Регина Тосс Запись с концерта |
1 3 | ВТА 10277 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. Мълва - б. т. Димитър Ценов, ар. Морис Аладжем (3.25) 2. Три думи от магия - б. т. Жива Кюлджиева, ар. Морис Аладжем (3.10) 3. Хубав ден - б. т. Кръстьо Станишев, ар. Стефан Попов (3.30) 4. Вяра - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Иван Пеев (3.15) 5. Синя птица - б. т. Кръстьо Станишев, ар. Недко Трошанов (4.10) 6. Ако никой не ни приюти - м. и ар. Морис Аладжем, т. Димитър Керелезов (4.00) Диригент: Морис Аладжем (1, 2, 3, 6), Иван Пеев (4), Недко Трошанов (5) II страна 1. Пътен знак на любовта - б. т. Димитър Ценов, ар. Недко Трошанов (2.20) 2. Тъгата и смехът - м. Тончо Русев, т. Надежда Захариева, ар. Панайот Славчев (3.20) 3. Пролетно наричане - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Любомир Денев (2.40) 4. Срещи - м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Румен Бояджиев (4.00) 5. Кубинска песен - на испански, ар. Иван Пеев (2.30) 6. Белият път - м. и ар. Морис Аладжем, т. Димитър Керелезов (3.05) 7. Конче мое - м. и ар. Найден Андреев, т. Борис Христов (4.00) Диригент: Морис Аладжем (5, 6), Т. Русев (2), Н. Андреев (7), Н. Трошанов (1), Л. Денев (3), Р. Бояджиев (4) Записите са направени в студио "Балкантон" 1978 Тонрежисьори : Деян Тимнев и Васил Стефанов Продуцент: Морис Аладжем Художник: Николай Пекарев |
3 3 | ВКА 10276 1980, дата на запис: 1979  |
| Страна А Фредерик Шопен БАЛАДА оп. 23 № 1 в сол минор (8.20) ВАЛС оп. 64 № 2 в ла бемол минор (3.12) БАЛАДА оп. 38 № 2 във фа мажор (7.16) Страна В БАЛАДА оп. 47 № 3 в ла бемол мажор (7.00) ФАНТАЗИЯ-ЕМПРОМПТЮ оп. 66 в до диез минор (4.28) БАЛАДА оп. 52 № 4 във фа минор (10.15) ЕМИ БЕХАР — пиано За големия полски композитор Ф. Шопен са крилатите думи на Шуман: "Свалете шапки! Пред вас стои гений!" Блестящ пианист, Шопен създава най-хубавите си произведения в областта на клавирните жанрове. Той е създател на първите балади за пиано. Миниатюрни по форма, неговите четири пиеси са с програмно-изобразителен характер, но въздействуват преди всичко с красивата, изваяна мелодика, богатството на хармонията и непосредствеността на емоционалния израз. Написана през периода от 1831 — 1835 г., Балада оп.23 № I е посветена на барон Щокхаузен. Вдъхновителка на тази творба е Мария Водзинска — дъщеря на полски емигрант. Шуман оценил високо Баладата в сол минор, когато я чул през 1836 г. в Лайпциг, изпълнена от автора й. На него е посветена следващата Балада № 2, започната от Шопен през същата година. От 1839 по 1842 г. Шопен живее с Жорж Санд в Париж. В скромно обзаведеното, но озарено от усмивките на гостоприемните домакини жилище се събирало общество от прославени хора на изкуството. Между тях често били А. Мицкевич, Делакроа, Балзак. Баладите оп. 47 № 3 и оп. 52 № 4 са посветени на две от посетителките на този дом, почитателки на Шопеновото изкуство — мадмоазел де Нуай и мадам де Ротшилд. Много популярни са и Концертният валс оп. 64 № 2 и Фантазия-емпромптю оп. 66. Изяществото на мелодиката и богатството на вътрешния емоционален заряд ги правят любими пиеси за широк кръг слушатели. Еми Бехар първоначално учи пиано в София при проф. Мара Балсамова, след което завършва с отличие Парижката консерватория в класа на проф. Лазар Леви. Лауреат е на следните международни конкурси: Бедржих Сметана - Прага 1948 г., Маргарита Лонг — Париж 1953 г., Фредерик Шопен — Варшава 1955 г. Концертирала е с успех в Чехословакия, Румъния, ГДР, Полша, Австрия, Швейцария, Франция, Израел и Панама. Ани Чобанова Худ. оформление — Вили Велчев |
7 6 | ВСА 10275 дата на запис: издание 1989 г. |
| Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор - изп. Минчо Минчев и орк. на Софийска държавна филхармония, дир. Димитър Манолов A 1. Allegro Moderato B1 2. Canzonette. Andante B2 3. Allegro Vivacissimo |
5 2 | ВСА 10274 дата на запис: издание 1978 г. |
| КОНЦЕРТ НА МУЗИКА ЗА ОРКЕСТЪР СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР НА БЪЛГАРСКОТО РАДИО. Диригент — ВАСИЛ СТЕФАНОВ КОНЦЕРТ ЗА ПИАНО И ОРКЕСТЪР 1. Ad libitum. Presto 2. Adagio 3. Presto — possibile ИВАН ДРЕНИКОВ — пиано СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР НА БЪЛГАРСКОТО РАДИО. Диригент — ВАСИЛ КАЗАНДЖИЕВ Сред по-младата генерация български компо-зитори Георги Минчев (р. 1939 г.) се очертава като един от несъ.мнено перспективните автори с будна творческа мисъл. Минчев завършва класа по композиция в Българската държавна консерватория при проф. Марин Големинов. През 1968—70 г. е специализант в Московската консерватория при Родион Шчедрин. През 1972 г. е стипендиант на ЮНЕСКО в САЩ, Великобритания и Франция. По-крупни негови произведения са: Клавирно трио, Клавирен квинтет, Концертино за тромпет. Симфониста, Музика за три оркестрови групи, Интермецо и Акварел за камерен оркестър, оратория .Старобългарски хроники“, Три поеми за мецосопран и симфоничен оркестър и др. Досегашното творчество на Минчев свидетелствува за неговата енергична и последователна позиция по отношение създаването на едно подчертано съвремеино изкуство, в което важно място заемат редица стилово-конструктивни и образно-естетически елементи на българския фолклор, на националната българска душевност. Концертна музика за оркестър (1976 г.) е написана по случай 50-годишния юбилей на Симфоничния радиооркестър в Прага. Разгьрнатата едночастна пиеса се състои от три основни дяла. Нейният специфичен концертно-игровой характер е пряко свързан с определени стилистични особености: наличието на хетерофонно-полифонични принципи, на стилизирани фолклорни елементи; широкого прилагане на разнообразии темброво-колористични ефекти; своеобразната мозаичност на цялостното формоизграждане. Наред с това в произведението немалко място принадлежи на лирико-съзерцателните образи, особено ярко превъплотени в заключителните тактове. През 1977 г. «Концертна музика за оркестър“ е удостоена с награда на Съюза на българските композитори. Концерт за пиано и оркестър (1978 г.) е творба, чиито три части (изпълняват се без прекъсване) сякаш са претопени в порива на едно много цялостно и мащабно симфонично изграждане, достигащо на места до внуши-телни образно-емонионални, поемно-екстатични кулминации. В I-та част са експонирани двете основни конструктивни и образно драматургични начала: — съзернателно-медитативното, донякъде романтично по своя характер (още в необичайно голямото солово встъпление-каденца на пианото) и моторно-токатното, заредено с вътрешен драматизъм. На няколко места в партитурата е използуван синтезатор в качеството на специфичен темброво-колористичен елемент. В III-та част носител на пулсиращо-токатното драматургично начало е чембалото, чиято широко застъпена солистична партия в диалога с пианото е превъзходно интерпретирана в настоящия запис от диригента Васил Казанджиев. Клавирният концерт, както и Концертна музика за оркестър издават афинитета на Минчев към пластична образност, към органично съчетаване на романтично и съвремеино, на "открит“ емоционализъм и вглъбен интелектуализъм. Реализатори на двете творби са един от най-реномираните български изпълнители: Симфоничният оркестър на Българското радио, диригентите н. а. Васил Стефанов — дългогодишен главен художествен ръководител на същия състав, з. а. Васил Казанджиев — изтъкнат композитор и диригент, пианистът Иван Дреников — един от най-изявените млади представители.на българската клавирна школа. Лъчезар Каранлъков Художник — Ани Иринчева |
