1 година
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30718 коментара
3 2 | ВТА 10224 1978, дата на запис: 1978  |
3 2 | ВТА 10224 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. Песен за родината — м. В. Стоянов, т. Ив. Рудников (2.40) 2. Слава на нашата партия — м. Г. Зл. Черкин, т. К. Масларски (2.35) 3. Комсомолски марш — м. Ал. Танев, т. Н. Вълчев (3.10) 4. Комунисти, комсомолци — м. Г. Костов, т. П. Кицов (2.40) 5. Септемврийци - м. ***, т. Хр. Кърпачев. (2.20) 6. Синове на народа — м. Ал. Танев. т. Ив. Рудников (3.15) 7. Хей, поле широко — м. и т. Лена Ченчева, обр. Б. Тотев (4.05) Изп. БХК "Св. Обретенов" и СОБР, дир. Г. Робев (1, 5), АПБР, дир. М. Милков (2,3,4,7), АПБНА, дир. Ч. Маждраков (6) II страна 1. Роден край — м. З. Попова, т. Ст. Етърски, ар. Хр. Платов, изп. Йорд. Христова (3.25) 2. Ветераните — м. Н. Андреев, т. Р. Ботева, Хр. Платов, изп. М. Белчев (3.50) 3. Песен за Октомври — м. А. Йосифов, т. П. Матев, ар. Н. Андреев, изп. М. Хранова (4.00) 4. Българска кръв — м. Д. Драганова, т. П. Матев, изп. Р. Борджиева (3.30) 5. Благодарност — м. Д. Вълчев, т. Ат. Стоянов, ар. Б. Банков, изп. ВИС "Ритъм" (2.10) 6. Мечта за Куба — м. и ар. М. Аладжем, т. Кр. Станишев, изп. Б. Киров (3.00) За антиимпералистическа солидарност, мир и дружба! Ние, младите хора, сме за мир. Нашите редици са изправят против насилието и ненавистта. Защото войната, малка или голяма, винаги е била демон на разрушението, мизерията и позора. Ние сплитаме своите ръце за защита на всички строителни чудеса, културни ценности и най-скъпото нещо под слънцето — човешкия живот! Ние сме за мир, защото нас ни води мечтата за един по-справедлив, по-хуманен свят, където всеки човек ще бъде за другия приятел и брат. Ние обръщаме погледи и протягаме ръце към всички честни хора на земята, от всички географски ширини, с различен цвят на кожата, с различни убеждения и вероизповедания: Да кажем "Не!" на войната, да подсечем в корен нейните човкеоненавистни идеи, да заклеймим нейните привърженици! Да се вглеждаме непрестанно в сините очи на мира, да се вслушваме внимателно в спокойното дишане на света! Нека наши сплотени редици преминават като слънчеви меридиани по цялата планета! И винаги да помним — нашата цел е щастието на света! Георги Константинов |
1 2 | ВЕА 10222 1978 |
| Страна А — 23.20 Страна Б — 23.30 режисьор: Славка Матова музика: Петър Ступел, текст: Димитър Димитров Изпълнение: Коста Карагеоргиев, Лора Керанова, Слава Рачева, Веселина Фикова, Васил Попов, Хиндо Касимов МИЛИ ДЕЦА, Никой не знае кога, как и от какво ще се роди едка приказка. И аз не знам. Но един ден, край морето, загледан в синия му безкрай, при мен дойде Петльо Петлето, здрависа се и каза: ,Слушай, ама непременно трябва да ти разкажа моята история! Тя е и весела, и тъжна, и ... поучителна !“ Петльо беше толкова развълнуван, че какво да сторя — извадих молив и лист и записах всичко. От началото до края. В тази история Петльо Петлето се срещнал с мили и предани приятели като Баф и Джаф, и добре разбрал какво значи да ги загубит. И още — какво може да ти се случи като повярваш на лъжи, изречени от хитреци като котараците Дечо, Гърчо и Дембела! А в същност Петльо Петлето бил трудолюбив, добросърдечен и се впуснал във всичките си премеждия поради неопитност. Но кой на този свят не греши? Важно е обичта ни добрия ти приятел да е винаги с теб, защото: „Хубаво е на света щом приятел има, с него става грешката — грешка поправима!" Преди да ви кажа "Довиждане!