12 месеца
За сайта
Тончо Русев 1973-10-11, в-к "Вечерни новини" (София), с. 4 |
melodist / 2025-03-26 12:49:30
| Песента да вълнува Разказва Тончо РУСЕВ: Не ми е присъщо да изпадам в умиление и да пея дитирамби за човек, който още жъне плодовете на една изумителна певческа кариера. Но не мога да говоря без възхищение за някои качества на най-голямата ни естрадна певица. Ще почна от нашето сътрудничество. Винаги, винаги с чувство за изключителна отговорност и ако щете с чувство на съмнение съм й предлагал да изпълнява моите песни. И това се дължи преди всичко на нейната изключителна взискателност, която в повечето случаи гарантира успеха. Много хора са склонни, да мислят, че серията ми от сполучливи песни, изпълнявани от Лили Иванова, са просто съвпадение или случайност. А не е така. Лили не приема да пее песен, която не я е раз вълнувала, с която да не казва нещо на хората. Преди да чуе една мелодия, тя прочита текста ... Текстът е първото нещо, на което обръща внимание. Ако Лили не го хареса, значи и песента няма да бъде пята. Впрочем и аз мисля, че така е правилно, когато се касае до естрадното изкуство. Естрадната песен трябва да казва не що (и то не какво да е) на хората. След това започваме с молоди ята. Винаги се налагат малки поправки, които Лили изисква. Трябва да кажа, че те винаги са били сполучливи. Много хора, мислят, че Лили пее по слух. Това не е вярно — напротив, тя държи обязателно да види нотите, разчита сама нотния лист на пианото (както се знае, тя е свирела на акордеон преди години). След първите репетиции отново правим някои корекции било в мелодията, било в аранжимента, докато се получи желаният резултат... Затова бих казал, че всяка песен изисква големи и дълги усилия, упорит труд и, разбира се... обич към песента, за да „излезе" тя пред публиката като изблик на истинско вдъхновение. С Лили съм бил на стотици концерти — и у нас, и в чужбина. Трябва да подчертая — всеки концерт, все едно къде ще бъде, за нея е еднакво отговорен. Нейното вълнение и нейното сериозно отношение към работата се отразяват на всички около нея. Музиканти като Димитър Ганев, Морис Аладжем, Н. Трошанов и моя милост винаги сме усещали това. На един концерт, спомням си, органът бе настроен четвърт тон по-ниско. Тя даже спря да пее и отиде да настрои органа. Защото тя е певица с абсолютен слух — рядко явление в световната естрадна практика. Лили никога не записва песен, преди да я е „изпробвала" пред публика. Иска първо да я чуят хората, да усети как я възприемат ... И затова много пъти ми е казвала с абсолютна точност коя песен ще стане популярна и как — това винаги ме е изумявало. Спомням си ясно първото изпълнение на песента „Обичам те". Бях на първия ред в зала „Универсиада“. И бях твърде неспокоен, защото знаех как тази песен вълнува самата изпълнителка. След интродукцията Лили встъпи във втората част и така се вживя, че видях сълзи на очите й. Тя завърши песента (салонът бе замрял от онова вълнение, което понякога така ярко се усеща в залите), избяга зад кулисите и ... заплака като дете. Дълго след това Лили не можеше да се реши да изпее тази песен. Но после артистичността й й помогна. Днес изпълнението е на изключителна висота. Лили Иванова бе решила да не участвува вече в ежегодния фестивал „Златният Орфей“. Но когато й съобщих, че съм написал песен по текст на поета Дамян Дамянов, посветена на Паша Христова, тя пожела да я чуе. Изслуша я внимателно, видимо се развълнува и реши да я изпълнява. Така се стигна до нейното участие на фестивала през 1972 г. Несъмнено нашето сътрудничество донесе и първата награда. Тук ще направя отклонение и ще кажа, че Лили Иванова много ценеше и обичаше Паша. Тя не пропуска случай и сега да подари някоя играчка на детето й, да го види. Човечността й взема най-различни форми. Помня един случай по време на концерт в град Сандански и допускам, че никой от присъстзуващите тогава не го е забравил. Лили излезе на сцената неспокойна, вгледа се в публиката. И изведнаж изчезна зад кулисите, върна се, мъкнейки един стол, който подаде през рампата на една възрастна жена, застанала права да я слуша. Излишно е да казвам, че препълненият салон бурно заръкопляска на този жест. Популярността на Лили се дължи несъмнено на нейните дарби, засилени от упорития труд, от режима, който спазва, и от тази непосредствена топлота и сърдечност, която всеки е усетил. Тази популярност отдавна е прескочила границите на България. Когато бяхме на турнета в Съветския съюз, винаги съм си мислел дали нейната популярност там не надхвърля популярността й у нас. След всеки концерт около нея се трупаха тълпи от нейни почитатели и събирачи на автографи, а нейните разходки по улиците на който и да било съветски град събираха опашка от поклонници. Веднаж пътувах за Истанбул. Още на границата двама-трима души, които разбраха, че съм музикант, ме попитаха дали имам плочи с песни на Лили Иванова. А после, когато се разхождахме с нея край брега на Босфора, сподиряха ни почитатели, които искаха да я видят отблизо или да получат автограф. Ще завърша с това: щастлив съм, че съдбата ме сближи с Лили Иванова като колега и приятел; горд съм, че нашата естрада е родила такава певица като нея, певица, която несъмнено ще остави следи в историята на нашата съвременна музика. • Из дадената за печат книга „Нашата Лили' от Ивайла Вълкова и Марин Бончев |
melodist / 2025-03-26 13:00:04