1 година
За сайта16 5 | ВХА 1091 |
7 1 | ВТА 1006 дата на запис: 1967 |
Квартет "Джаз фокус" в составе: Милчо Левиев — фортепьянно— руководитель состава, Симеон Штерев — флейта, Любомир Мицов — бас, Петр Славов — ударные инструменты, был создан в начале 1965 года. С тех пор год создания становится нераздельной частью названия квартета "Джаз Фокус-65". Самостоятельный концерт квартета, состоявшийся в апреле 1967 года в зале "Болгария", на котором сделаны записи настоящей граммофонной пластинки, был исполнен непосредственно до выступления состава на джазовом фестивале в Монтре — Швейцария. В рамках этого фестиваля был проведен международный конкурс джазовых составов на котором болгарский квартет стал носителем награды критики, присужденной большим международным жюри печати. Об этом крупном успехе квартета „Джаз Фокус-65" и болгарского джаза можно рассказать многое, но лучше дать слово отзывам, которые были опубликованы по этому поводу в иностранной печати: Газета „La Nouvelle Observateur" в статье под заглавием „Ночь болгар":....„После всего, что мы услышали на фестивале, скромные и восторженные болгары состава „Джаз Фокус-65", под руководством Милчо Левиева приподнесли нам музыку, полную потенциальной силы, отвечающую современным требованиям. Некоторые исследователи доказывают, что болгары, не пренебрегая фурором Альберта Айлера, грозой Эльвина Джонса или дерзостью Сесиля Тейлора, показали нам музыку, излучающую свежесть, и жар, которая выражала неоспоримую никем истину" Журнал "Jass Hot-Paris" : „Джаз Фокус-65" завоевал симпатии публики. Излучающие флюиды, с гладким стилем, хорошо поставленные в пропорциях классической звучности, их музыкальные фразы отличаются живым ритмом — это и есть основное направление в интерпретации квартета". Газета „Tribune de Geneve":....„Наступила очередь болгарского квартета „Джаз Фокус-65", составленного из четырех музыкантов-виртуозов, энтусиазировать нас своим ритмическим и гармоническим разнообразием. Сжатый, выразительный язык, виртуозность, как индивидуальная, так и ансамблевая, совершенное чувство нюансировки (мы услышали настоящее пианиссимо и настоящее фортиссимо)— основные качества этой формации, которая была действительно одной из самых лучших, если не лучшая на этом фестивале, и которая была долго аплодирована покоренной ею публикой". |
5 5 | ВТА 1949 1976, дата на запис: 1976 |
11 7 | ВТА 11843 дата на запис: 1986 |
6 4 | ВКА 1251 1972, дата на запис: октомври 1970 |
7 1 | ВТА 1006 дата на запис: 1967 |
Експортно издание за Русия |
5 1 | ВТМС 7760 |
А страна 1. Песен от сълза - муз. Мария Ганева, текст Даниела Кузманова, ар. Румен Бояджиев (4.22) 2. Дилема - муз. Мария Ганева, текст Даниела Кузманова, ар. Румен Бояджиев (3.15) 3. Моят принц - муз. Стефан Димитров, текст Живко Колев, ар. Борис Чакъров (4.25) 4. Необяснимо - муз. Деян Неделчев, текст Силвия Михайлова, ар. Пламен Велинов; дует с Деян Неделчев (4.56) 5. Носим слънцето в нас - муз. Чавдар Коцев, текст Жива Кюлджиева, ар. Борис Чакъров (3.45) 6. За мирен свят - муз. Ал. Бръзицов, текст Живко Колев, ар. Константин Цеков (3.54) В страна 1. Болка и любов - муз. Валентин Пензов, текст Живко Колев, ар. Борис Чакъров (3.45) 2. Върни се - муз. и текст Валентин Пензов, ар. Румен Бояджиев, вок. група „Сребърни звезди" (4.26) 3. Ставам чучулига - муз. Деян Неделчев, текст Иван Станчев, ар. Пламен Велинов (3.34) 4. Ако можеш - муз. и ар. Вячеслав Кушев, текст Таня Балова, саксофон Апостол Апостолов (3.52) 5. Уестърн в Мотописта - муз. Чавдар Коцев, текст Живко Колев, ар. и соло цигулка Иван Лечев (4.30) 6. Есенно настроение - муз. Чавдар Коцев, текст Румяна Коцева, ар. Константин Цеков, саксофон Апостол Апостолов (4.45) компактдиск 070162 |
3 2 | ВАА 10497 1980, дата на запис: 1980 |
Страна А — 23.50 От прекрасната дама до Русия - композиция по стихове на Ал. Блок, откъси от негови дневници, писма, спомени на К. Чуковски и др. Страна Б — 22.50 От просешка Русия до Дванадесете - композиция по стихове на Ал. Блок, откъси от негови дневници, писма, спомени на К. Чуковски и др. Автор на композицията: Веса Куцарова Изпълняват: Николай Бинев, Антони Генов, Кина Дашева, Никола Стефанов. Режисьор: Иван Андонов От прекрасната Дама на сърцето до прекрасната Дева на революцията Александър Блок е роден през 1880 година в дворянско имение в Шахматове край Петербург. Дядо му по майчина линия е известен руски ботаник, професор, ректор в Петербургския университет. Баща му е професор във Варшавския университет по държавно право. Жената на Блок е дъщеря на големия руски учен Д. Менделеев. Животът на А. Блок е сложен, изпълнен с противоречия и колебания, с отчаяние и надежда. Възпитан в най-добрите традиции на руското дворянство и в най-изящните форми на руския символизъм, той намира пътя към сърцето на Русия не изведнъж и не леко. Революцията в 1905 година поставя пред него много въпроси и един от тях той разгадава дълго: накъде трябва да се върви. В 1908 година поетът лише: „И ето, вдигна се тихата завеса на нашите съмнения и противоречия, падения и безумства: чувате ли вие задъханата гонитба на тройката. Това е Русия, полетяла незнайно къде — в гълъбовосинята бездна на времето — на своята нагиздена и украсена тройка. Виждате ли нейните звездни очи, обърнати с молба към нас: „Заобичай ме, обикни моята красота!