“, нека издам още една тайна. След като приказката беше готова, аз я занесох на вашия добър приятел композитора Петър Ступел. Той я прочете, позасмя се, седна на пианото, и ... Петльо Петлето пропя и разказа още по-весело и още по-тъжно своите премеждия! След него пропяха Баф и Джаф, Ежко и Лиса! Но, да свършвам! Дойде време и за това ! Все пак трябва да чуете цялата истина за това, как Петльо Петлето не стана цар! Димитър Димитров |
6 5 | ВНА 10220 1978 |
| I страна 1. Право хоро (3.22) 2. Ковачишко хоро (2.55) 3. Калипетровски ръченик (3.25) 4. Сливополско хоро (3.10) 5. Кумово хоро (3.05) 6. Тетовско хоро (2.35) Съпр. орк., обр. и дир. Ем. Колев (1, 3), Хр. Тодоров (2, 4, 5, 6) II страна 1. Плевенска копаница (2.45) 2. Заветско хоро (2.55) 3. Грънчарско хоро (3.55) 4. Балканджийска ръченица (3.20) 5. Златийско хоро (2.05) 6. Бреговска копаница (3.35) Съпр. орк., обр. и дир. Хр. Тодоров (1, 5), Ан. Наумов (2, 3, 6), Ем. Колев (4) Вече четиринадесет години оркестър „Хоро" радва публика и слушатели с жизнерадостната северняшка народна музика с високото си професионално майсторство, с неподправеното си, всеотдайно отношение към нашия фолклор. И сигурно в тази всеотдайност се крие и тайната на техните големи успехи. Водени едннствено от любовта си към музиката, изпълнителите успяха да създадат един талантлив, сплотен колектив, да усъвършенствуват способностите си и да спечелят сърната ни, да станат желани гости из всички краища на страната и в чужбина. Концертите им в СССР, Полша, Румъния, Италия, Франция, Япония и много други страни са посрещани с възторг, защото тези музиканти винаги успяват със завладявашото си изпълнение да печелят нови и нови почитатели на тяхното изкуство. Като постоянен сътрудник на Българското радио и телевизия, в безбройните си мероприятия и тесни контакти с публиката, съставът на оркестър "Хоро" винаги е имал единствената цел да популяризира българската народна мелодия, да внася в нашето ежедневие темпераментната, тръпнеща във всяко българско сърце народна музика. Оркестър "Хоро" е лауреат на Десетия световен фестивал 1973 г. в ГДР, носител на златното отличие, награден е с почетната значка на Общонародния комитет за Българо-съветска дружба, както и на редица други отличия за всеотдайния им труд и майсторство на изпълненията. |
| I страна - Петкана Захариева 1. Пенка войвода (5.30) 2. Възкачил се е млад Стоян (2.20) 3. Чавдар през гора вървеше (2.50) 4. Бре, този ми Кара Колю (2.40) 5. Стоян и дружина (5.30) 6. Заспала е мома Янчица (4.00) Съпр. на кавал Ст. Величков (1), съпр. орк., обр. и дир. К. Колев (2, 3), обр.и дир. Хр. Тодоров (4, 5, 6) II страна - Сава Попсавов 1. Заръчала Яна (2.25) 2. Българи глава вдигнали (2.20) 3. Садила Неда (3.30) 4. Упило се е Мандето (4.00) 5. Яно моме (4.20) 6. Вида за вода ходеше (2.50) Съпр. орк., обр. и дир. Коста Колев (1, 2, 3), съпр. нар. орк., дир. Димитър Колев (4, 5, 6), обр. Н. Кауфман (4, 5, 6) |
5 4 | ВНА 10218 дата на запис: издание 1978 г. |
