Захари Стоянов. Автопортрет

Русский

English

Вход

Албуми Коментари Колекция Заглавия Етикети Конверты Показалец Публикации Участници Форум

11 месеца

За сайта

33○

12"

Захари Стоянов. Автопортрет

ВАА 10136

1978, дата на запис: 1977

melodist / 2017-04-15 18:20:30 / Редакция № 4: 2022-10-14 22:48:02

Композиция по откъси от „Записки по българските вьстания", писма статии и др.
Композиция: М. Радуков
Изпълняват: Рачко Ябанджиев, Мария Русалиева
Режисьор: К. Каменов

Страна А — 24.45
Страна Б — 26.00

Автобиографични бележки се срещат често из творбите на Захари Стоянов. Сякаш те са вметнати тук и там, само за да напомнят, че авторът се е срещал и разговарял с лицето, което описва, или лично е взел участие в събитията, за
кото разказва, като непосредствен изпълнител, или наблюдател.
Вплетен органично в повествуванието за народните борби и страдания, автобиографичният разказ на Захари Стоянов,
при всичката си изключителност, нито за миг не става център и, без да губи нещо от оригиналната си индивидуалност,
се слива с неудържимата вълна на бунта.
Историята се е погрижила Захари Стоянов да опознае лично главните водители на най-голямото българско въстание
срещу робството и сам да бъде един от тях: да заклева съзаклятници в главните огнища на бунта и да оплаква с покруса първите пепелищ...
Показатьа; да се опива от възторга на първите победи и да се стъписва смълчан пред величавите подвизи на мъчениците за българската свобода.
За всичко това той разказва на потомците в книгата за народната съдба „Записки по българските въстания".
Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев Далъкчиев) от с. Медвен, Котленско, двадесетгодишен захвърля овчарската
гега. Изстрелът на Ангел Кънчев на русенското пристанище на 5 март 1852 г. събужда българската съвест на котленското овчарче.
В къщата на баба Тонка в Русе Захари Стоянов полага клетва и става член на Русенския български революционен
комитет.
В къщата на братя Жекови в Стара Загора на 16 септември 1875 година Захари Стоянов облича въстаническите дрехи,
заедно със старозагорските въстаници апостолът Стефан Стамболов и войводата Георги Икономов.
В къщата на Кочо Честименски в Пловдив на 1 март 1876 година главният двигател на Западна Тракия Панайот Волов
пише и подпечатва със собствения си печат пълномощно на Захари Стоянов, че той е негов помощник и има право да съставя комитети в Четвърти революционен окръг.
Девет години по-късно, пак в Пловдив, Захари Стоянов става председател на комитета, който подготвя първото
чествуване на годишнината от гибелта на Христо Ботев. Източно румелийското правителство забранява тържеството, тъй като то съвпада с голям султански празник. Захари Стоянов протестира и е уволнен от държавна служба.
Апостолът на Априлското въстание Захари Стоянов председателствува комитета, който си поставя за цел присъединяването на Източна Румелия към българското княжество. Той подготвя духовете от страниците на вестник „Борба" и в решителния час лично ръководи дръзкото дело на 6-ти септември 1885 година — Съединението на Северна и Южна България.
Първите думи, предназначени за публикация, Захари Стоянов написва в Русе през януари 1879 година — това е
некролог за Любен Каравелов.
Последният книжовен труд на Захари Стоянов е първото издание на съчиненията на Любен Каравелов в осем тома —
осмият излиза през 1888 година.
А последното произведение на Захари Стоянов носи заглавие „Опит за биография на Христо Ботев".
На 2 септември 1889 година Захари Стоянов умира в Париж, където е отишъл, за да разгледа световното изложение. Три години по-късно приятелят му Димитър Петков издава третия том от „Записки по българските въстания".
На тази плоча звучат откъси от книгите, писмата и статиите на Захари Стоянов — документи, който разкриват черти от оригиналния автопортрет на големия писател.
М. Радуков

melodist / 2017-04-15 18:20:57 / Редакция № 1: 2022-03-01 21:56:21

melodist / 2017-04-19 17:02:08

melodist / 2017-04-19 17:02:14