3 3 | ВСА 10273 дата на запис: издание 1978 г. |
3 3 | ВСА 10273 дата на запис: издание 1978 г. |
3 3 | ВСА 10273 дата на запис: издание 1978 г. |
| СИНФОНИЯ в ре минор „КЪЩАТА НА ДЯВОЛА" 1. Andante sostenuto. Allegro assai 2. Andantino con moto 3. Andante sostenuto 4. Allegro assai con moto СИНФОНИЯ ЗА ГОЛЯМ ОРКЕСТЪР И КИТАРА в до мажор 1. Grave - Allegro con imperio 2. Grave 3. Allegro ЕЛЕНА ПАДОВАНИ — китара, ОРКЕСТЪР "АНДЖЕЛИКУМ"— Милано. Диригент — УМБЕРТО КАТИНИ |
4 2 | ВКА 10269 дата на запис: 1978 |
4 2 | ВКА 10269 дата на запис: 1978 |
| Страна А Роберт Шуман. Соната за пиано оп. 11 във фа диез минор: 1. Introduzione — 13.10 2. Aria — 3.30 Страна В 3. Scherzo e intermezzo 4. Finale — 17.10 Арабеска оп. 18 — 6.40 Марта ДЕЯНОВА - пиано Художник — Димитър Ташев |
5 2 | ВСА 10271-10272 (2 плочи) |
| ВСА 10271 A1 Синфония № 1 Фа Мажор 2 Синфония № 2 Ре Мажор 3 Синфония № 3 Ре Минор B1 Синфония № 4 Ми Минор 2 Синфония № 5 Ре Минор 3 Синфония № 6 Ля Минор ВСА 10272 C1 Синфония № 7 Соль Мажор 2 Синфония № 8 Соль Мажор 3 Синфония № 9 Соль Минор D1 Синфония № 10 Ля Минор 2 Синфония № 11 До Мажор 3 Синфония № 12 До Минор (La Geniale) |
1 3 | ВКА 10270 1978, дата на запис: 1978 |
| Страна А ЙОХАНЕС БРАМС. ВАРИАЦИИ И ФУГА ВЪРХУ ТЕМА ОТ ХЕНДЕЛ — 22.00 Страна В ВАРИАЦИИ И ФУГА ВЪРХУ ТЕМА ОТ ХЕНДЕЛ (продължение) — 04.45 ФРЕДЕРИК ШОПЕН СКЕРЦО № 3 on. 39 в до диез минор — 7.35 ПОЛОНЕЗА във фа диез минор on. 44 — 10.00 |
9 4 | ВКА 10268 1978, дата на запис: лятото 1976 |
| Страна А Букстехуде - Прелюд и фуга в сол минор (10.05) Брунс - Прелюд в ми минор (9.45) Страна В Й. С. Бах - Прелюд и фуга в ре мажор (10.15) Й. С. Бах - Токата и фуга в ре минор (9.10) Записите са правени през лятото на 1976 г. Нева Кръстева – име, свързано с голямата популярност на първи български органист, но и с авторитета на музикант, великолепно съчетаващ таланта на изпълнителя с интелекта на изследователя и фантазията на твореца. Нейният път – израстнала в семейство на видни музиканти, завършва Московската консерватория (1972 г.) като музиковед-теоретик и изпълнител-органист при проф. Ройзман, специализира в Прага и Цюрих при И. Райнбергер, работи от 1974 г. като асистент по полифония в Бълг. държ. консерватория. Концертира – СССР (71, 72), Чехословакия (73, 77), ГФР (77), участва на органните фестивали в Оломоутц и Братислава. От есента на 1974 (построяване на органа в София) изнася концерти у нас, представяйки почти всеки втори месец нова солова програма, а от сезона 77/78 започва реализация на цикъл от 18 концерта, обхващащ цялото органно творчество на Й. С. Бах. Репертоарът ѝ – целият Бах (над 100 творби), Хенделовите концерти, Шайдт, Букстехуде, Фрескобалди, Пахелбел, Шуман, Лист, Брамс, Франк, Регер, Хиндемит, Пуленк, Шостакович, Месиен, Слонимски. И български композитори – В. Казанджиев, К. Кюркчийски, М. Пеков, Д. Наумов, Р. Бальозов, собствени творби. И няколко думи на самата изпълнителка – за нейния инструмент, за нейното изкуство: „Кое е привлекателното в органното изкуство? – Възможността за изпълнителя да притежава в един инструмент такива огромни средства, с каквито разполага само оркестърът, при това съчетани с прекрасна, многовековна органна литература. Това изпълва с енергия, чувство на радост, желание за пълнокръвна изява на собствената творческа природа, развива импровизаторски възможности...” Дитрих Букстехуде (1637–1707) – виртуоз органист, създател на немската органна токата, едно от най-значителните имена на 17 век, чието