| I страна Повървеа китени сватове (2.40) Дайте сито и ситна коприна (2.15) Денко ле, един на майка (2.25) Замръкная пестотин айдука (4.45) Чубричанче ле, малой момиче (0.50) Боли Яна бело гьрло (3.40) Севдалия, леле (2.05) изп. женска фолклорна група - с. Плана, Софийско, рък. Т. Джиджев II страна Горо ле горо зелена (2.50) Заплакала е гората (4.30) Шинке ле, мари, хубава (2.05) Юначе карат вързано (3.20) Момче ле, мари, хубава (2.45) Хайдушка песен (3.20) Де се е чуло видело (2.10) изп. мъжка фолклорна група - с. Кутела, Смолянско. Съпр. на гайда Димитър Петковски |
3 4 | ВНА 10217 1978 |
| Страна 1 - Стоянка Бонева 1. Извор вода извираше (3.10) 2. Събрали се на седенка (2.10) 3. Слънце зайде (4.05) 4. Темен Гюро (2.00) 5. Ой, варай, варай (2 50) 6. Песен за Иван Козарев (3.40) 7. Ой, Яне, Яне (2.00) Съпр. орк., обр. и дир. Димитър Пенев (1—4), Георги Минчев (5), Анастас Наумов (6); дир. Коста Колев (7), обр. Николай Кауфман (7) Страна 2 - Любен Божков 1. Я подай ми, либе (2.40) 2. Янке ле (3.55) 3. Мома оди за вода (2.00) 4. Ставай, Румено (3.25) 5. Заблеяло рудо ягне (3.35) 6. Замъчи се (4.00) 7. Ленче бре, душо (1.35) Съпр. орк., дир. Емил Колев Обр. Анастас Наумов (1, 5), Емил Колев (2, 4), Николай Кауфман (3, 6, 7) |
| Страна А - Господин Станев: 1. Койчовата (3.10) 2. Лазарско хоро (3.40) 3. Овчарска песен и Ръченица (3.30) 4. На пояс (2.55) 5. Криво хоро (2.55) 6. Главанско хоро (2.45) Съпр. орк. при АНПБНР, дир. К. Колев (1, 2, 4), дир. Б. Нанков (3, 5, 6). Обр. Ал. Йосифов (1, 2), Б. Абрашев (3), Ст. Кънев (4, 5, 6) Страна Б - Димитър Чупетловски: 1. Шопска копаница (1.30) 2. Хоро на пояс (2.15) 3. Право женско хоро (3.05) 4. Пайдушко хоро (3.25) 5. Мъжко хоро (2.25) 6. Право шопско хоро (2.35) 7. Булченска ръченица (3.40) Съпр. инстр. група, обр. и дир. Хр. Тодоров (3—7) |
2 2 | ВКА 10214 1978, дата на запис: 1978 |
| Страна А Струнен квартет Оп. 110 № 8 в до минор — 20.25 (1. Largo. 2. Allegro molto. 3. Allegretto. 4. Largo. 5. Largo) Страна В Струнен квартет Оп. 118 № 10 в ла бемол мажор — 24.10 (1. Andante. 2. Allegro furioso. 3. Adagio. 4. Allegretto) Квартет "Вълчев" Художник — Филип Малеев |
6 4 | ВКА 10211 дата на запис: 1978 |
| 1 страна ДАКЕН — Кукувица (1.50) БЕТХОВЕН — На Елиза (Fur Elise) (3.40) ШУБЕРТ — Музикален момент оп. 94 №3 във f moll (2.20) МЕНДЕЛСОН — Пролетна песен из „Песни без думи" оп. 62 № 6 (2.15) ПАДАРЕВСКИ — Менует оп. 14 № 1 (4.40) ШОПЕН — Ноктюрно оп. 9 № 2 (4.30) ШОПЕН — Валс, оп. 64 № 2 (3.30) II страна ШУМАН — Мечтание, из „Детски сцени” оп. 15 № 7 (3.25) БРАМС — Валс As dur оп. 39 № 15 (1.40) ЧАЙКОВСКИ — Песен без думи оп. 2 № 3 (3.20) ГРИГ — Птичка, из „Лирични пиеси“ оп. 43 № 4 (1.50) ФИБИХ — Поема оп. 41 № 4 (1.40) ДВОРЖАК — Хумореска оп. 101 № 7 (3.15) ДЕБЮСИ — Лунна светлина (4.00) П. ВЛАДИГЕРОВ — Хумореска оп. 29 № 5 (1.40) П. ВЛАДИГЕРОВ — Ръченица оп. 29 № 6 (1.30) Настоящето издание поставя началото на серия от плочи, посветени на клавирната миниатюра. Тук са включени изключително популярни пиеси, които са познати на всеки любител на музиката от радиото или от собствени — частични занимания по пиано. Идеята е съвсем нова за "Балкантон" и нейната цел е да обхване и представи максимално разнообразието на видовете в областта на малката форма. Тази идея има и една друга страна — стиловата, която се определя от възможността, дадена на слушателя, да проследи развитието на "миниатюрната естетика" у представителите на различните музикални стилове. Само един поглед към заглавията ни разкрива богатството на автори и