17 дена
За сайта



5 2 | ВОМС 7636 дата на запис: издание 1992 г. |
5 2 | ВОМС 7636 дата на запис: издание 1992 г. |
3 2 | ВАМС 7571 |
| ПИПИ — ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ. Драматизация по Астрид Линдгрен 1 страна Участват: Жоржета Чакърова, Надя Савова, Люба Алексиева, Петър Петров, Иван Хаджирачев, Вълчо Камарашев Музика: Симеон Пиронков Режисьор: П. Павлов 15,50 ПИПИ — ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ. Драматизация по Астрид Линдгрен 2 страна Участват: Жоржета Чакърова, Надя Савова, Люба Алексиева, Петър Петров, Иван Хаджирачев, Вълчо Камарашев Музика: Симеон Пиронков Режисьор: П. Павлов 19,25 плоча ВАА 1400 |
3 6 | ВНА 12123 1987, дата на запис: март 1987 |
3 6 | ВНА 12123 1987, дата на запис: март 1987 |
1 2 | ВКА 11952 1987, дата на запис: януари 1986 |
| Страна А БИБЛЕЙСКИ ПЕСНИ on. 99 (BIBLISCHE LIEDER Op. 99) Около Бога ca облаци и тъмнина — 2.40 Rings um den Herrn sind Wolken und Dunkel Погледни ме, защото ти си моята закрила и щит — 2.25 Sieh auf mich, denn Du bist mein Schutz und Schild Господи, чуй моята молитва — 3.35 Gott, erhöre mein inniges Fleh’n Бог e моят пастир — 3.20 Gott ist mein Hirte Нека ти изпея нова песен — 2.45 Herr, о mein Gott laß ein neues Lied mich Dir singen Чуй. о, Татко, как те моля — 3.35 Hör, о Vater, wie ich Dich bitte При вавилонските води — 3.40 An den Wassern von Babylon Страна В Обърни се към мен — 3.20 Wende Dich zu mir, sei gnädig meiner Not Погледни към планините — 2.25 Mein Auge hebt zu den Bergen sich Запейте нова песен — 2.00 Singet ein neues Lied ЦИГАНСКИ ПЕСНИ on. 55 (ZIGEUNERISCHE LIEDER Op. 55) Моята песен прозвуча — 3.05 Mein Lied ertönt, ein Liebespsalm Как моят триангел звъни — 1.10 Ei, wie mein Triangel wundernerrlich lautet! Гората e тиха и няма — 3.15 Rings ist der Wala so stumm und still Мойта стара майка — 2.25 Als die alte Mutter mich noch lehrte singen Чисто струи струната — 1.10 Reinge stimmt die Saiten! По широките ливади с ленени прозрачни дрехи — 1.10 ln dem weiten, breiten, luftgen Leinenkleide Гнезди високо ястребът — 2.50 Horstet hoch der Habicht auf den Felsen höhen Записите ca осъществени през м. януари 1986 г. в 1 студио на Българского радио Тонрежисьор - Стефан Впадков Тоноператор - Никопа Мирчев Тонинженер - Марин Маринов Редактор - 3патина Коцева Худ. оформление — Венцислав Дянков |
3 4 | ВКА 10383 1980, дата на запис: 1980 |
3 4 | ВКА 10383 1980, дата на запис: 1980 |
3 4 | ВКА 10383 1980, дата на запис: 1980 |
| I страна Цикъл „В детската стая“ а) С нянята — 2.00 б) В ъгъла — 1.55 в) Бръмбарът — 2.25 г) С куклата — 1.48 д) Преди лягане (Молитвата) — 2.00 е) Котаракът матрос — 2.00 ж) Отпътувам върху пръчката (Юнак) — 3.05 Спи, заспи, селски син — 4.40 II страна Гопак — 3.00 Еврейска песен — 2.35 Молитва — 3.55 Къде си, звездичке? — 3.20 Видение — 2.18 Какво са за вас любовните думи? — 1.48 Бъбрица . . . — 2.02 Александра МИЛЧЕВА - мецосопран, Светла ПРОТИЧ - пиано Худ. оформление — Дянко Дянков |
1 1 | ВКА 10495 дата на запис: 1980 |
| I страна Михаил Глинка: Чучулига (3.20) В кръвта гори огъня на желанията (1.25) Северна звезда (3.20) Ах, ако знаех преди (1.50) Аз помня чудния миг (3.20) Сергей Рахманинов: Сън (1.30) Люляк (2.10) Тук е хубаво (1.55) Залюбих за своя мъка (3.25) II страна Александър Даргомижски: Аз казах защо (3.35) Няма да кажа на никого (1.25) Ласкай ме, ласкай (1.25) Шестнадесет години (2.10) Тъжно ми е (1.50) Пьотр Чайковски: Той така ме обичаше (3.05) Приспивна песен (4.50) Да забравиш така бързо (3.25) |
3 4 | ВАА 10967 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна А — 24.15 ТАНГО Д’АМОРЕ Хумористична миниатюра от Васил Сотиров Изпълнява — Маргарита Дупаринова Страна Б ДЪРВЕНИЙ ЯСТРЕБ — 20.45 Трагедия с танга от Илиан Лолов Изпълняват — Мария Русалиева, Коста Карагеоргиев, Златина Дончева, Татяна Лолова, Пейко Пейков Плочата е съвместна продукция с ред. Хумор, сатира и забава на Радио София. Худ. оформление - Санда Протич |
2 2 | ВАА 2029 дата на запис: 1977 |
2 2 | ВАА 2029 дата на запис: 1977 |
