7 месеца
За сайта
Страна А — 23.40
Към Родината, Балкан, Конници, Песен, Родина, Сватба (I, II, III, IV), Пролетен вятър, Дете (IV, V), Пролетен гост, Там далече, Сред облаци, Пред неизвестността, Днес, Нощ, Есен, По пътищата ти вървях, Съдба, На Партията,
Страна Б — 22.30
Не бе последен оня час, Наздравица, Отплата, Най-трудното, Тече наистина живот, Тишина, Старият дъб, Тракия, Оттатък, Любов, Малка птица, Късно, Весело безумие, Дъжд, Добра съдба, Размисъл, Утро, Ако далече ме оставете, Вяра
Изпълняват Андрей Чапразов и Илка Зафирова.
Режисьор Иван Андонов
Музика Любомир Пипков
Поезията учи хората по-пълно да чувствуват живота и по-дълбоко да мислят за всичко, което става в него. Тя възпитава у човека любов към хората и истината, към природата, към родния език. Тя го прави по-добър, душевно по-богат. Поезията окриля за героични дела, открива нови светове.
... След революцията през септември 1944 година в България настъпиха такива основни промени в политиката и стопанството, в социалните отношения, в бита и психиката на хората, в пейзажа, в нашия въздух, които представляват нов етап в нейната хилядолетна история. Може ли поетът, може ли човекът на изкуството да стои настрана от всичко това? Може ли той да отдели своята съдба от съдбата на своя народ? Как би изглеждал той, ако затвори очите и ушите си за светлините и звуците на деня, за да потърси нощта ? В своята работа аз върша това, което смятат за свой дълг сега почти всички писатели в нашата страна. За мен то не е повеля, дошла отвьн. То е нужда, която съм чувствувал още при първите си стъпки като автор.
... Нашата съвременна поезия се изгражда в борба за нова духовност във връзка с революционните изменении у нас и в целия свят. Взели нужното от нашите традиции, вслушани във всичко жизнено и ново, което става в чуждите литератури, вдъхновявани от идеалите на народа ни, нашите поети трябва да имат амбицията да създадат оная многозвучна, оригинална и голяма поезия, която ще издига културата на нацията и те ни представя достойно пред другите народи.
... Колко е хубаво да участвуваш в този процес, когато се създава една нова поезия, вдъхновена от нова, богата с толкова колосални събития и с такива необозрими перспективи епоха. Аз не съм от плодовитите автори, написал съм малко работи. Напоследък пиша повече. Питат ме понякога на какво се дължи това. То е затуй, защото мойте мисли и стремежи не са в противоречие с духа на времето, в което сега живея. Сега аз наистина усещам нужда да кажа някои неша. Работата не е лесна. Но гладките и асфалтирани пътища, които са чудесни за автомобилите, не са най-добри за поезията, за творчеството. Там винаги се върви през неизследвани места, преодоляват се препятствия.
Н. Фурнаджиев
Към Родината, Балкан, Конници, Песен, Родина, Сватба (I, II, III, IV), Пролетен вятър, Дете (IV, V), Пролетен гост, Там далече, Сред облаци, Пред неизвестността, Днес, Нощ, Есен, По пътищата ти вървях, Съдба, На Партията,
Страна Б — 22.30
Не бе последен оня час, Наздравица, Отплата, Най-трудното, Тече наистина живот, Тишина, Старият дъб, Тракия, Оттатък, Любов, Малка птица, Късно, Весело безумие, Дъжд, Добра съдба, Размисъл, Утро, Ако далече ме оставете, Вяра
Изпълняват Андрей Чапразов и Илка Зафирова.
Режисьор Иван Андонов
Музика Любомир Пипков
Поезията учи хората по-пълно да чувствуват живота и по-дълбоко да мислят за всичко, което става в него. Тя възпитава у човека любов към хората и истината, към природата, към родния език. Тя го прави по-добър, душевно по-богат. Поезията окриля за героични дела, открива нови светове.
... След революцията през септември 1944 година в България настъпиха такива основни промени в политиката и стопанството, в социалните отношения, в бита и психиката на хората, в пейзажа, в нашия въздух, които представляват нов етап в нейната хилядолетна история. Може ли поетът, може ли човекът на изкуството да стои настрана от всичко това? Може ли той да отдели своята съдба от съдбата на своя народ? Как би изглеждал той, ако затвори очите и ушите си за светлините и звуците на деня, за да потърси нощта ? В своята работа аз върша това, което смятат за свой дълг сега почти всички писатели в нашата страна. За мен то не е повеля, дошла отвьн. То е нужда, която съм чувствувал още при първите си стъпки като автор.
... Нашата съвременна поезия се изгражда в борба за нова духовност във връзка с революционните изменении у нас и в целия свят. Взели нужното от нашите традиции, вслушани във всичко жизнено и ново, което става в чуждите литератури, вдъхновявани от идеалите на народа ни, нашите поети трябва да имат амбицията да създадат оная многозвучна, оригинална и голяма поезия, която ще издига културата на нацията и те ни представя достойно пред другите народи.
... Колко е хубаво да участвуваш в този процес, когато се създава една нова поезия, вдъхновена от нова, богата с толкова колосални събития и с такива необозрими перспективи епоха. Аз не съм от плодовитите автори, написал съм малко работи. Напоследък пиша повече. Питат ме понякога на какво се дължи това. То е затуй, защото мойте мисли и стремежи не са в противоречие с духа на времето, в което сега живея. Сега аз наистина усещам нужда да кажа някои неша. Работата не е лесна. Но гладките и асфалтирани пътища, които са чудесни за автомобилите, не са най-добри за поезията, за творчеството. Там винаги се върви през неизследвани места, преодоляват се препятствия.
Н. Фурнаджиев