музикални образи, пъстротатаот настроения, които се интерпретират. Тук трябва да подчертаем, че в оригинал всички творби, подбрани от изпълнителя, са написани за пиано. Изключение правят само някои клавирни транскрипции на оркестрови фрагменти като: "Полетът на бръмбара" из операта "Приказка за цар Салтан" от Рнмски-Корсаков, "Гопак" из операта "Сорочински панаир" от Мусоргски и "Марш" из операта "Любовта към трите портокала" от Прокофиев, които ще бъдат включени в следващите издания от поредицата. Независимо от огромната си популярност, повечето образци на малката клавирна пиеса се изпълняват твърде рядко в концертната практика, тъй като мнозинството от изпълнителите смятат, че те не са достатъчно репрезентативни за една коннертна изява ; отсъствието на виртуозния блясък, на мащабното развитие, простотата на израза, избягването на ефектните звукосъчетания в тези пиеси, като че ли са причина за по-епизодичното им изпълнение. Същевременно за тяхната интерпретация са необходими редица тънки музикални качества, детайлно „моментно" мислене и съпреживяване, умението да се предаде вярно и с много мярка всеки детайл в контекста на преобладаващото настроение. А това изисква рядкото сочетание на тонка деликатна чувствителност с една богата, широка ерудиция, присъщи повече на зрелия, опитен интерпретатор. В този смисъл изтъкнатият български пианист Николай Евров е един от най-подходящите изпълнители за жанра. На концертния слушател той е познат преди всичко като майстор на крупната форма, пресоздаващ с равностойно музикантско присъствие творби от всички стилове и епохи. Тук на преден план изпъкват неговите многостранни възможности в областта на малкия детайл, в разнообразието от апликатурни решения, в "ювелирния*, богато нюансиран рисунок, което най-добре характеризира интерпретацията на пиесите. Екатерина Дочева Художник — Божидар Икономов |
5 6 | ВНА 10207 1979 |
| I страна 1. Любка Рондова - И ти ли ще ме забравиш (2.35) 2. Любка Рондова - Хвърли един зар (3.05) 3. Любка Рондова - Лариса (3.05) 4. Груйчо Дочев - Кине ле (4.50) 5. Стамболка Генадиева - Йове (2.20) 6. Адем Байрактаров - Моята любима (3.40) Обр. К. Драгнев (1, 2, 3), Ем. Колев (4, 5), Т. Шиникаров (6). Съпр. орк., дир. Ем. Колев (1, 2, 3, 4, 5), Т. Шиникаров (6) II страна 1. Игнат Виденов - Звезда гони месеца (2.40) 2. Игнат Виденов - Коя гора (3.45) 3. Игнат Виденов - Сиромах съм (3.25) 4. Венера Маеркова и Г. Николов - Снощи минах (3.40) 5. Б. Синулеску - Листенце от ружа (2.40) 6. Е. Табакова - Без красавици (3.50) Съпр. орк., обр. и дир. Ем. Колев (1, 2, 3, 4), Т. Шиникаров (6) Худ. оформление — Мариана Минковска |
3 3 | ВМА 10206 1978 |
| I страна 1. При чешмата (3.35) 2. Аман, орманджийо (4.20) 3. Яребицата (3.00) 4. Песен на рибарските жени (3.40) 5. Търся своята изгора (4.00) II страна 1. Мъка по любимата Айше (4.00) 2. Селска красавица (2.30) 3. Моя Кезбан (3.20) 4. Хвърлих камък (4.20) 5. Добре дошли (2.25) 6. Обикнах съседката (3.00) Вок.-инстр. група "Три саза, три гласа" (А1, В6), Съдика Ахмедова (А2), Мюмюн Карагьозов (А3), женска вокална група при Шуменския театър (А4), Осман Азисов (А5), Бехчет Мустафов (В1), Ахмед Тютюнджиев (В2), Халит Хюсеинов (В3), Хасан Алиев (Родоплу) (В4), Джамил Шабанов (5) Муз. Тургут Шиникаров (А4, А5), обр. Тургут Шиникаров (В2, В4, В5), текст Сабахтин Байрамов (А4). Съпр. орк., дир. Тургут Шиникаров |