| Автор на текста Лада Брашованова I страна Музикални откъси из: Емпроптю № 3 в си бемол мажор оп. 142; Пъстървата; Пиеса за струнен квартет в до минор; Музикален момент във фа минор; Аве Мария; Военен марш; Дуо за цигулка и пиано оп. 162 II страна Музикални откъси из: Славеят; Меса оп. 13 № 2 Санткус; Горски цар; Октет във фа мажор; Недовършена симфония № 8 в си минор; Розамунда; I част на симфония № 9 в ре мажор Изпълнител: Сл. Славова. П. Чернев. П. Петров |
4 2 | ВАА 1820 1976, дата на запис: 1975 |
3 2 | ВАА 10680 1981, дата на запис: 1981 |
3 2 | ВАА 10680 1981, дата на запис: 1981 |
3 2 | ВАА 10680 1981, дата на запис: 1981 |
| Страна А — 25.00 Страна Б — 24.50 Български читалища или Забавления полезни. Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението. Изпълняват Андрей Чапразов, Иван Кондов, Васил Михайлов, Стоян Стоев, Антони Генов, Богдан Глишев, Михаил Петров, Кина Дашева Читалище е нова дума в българския език. Сътворена е да назове нова форма на българския народен живот. Първите читалища възникват независимо едно от друго в Свищов, Лом и Шумен през 1856 година. След двадесет години — през 1876 година — читалища имат 160 градове и села от всички български краища. Читалището идва да задоволи насъщни нужди на новото време. Основават го любознателните и любителите на изкуството. Дотогава училището имало грижата да разпалва любознателността на учениците и да поощрява опитите в изкуството на всяко способно дете. След напускането на училището българинът се посвещавал изключително на труд. После, на старини, грижата за душата му поемала църквата. На старини, защото българинът си спомня, че има душа, когато наближи да отива на оня свят. Читалището потърсва българина след училището. То възбужда интереси и доставя наслада на ума и душата през най-активната възраст от човешкия живот. Читалището прокарва мост между труда, забавлението и познанието. То слива и следва традициите и на училището, и на орото, и на седянката, и на народните празнични игри. Но сказките на сладкодумците в читалището не са просто продължение на разказите на беловласите столетници по седенките, на старите воденичари, на странниците, които изкарват почерпката си по ханове и кръчми с безкрайни приключения из близки и далечни страни. Сказката в читалището е най-често преразказ на университетска лекция или току-що прочетена книга или впечатление на учен човек от чужбина. Сказчикът в читалището предава постиженията на науката и опита на другите народи в труда и бита. Читалището освен това е театър, концертна зала, читалня на вестници от цял свят, книги, изложби ... И вече не е слабост да не знаеш. Позор е да не искаш да научиш. Знанието развива ума. Освобождава го от предразсъдъци. Свободомислието вика свободолюбието. Българското читалище се развива по демократичните закони на българския народен живот. Читалищни дейци са Емануил Васкидович, Добри Чинтулов и Георги Раковски, Добри Войников, Васил Друмев и Васил Левски, Сава Доброплодни, Иларион Макариополски и Иларион Драгостинов, Петко Славейков, Драган Цанков и Павел Бобеков, доктор Стамболски, Никола Обретенов и Захари Стоянов, Любен Каравелов и Христо Ботев... Читалището е единствената форма на българския обществен живот, възникнала в годините на Възраждането, която надживява епохата. Читалището е живо и жизнеспособно и днес с чудното си умение да открива новото в морето на модното, с дарбата си да отглежда онова, което има бъдеще и с добро, търпеливо да отърсва живота от старото, отживялото. На тази плоча се възстановяват мигове от първите стъпки на българското читалище. Митьо Радуков Редактор: О. Кръстева Автор на композицията: М. Радуков Режисьор: Ив. Андонов Тонрежисьор: Г. Стаменков Звукооператор: В. Панов Тонтехник : М. Маринов Музикално оформление: В. Топалова |
3 1 | ВВМС 7184 1986, дата на запис: 1986 |
| Страна 1 — 9.55 Страна 2 — 9.55 Програми за домашен компютър Правец - 8Д Касета е издадена съвместно с ДИ Техника. От двете й страни са възпроизведени едни и същи програми, записани с висока плътност (19 мин 50 сек) |