влияние се усеща в цялата епоха, дори и при ранния Бах. Прелюд и фуга в сол минор носи типичното за времето вътрешно делене на Прелюда (басоостинатна част, фуга, наподобяваща скерцо с педално соло), а грандиозната фуга с голяма кода оформя като финал това своеобразно подобие на бъдещия четиричастен цикъл. Николаус Брунс (1665–1697) – много талантлив органист, с твърде кратък живот. В творбите му се долавя донякъде силата на неговия учител Букстехуде. Прелюд в ми минор представлява същото многочастно тълкуване на формата (две фуги, импровизационен дял, два речитатива), което се среща и при Букстехуде. Й. С. Бах (1685–1750) пише във Ваймар около 1709 г. две от най-ярките сред огромното му органно наследство творби. Прелюд и Фуга в ре мажор увлича със спонтанността и силата на изживяването, с блясъка и виртуозността си. Началният дял на Прелюда – педален речитатив с ефекти, гамообразни пасажи, изискващи необикновена педална техника от изпълнителя, е последван от едно внушително изграждане от типа на кончерто гроссо. А монументалната виртуозна Фуга изразява темперамента, жизнената мощ на младия Бах. Токата и Фуга в ре минор – най-популярната творба за орган, превърнала се в съзнанието на слушателите сякаш в символ на този инструмент. Анди Палиева Художник — Дянко Дянков |
3 2 | ВАА 10265 дата на запис: издание 1978 г. |
| I страна — 23.00 Музикални откъси из: Увертюра към оп. "Бенвенуто Челини" Валс из "Фантастична Симфония" "Траурно-Фантастична Симфония" Оп. "Троянците" Увертюра към оп. "Беатриче и Бенедикт" II страна — 23.00 Увертюра "Римски Карнавал" Симфония "Ромео и Жулиета" Симфония "Чайлд Харолд" "Реквием" Изпълняват: Елисавета Сотирова, Петър Петров, Георги Гайтаников Режисьор: М. Каменова |
| 1 страна Песен за партията (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.00 Стоян на мама думаше (обр. К. Шопов) — 1.45 Черешко чьорна вишничко (обр. К. Шопов) — 4.30 Мъри моме — 1.15 Ръченица (***, изп. Г. Неделчев) — 1.15 Орешко, зелен и кръвен (обр. К. Шопов, сол. Т. Колева) — 1.50 Коледарска песен (м. К. Шопов, т. нар.) — 2.00 Право хоро - харм. К. Шопов — 2.40 Гиди ябълко - харм. К. Шопов — 0.40 2 страна Вари баба трахана — 1.25 Весело хорце (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.10 Пролет вече е дошла (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.40 Люлчица се залюля (м. К. Шопов, т. Ив. Генов) — 2.00 У Недини слънце грее (м. Ас. Диамандиев) — 1.20 Мъри бяла калино (обр. К. Шопов) — 2.00 Нещо крекна в зелника (м. К. Шопов) — 1.40 Тръгнал ми Щурчо (м. К. Шопов) — 1.15 Ладуване (харм. К. Шопов) — 4.20 Тракийският пионерски ансамбъл за народни песни и танци — гр. Хасково е основан през 1974 година с главен художествен ръководител Константин Шопов. В състава на ансамбъла влизат 3 звена с около 300 участници — народен хор, оркестър от народни инструменти и танцов състав. Хорът при ансамбъла е еднороден, състоящ се от момичета; оркестровият състав е изграден от кавали, гайди, тамбури, басови инструменти и тъпан. Характерно при този състав е, че се използуват все още малко популярни детски народни музикални инструменти като: дудучета, окарина, цафара, двоянка, масурче, двуструнна усла, триструнна тамбура, малки звънчета и хлопки, панички, бърдучета, дървени лъжички, жабки, клепало, кречетало, църкало, бръмкало, бухай, чимпари и др. Танцовият състав е смесен. Репертоарът на ансамбъла е съобразен с възможността на децата, като в по-голямата си част е от тракийската фолклорна област. Ръководството на ансамбъла си е поставило задачата да запази и развие песенното, инструменталното и танцувалното богатство на фолклора от Тракийския край. За