| I страна На никого не те давам (3.15) Дъбова гора (4.00) Две дини (3.40) Ой кладенец (4.00) На чешмата (4.10) II страна Едната страна на ябълката (3.45) Ножът с бялата дръжка (4.55) Във високите кафенета (4.55) Ела, моя красавице (5.15) Съставът на групата е: Осман Азизов, Джемил Шабанов, Хасан Алиев, Ангел Георгиев, Мехмед Бекиров, Аптула Мусов. Диригент Тургут Шиникаров Художник — Райна Тенева |
2 | ВКА 10204 1978, дата на запис: февруари и март 1978 |
| Страна А „СЕЛСКА ПЕСЕН", поема за нисък глас и оркестър, т. Ас. Разцветников а) Ех, ти, лято — 2.30 б) Ветре горянино — 2.05 в) Снощи вечер — 6.00 г) Зашуми ти, горо ! — 4.15 ПУСТАТА СТАРА ПЛАНИНА . т. народен — 2.30 ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЯХА • т. народен — 2.15 Страна В ДЪБ • т. Ив. Вазов — 3.00 ПЛАКАЛО МИ МОЙТО ЛИБЕ • т. Ас. Разцветников — 3.10 ПРОЩАЛНО • т. Н. Вапцаров — 3.45 ПОСВЕЩЕНИЕ • т. Г. Джагаров — 2.30 ЖАЛБА • т. Г. Джагаров — 4.25 КЛЕТВА • т. Г. Джагаров — 4.30 Съпр. Оперно-симфоничният оркестър на Българското радио Диригент КАМЕН ГОЛЕМИНОВ и Златка Арнаудова — пиано Записнте са правени през м. февруари и март 1978 г., 1-во студио на Радио София Тонрежисьор Димитър Пенев Звукооператор Никола Тасев Тонинженер Владимир Панайотов Тонтехник Тодор Мирчев Редактор Мариана Младенова |
1 2 | ВОА 10203 |
| Ария на Рудолф из оп. "Бохеми" (Пучини), Ария на Едгардо из оп. "Лучия ди Ламермур" (Доницети), Ария на Фауст из оп. "Фауст" (Гуно), Куплети на Шение из оп. "Андре Шение" (Джордано), Ария на де Грийо из оп. "Манон Леско" (Пучини), Ария на Ленски из оп. "Евгени Онегин" (Чайковски), Песен на индийския гост из оп. "Садко" (Римски-Корсаков), Ари яна Владимир из оп. "Княз Игор" (Бородин), Ария на цар Гвидон из оп. "Приказка за цар Салтан " (Римски-Корсаков), Песен на Левко из оп. "Майска нощ" (Римски-Корсаков). Съпр. Симфоничният оркестър на Българското радио, дир. Иван Маринов |
| А) Червенокръстки марш (Ат. Бояджиев, Игн. Игнатов) изп. вок. група "Сребърни звезди" с оркестър, дир. К. Цеков Песен за планински спасител (Ат. Бояджиев, Игн. Игнатов) изп. вок. група "Сребърни звезди" с оркестър, дир. Ал. Бахаров Жената в бяло (Р. Станчев, Т. Диков) изп. В. Найденов с оркестър, дир. Ст. Рибаров Кръводарител (Р. Станчев, Т. Диков) изп. В. Найденов с оркестър, дир. Хр. Танчев Благодаря ти (П. Ступел, Ив. Дойнов) изп. М. Йончев с оркестър, дир. К. Цеков Спасителят бди (А. Заберски, Ел. Зерзева) изп. М. Йончев с оркестър, дир. Р. Бояджиев В) Зеленото дърво на живота - оратория за смесен хор, солисти и оркестър (Ал. Попов, Н. Вълчев): а) Состенуто, б) Ленто, в) Алегро виваче, г) Финал - изп. хор. "Петко Стайнов", сол. Ем. Максимова и Дим. Станчев и КАСС. Хормайстор - П. Павлович, диригент Ал. Попов |
4 3 | ВАА 10200 1978, дата на запис: 1978 |
| Композиция със спомени за поета и стихотворенията: Страна А — 21.30 Строителна пролет, За комунизма, Натегналите клепки сън лепи, Завръщане, Ако някой ви каже, Светлини, Димитровград, В полето ме срещнаха твоите очи, Без отбой Страна Б — 23.30 Ние от ХХ век, Пътеки блестят, По-добре не го раждай, Когато са наливаха основите, № 43, На мама, Пътека, Някъде далече по небето, Из "Сто възела" Композиции и спомени: Митко Иванов. Спомените разказва арт. Рачко Ябанджиев. Стиховете изпълнява арт. Георги Гайтаников. Режисьор: