7 месеца
За сайта
17 3 | ВАА 190  |
melodist / 2017-03-20 21:51:39 / Редакция № 3: 2022-06-29 21:29:14
| Защитата на Перущица (Иван Вазов) Опълченците на Шипка (Иван Вазов) Пайсий (Иван Вазов) Нощ (Пейо Яворов) |
melodist / 2017-03-20 21:52:01 / Редакция № 1: 2017-06-14 18:33:48
| Нима Константин Кисимов не съществува вече ? Възможно ли е да си представим Народния театър без малката, енергична фигурка, която броди денонощно около театъра като символ на актьорската любов? Когато и да отидеш в театъра, Косю бе там! Сутрин на репетиции се чуваше някъде из репетиционните зали неговият глас. Свършат ли на обед репетициите — Косю отдъхваше на пейката пред театъра и допушваше сладкото фасче на цигарата си. Вечер, той бе в стихията си — огромната сцена бе разгърнала топли обятия и Косю плуваше в светлина и щастие, летеше от роля в роля, от образ в образ, вдъхновен и ненаситен... А нощем, след представлението, когато всичко затихнеше, когато светлините угаснеха и вратите се заключеха, Косю не можеше да се прибере в къщи, не можете да заспи, докато не обиколи няколко пъти любимото червено здание. Наречете го, както искате - думата не е важна — странност, мания, обет, магия - важен е дълбокият израз на любов и почит към театъра и изкуството. Не е минал ден в тези четиридесет години Косю Кисимов да не се отбие в театъра. Дали е в София или на гастроли в провинцията, преди заминаване или след връщането, среднощ или на разсъмване, болен или уморен, той трябваше да изпълни своя дълг - да прекрачи прага на театъра. Каква необикновена красота се крие в тази актьорска тайна! Колко чистота и дълбок смисъл има в това всекидневно поклонение. Така знаят да обичат своята професия само надарените. Всички познават стихийния талант на Косю Кисимов, той е още пред очите ни, споменът за него е още жив и пресен. Прегледайте дългия списък на ролите му, завъртете кинолентата на вашата памет— ето ги, един след друг, създадените от него образи: непосредствен и находчив, пъргав, енергичен, пластичен и развихрен Косю се смее, скача, крещи, търкаля се на пода, плаче и проклина, мрази и обича, гърчи се от скъперничество или от уплаха, изрича огнени слова за правда и свобода — артист от сътворението на света! Косю Кисимов като че ли беше минал вековните пътища на театъра — той носеше в кръвта си Трагикът и Комикът, пъстрата душа на Арлекина и сълзите на Пиеро, остроумието па Шута и сръчността на Клоуна — стар, като света, и съвременен във всички времена. Бликащата сила на неговия талант, творческата му енергия не познаваха граници — нищо не му стигаше, нищо не го задоволяваше — дневни и вечерни представления: по четири — пет участия на ден из университети, училища, казарми; гастроли в други театри; пътувания из цяла България — всичко това беше за него жизнена необходимост, той трябваше да отиде навсякъде, да бъде с всички. В своята фантастична памет Косю Кисимов беше побрал всичко ценно от българската литература, всичко интересно от световната драматургия — и хората го викаха навсякъде, посрещаха го, слушаха го с възторг, тълпяха се около него и му изразяваха любовта си. Косю си отиде, Косю изчезна за миг — човек умира от това, което обича - Косю умри от своята жажда за творчество, от своята любов към хората! Неговият живот беше една фантастична театрална игра — спомнете си го в последната му роля от „Службогонци”. Той се промъкна през прозореца, спусна се по перилото на стълбата, покатери се на електрическия стълб и от там ... с един последен смъртоносен скок — от сцената в небитието! Олга Кирчева нар. артистка |
melodist / 2017-03-20 21:52:47 / Редакция № 2: 2017-10-27 00:26:00