кратко време ансамбълът стана база, център, който дава насока за развитието на музикалната култура сред младото поколение на Хасковски окръг. Най-добрите негови изпълнители биват насочвани в училищата по изкуствата. През лятото на 1977 г. ансамбълът взе участие в XIII международен фолклорен фестивал в Бургас, а през месец октомври същата година бе изпратен да участвува в IX международен фолклорен фестивал "Радостта на Европа" в Белград. На V републикански фестивал на художествената самодейност аисамбълът завоюва званието "лауреат" и златен медал. В настоящата плоча са включени най-добрите изпълнения на ансамбъла. Андриана Ковачева |
5 5 | ВАА 10262 дата на запис: 1978 |
| Аленото цвете. Драматизация по едноименната руска народна приказка Страна А — 22.00 Страна Б — 22.30 В ролята на Аленото цвете - Славка Славова Участвуват още артистите: Рачко Ябанджиев, Йорданка Кузманова, Ванча Дойчева, Софка Атанасова, Ириней Константинов, Маргарита Стефанова Автор и режисьор на драматизацията: Ребека Арсениева-Майлер |
7 3 | ВНА 10261 1978 |
| I страна ПОСГОДИЛА СЕ ПЕТРАНКА (3.10) ПАНАЙОТ БОЙКИ ДУМАШЕ (6.05) ПРАВО ЧЕКАНСКО ХОРО НА ПОЯС (2.05) ДАЙЧОВО ХОРО (2.10) ИВАН ЕЛЕНА ДУМАШЕ (2.25) ЦОНЕ, МИЛО ЧЕДО (2.30) Съпр. Странджанската група (1, 2, 5), съпр. Р. Сираков - тамбура, А. Раданов - виола (3, 4, 6) II страна ГРАОВСКО ХОРО (2.45) ЧЕКАНСКА КОПАНИЦА (3.50) МАМА ТОДОРЧО ДУМАШЕ (4.50) ЗАПРАВИ СИ ДЮЛГЕР ТОДОР (2.20) СТАРЧЕСКА РЪЧЕНИЦА (3.10) ПАЙДУШКО ХОРО (3.10) Съпр. Странджанската група (3, 4), съпр. Р. Сираков - тамбура, А. Раданов - виола (1, 2, 5, 6) Художник — Димитър Димитров Йорданка Илиева е между най-ярките и стилни изпълнителки на българските народни песни и специално — на песните от Ямболско. Родена е в с. Недялско, Ямболско, на 22. VIII. 1922 г. и от малка живее в атмосферата на богатата и сложно орнаментирана тракийска песен. Начина на пеене и голямата част от песните си Иорданка учи от майка си — също добра певица. Тя овладява до съвършенство сложния и красив народно-изпълнителски стил, и твърде млада вече е известна певица със своя богат и разнообразен и по тематика и по жанр репертоар, с красивия си звънлив глас и изразително изпълнение. През 1943 г. прави първи записи за грамофонни плочи, а от 1946 г. пее по Радио София. Когато през 1951 г. се създава Държавният ансамбъл за народни песни и танци, Йорданка Илиева е между първите приети в него и там като солистка работи повече от 26 години. Добросъвестна и прецизна, вярна на голямата си любов към българската народна песен и нейния абсолютен стил, Йорданка е истинска нейна пазителка и популяризаторка. Едновременно с участието си в Държавния ансамбъл тя е ярка солистка, търсена и обичана от публиката у нас и зад граница, на сцената и в програмите на Радиото и Телевизията. Наградена е с орден „Кирил и Методий" — I степен. Илия Димитров — майстор-гайдарджия, представител на шопския край, е роден в с. Чеканчево, Елин Пелинско, на 30. X. 1922 г. Баща му — също гайдарджия — е неговият учител по гайда. И още 16-годишно момче, през 1938 г. Илия вече свири в Угърчинската трупа при Радио София. От създаването иа Държавния ансамбъл за народни песни и танци Илия Димитров е в оркестъра. Там му се възлагат както солови задачи в пиесите, така и самостоятелни концертни изяви. Особено интересен е с виртуозното владеене на най-сложни ритми и умението му да ги свързва в цялостно изпълнение. Неговите слушатели и почитатели добре познават прецизността на неговото свирене и верността му към особеностите както на инструмента, така и на края, от който произхожда и откъдето е голямата част от личния му репертоар. Илия Димитров е от онези гайдарджии, който могат да се посочат като пример за поддържане на традиционното ни инструментално народно наследство и художественото му пренасяне в съвременността. Награден е с орден "Кирил и Методий" — II степен. Мария Кутева |