К. Каменов Пеньо Пенев - неговото име свързваме винаги със социалистическото строителство. Един малд поет превърна строителството в своя съдба и вдъхновение. Другарувах с поета 10 години. Бил съм свидетел в дни на вдъхновение и в дни на горест за поета. Той повече от всички съвременници имаше право да каже: Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. Безсмъртно нека остане навеки построеното тук от мен! В българската литература, в българската поезия няма друго име, което така непосредствено, така органически да е свързано с темата за строителството. Пеньо Пенев живя сред строителите. Той им беше близък другар и приятел.А те, обгорелите от слънце и вятър мъже, гальовно го наричаха Пенчо. Пеньо беше влюбен в тези хора, които в зори тръгват към скелите, които със своите корави ръце изграждаха заводските корпуси и жилищните домове на Димитровград. Повечето от стихотворенията на Пеньо Пенев са посветени на тези хора. И по-голямата част от тях имат свои конкретни поводи Това са стихове за строителството,за Димитровград , за времето и хората. А Пеньо външно суров човек, носеше голяма и нежна душа. В един от своите дневници, наречен "Опорни точки на мисълта", поетът записал думите: "Хора здравейте! Прегръщам ви всички! Целувам ви, хора!" Това са думи за строителите. За неговите "мили хора", за които са и неговите стихове. Ще отминат годините и винаги, когато хората искат да се върнат в ония първи дни, "когато се наливаха основите", ще четат и препрочитат стиховете на големия български поет Пеньо Пенев. За хората и времето от тези първи години винаги ще звучат варно и силно неговите стихове: Утре наистина по-щастливи ще бъдат ония,които ще дойдат след нас. Те с възхищение за труда ни ще съдят и искрен ще бъде благородният глас! Митко Иванов |
3 3 | ВНА 10199 1978 |
| I страна 1. КРУШОВЕНСКА РЪЧЕНИЦА (2.30) 2. МИХАЙЛОВСКО ХОРО (3.20) 3. БОЯНСКА РЪЧЕНИЦА (3.25) 4. КУТЛОВСКО ХОРО (2.55) 5. СРЕБЪРСКИ РЪЧЕНИК (3.00) 6. ХОРО "ЗАГОРКА" (3.55) Солисти: Емил Младенов-кларинет и Анани Ананиев-акордеон (1, 4), Аличко Алиев-цигулка (2, 6), Милчо Шарлийски-акордеон (3) и Стоян Дечев-акордеон (5). Обр. Емил Колев (1, 2, 3), Стефан Кънев (4), Христо Тодоров (5), Христофор Раданов (6). Съпр. орк., дир. Емил Колев (1, 2, 3), Христофор Раданов (4, 6), Христо Тодоров (5) II страна 1. ДАЙЧОВО ХОРО (2.50) 2. ГРАОВСКО ХОРО (2.40) 3. ПАНАГЮРСКА РЪЧЕНИЦА (2.50) 4. ЦАРЕВДОЛСКИ РЪЧЕНИК (2.45) 5. ГЕРГЬОВСКА КОПАНИЦА (2.35) 6. ВАРНЕНСКО ХОРО (2.45) 7. ТАНЦ С ЛЪЖИЦИ (2.50) Солисти: Ем. Младенов-кларинет и Анани Ананиев-акордеон (1, 5), Милчо Шарлийски-акордеон (2), А. Алиев -цигулка (3), Ст. Дечев-акордеон (4, 6, 7). Обр. Стефан Кънев (1), Емил Колев (2, 5), Любен Тачев (3), Христо Танчев (4, 7), Христо Тодоров (6). Съпр. орк., дир. Христофор Раданов (1, 3), Емил Колев (2, 5), Христо Тодоров (4, 6, 7) Художник — Мариана Минковска |
1 3 | ВХА 10196 дата на запис: издание 1978 г. |