“ Кой ще се промъкне по тайни и мъдри пътеки срещу летящата тройка, с кротко слово ще спре разпенените коне, със смела ръка ще смъкне демонския кочияш..." Блок дълго време пишете своите „волни мисли", „танци на смъртта“, „славеева градина", „Кармен", в стиховете му се лееха звуци на камбани в безплодни равнини, виелици и кошмари, мрак и безумие, но много често златните нишки на музиката се разкъсваха и се промъкваха други гласове, които жалеха просешка Русия, миришеха на оран и коне — бяха гладни, тъжни, унижени, нещастни гласове. Блок имаше вярно ухо за музика и във въздуха долавяше незатихналите ветрове и незагасналите пожари на 1905 година. Неговият усет не му измени. Октомврийската революция му каза думи, които той до тогава не бе чувал, но които желаеше да чуе. И му разкри свят, който той преди това не бе разбирал, но който желаеше да разбере. Най-големият поет на дворянска Русия разбра и прие великите дни — нещо повече — стана един от моралните им устои. Предизвикателно са звучали думите през това време: Блок работи за Съветите. Думата „работи“ има истински смисъл за него: работи в няколко издания, председател е на няколко комисии, пише стотици рецензии, редактира преволи, укрепва Болшой театър, участвува в безброй четения и заедно с всички стоически понася лишеннята на революцията — той, дворянинът Александър Блок, чието имение край Петербург е разграбено от селяните, съумя да разграничи голямото от хаоса, неповторимото от маловажното и устоя на ударите. Ударите му нанасяше стара Русия, озлобена, че той е напуснал прекрасната дама на сърцето и е започнал да служи на прекрасната дева на революцията. На 19 август 1906 година Блок бе написал: „О, дево, пред тебе вървя — нима е опасно това...“ А на 9 януари 1918 г. бе допълнил: „С цялото си същество, с цялото си сърце, с цялото си съзнание — слушайте Революцията !" На тази революция той посвети одата „Скити" и поемата „Дванадесетте" — най-добрия поетически дар на Октомври, обезсмъртил епохата на великото сътворение и осигурил на автора званието „велик национален поет". Сто години след раждането му ние го срещаме все така красив със своята горда и тъжна осанка и, както казва Горки, „с глава на флорентинец от Възраждането". Неговата дама е все така прекрасна, макар и неземна, и ние все още чуваме тя да се обръща към нас с божествените думи на несвършващата любов. И все още виждаме дванадесетте червеноармейци с винтовки на гръб, с ален флаг, сред преспите и вятъра... И все така е сложно нашето чувство към него, смес от печал и възхищение пред неговия удивителен, вълнуващ поетнчен глас, пред неговата страстна лирика и трескава, неспокойна, вътрешна музика, където всичко е реално и нереално. И все още се питаме: какво е Блок? — Един неповторим живот, една драма, изживени без поза и фалш, една великолепна песен към любовта в човешките души, една ненатрапчива щедрост на сърцето заради радостта от живота, но също и поклон, и ода, и възхвала пред строгото и светло лице на Революцията. В. Куцарова Стиховете в гр. плоча ВАА 10497 "Александър Блок — портрет" са преведени от: Мл. Исаев (На майка ми; Замина, но зюмбюлът чака; Ден пролетен без труд отмина; На девойката — революция; За подвизи, за доблест, за слава; Безумно искам да пламтя; Да, казва моето вдохновение; Нощ, улица, фенер, аптека; Скити; Дванадесетте). Хр. Радевски (Русия), В. Петров (Непозната), К. Зидаров (Влизам аз бавно в храма), П. Стефанов (В морето на детелината; Ние срещнахме се с тебе по залез; След време, когато ще бъда извън), В. Раковски (Още бледно зареше небето; Есенен ден). |
3 4 | ВТА 10936 1982, дата на запис: 1982 |
3 4 | ВТА 10936 1982, дата на запис: 1982 |
3 3 | ВТА 11150 1983, дата на запис: 1983 |
3 3 | ВТА 11150 1983, дата на запис: 1983 |
5 4 | ВХА 1473 дата на запис: издание 1973 г. |
5 4 | ВХА 1473 дата на запис: издание 1973 г. |
3 2 | ВСА 11497 дата на запис: издание 1985 г. |
3 2 | ВСА 11497 дата на запис: издание 1985 г. |
11 2 | 10021 |
11 2 | 10021 |