8 5 | ВНА 10260 1978 |
| I страна 1. Горе ле, горо зелена (3.40) 2. Де гиди, луди, млади години (4.30) 3. Три пъти поминах (2.10) 4. Слезнал ми делчо (3.30) 5. Собрали ми се сватове (2.00) 6. Три години (4.55) Съпровожда оркестър; обраб. на песните Анастас Наумов (1, 2, 4, 6), Стефан Кънев (3, 5); диригент Анастас Наумов (1—6) II страна 1. Лиляно, моме хубава (2.10) 2. Ой, провикнал се зелен здравец (4.05) 3. Що доста седяхте мори (2.50) 4. Донка бели платно (5.05) 5. Чула се, прочула (3.00) 6. Кога си тръгнах (3.55) Съпровожда оркестър; обраб. на песните Анастас Наумов (2, 6), Стефан Кънев (1, 3, 4, 5); диригент Анастас Наумов (1—6) Илия Аргиров е най-ярката звезда от съзвездието певци — изпълнители на народни песни от Пиринския край. Роден в град Сандански през 1931 г., още от дете слуша чудните песни, конто пее неговата майка, надарена певица — с огромен песенен репертоар. Илия Аргиров наследява певческия дар на майка си, както и нейния репертоар и непрекъснато учи нови песни, които разкриват пред него богатата душевност на населението от този край на родината ни. Неговите песни, надхвърлили отдавна внушителната цифра 200, възпяват великолепието на красивата Пирин планина с нейната вечна зеленина и легендарна хубост, с безбройните бързоструйни благодатни потоци, които се разливат из плодородного пиринско поле : възпяват родолюбието и всеотдайната обич на тукашния човек към род и родина, към мирен и съзидателен живот, стремежа му към човешко щастие, към свобода и волен полет на мечтите. В голяма част от песните на Илия Аргиров се пее за гиздавите млади девойки, който са предани и верни в любовта, в приемствената традиция да създават дом и здрава челяд; пее за недостижимото умение на тукашните жени да създават красота в дома и живота си. В някои от песните се разказва за дълги гурбетчийски години, за несподелена любов, за жалба по мъжка рожба, за мъка по несбъдната любов, за жал по неусетно пропиляна младост. Но в тия песни, изпълнявани емоционално и вълнуващо от Илия Аргиров слушателят усеща неотдавнашния несретен живот на народ, пъшкащ под робския ярем, нерадостната съдба на бедния и изоставен на собствената си съдба човек. Затова с какво по-топло и особено вълнуващо чувство певецът изпълнява песните, в който се пее за легендарния Крали Марко, за Яне Сандански и Гоце Делчев, както и за цял низ още народни герои, отдали живота си за щастието на род и родина. Песните на Илия Аргиров разкриват една жива, наситена с багри и чувства картина на народния бит, на народния характер и нрави, на народната традиция, преживяла вековете. Ето защо от песните на Илия Аргиров лъха бодрост, оптимизъм, внушават на слушателя трепетни чувства в съзиждането на новия живот. Илия Аргиров вече 20 години е солист на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" и заедно с него разнесе славата на песните от пиринския край далеч зад родните простори. Неговите възторжени изпълнения захласваха слушатели от Чехословакия и Италия, от Тунис и Индия, от Полша и Индонезия, от Унгария и Бирма, от Алжир и Мароко. Елена Огнянова Художник — Емил Велчев |
| Страна А — 24.00 Пролог, Там, в дън годините, Във този град, Вечерен път, И пак онази стряха, Горещини, горещини, Но със коси на самодива, И подир себе си, Шуми насред площада, Хайдушко сборище, Гунчов кайнак, Разговор с един паметник, Песен за Добри Чинтулов Страна Б — 23.50 Сливенска марсилеза, Комуната, Съби Димитров, Безименните, Едва ли знаеш, Панайот Бойки думаше, И в моята софийска стая, Епилог Изпълнява: Стефан Гецов Режисьор: Георги Аврамов |