| Пролетен зов (м. Бетховен, т. ***), Пролетна песен (м. Шуберт, т. ***), Утринна серенада (м. Шуберт, т. ***), Майска песен (м. Шуман, т. ***), Спомни си, бе пролет (м. Щраус, т. ***, сол. К. Петкова), Приспивна (м. Г. Форе, т. ***), Момина сълза (м. Шварц, т. ***, сол. К. Петкова), О, Нормандия (м. Ф. Берат, т. *** - на есперанто), Вече падна мъгла (м. Полтавцев, т. ***, сол. Хр. Маринов), Де бре Димо (м. П. Стайнов, т. К. Христов), Косач (м. М. Шекерджиев, т. нар.), Млад свирачо (м. Н. Бехтерев, т. нар.), Що ми не доходаш (м. Ал. Кръстев, т. нар., сол. К. Петкова), Песен на дружбата (м. Моцарт, т. *** - на есперанто) Смесеният хор при Съюза на слепите в България възниква като самодеен през 1935 г. и носи името „Балкан“. В началото условията за работа са много трудни. Няма салон, няма дори пиано за провеждането на репетициите. Обаче събралите се около тридесет и пет незрящи младежи и девойки, ръководени от първия диригент на хора, композиторът Михаил Шекерджиев и окриляни от голямата си любов към музиката, настойчиво се занимават и преодоляват първоначалните организационни и други трудности. През 1938 г. на събора на хоровете на югозападна България, хор Балкан се класира на първо място. По-късно, през 1947 г. по указание на безсмъртния учител и вожд на българския народ Георги Димитров, хор Балкан прераства в самодеен и професионален хор. По това време хорът участва и в бригадирското движение. Започват години на упорита и системна работа. Постепенно идват и добрите резултати. Хорът значително увеличава репертоара си. Зареждат се многобройни концерти и изпълнения пред най-разнообразни аудитории – пред работници и кооператори, пред служители и учащи, пред военнослужещи и граждани. Ежегодно, хорът предприема по две концертни обиколки из страната, а също така, всяка година изнася по един или два официални представителни концерти зала „България“. През петдесетте и шестдесетте години хорът има няколко извънредно талантливи солисти, като Христо Маринов – лауреат на Димитровско награда, Карамфилка Петрова и Никола Димитров, наградени с ордени. Увеличава се и състава на хора, за да достигне понастоящем около седемдесет души. Твърде много се разширява и обогатява репертоара на хора. Наред с това се усъвършенстват и изпълнителските му възможности. Хорът е в състояние да изпълнява творби от всички музикални стилове и епохи, включително най-сложни хорови произведения, като хорови балади, кантати, монети и др. кантатно-ораториални композиции. Из творческата биография на хора заслужава да се отбележи, че има издадени грамофонни плочи с негови изпълнения и че хорът е участвал и в снимането на един филм. Най-забележителното между творческите изяви на хора е задграничното турне, проведено преди няколко години. Хорът посети ГДР и ЧССР и под ръководството на главния диригент Михаил Карамихайлов изнесе редица концерти при голям успех в следните градове: Берлин, Лайпциг, Дрезден, Карлмарксщат и Хале, а също така в Братислава и Прага, където получи лавров венец за високо художествено изпълнение. От 1960 г. главен диригент на хора е Михаил Карамихайлов, а от 1962 г. диригент на хора е Стоян Бабеков, корепетитор Стефи Хадживасилева, а най-добрите му солисти днес са: Стефан Паскулов, Султанка Минева и Крум Янев. Хорът дейно сътрудничи с Българското радио, където е направил многобройни магнетофонни записи, предназначени за ползване в програмата на радио София. Изпълнението на хора се отличава с прецизност, музикалност и умение. Това е изтъквано както от специалисти, така и от широката публика ценители и почитатели на хоровото изкуство. Смесеният хор при Съюза на слепите в България е носител на орден „Кирил и Методий“ I-ва степен. |
6 2 | ВСА 10194-10195 (2 плочи) дата на запис: издание 1980 г. |