6 3 | ВНА 10257 1978 |
| I страна Арабаджийско хоро (3.00) Станиславска ръченица (3.15) Ваешко хоро на пояс (4.00) Чаневско хоро (3.20) Крумовско хоро (4.00) Девненско хоро (3.25) II страна Буенек (3.35) Кипренско хоро (3.45) Северняшко хоро (3.25) Ръченица (2.50) Джиновско хоро (3.20) Веселиновско хоро (3.25) Димитър Стойков е добре известен като акордеонист. Няколко плочи на „Балкантон", множеството записи в Радио София и Радио Варна, честото му участие в концерти и други прояви потвърждават добрите му качества на инструменталист и музикант, който съхранява и развива народните музикални традиции, наследени or родителите му — бащата свирач на кавал, майката — народна певица, от дядото — гъдулар и чичовците — гайдарджии. Закърмен с народната музика, той я чувствува дълбоко в себе си и това му позволява да бъде верен и убедителен изпълнител. Нещо повече, надарен музикант, в много случаи той става продължител на народните традиции. Като изпълнител той често сам нагласява народните мелодии, или обогатява и развива вече познатите. По тозн начин, както и в миналото, народният изпълнител става и творец, създател на музиката, която изпълнява. Хората на Димитьр Стойков носят характерните стилови особености на фолклора от Варненския край и Добруджа. Отличават се с голямо мелодическо богатство и разнообразна ритмика. Съществена особеност е голямото ладово разнообразие, което внася специфични интонационни нюанси и придава самобитност на мелодиката. Всяко едно от хората притежава много характерна и ярко изразена мелодична особеност. Основните мотиви и тематични ядра са силно индивидуализирани, което придава специфичен облик на всяко хоро. Но Стойков умее добре да развива началните тематични елементи. Колената органично израстват от първоначалните мотиви, развиват и обогатяват първоначалния образ, без да се отдалечават или да му противоречат. По този начин се достига до тематично единство н многообразие в звученето на хората. При това новите колена не преповтарят вече познатото, а внасят нещо ново, контрастно. По този начин се постига интензивност в мелодичното развитие. Ритмиката в органично сьчетание с красивата мелодична линия се откроява като един от най-характерните белези на хората на Димитър Стойков. Възхищение поражда изумителното разнообразие и богатство на ритмичните елементи и тяхното оригинално съчетание. Може би това се дължи на характерните движения на играещите, които вероятно са породени от определени емоционални импулси. Хармонизацията и оркестрацията на хората на Димитър Стойков от композитора Йоско Йосифов е направена с голямо майсторство и вкус. Йосифов е запазил прелестта и искреността на всяко едно от тях, като е потърсил интересни темброви нюанси и оркестрови щрихи, които най-убедително да изтъкнат характерните особености на всяко хоро. Дискретно изграденият съпровод носи тематично и полифонично раздвижване и обогатява цялостния облик на музиката. Хората на Димитър Стойков носят богата емоционална изразителност. Те притежават красива мелодика и свежа ритмика. Отличават се с голяма съдържателност и увличащ темперамент. В някои от тях откриваме бликналата емоционалност на напиращите радостни настроения, в други някаква своеобразна поетична развълнуваност или скрита тъга. Това разнообразие на чувствата и преживяванията, пораждани от хората на Димитър Стойков ги прави привлекателни и интересни както за играене, така и за слушане. Те притежават белезите на концертни пиеси, които доставят голяма естетическа наслада. Стоян Ангелов |
